Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 19.06.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Й.
Панайотова, като разгледа т.д. № 3449 по
описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 129, ал. 2 ТЗ, чл. 240 ЗЗД вр. чл.
365, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД.
Ищецът Д.И. ЕООД твърди, че с договор за цесия от 20.10.2017 г. придобил вземането на М.И.Х.срещу ответника Б.Б. ЕООД, произтичащо от споразумение от 21.10.2011 г. Със споразумението Х. поела задължение да се оттегли от инвестиционен проект срещу придобиване на право на строеж и заплащане на сумата от 486 000 евро, представляваща продажна цена по договор за продажба на дялове и главница и възнаградителна лихва по предоставен паричен заем. Ищецът твърди, че падежът на паричното задължение настъпил, но ответникът не изпълнил задължението си. Ето защо ищецът-цесионер моли съда да осъди ответника да заплати част от паричното задължение по споразумението от 21.10.2011 г. в размер на 100 000 евро, от които 14 818 евро – част от дължимата цена по договора за продажба на дялове съгласно чл. 2.1.а. от Споразумението и 85 182 евро – част от задълженията по договора за заем съгласно чл. 2.1.б. от Споразумението (вж. уточнителна молба от 21.02.2018 г.). Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът Б.Б. ЕООД не взема становище по исковете.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приетите писмени доказателства се установява, че на 07.05.2005 г. между М.Х.и Б.И.ЕООД е сключен договор за заем, по силата на който Х. се е задължила да предаде в собственост на заемателя сумата от 390 000 евро.
На 21.10.2011 г. е подписано споразумение между Х. и ответника, по силата на което Х. е поела задължение да се оттегли от инвестиционен проект, а ответникът – да прехвърли право на строеж върху част от обектите, предмет на проекта, както и да заплати сумата от 486 000 евро. Основанието за дължимост на паричната сума е посочено от страните като продажна цена по договор за продажба на дружествение дялове, притежавани от Х. в капитала на Б.И.ЕООД, и главница и възнаградителна лихва по вече предоставения на Б.И.ЕООД паричен заем, по който длъжникът ще бъде заместен от ответника Б.Б. ЕООД.
В изпълнение на Споразумението, на 01.11.2011 г. е сключен договор за продажба на дружествени дялове за цена в размер на 72 000 евро, както и договор за заместване в дълга, произтичащ от договора за паричен заем. В споразумението за заместване е удостоверено предаването на заемната сума.
Съгласно споразумението от 21.10.2011 г. паричното задължение е следвало да бъде изпълнено до „края на 2012 г.“, т.е. настъпила е неговата изискуемост. С договор за цесия от 20.10.2017 г. Х. е прехвърлила на ищеца вземането в размер на 486 000 евро, за което длъжникът е уведомен с нотариална покана.
При изложените факти съдът приема, че в полза на цесионера към момента на устните състезания е налице вземане по чл. 2 от споразумението от 21.10.2011 г. – реализирали са се основанията, срещу които е поето задължение за заплащане на паричната престация, и е настъпил падежът на задължението. Ответникът не доказа погасяване на дълга. Поради изложеното исковете следва да бъдат уважени.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 13 264,98 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.Б. ЕООД, ЕИК ********, да заплати на Д.И. ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 129, ал. 2 ТЗ, чл. 240 ЗЗД вр. чл. 365, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД по предявен частичен иск сумата от 100 000 евро, представляваща част от дължимата по чл. 2.1.а. от споразумение от 21.10.2011 г. цена за продажба на дружествени дялове (част в размер на 14 818 евро) и от дължимата по чл. 2.1.б. главница по договор за паричен заем (част в размер на 85 182 евро), ведно със законната лихва от 22.12.2017 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 13 264,98 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: