№ 1299
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100510855 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 8068/18.05.2023 г. по гр.д. № 52392/2021 г. по описа на СРС, 54 с-в
е осъден ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“, ЕИК ****, да заплати на ЗАД „А.Б.“, ЕИК ****, на
основание чл.411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 788.09 лв. - главница, представляваща
непогасена част от регресно суброгационно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ във връзка с щета № 030-19-
457-500329 за настъпило застрахователно събитие на 09.08.2019 г. в гр. София“, на ул.
“****“, преди кръстовището с ул. “Капитан Д. Списаревски, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба на 08.09.2021 г.
до окончателното плащане на сумата, както и разноски, направени по делото в размер
на 610.00 лв. на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника ЗАД „Д.Б.:
Ж. и з.“, срещу решението в неговата цялост, с излагане на доводи за неправилност,
поради необоснованост. Позовава се на нарушение на процесуалните правила, което е
довело до постановяване на неправилно решение.
Поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, игнорирал е установените
обстоятелства и е позовал решението на едностранчиви и в ползва на ищцовата страна
доказателства, което е съществено процесуално нарушение и води до неправилност на
1
решението. Твърди се, че водачът на увредения автомобил „Пежо“, модел „Партнер“, с
рег. № СВ **** КМ Н.И. е съпричинил произшествието, като се е движел в близост до
паркираните автомобили по улицата.
Твърди, че изготвената експертиза по делото не изяснява всички факти, тъй като
възприема уврежданията по л.а. марка „Пежо“ от документ – опис, който е съставен от
дружеството – ищец.
Счита, че уврежданията нямат причинно-следствена връзка с процесното
застрахователно събитие, като в подкрепа на този довод излага, че в двустранния
констативен протокол е описана щета само по предния десен калник на увредения
автомобил, както и че в последното ОСЗ по делото вещото лице е заявило при устното
излагане на заключението си, че има възможност останалите щети да не са настъпили
във връзка с това застрахователно събитие. Смята че причинно-следствената връзка
между увредения преден халоген, предна броня и дневни светлини не е доказана в
условията на пълно и главно доказване.
Моли за отмяна на постановеното решение в неговата цялост като неправилно и
за постановяване нов съдебен акт, с който да се отхвърли изцяло първоинстнцонния
иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „А.Б.“, е подала в срок писмен отговор на въззивната
жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Моли за
потвърждаване на постановеното решение в осъдителната му част като правилно. При
постановяването му съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила,
съобразил е правилно установените по делото факти и са били доказани всички
елементи от фактическия състав на иска по чл.411 от КЗ
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД
2
Чрез представените в производството доказателства са установени
предпоставките на чл.411 КЗ. Фактическият състав на суброгационният иск по чл. 411
КЗ включва валиден договор за имуществена застраховка, сключен между ищеца и
собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие, на който
е настъпило застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение
на делинквента, плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на
действителните вреди и сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите", по силата на който ответникът да е застраховал
гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства - двустранен констативен
протокол за ПТП от 09.08.2019г, адресираното до в ЗАД „А.Б.“ уведомление за щети по
МПС с № 030-19-457-500329, с което същият е бил сезиран с искане за изплащане на
застрахователно обезщетение и показанията на свидетеля Н.М.И., констатациите на
приетата пред първата инстанция САТЕ, която настоящия състав кредитира изцяло по
реда на чл.202 ГПК се установява наличие на посочените в чл. 411 КЗ предпоставки.
Установено е, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на 9.08.2019г. в
гр. София, на ул. „****“, преди кръстовището е ул. „Капитан Д. Списаревски“.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато вредите се намират в причинно-следствена
връзка и с поведението на самия увреден, съществува възможност за намаляване на
дължимото обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с които
пострадалият е допринесъл за увреждането. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
е винаги налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяването на деликта и за възникването на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Във всички случаи обаче
е необходимо приносът на пострадалия да е конкретен, тоест да е налице извършване
на определени действия или бездействия от страна на увреденото лице, които се
намират в причинна връзка с вредоносния резултат, като изводите на съда в тази
насока не може да почиват на вероятности или предположения, в който смисъл е
задължителната практика на ВКС на РБ.
Съпричиняването обективно прекъсва част от причинната връзка между
деянието и вредите, поради което води винаги до намаляване на обезщетението, тъй
като подлежат на обезщетение само вредите, които са в пряка и непосредствена
причина връзка с деянието. При установено прекъсване на връзката част от тези вреди
не се обезщетяват. За този извод допринася и правното задължение на ищеца да докаже
при условията на пълно и главно доказване причинната връзка между вредите и
деянието. С оглед на горното съдът следва да съобрази всички факти по делото и да
прецени дали е налице съпричиняване.
Съобразно събраните пред първата инстанция доказателства механизмът на
3
настъпване на ПТП е настъпил по следния начин: автомобил „Нисан трейд“,
управляван от Н.И., е извършвал маневра движение на заден ход, излизайки от склад, а
МПС „Пежо Партнер“, собственост на „ЛИЗИНГОВА КЪЩА С.Л.“ ЕАД, управляван
от М.М., се е намирал на ул. „****“ е посока на движение към ул. „Капитан Д.
Списаревски“, при което между двете МПС е настъпил удар. При движението си на
заден ход не е обезпечил добре видимостта си към главния път, на който е излизал от
намиращия се встрани от него склад
Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция АТЕ в т.5 се установява,
че водачът на „Пежо Партнер" не е имал техническа възможност да избегне
настъпването на процесното ПТП, тъй като предприетата маневра за движение на
заден ход на водача на лек автомобил „Нисан Трейд", е била с внезапен характер. От
събраните по делото доказателства не се установява поведение на водача на МПС
„Пежо Партнер“, вкл. движение с превишена и/или несъобразена с пътната обстановка
скорост, което да бъде квалифицирано като противоправно и намиращо се в причинна
връзка е процесния инцидент, поради което възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат се явява неоснователно. Твърдението, че увреденият автомобил с
марка „Пежо“ се е движел в близост до паркираните такива, не е подкрепено от
доказателства, но и не е противоправно по своята същност. Свидетелят Н.М.И. твърди,
че водачът на увредения автомобил е бил спрял в този момент, за да го изчака да
извърши маневрата. Твърди още, че е пренасял „материал“, следователно не е бил в
състояние да спази задължението си по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, съгласно които преди
да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението, тъй като видимостта му назад е била нарушена.
При така установеното, доводите на въззивника- ответник, че при така
установения и изяснен механизъм на настъпване на ПТП увредения е допринесъл с
поведението си за настъпване на вредоносния резултат, съдът намира за
неоснователни. В производството не е доказано поведение на водача на лекия
автомобил с марка „Пежо“, което да води до настъпване на вредата, т.е. не е доказано
наличие на причинна връзка между поведението на водача на лекия автомобил Нисан и
настъпилите вреди.
Доводите на въззивника, че изготвената САТЕ не изяснява всички факти по
делото във връзка с причинно-следствената връзка на вредите с процесното
застрахователно събитие противоречат на дадените констатации от експерта. Съдът
намира заключението на вещото лице прието пред първата инстанция за компетентно и
добросъвестно изготвено. Същото дава пълни, точни и обосновани отговори на
поставените задачи, поради което на основание чл.202 ГПК настоящия състав го
кредитира напълно при разрешаване на спора по същество. Експертното заключение
4
не е неоспорено от страните пред първата инстанция при изслушването му в
заседанието, в което е прието. Това същевременно е единствения възможен момент да
се оспори и да се направят възражения по него. В случая САТЕ като неоспорено бива
приобщено към доказателствения материал към делото, с което доказателствено
средство съдът може да се съобрази. Според вещото лице от техническа гледна точка
посочените в описа вреди се намират в причинна връзка с възприетия механизъм на
ПТП (изрично в проведеното на 22.02.2023г. открито съдебно заседание потвърждава,
че всички описани от застрахователя увреждания, вкл. оспорените от ответника, е
възможно да настъпят от процесния пътен инцидент при наличните по делото данни за
неговия механизъм, като е изяснил и, че всички те са на едно и също място- в зоната на
удара). Поради това, и при липсата на доказателства за съществуване на тези
увреждания или на част от тях отпреди пътния инцидент следва да се приеме за
доказано правнорелевантното обстоятелство, че същите са резултат от процесното
застрахователно събитие и поради това подлежат на обезвреда от прекия причинител
на вредата, респ. от застрахователя на гражданската (деликтната) му отговорност.
Дадените от експерта предположения, че е „вероятно вредите да са настъпили от друго
застрахователно събитие“, са недоказани в процеса, поради което съдът ги намира за
неоснователни. Тази вероятност изразена по този начин от вещото лице, следва да бъде
доказана в процеса, което в случая не е сторено от въззивника. Тежестта за доказването
им е на въззивника и той трябва да проведе пълно и главно доказване за тях, тъй като
върху тях се основава правото му да не изплати изцяло сумата, която е предмет на
регресния иск. За да е успешно главното доказвате, то трябва да бъде пълно. В случая
тази вероятност не е доказана пред съда по несъмнен начин, който да убеди, че вредите
са настъпили от друг инцидент, а не от въпросния по делото. Не са представени нови
доказателства и няма доказателствени искания пред втората инстанция.
От така събрания доказателствен материал, няма основание да се приеме, че
вредите по преден халоген, предна броня и дневни светлини не са в причинно-
следствена връзка с пътнотранспортното произшествие, настъпило на 08.09.2019 г.
Поради изложеното и при съвпадане изводите на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено изцяло на основание чл.271,
ал.1, пр.1 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 480.00 лв. с
ДДС за заплатено възнаграждение за адвокат.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8068/18.05.2023 г. по гр.д. № 52392/2021 г. по
описа на СРС, 54 с-в.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж. и з.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. ****, да заплати на ЗАД „А.Б.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ****, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 480.00 лв. с
ДДС - разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6