Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.11.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и десета година в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Н. Д.
при секретаря Д.З. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1367 по описа за 2009 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове от В.Н.Ф.
срещу Р.Е.А., Н.А.И. и М.Н.Ф.
за отричане правата на собственост на длъжника М.Н.Ф. върху недвижими имоти, находящи се
в с. К., представляващи: 1/6 ид. ч. от дворно място, съставляващо УПИ № ХІ-631
в кв. 8 по плана на селото, ведно с изградените в него постройки и 1/8 ид. ч.
от дворно място, цялото с площ от 623 кв. м, съставляващо УПИ № ІІІ-644 в кв.
11 по плана на селото, ведно с масивна триетажна жилищна сграда и едноетажна
постройка и в землището на с. Бенковски, община Аврен, м. "Маяк"
/"Чанаджията"/, представляващ 1/6 ид. ч. от място с площ от 600.00
кв. м, а по скица 786.00 кв. м, съставляващо ПИ № 97.142 по плана на местн. по
чл. 440 ГПК.
Ответникът М.Ф. не е депозирал отговор и не изразява
становище.
Ответниците Р.А. и Н.И. оспорват исковете. Твърдят, че
длъжникът притежава права на собственост върху имотите, придобити по
наследяване по закон от Анастасия Фердова, а от нея, както следва: върху УПИ № ХІ-631, ведно с постройките – чрез продажба с НА № 3, т. ХІХ, дело № 6548 по описа за 1994 г. на ВН;
върху УПИ № ІІІ-644, ведно със сгради – чрез дарение с НА № 183, т. ХVІІ, дело № 5794 по описа за 1989 г. на ВН;
върху ПИ № 97.142 – чрез изкупуване по реда на пар. 4а ПЗР
ЗСПЗЗ.
Същите
ответници твърдят, че длъжникът е придобил права само върху УПИ № ІІІ-644 и по регулация, за което е издаден НА № 80, т. І-К,
рег. № 5323, дело № 336 по описа за 2000 г. на ВН № 212.
Ищецът предявява реплика, основана на твърдение, че
наследството е преминало по завещание в негова полза и в полза на трети лица,
както и че е придобил правото на собственост върху 340/623 ид. ч. от УПИ № ІІІ-644 чрез дарение с НА № 11, т. ІІІ, рег. № 5717, дело № 493 по описа за 2007
г. на ВН № 224.
Ответниците Р.А. и Н.И. оспорват представеното завещание.
По същество ищецът сочи, че сградите не могат да бъдат
придобити по регулация.
Ответниците Р.А. и Н.И. поддържат становището.
Претендират разноски. Представят бележки.
Ответникът М.Ф. не изразява становище.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
По допустимостта:
Макар и правото на собственост да е било част от предмета
на изследване в производството по жалбата на ищеца срещу действия на съдебния
изпълнител, не е формирана сила на пресъдено нещо. Съдът приема, че жалбата е
облекчен способ за защита на третото лице. Ако действието на съдебния
изпълнител бъде отменено за третото лице няма правен интерес да води иска по чл. 440 ГПК. В процесния случай решението е за отхвърляне на жалбата.
Съдът приема, че то не изключва правото на иск.
Жилищната сграда в УПИ № ІІІ-644
всъщност е двуетажна.
Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По същество:
По иска за отричане правото на
собственост върху 1/8
ид. част от УПИ № ІІІ-644, ведно със сградите:
От представения в заверен препис
протокол (л. 120) се установява, че на 03.12.1970 г. е одобрена спогодба по
делбено дело, чрез която в дял на К. С. Г. е
поставено дворно място с площ от 728 кв. м, съставляващо парцел № ІІ-48, ведно
с построената в него къща, състояща се от три стаи, хол и клозет. Спогодбата е
действителна и не е оспорена от страните.
Съдът приема, че К. С. Г. е придобил
правото на собственост върху парцела, отразен по скицата на л. 40.
От представения в заверен препис
протокол (л. 119) се установява, че на 11.12.1989 г. е сключен договор за дарение
с НА № 183, т. ХVІІ, дело № 5794 по описа за 1989 г. на ВН,
чрез който Кузма Григоров и Евдокия Григорова е следвало да отстъпят на дъщеря
си А. К. Ф. 1/2 ид. ч. от правото на строеж върху държавно дворно място,
съставляващо парцел № ІІ-48, отделно от постройките.
Грешката за държавната собственост
върху мястото (срвн. мотиви към заповед на областния управител – л. 22) няма
правно значение. От грешката обаче категорично следва, че правото на
собственост върху земя не е включено в предмета на дарението.
Съдът приема, че страните по
договора са целили да учредят право на строеж за предвидената по застроителния
план сграда.
Разрешението за строеж е издадено
общо на А. и Н. Ф. (л. 231) и е презаверено за 1980 г.
Съдът приема, че дори двуетажната
сграда да е била вече построена, това не прави невъзможен предмета на договора
за дарение.
лист втори от решение от 15.11.2010 г. по гр. д. №
1367/09 ВОС
Правото на строеж е ограничено
вещно право, но е еластично – то се състои от право на изграждане, право на
собственост върху сградата и право на субекта да държи сградата в чуждо място.
Обемът на всяко от правата зависи от степента, в която е изградена постройката.
Когато е завършена, правото на строеж и правото на собственост върху сградата
имат еднакъв обем.
В обобщение независимо дали
двуетажната масивна жилищна сграда е била построена преди или след 11.12.1989
г. А. и Н. Ф.са придобили правото на собственост върху 1/2 идеална част от нея
в съпружеска имуществена общност.
От представеното в заверен препис
удостоверение (л. 10) се установява, че на 29.10.1997 г. А. Ф. е починала и е
оставила за наследници Николай Ф. – съпруг, ищеца и ответника М.Ф. – деца.
Саморъчното завещание от Анастасия
Фердова (л. 8) е оспорено от ответниците Р.А. и Н.И..
Съдът приема, че в тежест на ползващия се от завещанието
е да установи неговата автентичност, при това по нетърпящ съмнение начин (така Розанис, С. "Исково производство. Съдебна делба", изд. ИК
"Ф.", 2003 г., стр. 164).
Становище в обратния смисъл е излагано само
за случая, в който спорят наследници по закон и по завещание (Ц., Кр. "Разпределяне тежестта на доказване при
спор между наследници за истинност на саморъчно завещание" – сп. "Държава и право" 1989 г., кн. 11, стр. 72-74).
Съображенията не са приложими към процесния
случай.
Ищецът не е провел доказване на
автентичността.
В завещанието от 1997 г. парцелите
са описани по регулация от 1999 г. Съдът приема, че завещанието не е
автентично.
От приложената преписка по адм.
дело се установява, че ответникът М.Ф. е заявил право на собственост върху този
имот т. е. е приел наследството.
Съдът приема, че този ответник е
придобил правото на собственост върху 1/12 ид. ч. от масивната двуетажна
сграда. Той не е придобил право на собственост върху земя.
От бележката върху представеното
заверено копие от скица (л. 48) се установява, че със заповед № Р-292 от
16.09.1999 г. на кмета на община Варна е одобрено изменение на регулацията,
чрез което част от имот пл. № 645 е придадена към парцел № ІІІ-644. Заповедта не е оспорена. Съдът приема, че е
произвела непосредствено отчуждително действие (чл. 110 ЗТСУ (отм.).
От представения заверен препис (л.
7) се установява, че на 20.09.2000 г. е
издаден НА № 80, т. І-К, рег. № 5323, дело № 336 по описа за 2000 г. на ВН №
212, с който нотариусът е приел за установени правата на собственост на Николай
Ф., М.Ф. и В.Ф. върху дворно място с площ от 300 кв. м – частта от ПИ № 645 в
кв. 11, придадена към парцел № ІІІ-644.
Правото на собственост върху парцела е производно от това върху имота, за
който парцелът е отреден (така Сокеров и др., "Териториално
и устройствено планиране и селищно изграждане", 1985 г., стр. 161).
М.Ф.
не е притежавал право на собственост върху имота. Правото на собственост върху
имота, макар и описан като идеална част е прехвърлено от Кузма Савов Григоров едва на 27.06.2007
г. с НА № 11, т. ІІІ, рег. № 5717, дело № 493 по описа за 2007
г. на ВН № 224 при това на ищеца В.Ф. (л. 6). Поради
това длъжникът М.Ф. не е придобил право на собственост върху земя и при
придаването по регулация.
М.Ф. е придобил при придаването по
регулация право на собственост върху 1/12 идеална част от паянтовата сграда в
придадения имот. Това е така, тъй като тя придобива обслужващо предназначение
по отношение на жилищната сграда в имота.
Ответниците Р.А. и Н.И. не са
посочили, че длъжникът е придобил правото на собственост върху паянтовата
сграда при придаването по регулация.
Искането на ищеца е за отричане на
право на собственост, независимо от основанието.
Ответниците-взискатели очертават
предмета на спора, но не стават ищци.
Поради това е допустимо съдът да приеме
за установено, че ответникът-длъжник е придобил право на собственост, макар и
на непосочено от ответниците-взискатели основание.
В обобщение искът за отричане
правото на собственост на длъжника върху по 1/12 ид. ч. от масивната двуетажна
сграда и едноетажната постройка е неоснователен.
Правата на собственост на длъжника
върху разликата до 1/8 ид. ч. от сградите и върху 1/8 ид. ч. от УПИ № ІІІ-644
следва да бъдат отречени.
По иска за отричане правото на
собственост върху УПИ №
ХІ-631, ведно с постройките:
От представения заверен препис (л.
9) се установява, че на 25.04.1994 г. е сключен договор с НА № 3, т. ХІХ, дело № 6548 по описа за 1994 г. на ВН,
чрез който трети лица е следвало да прехвърлят на А. К. Ф. правото на собственост върху парцел № ХІ-631, ведно с построената в
него сграда.
Сделката е действителна и не е
оспорена от страните.
Съдът приема, че Анастасия и
Николай Фердови са придобили правото на собственост в съпружеска имуществена
общност.
По съображенията изложени по иска
за отричане правото на собственост на длъжника върху ид. част от УПИ № ІІІ-644,
ведно със сградите, съдът приема, че завещанието е нищожно, както и че
ответникът М.Ф. е приел наследството на Анастасия Фердова.
Съдът приема, че ответникът М.Ф. е
придобил по наследяване правото на собственост върху 1/6 ид. ч. от имота.
Искът за отричането на това право е
неоснователен.
лист трети от решение от 15.11.2010 г. по гр. д. №
1367/09 ВОС
По иска за отричане правото на
собственост върху ПИ №
97.142:
От представения заверен препис (л.
276) се установява, че на 03.10.1995 г. е издаден
НА № 182, т. ХV, дело № 10164 по описа за 1995 г. на ВН, с който нотариусът е
приел за установено правото на собственост на Анастасия Кузманова Фердова върху имот в с. Б., община А., м. "М." /"Чанаджията"/,
зона за земеделско ползване, невлизащ в ДПФ и АПК, представляващ място с площ
от 600.00 кв. м, съставляващо имот пл. № 142, придобито чрез изкупуване по реда
на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ.
Обстоятелството, че по настоящем
имотът е незастроен (скица на л. 65) не изключва съществуването на сграда по
см. на пар. 4а към релевантния момент.
Имотът е с площ от 786.00 кв. м и
съставлява ПИ № 97.142.
Чрез изкупуване бившият ползвател
може да придобие до 600 кв. м идеални части.
Съдът приема, че Анастасия и
Николай Фердови са придобили правото на собственост в съпружеска имуществена
общност само върху 600 кв. м ид. части.
Завещанието е нищожно. Длъжникът е
приел наследството.
Съдът приема, че ответникът М.Ф. е
придобил по наследяване правото на собственост върху 1/6 от 600 кв. м ид.
части.
Искът за отричането на това право е
неоснователен.
Искът за отричане правото на
собственост върху 1/6 от 186 кв. м ид. части е основателен.
Ответниците не са представили списък за разноски, поради
което и съдът не присъжда такива.
Водим
от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че М.Н.Ф. не притежава права на собственост
върху недвижими имоти, находящи се в с.
Казашко, община Варна, представляващи: 1/8 (една осма) ид. ч. от дворно място,
цялото с площ от 623 (шестотин и двадесет и три) кв. м, съставляващо УПИ №
ІІІ-644 (три римско за шестотин и четиридесет и четири) в кв. 11 (единадесет)
по плана на селото и разликата над 1/12 (една дванадесета) ид. ч. до 1/8 (една
осма) ид. ч. от масивна двуетажна жилищна сграда и от едноетажна паянтова
сграда, построени в същия УПИ № ІІІ-644 и в землището на с. Б., община Аврен,
м. "Маяк" /"Чанаджията"/, представляващ 1/6 (една шеста) от
186 (сто и осемдесет и шест) кв. м ид. части от място, цялото с площ от 786.00
(седемстотин и осемдесет и шест) кв. м, съставляващо ПИ № 97.142 (деветдесет и
седем-сто и четиридесет и две) по плана на местността, по исковете предявени от
В.Н.Ф. ЕГН ********** *** срещу Р.Е.А. ЕГН ********** и Н.А.И. ЕГН **********,*** и М.Н.Ф.
ЕГН ********** ***, на основание чл. 440 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от В.Н.Ф. срещу Р.Е.А., Н.А.И. и М.Н. ***. за отричане
правата на собственост на длъжника М.Н.Ф. върху недвижими имоти, находящи се в с. К., община В., представляващи:
1/6 (една шеста) ид. ч. от дворно място, съставляващо УПИ № ХІ-631 (единадесет
римско за шестотин и тридесет и едно) в кв. 8 (осем) по плана на селото, ведно
с изградените в него постройки и по 1/12 (една дванадесета) ид. ч. от масивна
двуетажна жилищна сграда и от едноетажна паянтова сграда, построени в УПИ №
ІІІ-644 (три римско за шестотин и четиридесет и четири) в кв. 11 (единадесет)
по плана на селото и в землището на с. Б., община А., м. "М."
/"Чанаджията"/, представляващ 1/6 (една шеста) от 600 (шестотин) кв.
м ид. части от място, цялото с площ от 786.00 (седемстотин и осемдесет и шест)
кв. м, съставляващо ПИ № 97.142 (деветдесет и седем-сто и четиридесет и две) по
плана на местността, на основание чл. 440 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи на страните пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: