О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№383
гр. Добрич, 08.05.2019 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на осми май две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА
СТОЕВА
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ В. ч. гр. д. № 285/2019
г. по описа на Добричкия окръжен съд:
Производството е по
чл. 413, ал. 2 ГПК.
Въззивно частно гражданско дело № 285/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Добрич е образувано по частна жалба на „А.ЗА К. НА П. З.“ ООД гр. София
срещу Разпореждане № 176/25.02.2019
г. по ч. гр. д. № 152/2019 г. по описа на Районен съд - Балчик, с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГРК в
частта относно претендираните вземания за неустойка в размер на 236.50 лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране на в
размер на сумата от 245.00 лв. и такса за експресно разглеждане на документи в
размер на сумата от 236.25 лв.
Кредиторът обжалва горепосочения съдебен акт с оплаквания за
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон,
като моли за неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт от въззивната
инстанция, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираното вземане за неустойка.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание
чл. 413, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Частната
жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.
Частната
жалба е подадена от длъжника в
установения от чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от
съобщаването на разпореждането.
Частната
жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.
Разглеждана
по същество, частната жалба се явява неоснователна.
Съображенията
на Съда са следните:
В
решения по дела С-473/00 и С-618/10 се сочи, че Директива 93/13/ЕИО не допуска
правна уредба на държава членка, която да не дава възможност на съда в
заповедното производство да преценява служебно или на който и да е друг етап от
производството неравноправния характер на клауза, ако потребителят не подаде
възражение.
В
хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК, Съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави – вж. Опр. №
974 - 2011- II ТО – ВКС. При тази преценка, съдът изследва фактите, от
които произтичат субективните права, предмет на заявлението, както и уговорките
в договора, които обуславят тяхното действие.
Неустойката
е нищожна съгласно чл. 143, т. 5 ЗПП с оглед необосновано високият й размер
спрямо неизпълената част от задължението.
Таксите
и комисионните за допълнителни услуги са уговорена в противоречие с
императивната разпоредбата на 19, ал. 4, чл. 33, ал. 1 ЗЗП, както и на чл. 26,
ал. 1 ЗЗД. По делото не се установи да е
изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси
да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Кредиторът
може да събира само такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит - чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Таксите и комисионните трябва
да са пропорционални със сумата по
кредита, за чието обслужване тя се дължи, отчитайки естеството на действията, в
които тези услуги се изразяват фактически. В конкретния случай не се касае до дейност, която генерира
особено големи разходи за кредитора. Разходите за такси и комисионни не биха
могли да са на стойност, надхвърлящи главницата на задължението.
С оглед
на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на първоинстанционния
съд, се явява правилен и
законосъобразен, поради което следва да
бъде потвърден.
С оглед
гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК,
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 176/25.02.2019 г.
по ч. гр. д. № 152/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ
НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.