№ 322
гр. Шумен, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20253630202036 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №23-0869-000007 от 16.01.2023 год. на
Началник сектор в ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на А. М. К., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП за нарушение по
чл.140 , ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, тъй като твърди, че не е бил уведомен за служебно
прекратената регистрация на автомобила. В съдебно заседание същият не се явява лично. За
него се явява упълномощен представител – адв.С.М. от ШАК, който поддържа жалбата, като
излага и допълнителни правни съображения.
За Началник сектор в ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“ -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява и не
изразява становище по съществото на спора.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
1
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят А. М. К. на 10.06.2022 год. управлявал собствения си лек автомобил
марка „АУДИ 80“ с рег. №Н5266АР, като се движел в гр.Шумен, по бул.“Велики Преслав“ в
посока кв.Дивдядово. Около 12.15 часа на същия ден в района до ПГМЕТТ „Христо Ботев“
бил спрян за извършване на проверка от служители на РУ към ОД на МВР – Шумен. Било
констатирано, че управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство е с
прекратена регистрация, считано от 11.05.2022 год. По този повод на жалбоподателя бил
съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, №638474 от
10.06.2022 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.140, ал.1, предл.първо от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, без да
изложи възражения по него. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения.
След съставяне на акта административно-наказателното производство е било
прекратено на основание разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН и преписката е била
изпратена на Районна прокуратура – Шумен с оглед данни за извършено престъпление по
чл.345, ал.2 от НК. С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от
07.12.2022 год. било отказано образуване на наказателно производство, а преписката била
върната на сектор ПП при ОД на МВР – Шумен.
Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно постановление №23-0869-000007 от
16.01.2023 год. на Началник сектор в ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с
което на А. М. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП
за нарушение по чл.140 , ал.1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита на свидетелите М. С. Х. и
Л. М. С., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
По отношение събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите М. С. Х.
и Л. М. С., доколкото и двамата лично са участвали в извършената проверка на
жалбоподателя и лично са възприели фактите, за които свидетелстват. В същото време
показанията им са незаинтересовани, последователни и кореспондират, както помежду си
така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
2
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек
автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация, поради обстоятелството, че по
отношение на същия не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Това обстоятелство не се оспорва и от страна на самия жалбоподател, поради което се
налага извода, че управлявайки автомобил с прекратена регистрация, последният е
осъществил от обективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В същото време обаче от материалите по делото не се установява жалбоподателят, в
качеството си на собственик на автомобила да е бил уведомен по някакъв начин за
обстоятелството, че регистрацията на посочения автомобил е прекратена служебно. Това
обстоятелство е било установено от извършената служебна проверка в базата данни. При
преценка на това обстоятелство съдът съобрази и разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП /в
сила към датата на извършване на нарушението/, която предвижда, че служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като за това
обстоятелство задължително се уведомява собственикът на пътното превозно средство. В
настоящия случай по делото липсват каквито и да е доказателства собственикът на
автомобила да е бил уведомен по някакъв начин за това обстоятелство.
Следователно не може да се направи извод, че към датата на извършване на
проверката водачът е знаел, че управлявания от него автомобил е със служебно прекратена
регистрация, респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава на
посоченото в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП административно нарушение. С оглед на
изложеното обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и недоказано и
само на това основание подлежи на отмяна.
В подкрепа на този извод е и Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023 год. по
ТД №3/2022 год. на ОС на наказателна колегия на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно
което не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП административно наказание водач,
който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по
реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното
превозно средство.
За прецизност следва да бъде посочено, че след съставяне на наказателното
постановление, но преди влизането му в сила е последвала промяна в нормата на чл.143,
ал.10 от ЗДвП, като с изменението, публикувано в ДВ бр.64 от 2025 год., считано от
07.09.2025 год. е отпаднало задължението за уведомяване на собственика на автомобила за
служебно прекратената регистрация. В същото време обаче, доколкото към момента на
извършване на нарушението е действала разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, която е
предвиждала подобно задължение, то същата се явява по-благоприятна норма за нарушителя
по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН и следва да бъде приложена и отчетена при преценка на
3
субективната съставомерност на деянието.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и
обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за
адвокатско възнаграждение намира, че искането за присъждане на разноски се явява
основателно и доказано. Съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от
жалбоподателя писмени доказателства във връзка с депозираната жалба за процесуално
представителство е било заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева. С
оглед на изложеното въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноски в размер на 500 лева, включващи заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-0869-000007 от 16.01.2023 год. на
Началник сектор в ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на А. М. К., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни
наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП за нарушение по
чл.140 , ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Шумен да заплати на А. М. К., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: ************** сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4