Р
Е Ш Е Н И Е
№ ________
В.,
______________
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
|
Административен съдия: |
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА |
|
||
|
при секретаря |
Калинка Ковачева |
и с
участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян И.ов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 321/2019г. |
||||
Производството е по реда
на чл.203, ал.1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по иск с
правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, предявен от Б.А.Б., ЕГН: **********,***,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към Министерство на
правосъдието, за присъждане на обезщетение за претърпени през периода
01.11.2016г. – 31.01.2019г. неимуществени вреди в размер на 100000,00лв.,
причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията и
длъжностни лица на Затвора – В., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на иска – 31.01.2019г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че
неимуществените вреди са му причинени в резултат на противоправното бездействие
на администрацията на Затвора-В., което се изразява в липсата на необходимото
медицинско обслужване, неосигуряване на достатъчна
жилищна площ в килията, в която е настанен, неосигуряване
на пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване на
килията, крайно недостатъчна степен на осветление и проветривост,
липса на постоянен достъп до санитарен възел, липса на топла вода в
помещението, в което е настанен, невъзможност за пълноценен сън и почивка, лоши
битови и санитарно-хигиенни условия в килията, липса на възможност за
поддържане на елементарна хигиена в помещението, лоши битови и
санитарно-хигиенни условия в общите помещения, столовата и лечебницата, липса
на чисти чаршафи и дрехи, наличие на дървеници, плъхове, хлебарки. Ищецът
твърди, че в резултат на всичко изложено, по време на престоя си в Затвора-В. е
придобил инсулинозависим диабет, а предвид
неоказването на медицинско съдействие от страна на администрацията, болестта му
преминава мъчително и без подобрение, въпреки възможностите на съвременната
медицина. Твърди, че поставянето му в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3
от ЗИНЗС само по себе си представлява третиране, способно да породи у него
физическо, емоционално и морално страдание. Липсата на елементарен битов
стандарт и на необходимите храни за диабетици, са от такова естество, че да
предизвикат у всяко нормално, психически здраво човешко същество, въздействие
върху психиката и здравето, което обосновава настъпила за него неимуществена
вреда. Конкретно ищецът твърди, че: 1/ площта в килията, която обитава с
още двама души, е по-малка от минимално допустимата в размер на 4кв.м. –
нарушение на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС; 2/ килията не отговаря на изискванията на
чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, т.к. в помещението има
тоалетна и мивка, но няма през цялото време течаща вода, топла вода изцяло
липсва, а в килията се осъществяват всички ежедневно извършвани битови
дейности; не му се предоставят препарати за поддържане на лична хигиена или за
почистване на килията, има възможност за хигиенизира само с подръчни средства;
3/ вследствие неблагоприятните битови условия е получил инсулинозависим
диабет тип 1, който се характеризира с продължителност до края на живота на
болния, болки, страдания и дискомфорт. Заболяването му е следствие от
претърпения стрес и нечовешки условия в затвора-В.. Лошите хигиенни условия и
нездравословния хранителен режим са се отразили на физическото и психическото
му здраве, като тези му проблеми започнали през м.юни
– юли 2017г., към който момент вече е бил настанен в Затвора-В.. С оглед
специфичното му здравословно състояние търпи необосновани действия и
бездействия на администрацията в насока липса на адекватно медицинско
обслужване – нарушения на чл.128, ал.3 от ЗИНЗС и Наредба № 2/22.03.2010г.
за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода;
4/ вследствие всичко изложено у него се появила симптоматика на
психично-стресово разстройство, суицидни нагласи, влошаване на общото му
здравословно състояние, депресия, тревожност и безсъние.
В съдебно заседание
ищецът се представлява от адв.Т.С., която поддържа
претенцията и моли да бъде уважена така, както е предявена. Излага подробни
доводи за основателност на иска в представени по делото писмени бележки с вх.№
15607/22.10.2019г. Сочи, че ответникът не е установил по делото, че площта,
която ищецът е обитавал в спалните помещения, е равна или по-голяма от
минимално допустимата от 4кв.м., т.к. не са
предоставени конкретни данни за брой настанени л.св.
в същите помещения, поради което на основание чл.284, ал.3 от ЗИНЗС твърденията
на ищеца следва да се приемат за доказани. Относно нарушението по чл.20, ал.3
от ППЗИНЗС сочи, че твърдението в справка рег.№ 435/20.02.2019г. - че
санитарните възли с топла вода в общите помещения са непрекъснат достъп, е
опровергано от събраните писмени и гласни доказателства. Относно представения
график за ползване на баня от л.св. сочи, че е
останало неизяснено обстоятелството колко лишени от свобода има в един коридор,
респ. с какво време разполага всеки л.св.
Неустановено е останало и обстоятелството, че на ищеца се предоставят препарати
за поддържане на лична хигиена и за почистване на спалното помещение. От
Таблица № 6 не се установява, че тези препарати реално са предадени на лишените
от свобода като ищецът не фигурира в представените протоколи за предоставяне на
материали за хигиенно-битови нужди. От разпитаните свидетели се установява, че
сами си купуват перилни препарати от лавката. Сочи и че по делото е установено,
че ищецът е поставен в неблагоприятни материални и битови условия, които водят
до уронване на човешкото му достойнство. В справка от 20.02.2019г. е посочено,
че в Затвора-В. са извършвани СМР в периода 17.10.2016г. - 26.01.2017г., но не
и в какво се състоят тези СМР и на кои помещения, както и с какво конкретно са
били оборудвани съответните помещения. Най-значителните понесени от ищеца
неимуществени вреди се изразяват в полученото като последица от горепосочените
битови условия и съпътстващия ги стрес заболяване - инсулинозависим
диабет тип 1, като е безспорно, че заболяването е придобито по време на престоя
в затвора-В.. Счита, че по делото не е доказано на ищеца да е осигурен хранителен
режим, съответен на заболяването му. Твърди, че заболяването на ищеца
прогресира неблагоприятно поради лошите хигиенни условия, нездравословния
хранителен режим и неадекватното медицинско обслужване в Затвора-В.. Позовава
се и на резултата от извършеното психологично изследване както и на
заключението на вещото лице, че към момента ищецът има нужда от психотерапия.
По изложените съображения счита, че искът по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е
основателен. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът – ГДИН, чрез юрк. С. С., оспорва иска по основание и размер. В
представен писмен отговор с вх.№ 3302/22.02.2019г. сочи, че за да се приложи
презумпцията на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, ищецът следва да докаже
незаконосъобразните действия или бездействия на специализираните органи по
изпълнение на наказанията. В производствата за обезщетения за неимуществени
вреди, причинени от неправомерни по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС действия или
бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанията, в тежест
на ищеца е да докаже: 1/ незаконосъобразно действие/бездействие на съответния
специализиран орган по изпълнение на наказанията при или по повод
административната му дейност, при това, свързано точно с нарушаването на чл.3
от ЗИНЗС; 2/ неимуществена вреда, обективирана в неправомерно засягане на
неимуществената му правна сфера, като конкретно следва да установи в какво се
проявява това засягане. В тежест на ищеца е да установи кумулативно наличието
на основните елементи от фактическия състав: незаконни действия/бездействия на
длъжностни лица, реално претърпяна вреда и причинно-следствена връзка между
незаконните действия/бездействия и вредата. Счита, че в случая не е установено
наличие на неизпълнение от закона задължение от страна на ответника, което да
ангажира отговорността му, както и настъпили за ищеца вреди. Относно
твърденията за неосигуряване на подходящи битови
условия в Затвора-В. сочи, че не е доказано настъпването на неблагоприятни
последици за ищеца и че са нарушени правата му. Счита, че за процесния период
на ищеца са осигурявани оптимални условия за пребиваване, при съобразяване с
личностните особености, осигуряване на необходимата медицинска грижа, осигурен
достъп до санитарен възел и течаща вода. В този смисъл счита, че спорното
отношение не е достигнало минимално изискуемата сериозност, за да попадне в
обхвата на чл.3 от ЕКЗПЧОС. Твърди, че от събраните по делото доказателства се
установява, че ответникът е изпълнил законово регламентираното задължение да
опази здравето и човешкото достойнство на ищеца, като го е поставил в условия,
отговарящи на всички европейски изисквания, още повече че всички спални
помещения са ремонтирани през 2016г. Твърди, че поддържането на хигиената в
спалните помещения е ангажимент на лишените от свобода, като ответникът е
осигурил всичко необходимо за пребиваване в условия на чистота – изграден
санитарен възел във всяка килия и постоянен достъп до течаща вода, баня. Твърди
и че ответникът е положи всички необходими медицински грижи към ищеца. В
обобщение счита, че не е установено конкретно увреждане на ищеца, което да бъде
разглеждано като последица от престоя му в Затвора-В.. Излага подробни
съображения в представени по делото писмени бележки с вх.№ 15606/22.10.2019г.
Сочи, че ищецът не е доказал нито един от елементите от фактическия състав на
чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС. В съдебното производство не са установени
незаконосъобразни действия или бездействия от страна на служители на ответника,
още
по-малко такива, които да са довели до унизително отношение, пораждащо чувство
на страх и незащитеност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Не е установена
пряка връзка между претендираните вреди и незаконосъобразно поведение. От
събраните доказателства се установява, че на ищеца са били осигурени подходящи
условия по време на престоя му в Затвора-В.. Твърденията относно неосигуряване на подходящи битови условия не водят до
извод, че са настъпили неблагоприятни последици за него и че са нарушили
правата му. Предвид наложеното наказание на ищеца може да се направи обоснования
извод, че няма надхвърляне на минималния предел на ограничения, които са пряк
резултат от упражнената наказателна репресия за извършеното престъпление. По
делото са събрани доказателства, от които по безспорен начин се установява, че
действията на служителите на ответника през процесния период са били
законосъобразни и съобразени с характера на институцията. Моли претенцията да бъде отхвърлена, както и в
полза на ГДИН да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,
ал.8 от ГПК.
Представителят на Окръжна
прокуратура – В. дава заключение за неоснователност на исковата претенция.
Счита, че по делото не са събрани доказателства, установяващи незаконосъобразни
бездействия на служители на ответника – такива, каквито се претендират в
исковата молба и даващи основание да бъде ангажирана отговорността на ответника
по чл.284 от ЗИНЗС. Моли за отхвърляне на предявения иск.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от Справка рег.№
435/20.02.2019г. /л.23/ на н-ка на Затвора-В., ищецът
Б.А.Б. *** на 10.11.2016г. С начало 10.11.2016г. е приведено в изпълнение
Определение № 2524/14.12.2017г. по НОХД № 1761/2016г. по описа на РС-В., с
което на основание чл.70, ал.7 от НК е приведен остатък от условно предсрочно
освобождаване по ЧНД 1102/2014г. на ВОС, в размер на 2 месеца и 4 дни, при
„строг“ режим. Наказанието е изтърпяно на 14.01.2017г. С начало 14.01.2017г. е
приведено в изпълнение Определение № 1550/10.07.2017г. по описа на РС-В.,
влязло в сила на 05.08.2017г. по ЧНД № 3099/2017г., с което по отношение на
ищеца са групирани наложените наказания с присъди по НОХД № 5622/2016г. на РС-В.
– 3 години лишаване от свобода при „строг“ режим и НОХД № 1761/2016г. на РС-В.
в размер на 6 години лишаване от свобода при „строг“ режим, като е наложено
най-тежкото от тях - 6 години лишаване от свобода при „строг“ режим.
Видно от Справка рег.№
435/20.02.2019г. /л.24/ в периода 17.10.2016г. – 26.01.2017г. са извършени СМР
в затвора-В.. Във всички спални помещения са изградени санитарни възли /WC и течаща вода/, а в коридорите са
оборудвани общи санитарни възли /WC и бани с топла вода/ с непрекъснат достъп. Всички спални
помещения за въпросния период, са били обзаведени с отделни легла за всеки л.св., снабдени със спални принадлежности и съответно
обзавеждане – дюшеци, възглавници, чаршафи, одеяла, шкафчета за лични вещи,
маса, столове/. Чрез прозорци е осигурен пряк достъп до дневна светлина и
възможност за проветряване, а вечер с достатъчен брой осветителни тела съгласно
изискванията за осветеност. Във всички спални помещения е осигурена безплатна
кабелна телевизия, отоплението се осъществява с централно парно. Дезинфекция и дератизация в Затвора-В. се извършва чрез оторизирана фирма
по утвърден график както на общите части, така и на всички спални помещения.
През периода 01.11.2016г. – 31.01.2019г. ищецът е пребивавал в следните спални
помещения: № 218 – площ 21,35кв.м;
№ 318 – площ 21,75кв.м; № 314 – площ 9,35кв.м; № 120 – площ 21,35кв.м. Броят на
лишените от свобода настанени в спалните помещения, в който е пребивавал ищеца,
отговарят на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС.
Според справка рег.№
681/21.03.2019г. /л.67/, считано от 10.11.2016г. ищецът е пребивавал в спално
помещение № 218, V-та група. На 14.07.2017г. е разпределен в VІІІ-ма група,
спално помещение № 318 и 314, като впоследствие на 26.11.2018г. е разпределен
във ІІ-ра група, спално помещение № 120. Лишените от свобода,
с които е бил настанен ищецът, не може да се посочат поименно, т.к. такава информация не се съхранява. След извършване на
медицински преглед от специалист-ендокринолог,
заболяването се отразява в амбулаторен лист и се налага хранително диетичен режим.
Въз основа на това на ищеца е назначена диета № 9. Организацията на прехраната
в затвора-В. се извършва съгласно Заповед
№ Л-4121/31.05.2012г. на главен директор на ГДИН. Ястията се приготвят съгласно
рецептурник на заведенията за обществено хранене и
утвърдени таблици по прехраната, както следва: Таблица №1 – дневна дажба на
един л.св. и полагаемите се хранителни продукти;
Надбавка „А“ – допълнителна дажба за работещи; Заменителна
таблица от 08.03.2007г. на МП. Диетичното хранене се извършва съгласно Указания
на ГДИН от 10.06.2013г. За периода на ищеца е осигурявана храна по диета № 9.
Осигуряването на перилни и миещи препарати в затвора се извършва съгласно
Таблица № 6/2010 на МП, която включва полагащите се безвъзмездно перилни и
миещи препарати в териториалните служби за един месец. Зареждането се извършва
ежемесечно и включва периода 10.11.2016г. – 31.01.2019г. Ежемесечно от склад
„домакински“, на база подадени заявки, се извършва зареждане на всички обекти в
корпуса на Затвора – В. и ЗО Разделна с перилни и почистващи препарати, сапуни
и др.хигиенни материали, които се раздават на
коридорните отговорници и л.св. срещу подпис. Зареждането
се извършва ежемесечно и включва периода 10.11.2016г. – 31.01.2019г. Във връзка
с поддържане на личната хигиена на л.св. чрез график,
утвърден от н-ка на Затвора-В., на л.св. е осигурено ползването на баня с течаща топла вода. Контрол
по изпълнение на нормативните документи се извършва от домакина във Затвора-В.
и ЗО Разделна.
Съгласно справка рег.№
435/10.05.2019г. /л.262/, ищецът е пребивавал във ІІ-ра
група на Затвора-В. от 26.11.2018г. Групата е обособена за настаняване основно
на работещи лишени от свобода към механичния, мебелния цех и цех Профили на
затвора. В групата, в 8 спални помещения, се настаняват средно 36 лишени от
свобода с различен правен статус – осъдени ЗТ, РЦ, НРЦ. Ищецът е пребивавал в
спално помещение № 120, чийто капацитет е предвиден за настаняване на 5 лица. В
спалното помещение, съвместно с ищеца били настанени: М.З.С., Т.С.С./към момента в ЗОЗТ Разделна/ и А.Г.Н.. На 06.03.2019г. ищецът е преместен
от ІІ-ра в ІV-та група на затвора.
Съгласно амбулаторен лист
№ 002137/19.07.2017г. на ищеца е извършен първичен преглед от д-р С.ка Александрова (код специалност 05 – ендокринология и
болести на обмяната), с поставена диагноза „неинсулинозависим
захарен диабет“. Според вписаната анамнеза: пациентът е с новооткрит захарен
диабет преди 2 месеца; на перорално лечение; с персистиране
и лош контрол; Обективно състояние: добро общо състояние. Според а.л. № 002226/26.07.2017г. за извършения вторичен преглед –
пациентът преминава на инсулиново лечение, като пероралните медикаменти се
спират. Според вписаната анамнеза заболяването е с персистиране
на лош контрол, въпреки двойна комбинация от лекарства; майка с диабет. Същата
диагноза е вписана и в а.л. № 00116/20.04.2018г., № 000551/23.02.2018г;
а.л. № 000014/23.01.2018г.
Видно от горепосочените
амбулаторни листи, медицински направления и докладни до
н-ка на затвора-В. /л.79-86/ на ищеца са осигурявани
консултации с ендокринолог, извършвани му са
необходимите изследвания. Здравословното му състояние се проследява от
медицинските специалисти от МЦ при затвора-В..
Според епикриза на л.264,
ищецът е постъпил в УМБАЛ „Света М.“ – В. на 19.05.2019г. и е изписан на
22.05.2019г. по повод декомпенсиран захарен диабет.
Във връзка с
осигуряването на диетично хранене в затвора по делото са представени: диета № 9
– захарна болест (диабет); Таблица 1 за състава на дневната дажба и полагаемите
се хранителни продукти на един л.св., утвърдена от
главния д-р на ГДИН; Надбавка „А“ към Таблица 1 за един л.св.
извършващ труд със средна степен на интензивност, утвърдена от гл.д-р на ГДИН; Заменителна таблица,
утвърдена от министъра на правосъдието – л. 87-93. Според указания рег.№
6366/10.06.2013г. на гл.д-р на ГДИН /л. 94/, в
съответствие с чл.84, ал.3 на ЗИНЗС, по предписание на лекаря, болните
получават диетична храна. За нуждаещите се от диетично хранене се разработва
отделно седмично меню в съответствие със заболяването и вида на подходящата
храна, съгласно указанията за реда и начина на планиране на хранителните
продукти. На диетично хранене подлежат болни от: язвена болест и хроничен
гастрит, захарна болест (диабет), хроничен хепатит, чернодробна цироза,
сърдечна декомпенсация и хроничен нефрит. Болните,
поставени на диетична храна, се хранят по оклада,
определен в таблиците, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с
министъра на здравеопазването и министъра на финансите. По същите таблици се
определя и количеството на хранителните продукти, посочени в съответната диета.
