Решение по дело №69/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260090
Дата: 26 март 2021 г. (в сила от 22 април 2021 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20212150200069
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 260090                                          26.03.2021 г.                                  гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                             наказателен състав  на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година                 

в публично заседание в следния състав:

                                                              Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Красимира Любенова

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

АНД № 69 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „А.К.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.К., против Наказателно постановление № 487571-F498404/03.01.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“- Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 42, ал.1, т.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, на вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева. Моли се от съда да постанови решение, с което да се отмени издаденото постановление като се навеждат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание жалбата се поддържа, не се ангажират доказателства.  

Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.

Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от служители на НАП, на 06.07.2019 г. на търговски обект- щанд за сладолед, находящ се в КК „Слънчев бряг”, централна алея, до хотел „Кубан“, стопанисван от дружеството- жалбоподател, било констатирано, че в обекта имало инсталирано, регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство, за което не се съхранявало свидетелството за регистрация. За това нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F498404/08.07.2019 г., въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложените в жалбата твърдения в тази насока не се споделят от настоящата инстанция. Обстоятелството, че НП е връчено 1 година след издаването му не представлява съществено процесуално нарушение, като позоваването на жалбоподателя на развилата се пандемична обстановка би могло да се отнесе и към възпрепятстване възможността на самия наказващ орган да връчи постановлението предвид преустановяване дейността на държавните органи за определен период от време. По делото не са налице доказателства, обосноваващи тезата за антидатиране на наказателното постановление, като по повод наведени идентични възражения по други производства, е извършвана проверка относно начина на издаване и датиране на наказателните постановления, като се е констатирало, че не е възможно поставянето на отминала вече дата на наказателното постановление. Правилно нарушението на чл.42, ал.1, т.2 от Наредбата е подведено под нормата на чл.185, ал.2, изречение последно от ЗДДС, като привръзката с ал.1 е дадена единствено с оглед определяне размера на наложената санкция. Препратката, посочена в наказателното постановление, на чл.118, ал.4 от ЗДДС е визирана като основание за издаване на сочената наредба. Предвид на това нарушение при посочване на сочените правни норми не е извършено. Що се касае до твърдението, че не е описано точно мястото на извършване на нарушението, то настоящата инстанция намира, че посочването на КК „Слънчев бряг“, централна алея до хотел „Кубан“, е напълно достатъчно. По делото няма данни жалбоподателя да има и други щандове за сладолед в близост за да е налице объркване у същия за кой обект се касае атакувания акт. Следва да се посочи, че от страна на дружеството не се оспорва обстоятелството, че в обекта не се е съхранявало свидетелството за регистрация на фискалното устройство /в съдебно заседание се заяви от управителя, че свидетелството било в автомобила му/, поради което същото е било наясно кой е бил проверявания обект, за който се отнася и съставения АУАН. Нарушението е описано с достатъчна яснота, като ЗАНН предвижда безвиновна отговорност за дружествата. На следващо място свидетелите, посочени в АУАН, е визирано изрично, че са свидетели при съставянето му, с което са изпълнени изискванията на чл.40 от ЗАНН.   

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност.

В съдебно заседание бяха ангажирани гласни доказателства. Свидетелката Костадинова заяви, че била извършена проверка на въпросния обект, като до приключването й свидетелство за регистрация на фискалното устройство не било представено, нито се съхранявало в обекта.

С оглед на така изложеното съдът счита, че правилно и законосъобразно на дружеството е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие издадено наказателно постановление. Съгласно нормата на чл. 42, ал.1, т.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, в търговския обект, какъвто безспорно е проверявания, следва да се съхранява свидетелство за регистрация на фискалното устройство. Установи се, че такова не е имало в обекта. Наложената санкция е в минимален размер.

Предвид горното жалбата се явява неоснователна, поради което следва да бъде потвърдено атакуваното наказателно постановление. Не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Извършеното деяние не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.

При този изход на спора, с оглед изричното искане на процесуалният представител на наказващия орган и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на ЦУ на НАП следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК. По смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Съгласно ТР № 3/13.05.2010г. по т.д.№ 5/2009г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. В тези случаи субсидиарно се прилага разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, според който присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН също препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 27е от последната, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по делото, съдът намира, че в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 487571-F498404/03.01.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“- Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 42, ал.1, т.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, на вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, на „А.К.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.К., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА „А.К.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.К., да заплати на ЦУ на НАП сумата от 80 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: