№ 258
гр. Пловдив, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000942 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260134 от 13.10.2021 г.,постановено по т.д.№258/2019 г. по описа на
Окръжен съд-П. са отхвърлени исковете на „С.“ ЕООД-гр.П.,с ЕИК ********* срещу
Община В., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, за заплащане на
сумата от 106 704 лева, представляваща възнаграждение за допълнително изграден външен
водопровод с дължина 1 440 метра, на основание Договор за изпълнение на обществена
поръчка № *** от 12.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска - 25.11.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.
79, ал. 1 вр. чл. 266 от ЗЗД, както и за заплащане на сумата от 5 216.64 лева,представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 04.06.2019 г. до 25.11.2019 г.,на основание
чл. 86 от ЗЗД, като неоснователни.Със същото решение са отхвърлени и исковете на „С.“
ЕООД, ЕИК ********* срещу Община В., ЕИК *********, за заплащане на сумата от 106
704 лева, представляваща необходими и полезни разноски за изграждането на допълнителен
външен водопровод с дължина от 1 440 метра, извън предметния обхват на Договор за
изпълнение на обществена поръчка № ***/12.09.2014 г. с обект: „Водоснабдяване на с. ч.,
община В. - външен водопровод“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска — 25.11.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, на основание
водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл. 61 от ЗЗД, както и сумата от 5
1
216.64 лева,представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 04.06.2019 г.
до 25.11.2019 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, като неоснователни.
На следващо място,с решение №260134 от 13.10.2021 г. е осъдена Община В.. ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ****, да плати на „С.“ ЕООД, ЕИК
*********. със седалище и адрес на управление: ****, обезщетение в размер на сумата от 80
208.56 лева (осемдесет хиляди двеста и осем лева и 56 стотинки) с ДДС, представляваща
спестените средства за сметка на имуществото на ищеца, необходими за изграждането на
допълнителни 1 171 (хиляда сто седемдесет и един) метра водопровод, извън предметния
обхват на Договор за изпълнение на обществена поръчка № *** от 12.09.2014 г. с обект:
„Водоснабдяване на с. ч., община В. - външен водопровод“, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска - 25.11.2019 г. до окончателното заплащане на
сумата, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД,а за разликата над 80 208,56 лв. до претендираните
106 704 лв. иска по чл.59,ал.1 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.
С горното решение Община В.. ЕИК ********* е осъдена още да плати на „С.“
ЕООД. ЕИК ********* сумата от 3 721.08 лева,представляваща мораторна лихва върху
главницата от 80 208.56 лева, за периода от 12.06.2019 г. до 25.11.2019 г. на основание чл. 86
от ЗЗД,а за разликата над 3 721.08 лева до претендираните 5 216.64 лева същия иск по
чл.86,ал.1 от ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.Освен това,с първоинстанционното
решение от 13.10.2021 г. е осъдена Община В., ЕИК ********* да заплати на основание
чл.78,ал.1 от ГПК на „С.“ ЕООД,ЕИК ********* сумата от 8 709.25 лева,представляваща
съдебно-деловодни разноски за първата инстанция,а дружеството-ищец „С.“ ЕООД,ЕИК
********* е осъдено да заплати на ответната ОБЩИНА В. сумата от 1 371.28 лева на
основание чл.78,ал.3 от ГПК, представляваща направени от общината съдебно- деловодни
разноски за първата инстанция.
Настоящото въззивно производство е образувано на основание въззивна жалба на
ОБЩИНА В. с БУЛСТАТ *********,с която общината обжалва решение №260134 от
13.10.2021 г.,постановено по т.д.№258/2019 г. по описа на Окръжен съд-П.,в следните му
части:в частта,в която е осъдена общината-жалбоподател да заплати на ищеца „С.“ЕООД
обезщетение в размер на сумата от 80 208,56 лв. с ДДС,представляваща спестените средства
за сметка на имуществото на ищеца,необходими за изграждането на допълнителни 1171
метра водопровод,извън предметния обхват на Договор за изпълнение на обществена
поръчка № *** от 12.09.2014 г. с обект: „Водоснабдяване на с. ч., община В. - външен
водопровод“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -
25.11.2019 г. до окончателното заплащане на сумата и в частта,в която общината е осъдена
да заплати на дружеството-ищец сумата от 3 721,08 лв.,представляваща мораторна лихва
върху главницата от 80 208,56 лв. за периода от 12.06.2019 г. до 25.11.2019 г.,както и в
частта за разноските.Общината-жалбоподател счита,че в обжалваните му части решението е
неправилно поради нарушаване на материалния закон и поради нарушаване на
съдопроизводствените правила.Поддържа довода,че по делото не са се събрали
доказателства за изпълнението на конкретните количества водопровод над възложения,нито
доказателства за вложените материали и цената на труда.В тази връзка твърди,че
заключението на вещото лице се изгражда на база предположения,защото на вещото лице не
са показани фактури за закупени материали и същото не се е водило от възложения проект,а
само предполага,че са вложени материали по вид,качество и количество,каквито са
предвидени в проекта.Счита,че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната
съвкупност и е придал значение на експертиза изготвена въз основа на предположение,а не
въз основа на доказателства за закупени материали и вложен труд.Според жалбоподателя,не
е установен нито размера на обогатяването,нито размера на обедняването,за да се определи
коя е по-малката сума от тях.Излага още и довода,че е неправилно и е в нарушение на
материалния закон изразеното от съда становище,че докато няма издадена заповед за
2
премахване на строежа общината се е обогатила от резултата.Според общината-
жалбоподател, правнозначим е факта,какъв е статута на водопровода сега и счита,че това е
изяснено от фактите по делото-водопровода е незаконен строеж,а такъв строеж,както счита
общината,не може да се ползва по предназначението му,поради което не може да обогати
общината.Намира,че ако се дължи обезщетение за незаконен строеж,изпълнен в отклонение
на обществена поръчка,ще се нарушат ЗОП и правилата на ЗУТ,както и актовете по
приложението му,според които се ползват само законни строежи.На база тези
аргументи,общината-жалбоподател моли да бъде постановено от настоящата инстанция
решение,с което да бъде отменено горното първоинстанционно решение в обжалваните му
части и да бъдат отхвърлени изцяло частично уважените осъдителни искове.Общината-
жалбоподател моли още да й бъдат присъдени разноските по делото.
Въззиваемият „С.“ЕООД с ЕИК ********* е подал в законния срок писмен отговор
на въззивната жалба,в който е изразил становището,че същата жалба е допустима,но е
неоснователна,а първоинстанционното решение е правилно в обжалваните му
части.Поддържа в тази връзка,че първоинстанционният съд е постановил решението си,като
е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства,анализирал е онези,с които е
обосновал изводите си и допълнително е изложил мотиви защо цени едни доказателства,а
други не.Намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя,че допълнително
изградения водопровод представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225,ал.2,т.2 от
ЗУТ.Подробни аргументи в тази насока излага в отговора си.Счита за несъстоятелни и
въведените с жалбата твърдения,че съдът неправилно е възприел средната пазарна стойност
на СМР,необходими за направата на 1171 метра водопровод,за да обоснове основателността
на иска по чл.59 от ЗЗД до размера на уважената част-80 208,56 лв. с ДДС.Доводи и в тази
насока излага в отговора си.Оспорил е и твърдението във въззивната жалба,че съдът не е
установил нито размера на обогатяването,нито размера на обедняването,за да определи коя е
по-малката сума от тях.Подкрепил е тази си позиция с конкретно развити в отговора
доводи.Обобщено,въз основа на изложените в отговора съображения, въззиваемият счита
атакувания съдебен акт за обоснован и законосъобразен,а въззивната жалба-за
неоснователна,с оглед на което моли същата да бъде отхвърлена.Моли да му бъдат
присъдени сторените във въззивната инстанция разноски.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и
доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо
правен интерес да атакува конкретното първоинстанционно решение в обжалваните му
части и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо
въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му. Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява
процесуално допустимо в обжалваните му осъдителни части и в частност-че в тези части
съдът се е произнесъл по предявени от ищеца искове.
3
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността
и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото
доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
Както става ясно от описания по-горе диспозитив на решение №260134 от 13.10.2021
г.,постановено по т.д.№258/2019 г. по описа на Окръжен съд-П.,със същото решение
първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от „С.“ЕООД с ЕИК *********
против Община В. осъдителни искове.Част от исковете са предявени при условията на
евентуалност,като с главния иск ищецът е поискал ответната община да му заплати сумата
от 106 704 лева като възнаграждение за допълнително изграден външен водопровод с
дължина 1 440 метра, на основание Договор за изпълнение на обществена поръчка № *** от
12.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -
25.11.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266 от
ЗЗД,а заедно с това е поискал да му бъде заплатена и сумата от 5 216.64
лева,представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от 04.06.2019
г. до 25.11.2019 г.Тези два кумулативно съединени иска са отхвърлени изцяло с горното
решение като неоснователни.
На следващо място,при условие на евентуалност-в случай,че горните искове бъдат
приети като неоснователни,дружеството-ищец е поискало ответната Община В. да бъде
осъдена да му заплати сумата от 106 704 лева като необходими и полезни разноски за
изграждането на допълнителен външен водопровод с дължина от 1 440 метра, извън
предметния обхват на Договора за изпълнение на обществена поръчка № ***/12.09.2014 г. с
обект: „Водоснабдяване на с. ч., община В. - външен водопровод“, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска — 25.11.2019 г. до окончателното
заплащане на сумата, на основание водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на
чл. 61 от ЗЗД, както и да му заплати сумата от 5 216.64 лева,представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 04.06.2019 г. до 25.11.2019 г., на основание чл. 86 от
ЗЗД.Тези два иска са разгледани по същество с посоченото решение,но също са приети за
неоснователни от първоинстанционния съд и са отхвърлени като такива изцяло.
На трето място,отново при условие на евентуалност-ако се приемат за неоснователни
горните два иска за заплащане на главница на основание чл.61,ал.1 от ЗЗД и мораторни
лихви върху нея,ищецът е поискал ответната община да бъде осъдена да му заплати сумата
от 106 704 лв. на основание чл.59,ал.1от ЗЗД като спестени от нея средства за сметка на
имуществото на ищеца,необходими за изграждането на същия този допълнителен външен
водопровод с дължина 1 440 метра,ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска-25.11.2019 г. до окончателното заплащане на сумата,а заедно с това да
му заплати и сумата от 5 216,64 лв. като мораторна лихва върху тази главница за периода от
04.06.2019 г. до 25.11.2019 г. /вкл./.С решение №260134 от 13.10.2021 г.
първоинстанционният съд е приел тези два иска за доказани по основание и за частично
основателни по размер,като е уважил иска по чл.59,ал.1 от ЗЗД за сумата от 80 208,56 лв. с
4
ДДС,приемайки,че това е размера на спестените средства от ответната община за сметка на
имуществото на ищеца,необходими за изграждането на допълнителни 1 171 метра
водопровод,извън предметния обхват на сключения между страните договор за изпълнение
на обществена поръчка №*** от 12.09.2014 г. с обект „Водоснабдяване на с.ч.,община В.-
външен водопровод“.Върху тази сума съдът е присъдил и законната лихва,считано от датата
на предявяване на иска-25.11.2019 г. до окончателното й изплащане,а за разликата над
сумата от 80 208,56 лв. до пълния претендиран размер от 106 704 лв. първоинстанционният
съд е счел иска по чл.59,ал.1 от ЗЗД за неоснователен и като такъв го е отхвърлил за същата
разлика.
По отношение на иска заплащане на мораторни лихви върху претендираната на
основание чл.59,ал.1 от ЗЗД главница,първоинстанционният съд е счел,че същият е
основателен и го е уважил до размера от 3 721,08 лв.,представляващ дължими мораторни
лихви върху главницата от 80 208,56 лв. за периода от 12.06.2019 г. до 25.11.2019 г.,а за
разликата над 3 721,08 лв. до претендирания размер от 5 216,64 лв. иска по чл.86,ал.1 от ЗЗД
е отхвърлен като неоснователен.
Тъй като първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частите,с
които са отхвърлени предявените главен и евентуален иск по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266 от ЗЗД
и чл.61,ал.1 от ЗЗД,както и кумулативно съединените със всеки от тях акцесорни искове по
чл.86,ал.1 от ЗЗД,същите искове няма да са предмет на разглеждане с настоящото решение
на въззивния съд.Предвид въззивната жалба,настоящият съд дължи преценка по същество
само относно основателността на предявения втори евентуален иск,основан на разпоредбата
на чл.59,ал.1 от ЗЗД и по основателността на кумулативно съединения с него аксесорен иск
по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Искът по чл.59,ал.1от ЗЗД е основан на твърдението,че дружеството-ищец
„С.“ЕООД с ЕИК *********,извън сключения между него и ответната Община В. договор
за изпълнение на обществена поръчка №***/12.09.2014 г.,е изпълнил в интерес на общината
СМР,които представляват изграждане на допълнителни 1440 метра водопровод за
водоснабдяване на село ч. с външен водопровод.Изложено е и твърдението,че стойността на
изградените в полза на ответната община допълнителни 1440 м. водопровод,изчислени по
приетата офертна цена на договора за обществена поръчка-74,10 лв.,възлизат на сумата от
106 704 лв.,с която сума общината се е обогатила без основание за сметка на
ищеца,респективно-ищецът е обеднял с тази сума,тъй като същият е финансирал изцяло
СМР по изграждането на тези допълнителни 1440 м. водопровод за водоснабдяването на
с.ч.,Община В.,като е вложил материали, средства,труд,механизация и др.,на обща стойност
106 704 лв.Обогатяването на общината за сметка на обедняването на дружеството-ищец
произхождали,както ищецът твърди,от един общ факт-изграждането на допълнителен
външен водопровод от 1440 м. за водоснабдяването на с.ч.,като неоснователно обогатилият
се за сметка на другиго дължи да му върне онова,с което се е обогатил,до размера на
обедняването или претендираната сума от 106 704 лв.
Във въззивната жалба се поддържат няколко основни оплаквания срещу обжалваната
5
част на първоинстанционното решение.Възразява се на първо място,че по делото липсват
доказателства за изпълнението на конкретните количества водопровод над възложения.Това
възражение е неоснователно.Видно от заключението на съдебно-техническата
експертиза,изготвено от вещото лице П.К. и базирано на документална проверка и проверка
на извършените СМР на място,дружеството-ищец е изградило водопровод с обща дължина
от 4470 линейни метра,като от тях изградения водопровод по проект и издадено разрешение
за строеж е 3299 линейни метра,а останалите 1171 линейни метра представляват
допълнително направен водопровод извън сключения между страните договор,за който няма
утвърден проект и разрешение за строеж и за този допълнителен водопровод няма утвърден
инвестиционен проект,нито пък е издадено разрешение за строеж от Главния архитект на
Община В..Така,че настоящият съд счита за несъмнено доказано обстоятелството,възприето
и в обжалваното решение,че извън процесния договор дружеството-ищец е изградило
допълнителен водопровод от 1171 линейни метра,т.е. макар и не в посочената от ищеца
дължина от 1440 л. метра,се установява,че същият действително е изградил допълнителен
водопровод извън възложеното му с процесния договор и конкретната дължина на
допълнително изграденото възлиза на посочените 1171 линейни метра.
Друг поддържан от общината-жалбоподател довод е,че допълнително изградения
водопровод е незаконен строеж,а такъв строеж не може да се ползва по предназначението
му,поради което не може да обогати общината.На база данните от посоченото по-горе
заключение на СТЕ действително се налага извод,че допълнително изградения водопровод
представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ,както е прието и в
обжалваното решение,тъй като този водопровод е изграден без одобрен инвестиционен
проект и без разрешение за строеж.Правилен обаче е изложеният в същото решение
довод,че определянето на един строеж като незаконен по смисъла на посочената
разпоредба,не означава,че собственикът не се е обогатил неоснователно с имуществения
резултат и че не му се дължи обезщетение за неоснователно обогатяване,щом като няма
влязла в сила заповед за събарянето/премахването на строежа,издадена от компетентните
органи.Тази принципна позиция се споделя и от настоящия състав,а е в съответствие и с
практиката на ВКС,в какъвто смисъл е и посоченото от първоинстанционния съд решение
№315 от 25.10.2012 г. на ВКС по гр.д.№1189/2011 г.,I г.о.Както е прието в същото решение
на ВКС,постановено по реда на чл.290 от ГПК,се дължи стойността за подобрения,за които
има само констативни протоколи за незаконно строителство /без строително разрешение/,но
не и издадени и влезли в сила заповеди за събаряне.В случая,както се посочи,е установена
незаконността на строежа,представляващ коментирания по-горе допълнителен водопровод и
тя се изразява в липсата на изискващи се от закона строителни книжа.Няма обаче издадена и
влязла в сила заповед за премахването на този водопровод като незаконен строеж.Както е
видно от представеното в настоящата инстанция решение №60/02.02.2022 г.,постановено по
адм.д.№841/2021 г. по описа на Административен съд-П. /за което няма данни да е влязло в
сила към момента на приключване на устните състезания по настоящото въззивно дело/,била
е издадена заповед от 30.06.2021 г. на РДНСК-П.,с която на основание чл.224,ал.1,т.2 във вр.
с чл.154,ал.2,т.8 от ЗУТ е наредено спиране на описания в нея строеж,но дори и да се
6
приеме,че в същия строеж е включен допълнително изградения водопровод,представляващ
незаконен строеж,то самата заповед не се отнася до неговото събаряне,респ. премахване и
това не е било разпоредено с тази заповед.Наред с това следва да се отчете,че според
констатацията на вещото лице,изготвило СТЕ-за,допълнителния водопровод реално е
ползван от общината-жалбоподател за снабдяването с вода на посочения в заключението
район,а и недостатъците,правещи същия водопровод незаконен строеж не са неотстраними,а
напротив,както сочи вещото лице,този строеж е узаконим,което обаче зависи от
предприемане на съответни действия от самата община-жалбоподател /респ. ответник по
иска/.
Предвид гореизложеното,въззивният съд счита за правилен и споделя извода на
първоинстанционния съд,че в случая предявеният евентуален иск по чл.59,ал.1 от ЗЗД се
явява доказан по своето основание,тъй като допълнителните СМР /допълнителния
водопровод от 1171 линейни метра/ са извършени от ищеца в имоти на общината-
възложител,извън предмета на сключения договор,т.е. без сключен договор по предвидения
в закона ред и в този случай в отношенията между страните намират приложение правилата
за неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД,като отговорността на общината спрямо
ищеца е в размер на по-малката сума между обогатяването и обедняването.
Правилно е и разглеждането на обогатяването от първоинстанционния съд като
спестяване на разходи от страна на ответника,включващи стойността на материалите и
труда за изграждане на процесните допълнителни СМР,както и на всички други разходи и
ползи,които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя,ако за тези СМР беше
сключен между страните действителен договор.Правилна е и позицията на
първоинстанционния съд,че обедняването представлява реалното намаление на
имуществото на изпълнителя и включва стойността на материалите и труда,които са
вложени за извършване на СМР и други обичайни разходи във връзка с осъществените
СМР,включително ДДС,ако такъв следва да се начислява,но без формиране на печалба от
изпълнителя.
Във въззивната жалба се поддържа възражението,че липсват доказателства за
вложените материали при изграждането на сочените от ищеца допълнителни СМР и за
цената на труда,като заключението на вещото лице в тази насока се базирало на
предположения.Това възражение е неоснователно,тъй като експертизата е установила
действително вложените материали като вид и количество при изграждането на
допълнителните СМР.Що се касае до определяне конкретния размер на обогатяването и
съответно-обедняването,то настоящият съд подобно на първоинстанционния счита за
допустимо,след като иска е доказан по основание,да определи размера по своя преценка или
да вземе предвид заключението на вещото лице на основание чл.162 от ГПК.Съгласно
неоспореното заключение на СТЕ-за,пазарната стойност на допълнително извършените
СМР за направата на 1 171 линейни метра водопровод,съобразно вложените материали и
труд,и други обичайни разходи във връзка с тях,включително формирането на печалба за
изпълнителя,е в размер на 86 625,25лв. С ДДС,а без печалба е в размер на 80 208,56 лв. с
7
ДДС.На основание чл.59,ал.1 от ЗЗД се дължи от ответната община на ищеца,извършил
допълнителните СМР,по-малката от посочените две стойности,първата от които
представлява размера на обогатяването,а втората-на обедняването.И тъй като по-малката
сума възлиза на 80 208,56 лв. /с ДДС/,то именно тя се дължи от ответника на ищеца на
основание чл.59,ал.1 от ГПК и до този размер предявения на основание посочената
разпоредба иск се явява основателен.Така е прието и с първоинстанционното решение и като
краен резултат иска е уважен до размера на сумата от 80 208,56 лв. с ДДС.Ето защо
първоинстанционното решение в обжалваната му част,с която на основание чл.59,ал.1от ЗЗД
ответната община е осъдена да заплати на ищеца сумата от 80 208,56 лв. с ДДС,ведно със
законната лихва върху тази главница,считано от предявяване на иска-25.11.2019 г. до
окончателното заплащане на сумата,е правилно и като такова ще се потвърди в тази му част.
Първоинстанционното решение от 13.10.2021 г. е правилно и в останалите му
обжалвани части,с които общината-ответник е осъдена да заплати на ищеца сумата от 3
721,08 лв. като мораторна лихва върху главницата от 80 208,56 лв. за периода от 12.06.2019
г. до 25.11.2019 г. и съдебни разноски в размер на 8 709,25 лв.По отношение на иска по
чл.86,ал.1 от ЗЗД първоинстанционният съд правилно е преценил,че при обезщетение за
неоснователно обогатяване длъжникът изпада в забава след покана от кредитора по смисъла
на чл.84,ал.2 от ЗЗД за плащането на обезщетението и понеже в случая такава покана е била
изпратена от ищеца и получена от ответника на 04.06.2019 г.,като се нея е даден и 7-дневен
срок за изпълнение,то считано от изтичането на същия срок,т.е. от датата 12.06.2019 г.
ответникът е изпаднал в забава относно плащането на дължимото обезщетение по чл.59,ал.1
от ЗЗД.Именно от този начален момент е присъдена и мораторната лихва върху горната
главница,а до датата на подаване на ИМ пред съда-25.11.2019 г. общият размер на
мораторната лихва върху главницата от 80 208,56 лв. възлиза на сумата от 3721,08
лв.Именно в този размер иска по чл.86 от ЗЗД е уважен с обжалваното решение и предвид
изложеното,същото решение е правилно и в тази му осъдителна част и като такова ще се
потвърди в същата част.И най-накрая,първоинстанционното решение ще се потвърди като
правилно и в частта,с която ответната община е осъдена да заплати на ищеца съдебни
разноски в размер на 8 709,25 лв.,които са определени съразмерно с уважената част от иска
и представените доказателства за извършването им.В обобщение,се налага извода,че
разгледаната въззивна жалба е изцяло неоснователна,а първоинстанционното решение е
правилно във всичките му обжалвани от общината-жалбоподател части и като такова ще се
потвърди в тези му части.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция общината-жалбоподател следва да
бъде осъдена да заплати на въззиваемия „С.“ЕООД сумата от 4500 лв. разноски за
въззивната инстанция,представляващи адвокатско възнаграждение,уговорено в приложения
договор №78/3 за правна защита и съдействие от 25.11.2021 г. и реално изплатено в брой
съгласно представени две фактури-фактура №*** от 17.12.2021 г. и фактура №*** от
28.01.2022 г.,както и фискални бонове от тези две дати.
Мотивиран от гореизложеното съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260134 от 13.10.2021 г.,постановено по т.д.№258/2019 г.
по описа на Окръжен съд-П.,в обжалваните му части,с които е осъдена Община В.,с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на основание чл.59,ал.1 от
ЗЗД на „С.“ ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: ****, обезщетение
в размер на сумата от 80 208.56 лева (осемдесет хиляди двеста и осем лева и 56 стотинки) с
ДДС, представляваща спестените средства за сметка на имуществото на ищеца, необходими
за изграждането на допълнителни 1 171 (хиляда сто седемдесет и един) метра водопровод,
извън предметния обхват на Договор за изпълнение на обществена поръчка № *** от
12.09.2014 г. с обект: „Водоснабдяване на с. ч., община В. - външен водопровод“, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 25.11.2019 г. до
окончателното заплащане на сумата,както да заплати на дружеството на основание чл.86 от
ЗЗД и сумата от 3 721,08 лева,представляваща мораторна лихва върху главницата от 80
208,56 лева за периода от 12.06.2019 г. до 25.11.2019 г.,а също да му заплати и сумата от 8
709,25 лева,представляваща съдебно-деловодни разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА Община В.,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, да
заплати на „С.“ ЕООД,с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление **** сумата от
4500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/,представляваща направени във въззивната
инстанция съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9