Относно ползването на
баня от л.св. в затвора-В. е представен график,
утвърден на 21.01.2016г. от н-ка на затвора – по коридори,
дни от седмицата и часове /л.96/.
Във връзка с поддържането
на хигиената в затвора са представени: Таблица № 6 за полагащите се безвъзмездно
перилни и миещи препарати, утвърдена от н-к ГУ на МЛС, протоколи за извършен
мониторинг за насекоми и гризачи, и дезинсекция, както и протоколи за извършена
обработка – л. 96-122; искания за отпускане на материални ценности (почистващи
препарати, тоалетни принадлежности, предавани от домакина на затвора на л.св. срещу подпис /л.123-224; вж. конкретно за ищеца л.147
– 03.01.2017; л.174 – 11.12.2017; л.178 – м.01.2019; 200; 211 – на 25.06.2018/.
В съдебното заседание,
проведено на 23.04.2019г. като свидетел е разпитан М.М.Ж.. От показанията му се
установява, че познава ищеца от около 6 години. През това време около 10-15
пъти са се засичали в медицинския център. Около три месеца били настанени
заедно в спално помещение № 120, където били общо четирима човека, а в един
период – петима. Помещението, по негова преценка, било около 15кв.м и в същото
имало мивка, пет легла, тоалетна и два прозореца. Имало и студена течаща вода,
нямало топла. Почистването на помещението се извършвало от тях като си купували
препарати, метла, гъби от лавката. В помещението имало дървеници, които ги
хапели. Раните на болните от диабет трудно зараствали, получавали инфекции,
алергии. Имало и хлебарки, понякога паткани.
Дезинфекцията, извършвана от фирма, нямала никакъв резултат, но от отровата се.
Къпели се по график – два-три пъти седмично. Хранели се в столовата, но не
слагали хляб на масата, защото имало паткани, които
се разхождали по масите, мизерия, миришело отвратително. Св.Ж.
също имал диабет. Храната, която им давали трябвало да бъде специална, за
диабетици, но всички затворници се хранели с една и съща храна. Разбрал, че Б.
страда от диабет през 2017г., когато го видял в медицинския център, но и той не
знаел кога се е разболял. През празнични дни нямало лекар, както и когато
фелдшерът ползвал отпуск. Понякога забавяли инсулина и лекарствата.
В съдебното заседание на
18 юни 2019г. като свидетел е разпитан Б.А.А.. От показанията му се установява,
че с ищеца, преди около месец, били заедно в спално помещение № 202, трима
човека. Сами почиствали помещението, с техни средства, понеже не им предоставяли
препарати. В помещението имало три вишки, една маса, три шкафа. Всичко било
изгнило и си държали нещата на земята или вишките. Помещението било около 18 кв.м, заедно с тоалетната. Нямало топла течаща вода. Имало
в коридора като всичко било по график – два пъти в седмицата, като не винаги
имало вода. Имало дървеници, а дезинфекцията се извършвала само с вода. Къпели
се по график – вторник и събота. Ако нямало топла вода си затопляли с
бързовари, закупени от лавката. Св.А. също бил
диабетик. Понеже бил санитар в столова и коридора, трябвало да наглежда
болните, да им дава добавки, по-специални храни, които им се полагат. Получавали
различна храна, но не каквато трябва да бъде. Храна без захар им се давала с
„много големи скандали“. Нямали възможност сами да си готвят. Като болничен
коридор нямали хладилник, нито място за приготвяне на храна. В затвора имало
напрежение – първо от лишените от свобода, второ – от самото място. Натискът от
старшините и администрацията бил постоянен. Било умишлено за да има тормоз,
контрол, гардовете се държали арогантно, позволявали си да псуват.
По делото е прието
заключение по комплексна Съдебно-медицинска и съдебно-психологична експертиза,
от което се установява, че преди м.11.2016г. ищецът не е споменавал за здравословни
проблеми, освен прекарана „жълтеница“ в детска възраст. Не споменава за
клинични данни за проявления на захарен диабет преди ноември 2016г., макар че
предразположение към развитието му не може да се изключи. Според анамнестичните данни и данните от епикризите в клиника по
Ендокринология, МБАЛ „Света М.“ от 22.05.2019г.
(ИЗ 21440) и 20.09.2019г. (ИЗ 39896), към настоящия момент ищецът е с тип 1
захарен диабет, без хронични усложнения. Няма данни за други заболявания.
Захарният диабет датира от 2017г., когато е установен случайно при болки в
зъбите. Започнато е лечение с таблети, но поради липса на добър ефект е
преминат на инсулиново лечение след един месец. Първоначално е бил на двукратно
приложение на инсулин – инсулатард, който ищецът
прилагал редовно. От м.май 2019г., след пролежаване в
клиника по Ендокринология, МБАЛ Св.М., е на петкратно
лечение с инсулин. Лечението на захарен диабет тип 1 се състои в редовно
приложение на инсулин, обикновено базално-болусен
режим, т.е. използване на бавен и бърз инсулин. Захарен диабет тип 1 е хронично
заболяване с абсолютен инсулинов дефицит, което налага ежедневно приложение на
инсулин. Необходимо е инсулиновата терапия да включва т.н. базален
инсулин за покрИ.е на нуждите през нощта и между
храненията и бързодействащ инсулин за покрИ.е на
нуждите по време на храна. При захарен диабет тип 1 е необходимо спазване на
здравословен хранителен режим, т.е. такъв, какъвто се препоръчва по принцип и
при хора без диабет. В този смисъл не се препоръчват „специални храни“ за
диабетици, диетата трябва да е балансирана – да включва въглехидрати, мазнини,
белтъци и фибри, като съотношението между тях трябва да се индивидуализира в
зависимост от липидния профил на пациента, бъбречната функция, усложненията на
диабета, хранителните навици на пациента. Най-общо при захарен диабет тип 1 се
препоръчва хранителен режим, включващ три основни хранения и междинни закуски.
Пациентът трябва да инжектира адекватна доза бързодействащ инсулин преди/по
време на хранене, която доза да е съобразена с приема на въглехидрати с
храната, като по този начин се осигурява добър контрол на кръвната захар, вкл.
избягване на хипогликемии. При наличие на усложнения
се налага ограничение на някои от хранителните вещества (белтъци, мазнини). Профилактичен
прием на добавки не се препоръчва. При ищеца захарния диабет е с вероятно
автоимунна генеза. В този смисъл причинно-следствена връзка между влошаване на
състоянието след 2017г. и битовите условия в затвора е малко вероятна. Ищецът е
с наследствена обремененост по майчина линия със захарен диабет, който при
майката също е установен в млада възраст. Предвид клиничния ход на заболяването
вероятната генеза на диабета е автоимунна – т.е. тип 1 захарен диабет. В този
смисъл това е заболяване с генетична предразположеност за развитие на
автоимунния процес. Според в.л. д-р Б., преживения
стрес поради неблагоприятното третиране в затвора е малко вероятна причина за
поява на заболяването, въпреки че не може да се изключи със сигурност. Не може
да се отговори на въпроса коя е възможната причина за възникване на
заболяването у ищеца. До момента няма известни категорични данни за възможната
причина за възникване на тип 1 захарен диабет. Това заболяване е поради
дефектен имунен отговор. Поради фамилната обремененост д-р Б. счита, че има
наследствена предразположеност. При изслушване на заключението в с.з., проведено на 15.10.2019г., д-р Б. посочва, че
хоспитализациите на ищеца са заради висока кръвна захар. Първия път – вероятно
поради прогресия на самото заболяване и необходимостта от добавяне на
бързодействащ инсулин, а втората хоспитализация е в деня на предходното съдебно
заседание – поради висока кръвна захар. Към момента ищецът е в добро физическо
състояние, без налични усложнения на захарния диабет. Би
следвало да спазва хранителния режим и приложението на инсулина.
Психологичното изследване
на ищеца по СПЕ е извършено от д-р Ал.Ц. със
специализирани тестове за когнитивните процеси и личността, самооценъчни
тестове, тестове, даващи информация относно личностни характеристики, проективни тестове и методики. Въз основа на резултатите от
тези тестове в.л. Ц. дава заключение, че предвид
защитните механизми, до известна степен оценката на преживяванията на ищеца
реалността се изкривява – личността не съзнава включването на защитния
механизъм и изкривяването на психологическата си действителност. Склонен е да
търси вината за събитията чрез изместване към друг обект. Емоционално потиснат,
занижени социални контакти, но въпросниците за социално избягване и дистрес не показват нежелание или отдръпване от социално
общуване. Не са отчетени повишени нива на сензитивност, чувствителност и др. По
време на интервюто ищецът споделя, че трудно могат да го обидят или разстроят.
Не прави впечатление да разсъждава върху собствените си недостатъци и проблеми.
Към настоящия момент психологичното изследване не очертава данни за актуални
компоненти на разстройства в когнитивните процеси, но е засегната сферата на
социалното функциониране. Не са налични данни, които да водят до извода за
налично психично разстройство в клиничен смисъл. Изградил е една сравнително
добра адаптация към живота в условията на затвора, предвид това, че не му е
първо лишаване от свобода. При изслушване на заключението Ал.Ц.
посочва, че емоционалната потиснатост, апатия, тревожност, усещането за
неопределена заплаха са по-скоро личностни характеристики на ищеца. Тъй като не
е първото наказание „лишаване от свобода“, което изтърпява, е изградил
адаптация към условията на затвора и в тази връзка не би следвало да има
някаква пряка зависимост. Психотерапията е с препоръчителен характер.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
І. По пасивната процесуална легитимация на ответника:
С измененията в Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража – ДВ, бр.13 от 2017г, в сила
от 07.02.2017г., се предвиди специален ред за реализиране на отговорността на
Държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС. Новите разпоредби чл.284 до чл.286 от Закона, в сила от
07.02.2017г., въвеждат компенсаторно средство за защита по отношение на
условията на задържане, като заменят досегашния ред по чл.1 от ЗОДОВ, обявен за
неефективен от ЕСПЧ в пилотното решение по делото Н. и други срещу България.
Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС,
искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по
настоящия адрес на увредения срещу органите по чл.284, ал.1, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите. Органите по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС
са „специализираните органи по изпълнение на наказанията“ като ЗИНЗС не дава
определение кои са „специализираните” органи по изпълнение на наказанията и
каква е отликата в техните правомощия спрямо „общите” органи по изпълнение на
наказанията. ЗИНЗС определя единствено кои са органите
по изпълнение на наказанията, каквито без претенция за изчерпателност са
министърът на правосъдието (чл.10), главният директор на ГДИН (чл.13, ал.2),
началникът на затвор (чл.15), началникът на Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ (чл.16а) и началниците на пробационните служби и арести (чл.16).
Изпълнението на наказанията освен от установените органи се осъществява пряко и
от служители в ГДИН и в териториалните ѝ служби. Техните функции и статут
е уреден в глава ІV от ЗИНЗС.
С оглед изложеното и
отчитайки общия характер на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, спазването на която е
пряко задължение както за административните органи по изпълнение на
наказанията, така и за длъжностните лица (служителите) към местата за лишаване
от свобода, то под „специализирани органи” от част VІІ на ЗИНЗС следва да се
разбира всеки административен орган или длъжностно лице, чиито правомощия –
служебни или трудови, са пряко свързани с изпълнението на наказанията и
постигането на целите по чл.2 от ЗИНЗС.
Така, тълкувана
разпоредбата на чл.285, ал.2 от ЗИНЗС в контекста на общите процесуални правила
в глава ХІ от АПК „Производства за обезщетения” и по арг.
от чл.7 от ЗОДОВ и т.6 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004г. на ОСГК, налага извод, че искът е
предявен срещу надлежен ответник - ГДИН, в качеството ѝ на юридическо
лице по чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, осъществяващо прякото ръководство и контрола
върху дейността на местата за лишаване от свобода.
ІІ. По основателността на предявените искове:
Ищецът претендира
обезщетение за претърпени през периода 01.11.2016г. – 31.01.2019г. неимуществени
вреди, изразяващи се в липса на необходимото медицинско обслужване, неосигуряване на достатъчна жилищна площ в килията, в която
е настанен, неосигуряване на пряк достъп до дневна
светлина и възможност за естествено проветряване, крайно недостатъчна степен на
осветеност, липса на постоянен достъп до санитарен възел и топла вода,
невъзможност за пълноценен сън и почивка, лоши битови и санитарно-хигиенни
условия в килията и в общите помещения, столовата и лечебницата, липса на чисти
чаршафи и дрехи, наличие на дървеници, плъхове и хлебарки в килията и в общите
помещения, което представлява третиране по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС. Конкретно
твърди, че нарушенията на чл.3 от ЗИНЗС се изразяват в следното: 1/ нарушение
на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, т.к. не му е осигурена
минимално допустимата жилищна от 4кв.м; 2/ килията не отговаря на изискванията
на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, т.к. липсва течаща топла
вода и не му се предоставят препарати за поддържане на лична хигиена и
почистване на килията; 3/ вследствие неблагоприятните битови условия и
претърпения стрес, е получил инсулинозависим диабет
тип 1, а поради неоказване на медицинско съдействие от администрацията на
затвора и нездравословния хранителен режим, болестта преминава мъчително и без
подобрение, като това се отразило и на психичното му здраве, като у него се
появила симптоматика на психично-стресово разстройство, суицидни нагласи,
влошаване на общото му състояние, депресия, тревожност и безсъние – нарушения
на чл.128, ал.3 от ЗИНЗС и Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за
медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода.
В контекста на § 197 от
решението на ЕСПЧ по делото Н. и др., и чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, претенцията на
ищеца следва да се разгледа от гледна точка на кумулативното въздействие на твърдените
от него нарушения и в контекста на общата забрана за нечовешко и унизително
отношение, предвидена в чл.3 от Конвенцията, респ. в чл.3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал.2 от с.р., за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства.
Разпоредбата на чл.3 от
Конвенцията многократно е била тълкувана от ЕСПЧ. С Решение по делото Г. срещу
България (Жалба вх. № 47823/99), §58, ЕСПЧ е приел, че чл.3 от Конвенцията
налага на държавата задължението да се увери, че всеки затворник е задържан в
условия, при които се гарантира зачитането на човешкото достойнство, че
условията на изпълнение на мярката не подлагат заинтересованото лице на
опасност или изпитание, които да надвишават присъщото ниво на страдание по
време на престоя в ареста и че предвид практическите изисквания на мярката
лишаване от свобода, здравето или благосъстоянието на затворника са гарантирани
по адекватен начин, по-конкретно от прилагането на изискуемите медицински
грижи. От друга страна, за да попадне в полето на приложение на чл.3, дадено
отношение трябва да достигне определен минимум на сериозност. Преценката на този
минимум е относително понятие. Тя зависи от общите факти по делото и
по-конкретно от естеството и контекста на отношението, условията на изпълнение
на мярката, нейния срок, физически и психически последици, както и понякога, от
пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата. Задължението на Съда се
ограничава следователно до проучване на личното състояние на жалбоподателя,
претърпял спорното отношение - §59 от същото решение.
С решението по делото К. срещу
България, §63, ЕСПЧ е посочил, че отнасянето е „нечовешко” когато, между
другото, е умишлено, непрекъснато в продължение на часове и причиняващо
действителна телесна повреда или силно физическо или психическо страдание.
Отнасянето е „унизително” когато предизвиква у пострадалия такива чувства на
страх, безпокойство и малоценност, които да го унижат и подтиснат. Преценявайки
дали конкретна форма на третиране е унизителна по смисъла на чл.3, Съдът трябва
да определи дали целта ѝ е да унижи и потисне съответното лице и дали, що
се отнася до последиците, е засегната неблагоприятно неговата личност по
несъвместим с чл.3 начин. Липсата на такава цел обаче не изключва задължително
възможността за установяване на нарушение на чл.3.
В §64 от същото решение е
посочено, че понесеното страдание и унижение трябва да надхвърля неизбежния
елемент на страдание или унижение, свързано със законното понасяне на
наказание. Мерките изразяващи се в лишаване на определено лице от свобода,
често съдържат такъв елемент. Все пак може да се каже, че задържането под
стража само по себе си повдига въпрос по чл.3 от Конвенцията. Независимо от
това, съгласно тази разпоредба държавите трябва да гарантират, че лицето е
задържано при условия, които са съвместими с човешкото му достойнство, че
начинът и методът на изпълнение на тази мярка не го подлагат на мъки или
изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че
предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро
здравословно състояние е съответно обезпечено. При преценяване на условията на
задържането, следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези
условия и срока на задържането.
В решението по делото Ч. срещу
България, §70, ЕСПЧ е посочил, че твърденията за отношение, несъответстващо на
чл.3, следва да бъдат доказани „извън всякакво разумно съмнение”, а
доказателството за подобно отношение може да произтича от серия улики или необорени презумпции, достатъчно тежки, точни и сходни.
Както посочва ЕСПЧ в
Решението по делото А. и др., §139 и в Решението по делото Н. и др., §226, чл.3
от ЕКПЧОС защитава една от основните ценности на демократичното общество. Той
забранява по абсолютен начин изтезанията или нечовешкото или унизителното
отношение или наказание, независимо от обстоятелствата и поведението на
жертвата.
В §227 от Решението по
делото Н. и др. е прието, че въпреки че малтретиране, което постига минималното
ниво на суровост, често включва действителна телесна повреда или силно
физическо или психическо страдание, дори при липсата на такива, когато
отношението унижава или принизява човек, показвайки липса на уважение или води
до засягане на човешкото достойнство, или предизвиква чувство на страх,
страдание или малоценност, което може да разбие моралната или физическа
устойчивост на човека, то също може да попадне в обхвата на чл.3.
В светлината на така
даденото тълкуване на чл.3 от Конвенцията и съгласно разпоредбата на чл.284,
ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, в случаите на претендирани вреди от емоционално страдание
причинени от лошите условия в местата за лишаване от свобода, от значение за
основателността на предявената искова претенция е да се установи дали
условията, при които претендиращия обезщетение е бил поставен да изтърпява
наложеното му наказание са нечовешки и унизителни, и засегната ли е от кумулативния
им ефект неговата личност неблагоприятно, по несъвместим с чл.3 от Конвенцията и
чл.3 от ЗИНЗС.
В тежест на ищеца е да
сочи доказателства относно условията при които е поставен и от които претендира
да е претърпял вреди, като в случай на установено нарушение по чл.3,
настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното
– чл.284, ал.5 от ЗИНЗС.
Конкретно по наведените
от ищеца твърдения, съдът намира следното:
Относно твърденията, че
не му е осигурявана нормална жизнена площ, че липсвали санитарен възел и топла
вода, че не са осигурявани пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, за лоши битови условия и липса на възможност за поддържане на
хигиена, съдът преценява тези условия на задържането за доказани по отношение
на жилищната площ и за недоказани по отношение на липсата на санитарен възел,
достъп до топла течаща вода и липса на възможност за поддържане на хигиена.
Съгласно чл.43, ал.3 от ЗИНЗС – в редакцията към исковия период, в сила от 01.01.2019г., минималната
жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4кв.м. Аналогична
е разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, в сила от 07.02.2017г. Съгласно чл.20,
ал.3 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Независимо
че разпоредбите на чл.43, ал.3 и ал.4 от ЗИНЗС не са действащи за целия исков
период поради наличието на отлагателен срок за влизането на посочените текстове
в сила, по силата на общите принципи залегнали в чл.3 от ЕКЗПЧОС
администрацията на Затвора-В. е била длъжна да осигури нормални условия за
пребиваване на лишените от свобода. ЕКЗПЧОС е ратифицирана от Република
България, поради което и на основание чл.5, ал.4 от Конституцията, има пряко
действие и съставлява част от националното законодателство, т.е. спазването на
принципите на чл.3 от Конвенцията е задължение пряко произтичащо от закон.
Ответната страна не
ангажира доказателства, от които може безспорно да се установи, че за исковия
период на ищеца е осигурена минимална жилищна площ от 4кв.м. От представените
справки рег.№ 435/20.02.2019г. и рег. № 681/21.03.2019г., се установяват само
спалните помещения, в които ищецът е бил настанен, период и квадратура, но не е
посочено общо колко лишени от свобода са били настанени в съответното
помещение. Направено е само изявление, че броят на л.св.
е съобразен с чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, което препятства съда да извърши
самостоятелна преценка относно спазването на това изискване. В справка рег.№
435/10.05.2019г. са посочени лишените от свобода настанени заедно с ищеца в
спално помещение № 120. Според справка от 20.02.2019г. помещението е от 21,35кв.м.
По отношение на останалите помещения липсват данни за броя настанени л.св., не са посочени и данни с какво са били обзаведени конкретните
помещения (в справка от 20.02.2019г. е посочено общо), поради което и доколкото
общата и свободната /жилищната/ площ са различни понятия, не може да се
установи спазването на изискването за осигуряване на минимум 4кв.м. жилищна
площ за всеки лишен от свобода. След като ответната страна не е представила
конкретни данни за извършване на преценка за спазване на правилото по чл.43,
ал.4 от ЗИНЗС на основание чл.284, ал.3 от ЗИНЗДС следва да се приеме, че
твърдението на ищеца, че не му е осигурена минимална жилищна площ е доказано.
Недоказано е твърдението
на ищеца, че в спалните помещения, в които е бил настанен, не са разполагали
със санитарен възел. Видно от справка рег. № 435/20.02.2019г. в периода
17.10.2016г. – 26.01.2017г. са извършени СМР в Затвора-В., като във всички помещения са изградени санитарни
възли – WC и течаща вода, а в коридорите са оборудвани общи санитарни възли – WC и бани с топла вода, с непрекъснат
достъп. Във връзка с личната хигиена, чрез утвърден от н-ка
на затвора график, на л.св. е осигурено ползването на
баня с течаща топла вода за къпане. Т.е. на лишените от свобода са осигурени
елементарни хигиенни и битови стандарти, като този извод не се опровергава от
обстоятелството, че достъпът е съгласно график, че в конкретните спални помещения
липсва течаща топла вода, както и от обстоятелството, че в общите санитарни
помещения понякога липсвала топла вода, в който смисъл са показанията на
разпитаните по делото свидетели.
Недоказано е твърдението
на ищеца, че не му е била осигурена достатъчна проветреност
и осветеност с естествена светлина. Видно от справка рег. № 435/20.02.2019г.
във всички спални помещения през процесния период чрез прозорци е осигурен пряк
достъп до дневна светлина и възможност за проветряване, а вечер с достатъчен
брой осветителни тела.
Недоказано е и твърдението
на ищеца, че за исковия период не са му осигурявани чисти чаршафи, препарати за
лична хигиена и за почистване на спалното помещение, както и че администрацията
не е предприела действия по осигуряване на нормални санитарно битови условия в
затвора. Видно от справка от 20.02.2019г. всички легла в спалните помещения са
снабдени със спални принадлежности - дюшеци, възглавници, чаршафи, одеяла.
Съгласно справка рег.№ 681/21.03.2019г., в затвора осигуряването на л.св. с перилни и миещи препарати се извършва съгласно
Таблица №6/2010г. на МП, която включва полагащите се безвъзмездно перилни и
миещи препарати в териториалните служби
за един месец. Зареждането се извършва ежемесечно. Ежемесечно от склад
„домакински“ на база подадени заявки се извършва зареждане на всички обекти в
корпуса на затвора В. и ЗО Разделна с перилни и почистващи препарати, сапуни и др.хигиенни материали, които се раздават на коридорните
отговорници и л.св. срещу подпис. В този смисъл са
представените от ответната страна искания за отпускане на материални ценности
(почистващи препарати, тоалетни принадлежности, предавани от домакина на
затвора на л.св. срещу подпис /л.123-224/, като
ищецът лично е получавал такива – л.147 – 03.01.2017; л.174 – 11.12.2017; л.178
– м.01.2019; 200; 211 – 25.06.2018/. Задължение на самите лишени от свобода е
поддържането на хигиената в спалните помещения, като в случая ответникът е
осигурил условия за поддържане на добра битова хигиена в спалните и общите
помещения. Доколко са били налице воля за това от обитаващите ги лишени от
свобода и предприемане на конкретни действия за поддържане на хигиена, са
въпроси, за които ответникът не следва да отговаря, т.к.
е направил необходимото да осигури на лишените от свобода възможност за
поддържане на хигиена в спалните и общите помещения. Действително св.Ж. и св.А. дадоха показания,
че със собствени средства са закупували препарати за почистване, но това не
опровергава информацията в представените по делото доказателства, от които се
установява, че на лишените от свобода, и конкретно на ищеца, са отпускани и
предавани срещу подпис перилни и почистващи препарати.
Относно дезинфекцията,
дезинсекцията и дератизацията в затвора са
представени протоколи за извършен мониторинг за насекоми и гризачи, и
дезинсекция, както и протоколи за извършена обработка – л.96-122. Относно
ефективността на тези мероприятия, по делото не са ангажирани доказателства за
ухапвания от насекоми. Св.Ж. даде пред съда показания
в тази насока, но конкретно за ищеца липсват данни за регистрирани медицински
прегледи по тази причина.
От доказателствата по
делото безспорно се установява, че ищецът има захарен диабет тип 1, диагностициран
през 2017г. Недоказано обаче е твърдението на ищеца, че не са му осигурявани
медицински грижи както и подходяща за заболяването му храна. По делото са
представени доказателства – амбулаторни листи, епикризи, медицински
направления, издавани от МЦ на затвора за консултации с ендокринолог,
както и че във връзка с това заболяване му е осигуряван болничен престой.
Относно организацията на
прехраната в Затовра-В. от справка рег.№
681/21.03.2019г. се установява, че същата се извършва съгласно Заповед №
Л-4121/31.05.2012г. на гл.д-р на ГДИН. Ястията се
приготвят съгласно рецептурник и утвърдени таблици по
прехраната - Таблица № 1 за дневна дажба на един л.св.
и полагаемите се хранителни продукти, надбавка „А“ - допълнителна дажба за
работещи, заменителна таблица от 08.03.2007г.
Съгласно указания на ГДИН от 10.06.2013г. през исковия период на ищеца е
приготвяна храна по диета № 9 (захарна болест-диабет), съгласно медицинска
бележка от лекар при МЦ в Затвора. Отделно, според заключението по СМЕ всъщност
хранителния режим за диабетици по нищо не се различава от здравословния
хранителен режим за здрави лица.
От целта по чл.2, т.3 от ЗИНЗС следва, че при изпълнение на наказанието и за да се гарантира зачитане в
пълен обем на правата и достойнството на лишените от свобода, следва да им се
осигуряват оптимални условия, съобразени с техните личностни особености, в т.ч.
тези от здравословен характер. В конкретния случай личностните особености на
ищеца във връзка със здравословното му състояние са отчетени в оптимален обем.
Спазени са Таблица 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни
продукти на един лишен от свобода както и указанията на главния директор на
ГДИН относно примерни менюта за организация на диетичното хранене в местата за
лишаване от свобода. Дори и да се приеме, че качеството на предоставяната храна
е в нарушение на принципа за зачитане на личностните особености на лишените от
свобода, то същото не е достигнало минимално изискуемата сериозност за да
попадне в обхвата на чл.3 от ЕКЗПЧОС.
Недоказано е и
твърдението на ищеца, че лошите битови условия в затвора и преживявания стрес
са причина за заболяването му от диабет тип 1, както и за появата у него на
психично стресово разстройство. От заключението по комплексната
Съдебно-медицинска и съдебно-психологична експертиза се установява, че диабет
тип 1 при ищеца е с вероятна автоимунна генеза, наследствена обремененост по
майчина линия, поради което причинно- следствена връзка между заболяването и
битовите условия, при които живее в затвора е малко вероятна. Според
заключението на психолога липсват данни за налично психично разстройство в
клиничен смисъл, като ищецът, поради това че не за първи път излежава наказание
„лишаване от свобода“ е развил сравнително добра адаптация към условията на
затвора.
По така изложените
съображения настоящият съдебен състав преценява, че от страна на ищеца не е
доказано бездействие на администрацията на Затвора-В. във връзка с изпълнение
на задълженията по чл.128 от ЗИНЗС, съгласно който при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото
и психическото здраве на лишените от свобода. Не е доказано извършването от
ответника на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, във връзка с условията, при които е
бил настанен в Затвора-В. за периода 01.11.2016г. – 31.01.2019г. Липсата на достатъчна
жилищна площ в спалните помещения, в които е пребивавал ищецът не е достатъчно
за да се приеме, че е нарушена забраната по чл.3 от ЕКЗПЧОС. Не са ангажирани
доказателства, които категорично да сочат, че само поради тази причина
отнасянето спрямо ищеца е достигнало такава степен на суровост, водеща до
нечовешко или унизително отнасяне. В този смисъл Решение на ВАС №
11722/05.08.2019г. по адм.д. № 9141/2018г; Решение на
ВАС № 10870/11.07.2019г. по адм.д. № 13715/2018г.
По така изложените съображения претенцията на ищеца следва да
се отхвърли като неоснователна.
Независимо от изхода на
спора в полза на ответната страна не следва да се присъжда юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС е специална по отношение
на чл.78, ал.8 от ГПК и чл.143, ал.4 от АПК, и не предвижда отговорност за ищеца
за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. С това законодателно решение законодателят изпълнява посочената в
решението Станков срещу България необходимост съдебните разноски по дела за
отговорността на държавата да бъдат „под специален режим, с цел да се гарантира
ефективно на заинтересованите, достъп до въпросната процедура”, т. 59 – В този
смисъл: Определение на ВАС № 13551/11.10.2019г. по адм.д.
№ 13715/2018г; Определение на ВАС №
10250 от 02.08.2017г. по адм. д. № 12578/2015г; Определение на ВАС № 12248 от
13.10.2017г. по адм. д. № 9920/2017г.; Определение на ВАС № 12648 от
23.10.2017г. по адм. д. № 5584/2016г.
Водим
от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.А.Б., ЕГН: ********** иск с правно основание чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към
Министерство на правосъдието, за присъждане на обезщетение за претърпени през
периода 01.11.2016г. – 31.01.2019г. неимуществени вреди в размер на 100000,00лв.,
причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията и
длъжностни лица на Затвора – В., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на иска – 31.01.2019г., до окончателното
изплащане.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия :