Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/19.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Дарина БАЕВА, като разгледа докладваното от
съдията т.дело №1714/2017г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXXII от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на АСМ ЕООД, ЕИК *********, Монтана, представлявано от управителя К.И.,
чрез ю.к.Б.Б. срещу ГРИЙН АГРО ТРЕЙД
ЕООД, ЕИК *********, Варна, за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от общо 77 594.24
лева, представляващи вземания по извършени от ищеца в полза на ответника
продажби с доставки на стоки – семена и препарати за растителна защита от
2016г., за които са издадени няколко фактури: ф.№445/23.03.2016г. на стойност
от 33 414.48 лева; ф.№318/24.03.2016г. на стойност от 29 788 лева;
ф.№437/31.03.2016г. на стойност от 10 530 лева; ф.№1664/25.04.2016г. на
стойност от 461.10 лева; ф.№1200/07.06.2016г. на стойност от 1 714.22 лева;
ф.№1330/21.06.2016г. на стойност от 107.24 лева и ф.№1351/30.06.2016г. на
стойност от 1 579.20 лева. Твърди се, че сумите по тези фактури не са
заплатени от ответника въпреки доставянето на стоките, предмет на
покупко-продажбите. За получаване на стоките се твърди, че са изготвени приемо
-предавателни протоколи 7 броя. Поради липсата на плащане в срок, ищецът
претендира обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на
законната лихва от падежа на всяка една фактура до подаване на исковата молба,
т.е. до 26.07.2017г. както и законната лихва върху главниците от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Видно от таблицата в
исковата молба по всички фактури се претендира начална дата на забава, считано
от 30.09.2016г. като общият размер на претендираната мораторна лихва възлиза на 6 466.19 лева.
Делото е изпратено на ВОС, след отвод за местна неподсъдност на спора от
страна на ответника, съгласно определение на Окръжен съд – Монтана от
16.11.2017г., постановено по т.дело №110/2017г. на ОС – гр.Монтана.
Съдът констатира редовността на исковата молба, въз основа на която е
образувано производството.
Съдът констатира, че ответникът е бил своевременно уведомен чрез управителя
си с преписи от исковата молба и доказателствата, но не е подал отговор на
исковата молба в срока по чл.367 ГПК.
Депозирана е молба извън срока за отговор, с вх.№5189/58686 от 16.11.2017г.
/постъпила по факс/, в която е направен отводът за неподсъдност. Със същата се
оспорва основателността на иска. Направени са доказателствени искания.
В съдебно заседание ищецът се представлява от ю.к.Б., която поддържа
исковата молба и претендира сторените по делото разноски.
В съдебно заседание не се явява представител на ответното дружество нито е
постъпила молба със становище по спора.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, по вътрешното си убеждение, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от вписания в ТР по партидата на ищеца АСМ ЕООД предмет на дейност,
същия се припокрива с твърдените от ищеца правоотношение с ответника по повод
закупуването на семена и препарати за растителна защита.
Видно от фактура №445/23.03.2016г., издадена от ищеца и подписана от двете
страни, същата удостоверява закупуването/доставката/ на препарати Пулсар 40 и
Елумис в посочени количества, единична цена и сума за плащане ведно с ДДС в
размер на 33 414.48 лева.
Към същата фактура е подписан и приемо-предавателен протокол №039265 от
16.03.2016г. между двете страни за предаването на стоките така, както са
отразени и във фактурата.
С фактура №318/24.03.2016г., подписана от двете страни, се удостоверява
закупуването на семена и селскостопанска продукция, както следва: слънчоглед
Адажио, царевица Р9578 и царевица Флато в определени количества, единична цена
и общо дължима сума с ДДС в размер на 29 788.00 лева. Към същата фактура е
подписан и приемо-предавателен протокол №039263 от 16.03.2016г. за същите
продукти. Видно е, че приемо-предаването е на същата дата 16.03.2016г. на
купувача ГРИЙН АГРО ТРЕЙД ЕОООД.
С фактура №437/31.03.2016г. са закупени количества слънчоглед Импакт CL за общо сумата от 10 530 лева при съставен и приемо-предавателен
протокол от 29.03.2016г., двустранно подписани от страните.
С фактура №1664/25.04.2016г. са закупени Стомп 33ЕК нов за общо сумата от
461.10 лева, при съставен двустранен протокол №045934 от 19.04.2016г. за същия
предмет както и втори приемо-предавателен протокол за останалото количество
рег.№0070607 от 16.04.2016г.
С фактура №1200/07.06.2016г. се удостоверява закупуването на Арат 0.8 кг и
Багнанте 1 л. за сумата от общо 1 714.22 лева като видно от
приемо-предавателния протокол№051509 от 07.06.2016г., стоката е предадена
именно на тази дата срещу подписи на двете страни.
Видно от фактура №1330/21.06.2016г., същата е издадена от ищеца за
закупените от ответника Арат 0.8 кг, които са предадени на ответника – купувач
с протокол №052414 от 21.06.2016г. срещу подписи на двете страни.
С фактура №1351/30.06.2016г. ищецът удостоверява задължението за плащане
цената на други препарати, доставени на ответното дружество, а именно Базарган
480 СЛ и Смерч 24 ЕК за сумата от общо 1 579.20 лева с ДДС. За предаване
на стоката е подписан от двете страни протокол рег.№052666 от 30.06.2016г.
Видно от приложеното т.дело №110/2017г. на ОС – Монтана, преписите от
исковата молба са редовно връчени лично на управителя Силивя Димитрова на
27.09.2017г. като до изтичане на двуседмичния срок съгласно чл.47 ГПК не е
постъпил писмен отговор на исковата молба. Постъпило е становище по спора на
датата на насрочването му в открито заседание на 16.11.2017г. /л.44 по
приложеното дело на ОС-Монтана/. Съгласно това становище, ответникът не
оспорва, че между страните са били налице търговски отношения по закупуване на
препарати за растителна защита и семена от Грийн Агро Трейд ЕООД. Със
становището се прави възражение по качеството на доставените материали, предмет
на договорите за покупко-продажба. Твърди се, че препаратите били с изтекъл
срок на годност, а доставените семена – с биологична зараза, замърсени и с
ниско качество. Твърди се още, че ответникът е поискал замяна на доставените
некачествени продукти с нови и/или връщане на част от неизползваните количества
срещу отбив в цената, но ищецът отказал. Със становището на се приложени
никакви писмени доказателства. Направените доказателствени искания са за
свидетели за установяване проведените с ищеца разговори както и експертиза за
установяване годността на ползваните продукти и семена.
Пред ВОС не са ангажирани други доказателствени искания, а така също
ответникът не се е явил в съдебното заседание, не е депозирал и становище по
иска и направените извън срока за отговор доказателствени искания.
С оглед на горното и въз основа на установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният иск намира основание в разпоредбата на чл.79 ЗЗД вр.чл.327 ТЗ,
предявен за реално изпълнение на договор за покупко-продажба на стоки с плащане
на цената им от купувача, след извършената доставка.
Независимо от оттегляне на направеното с исковата молба доказателствено
искане за счетоводна експертиза, за установяване осчетоводяването при страните
на извършените доставки, съдът намира, че от приложените неоспорени от
ответника писмени доказателства, се установяват пълно и главно твърдените
правопораждащи вземането на ищеца факти.
Между страните съществуват търговски
отношения, част от които са предмет на предявения иск за осъждане на ответника
да плати цената на доставените стоки. Предметът на правоотношението ясно се
разкрива от двустранно подписаните фактури, издадени от ищеца както и
двустранно подписаните приемо - предавателни протоколи. От последните се
установява вида и предаденото количество стока както и датата на предаване с
оглед последващото осчетоводяване и издаването на фактури за плащане.
Със становището си ответникът не
оспорва подписването на тези документи както и предаването и приемането, вида и
количествата описани стоки и препарати, поради което същите се ползват с
материална доказателствена сила съгласно чл.180 ГПК относно вписаните в тях
обстоятелства. Поради това, отразеното в тях обвързва съда да приеме, че
отношенията между страните са се осъществили по този начин, вкл. за описаните
количества и видове стоки, на посочената единична и обща стойност, между тези
страни. С полагане на подпис под документа и неоспорването му, ответникът
признава удостоверените в частния документ обстоятелства. Ето защо, при
незаявено оспорване на осъществените доставки, това възражение не може да бъде
последващо въвеждано в процеса, а и не е правено. Ответникът е въвел
несвоевременно единствено възражения за лошо качество на доставените продукти,
но същото вкл. и доказателствените искания, се явява преклудирано. Освен това,
ответникът не поддържа искането си в първо заседание. Съдът е приел, че освен
преклудирано, същото е и неконкретизирано, вкл. и направените доказателствени
искания.
За да стигне до този извод съдът
съобразява, че когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор,
не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен
документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не
упражни правата си по чл.211, ал.1,
чл.212 и чл.219 ГПК, той губи възможността
да упражни това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства, каквито не са известни тъй като страната не се позовава на такива.
Действащият ГПК въвежда ранна
преклузия за ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и да
противопоставя възражения, с което се цели бързина и процесуална икономия.
Страната би могла да поддържа направеното извън срока доказателствено искане
при въвеждане на конкретни възражения срещу предявените искове, но тя не е
сторила това като нито се е явила в съдебно заседание, нито е депозирала
становище. Изложените възражения са общи, неконкретни и неясни, поради което
вероятно представляват принципна защитна позиция на ответника за предотвратяване
постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно
чл.324 от ТЗ, добросъвестното упражняване на
търговското занятие изисква при получаване на стоката, същата да бъде
прегледана и ако се установят недостатъци, това да бъде незабавно съобщено на
продавача. Съгласно чл.303а, ал.4 ТЗ, когато договорът или
закон предвижда преглеждане или приемане на стоката или услугата, срокът по ал.
3 започва да тече от приемането или от приключването на преглеждането, ако
фактурата или поканата за плащане са получени преди това. Срокът за преглеждане
или приемане е 14 дни от получаване на стоката или услугата. По изключение може
да бъде договорен по-дълъг срок за преглеждане или приемане, когато това се
налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причинаТакива
твърдения, а и доказателства ответникът не е ангажирал. Съобразно изложеното по-горе, с оглед неформалния характер на търговските
сделки, подписаните фактури и приемо -предавателни протоколи, неоспорени от
ответника, искът се явява установен по основание и размер. Очевидно е, че
неизпълнението на тези изисквания от търговеца – ответник, сочат на
недобросъвестното му участие в правоотношението. Същия дължи изискуемата цена
на доставените му стоки съгласно чл.327 ТЗ.
Съгласно
чл.303а, ал.3, относима към всички търговски сделки, с изключение на посочените
в ал.5, ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура
или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или
поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са
получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от
деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че
фактурата или поканата за плащане са отпреди това. Поради това, основателен се явява и иска за мораторните
лихви с оглед цитираната разпоредба и липсата на друг срок за плащане по
фактурите. Най-късната фактура е издадена на 30.06.2016г., а началната дата на
претенцията за заплащане на закъснителните лихви по всяка една от извършените
доставки /издадени фактури/ е много след изтичане на 14 дневния срок от
подписването им от страните, вкл. ответника. Поради това, след съответно
изчисление на претендираните мораторни лихви, съдът намира, че и претенцията за
сумата от 6 466.20 лева, е основателна.
Съобразно приетото, на ищеца се следват и законните лихви върху главницата,
считано от подаване на исковата молба на 28.08.2017г. до окончателното
изплащане на задължението съгласно чл.86 ЗЗД.
В полза на ищеца се следват и сторените по делото разноски в размер на
заплатената държавна такса от 3 362.42 лева както и ю.к.възнаграждение в размер
на 300 лева, изчислено съгласно чл.78, ал.8 вр.чл.37 от ЗПП и Наредбата за
правната помощ. Съгласно изменената разпоредба на чл.78, ал.8 ГПК, която съдът
е длъжен да приложи, размерът на определеното от
съда ю.к.възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГРИЙН АГРО ТРЕЙД ЕООД, ЕИК
*********, Варна ДА ЗАПЛАТИ на АСМ
ЕООД, ЕИК *********, Монтана, представлявано от управителя К.И., сумата от
общо 77 594.24 лева,
представляващи вземания по извършени от ищеца в полза на ответника продажби с
доставка на стоки – семена и препарати за растителна защита от 2016г., за които
са издадени 7 фактури, както следва: ф.№445/23.03.2016г. на стойност от
33 414.48 лева; ф.№318/24.03.2016г. на стойност от 29 788 лева;
ф.№437/31.03.2016г. на стойност от 10 530 лева; ф.№1664/25.04.2016г. на
стойност от 461.10 лева; ф.№1200/07.06.2016г. на стойност от 1 714.22 лева;
ф.№1330/21.06.2016г. на стойност от 107.24 лева и ф.№1351/30.06.2016г. на
стойност от 1 579.20 лева както и
сумата от 6 466.19 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение
на паричното задължение по всяка една фактура, за периода от 30.09.2016г. до
26.07.2017г. ведно със законната лихва
върху главницата от 77 594.24 лева от предявяване на иска на 28.08.2017г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.79, чл.86 и чл.327 ТЗ.
ОСЪЖДА ГРИЙН АГРО ТРЕЙД ЕООД, ЕИК
*********, Варна ДА ЗАПЛАТИ на АСМ
ЕООД, ЕИК *********, Монтана, представлявано от управителя К.И., сумата от 3362.42 лева, представляващи сторени по
делото разноски за държавна такса както и ю.к.възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред АС – Варна.
Решението да се впише в регистъра по чл.235, ал.5 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: