№ 6589
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20221100511913 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца И. И. А. срещу решение № 5828 от 03.06.2022 г., постановено по гр.д. №
65711/2021 г. по описа на СРС, 126 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу
ЗАД „А.“ АД положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 405,
ал. 1 КЗ за разликата над уважения размер от 335,77 лв. до пълния предявен размер от 557,77
лв., представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение за имуществени
вреди по договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна
полица № 0306Х0629530, със срок 28.03.2021 г. – 27.03.2022 г., настъпили вследствие на
застрахователно събитие от 11.05.2021 г.
Въззивникът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение
на материалния закон и необоснованост, като съдът е следвало да присъди пълната стойност
на извършения ремонт съобразно представената по делото фактура, доколкото същата не
надхвърляла застрахователната сума по договора. Ето защо, моли решението на СРС в
обжалваната част да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Въззиваемият ЗАД „А.“ АД не подава отговор на въззивната жалба и не изразява становище
по нея.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
1
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави
следното:
Съобразно твърденията и възраженията на страните, в рамките на първоинстанционното
производство са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички факти,
включени във фактическия състав на спорното вземане, които не касаят неговия размер,
като спорно остава единствено обстоятелството в какъв размер е дължимото
застрахователно обезщетение.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена
застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор, като в случай на
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетение,
което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност) – арг. чл. 386,
ал. 1 КЗ. Съобразно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, обезщетението трябва да бъде равно
на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие и не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ),
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ не се прилага в случай на
уговорена в застрахователния договор фиксирана парична сума – договорена
застрахователна стойност по смисъла на чл. 397, ал. 1 КЗ, но подобна клауза в подписаната
от страните застрахователна полица не е включена, като в същата е посочена действителната
стойност на застрахованото имущество.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че възраженията на въззивника
за дължимост на цялата платена от него сума за ремонт (доколкото същата не надхвърляла
застрахователната сума по договора) са несъстоятелни – обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, но
съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена по средни пазарни цени към
датата на застрахователното събитие. В този смисъл е и трайната съдебна практика,
включително и цитираните от ищеца във въззивната му жалба съдебни решения, които
същият тълкува превратно (Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г.,
II т. о., Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т.о. и др.). Ако
2
застрахованият по застраховка „Каско на МПС“ представи доказателства за причинени в
резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен в
специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства в
рамките на застрахователната сума по договора, но само при условие, че те отразяват
реалната възстановителна стойност на увреденото имущество по смисъла на чл. 400, ал. 2
КЗ.
В настоящия случай по делото е прието неоспорено от страните заключение на САТЕ,
според което стойността за възстановяване на товарния автомобил с рег. № *******,
изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, е 661,37 лв. За определяне на
посочената стойност вещото лице е съобразило периода на експлоатация на автомобила,
гаранционните условия, стойността на предлаганите части (както оригинални, така и
алтернативни), както и стойността на труда съобразно цените на различни сервизи,
включително този на официалния доставчик и на други алтернативни доставчици, с оглед
постигането на оптимално осреднен вариант на стойността на частите и труда, предлагани
на пазара, поради което възстановителната стойност на причинените на застрахования при
ответника лек автомобил щети несъмнено е в размер на посочената в експертното
заключение сума от 661,37 лв. Платената от ищеца стойност на ремонта от 883,37 лв.
надхвърля посочената сума, като с оглед на изложените мотиви застрахователят не е длъжен
да покрива разликата над установената действителна стойност на вредите до платеното в
повече от страна на застрахования поради направения от него избор да отремонтира
автомобила си в сервиза на официалния доставчик за марката на по-високи от пазарните
цени. В посочения размер от 661,37 лв. следва да бъде изплатено обезщетение от
застрахователя на собственика на застрахования автомобил, като след приспадане на
извънсъдебно платената сума от 325,60 лв. остава непогасен остатък от 335,77 лв., за който
предявеният иск се явява основателен, а за разликата до пълния предявен размер следва да се
отхвърли.
Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция,
първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5828 от 03.06.2022 г., постановено по гр.д. № 65711/2021 г.
по описа на СРС, 126 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. И. А., ЕГН
**********, срещу ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ за разликата над уважения размер от 335,77 лв.
до пълния предявен размер от 557,77 лв., представляваща незаплатена част от
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по договор за имуществена застраховка
3
„Каско“, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0629530, със срок 28.03.2021 г. –
27.03.2022 г., настъпили вследствие на застрахователно събитие от 11.05.2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4