РЕШЕНИЕ
№ 808
гр. Варна, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Таня Г. Иванова
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110201207 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „РМ 79“ ЕООД ИЕК *********, подадена чрез адв. И.Г., против НП
№ 23-0001480 от 16.09.2021год. на директора на РД „АА“ Варна, с което на
въззивното дружество е наложено наказание административно наказание
имуществена санкция в размер на 200лв. на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтП
за нарушаване нормата на чл. 76, ал.7, т.3, б. „б“, пр.1 от Наредба №33 от
03.11.1999год. на МТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно тъй като
неправилно било отразена фактическата обстановка и неправилно
приложение на материалния закон. Сочи, че имало колизия между отразените
факти и посочената като нарушена норма, което водело до неяснота за какво
точно нарушение била ангажирана адм.наказателната отговорност на
въззивника. От друга счита, че НП е незаконосъобразно и поради
неприложението на чл. 28 от ЗАНН, която хипотеза според въззивника била
налице в случая. Моли НП да бъде отменено като претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание процес. представител на въззивното дружество
поддържа жалбата и заявява, че оспорва фактическите констатации изложени
в АУАН и НП, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като
изразява становище за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. В
1
съпроводителното писмо с което е изпратена жалбата АНО е изразил
становище за нейната неоснователност и е отправил искане за нейното
отхвърляне. Поискал е и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Алтернативно е направил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение на ответната страна в минималния предвиден в чл.36 от ЗА
размер.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
На 05.07.2021год. въззивното дружество като превозвач притежаващ
лиценз за превоз на товари в Република България подало справка за доказване
на финансова стабилност. На следващия ден (06.07.2021год.) при обработка
на документите св. Й. - ст. инспектор при РД „АА“ Варна установил, че
финансовата стабилност на дружеството за предходния период била доказана
със застрахователна полица № Е20130000419 валидна до 24:00ч. на
02.07.2021год.. При тези факти било констатирано, че справката за доказване
на финансова стабилност се подава след изтичане на срока на полицата и на
същата дата 09.07.2021год. св. Й., в присъствието на св. Бр. Г. съставил срещу
въззивното дружество АУАН бл.№ 291573, в който посочил, че същото е
нарушило разпоредбата на чл. 76, ал.7, т.3, б.“б“ пр.1 от Наредба №
33/03.11.1999годс. на МТ. Актът бил надлежно предявен и връчен на нарочно
упълномощено лице, което го подписало вписвайки в него, че има
възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения не постъпили и на
16.09.2021год. въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел
изцяло фактическите констатации в него, приел е че въззивното дружество е
нарушило разпоредбата на чл. 76, ал.7, т.3, б. „б“, пр.1 от Наредба №
33/03.11.1999год. на МТС и на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвтП му наложил
адм. наказание имуществена санкция в размер на 200лв.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал
актосъставителя Й.Й., който възпроизвежда констатациите отразени в АУАН
с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към АНП са приложени пълномощно
изходящо от Р. Ст. Д. (управител на въззивното дружество) към Р. Д. Р.,
Заповед № РД-08-30/24.01.2020год. на МТИТС, справка за доказване на
финансова стабилност рег. № 33-14-10-1702/05.07.2021год.; застрахователна
полица № Е20130000419 от 01.07.2020год.; добавка към застрахователна
полица № Е20130000419 от 22.04.2021год.,; справка от ИС на АА, както и
справка от ТР.
2
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
така и гласни, като всички доказателства са непротиворечиви,
взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират
изцяло от съда с доверие.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени
нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Макар и твърде, лаконични в
обстоятелствените части на АУАН и в НП се съдържат обстоятелства и
факти, които описват в достатъчна степен вмененото на въззивника
нарушение от обективна страна, посочени са дата (03.07.2021год.) и място
(гр.Варна – РД „АА“) на извършване на нарушението, обстоятелствата при
които е извършено, както и нарушената законова разпоредба като е налице
пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В НП подробно
са посочени и доказателствата в подкрепа на адм.наказателното обвинение.
Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и
в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение за несъответствие
между фактическо и юридическо обвинение. Ясно и недвусмислено от АУАН
и НП става ясно, че отговорността на въззивника е ангажирана за това, че не е
доказал финансова стабилност в срока предвиден в наредбата (преди
изтичане срока на предходната застрахователна полица) като посочената като
нарушена законова норма указва както реда по който се доказва финансовата
стабилност така и срока в който следва да бъде сторено това. За каквато и да
било неяснота, съответно нарушено право на защита и дума не може да става.
С НП въззивникът е санкциониран за нарушаване нормата на чл. 76,
ал.7, т.3, б. „б“, пр.1 от Наредба №33 от 03.11.1999год. на МТ за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България. С
цитираната разпоредба се вменява в задължение на лицата извършващи
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България
да доказват финансова стабилност всяка година преди изтичане на срока за
който е сключен договора за застраховка.
Съгласно чл. 76, ал.8 от Наредба № 33 финансовата стабилност се
доказва чрез представяне на справка (приложение № 3) с приложени към нея
изчерпателно посочени документи един от които е и договор за застраховка.
В случая видно от всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства както гласни (показанията на св. Й.) така и писмени (справка за
доказване на финансова стабилност рег. рег. № 33-14-10-1702/05.07.2021год. и
3
застрахователна полица № Е20130000419 от 01.07.2020год. и добавък към
нея, се установява, че застрахователната полица за предходния период която е
била сключена от въззивното дружество е била с период на действие до
24:00ч. на 02.07.2021год. Горното е налагало съобразно цитираната по-горе
норма на чл. 76, ал.7, т.3, б.„б“ от наредбата преди изтичане на този срок (т.е.
до 24:00ч на 02.07.2021год.) въззивникът да подаде справка за доказване на
финансова стабилност касаеща следващия период. По делото не е спорно, а и
по категоричен начин от приложените към АНП писмени доказателства се
установява, че справка за доказване на финансова стабилност придружена със
застрахователна полица е била представена от въззивника на 05.07.2021год.
(след изтичане на предвидения в наредбата срок).
И след като справката за доказване на финансова стабилност е била
представена от въззивника след изтичане на срока, то съдът счете, че
безспорно въззивното дружество е осъществило изпълнителното деяние на
нарушението от обективна стана.
Доколкото обаче нарушението е формално на просто извършване и
справката за доказване на финансовата стабилност е подадена само два дни
след изтичането на срока (срока изтича в 24:00ч на 02.07.2021год. - петък, а
справката е подадена на 05.07.2021год. в първия работен ден след това,
предвид на това, че застрахователната полица с която въззивника е доказала
финансовата си стабилност е била сключени преди изтичане на срока, както и
с оглед на това, че нарушението е първо за въззивното дружество (до момента
въззивникът не е бил санкциониран за каквото и да било нарушение във
връзка с транспортната си дейност нито пък е бил предупреждаван по реда на
чл. 28 от ЗАНН), съдът счете, че разглеждания случай се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на
нарушения от този вид, което го квалифицира като маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
Горното налага извода, че НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и на основание чл. 63, ал.2, т.2 от ЗАНН въззивникът да
бъде предупреден, че при извършване в едногодишен срок от влизане в сила
на съдебния акт на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса както от въззивната
така и от въззиваемата страна, като всяка от страните е формулирала и искане
за присъждане на разноски на ответната страна в минимален размер.
По искането на въззиваемата страна.
С оглед изхода на делото (НП подлежи на отмяна) искането на
4
въззиваемата страна, макар и своевременно направено, се явява
неоснователно и като такова се отхвърля от съда. В тези случаи разноски не
се дължат. Отделен е въпроса, че в случая АНО не е бил представляван от
юрисконсулт в нито един момент от съдебното производство.
По искането на въззивното дружество за присъждане на разноски, с
оглед крайния изход на делото съдът счете, че такива се дължат съобразно
разпоредбата на чл. 63д, ал.1, от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК.
От съдържанието на приложения на л.5 (гръб) от делото договор за
правна защита и съдействие от 30.09.2021г. и приложеното пълномощно се
установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат И.Г. от АК-Шумен
оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесното НП.
Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева, която сума е
заплатена в брой при подписване на договора, т. е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012
г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл. 78,
ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е направено от
Директора на РД"АА"-Варна, в придружителното писмо, с което преписката е
изпратена в съда. Възражението обаче бе счете от съда за неоснователно
доколкото договореното възнаграждение в размер на минималния предвиден
в нормата на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 7.09.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията
й от ДВ бр. 68 от 31 Юли 2020 г., когато административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за защита по дела с
определен интерес възнаграждението при интерес до 1000лв е 300лв.. В
случая е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. и
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е 300лв.. И доколкото въззивникът е бил представляван от адвокат
в проведеното съдебно производство на същият следва да бъдат присъдени
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на договорените и
заплатени такива в размер на 300лв.
Вярно е че в договора е отбелязана като внесена сума в по-голям размер
– в размер на 330лв. Видно обаче от съдържанието на договора тази сума
включва и сумата от 30лв. авансово удържан данък по чл. 36 от ЗДФЛ, който
обаче за разлика от ДДС не е част от адвокатското, поради което не следва да
се присъжда като разноски на въззивника. В случая договореното
5
възнаграждение е в размер на 300лв. която сума е била платена и следва да
бъде му бъде присъдена.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0001480 от 16.09.2021г,
издадено от директора на РД "АА" - Варна, с което на „РМ 79“ ЕООД ЕИК
********* за нарушаване нормата на чл. 76, ал.7, т.3, б. „б“, пр.1 от Наредба
№ 33/03.11.1999год. на МТ е било наложено адм. наказание "имуществена
санкция" в размер на 200лв. на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „РМ 79“ ЕООД ЕИК *********, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
настоящото решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – гр.
Варна да заплати на „РМ 79“ ЕООД ЕИК ********* сума в размер на 300лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и
мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6