О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2102 , 23.07.2020
г. гр. Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, II – ро Гражданско отделение, пети въззивен състав в закритото
заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Вяра Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. с. Александър
Муртев
като разгледа
докладваното от младши съдия Муртев в. гр. д. № 1604 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С Решение № 794 от 02.03.2020 год. по гр. д. № 8938/2019 на Районен съд Бургас,
Областна дирекция на МВР – Бургас, с адрес гр. Бургас, ул. “Христо Ботев” № 46 е осъдена да
заплати на В.Й.З., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 2125, 60 (две хиляди сто двадесет и пет лева и шестдесет стотинки) лева, от която 1951,92 лева – главница, представляваща
неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен 271.13 часа извънреден
труд, в периода 04.08.2017г. до 30.09.2019г., на изпълняваните длъжности: “стажант” в ОД на МВР –
Бургас, считано от 18.01.2017г. до 23.08.2017г. и “полицай” в участък Обзор към Районно управление – Несебър при ОД
на МВР – Бургас, считано от 23.08.2017г. до края на периода и 173.68 лева –
обезщетение за забавеното плащане на главницата /лихва/, за периода от 30.10.2017г. до 21.10.2017г. до
21.10.2019г., заедно със законната лихва върху сумата от предявяването на
главния иск – 21.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
С решението Областна дирекция на МВР – Бургас е осъдена да заплати на В.Й.З.
направените по делото разноски в размер от 350,00 лева.
С решението Областна
дирекция на МВР - Бургас е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Бургас, сумата от 358,08 лева разноски по
делото.
Постъпила е въззивна
жалба от Областна дирекция на МВР - Бургас, с която се обжалва Решение № 794 от
02.03.2020 год. по гр. д. № 8938/2019 на Районен съд Бургас. Иска се отмяна и
постановяване на ново решение, с което предявения иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
В депозираната жалба
се сочи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалноправния закон и необосновано.
Навеждат се доводи,
че първоинстанционният съд неправилно е приложил Кодекса на труда и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които е
преизчислил положения нощен труд с коефициент 1,143. Сочи се, че съдът е
трябвало да приложи Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. - подзаконов акт за системата на МВР, който е действал към процесния период и е
съдържал правилата за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители. Въззивникът твърди, че разпоредбите на цитираната наредба са
действали паралелно и алтернативно по време с Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, а не едновременно, както е приел
първоинстанционния съд, и са уреждали по специален начин за системата на МВР
заплащането на нощния труд. Излагат се подробни съображения, че съгласно
правилата, действащи в системата на МВР за целия процесен период съотношението
между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд са равни на 8 часа
дневен труд). Застъпва се тезата, че липсата на изрична норма в нормативната
уредба, действала през процесния период не следва да се тълкува като
законоустановена забрана за преобразуване на положените от служителите на МВР
часове нощен труд в дневен чрез преизчисляването им с коефициент 1,143 и
отчитането и заплащането му като извънреден, а представлява празнота в уредбата
относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Навеждат се доводи, че неправилно съдът е приел, че при наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да намира приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Не се въвеждат
искания по доказателствата. Претендират се разноски.
Депозираната въззивна
жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от В.Й.З..
С оглед на изложеното
и на основание чл.267, ал.1 от ГПК и чл.273 от ГПК, Бургаски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на Областна дирекция на МВР - Бургас срещу Решение № 794 от
02.03.2020 год. по гр. д. № 8938/2019 на Районен съд Бургас.
ВНАСЯ в. гр. д.№
1604 по описа за 2020 г. на Бургаски окръжен съд, за разглеждане в открито
съдебно заседание, съгласно Разпореждане от 02.07.2020г. - на 17.08.2020 г. от 09.40 часа.
УКАЗВА
на страните, че могат да уредят доброволно отношенията си във
връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация, извънсъдебно
споразумение или съдебна спогодба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: