МОТИВИ по НОХД №30100/2010 г. по описа на Районен съд-М.
Подсъдимите Ц.А.Д., И.А.Д.
и Н.О. Г. П. са обвинени в това, че на 12.10.2009
г. в гр. М., при условията на опасен рецидив /за първите двама и при повторност
за П./, след предварителен сговор помежду си, отнели от владението на П.К.Х. xxx
движими вещи: 2 бр. чугунени отливки /стойки/ за паркова пейка, 3 бр. метални
куки от неръждаема стомана, 8 бр. арматурно желязо от 8/10 мм. и дължина- 1 м.,
1 бр. черна ламарина 90/100 мм, 2 бр. ламарина неръждавейка 90/100 мм., всичко
на обща стойност от 154.93 лв., без съгласието на собственика, с намерението
противозаконно да ги присвоят, като случаят не е маловажен - – престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 НК вр. с чл.
195 ал. 1 т. 5 НК за първите двама и съответно престъпление по чл. 195 ал. 1 т.
5 и т. 7 НК вр. чл. 194 ал. 1 от НК – за П..
Гражданският ищец – П.К.Х. моли съда да уважи
изцяло предявения срещу подсъдимите гр. иск за сумата от 107, 93 лв.,
представляваща причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на деянието.
Прокурорът поддържа обвинението и моли съда след като признае подсъдимите
за виновни по повдигнатите им обвинения, да наложи на подсъдимите ефективно
наказание близко до минимума предвиден в закона, като вземе предвид характера и
вида на съдебното производство, частичното възстановяване на вредите и ниската
стойност на откраднатите вещи. Предлага на съда да определи общо наказание по
всички влезли в сила присъди и на тримата подсъдими, както и да уважи
предявения гр. иск изцяло.
Подсъдимият Ц.А.Д. се
признава за виновен и съжалява за стореното. При условията на чл. 371 т. 2 НПК
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
дава съгласие да не се събират доказателства по тези факти. Моли съда да му
наложи наказание лишаване от свобода в по-малък размер от този, предложен от
РП-М.. Заявява на съда, че съжалява, бил принуден да открадне, за да осигури
издръжката на трите си малолетни деца. Уверява съда, че това ще е последната му
кражба. Служебният защитник на Ц.Д. - адв. К. М. моли съда да се съобрази с
вида на съдебното следствие и да наложи наказание лишаване от свобода под
минимум предвиден в закона. Излага доводи за основателност на гражданския иск.
Подсъдимият И.А.Д. се признава за виновен и съжалява за
постъпката си, като заявява, че в първото по делото заседание единствен той не
е отрекъл вината си. При условията на чл. 371 т. 2 НПК признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се
събират доказателства по тези факти. Моли съда да бъде справедлив и му наложи
по-малко наказание. Служебният защитник на И.Д. - адв. Й. А. моли съда, да
наложи наказание лишаване от свобода, което задължително ще бъде ефективно
далеч под минимум предвиден в закона. Излага доводи за основателност на
гражданския иск.
Подсъдимият Н.О. Г. П. се признава за виновен. При условията на чл. 371 т. 2 НПК
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
дава съгласие да не се събират доказателства по тези факти. Моли съда да му
наложи наказание лишаване от свобода в по-малък размер, като заявява на съда,
че бил принуден да открадне, за да осигури издръжката на двете си деца, като
по-малкото е едва на 1 месец. Уверява съда, че това ще е последната му кражба.
Служебният защитник на Н. П. - адв. Г. Д. моли съда да се съобрази с вида на
съдебното следствие и да наложи наказание лишаване от свобода далеч под
минимума предвиден в закона. Излага доводи за основателност на гражданския иск.
Производството е по чл. 370 и сл. от НПК – проведе се
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл. 373 ал. 1 НПК във вр. с чл. 283 НПК, съдът прие събраните в
досъдебното производство, приобщи ги към делото и ги огласи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
И тримата
подсъдими са осъждани многократно за извършени престъпления от общ характер. Първите
двама – И. и Ц. Д. са братя. Видно от справка за съдимост рег. №849/04.06.2010
г. на БС при РС-Видин, подсъдимият Ц.Д. е осъждан с 10 бр. влезли в сила
присъди, от справка рег. №850/04.06.2010 г. на БС при РС-Видин, се установява,
че подсъдимият Д. е осъждан с 3 бр. влезли в сила присъди, а от справка рег.
№758/19.05.2010 г. на БС при РС-М., че подсъдимият Г. е осъждан с 10 бр. влезли
в сила присъди.
Престъплението
по настоящият обвинителен акт подсъдимите Ц. и И. Д. са извършили, след като са
били осъждани два и повече пъти на лишаване от свобода за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК - при условията
на "опасен рецидив" - чл. 29 ал. 1 б. "б" от НК. Налице са
и изискванията на чл. 30 ал. 1 НК - не е изтекъл предвиденият 5 годишен срок от
изтърпяването на наказанието. Подсъдимият Н.О. Г. е извършил престъпленията при
условията на повторност в немаловажен случай — чл. 28ал. 1 НК, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление.
Гражданският
ищец П.К.Х. притежава ферма в местността "Л.", в землището на гр. М..
Занимава се с животновъдство и грижата за животните налагала същия да живее
преимуществено във фермата.
На 12.10.2009
г. следобяд, гр. ищец П.Х. излязъл да пасе овцете си и като се прибрал към
16.00 часа и влязъл в двора на фермата си, с изненада установил, че двете
чугунени основи за пейки, които преди това бил оставил до стената, липсват.
Веднага отишъл
до жилищната постройка на фермата си и видял, че 3 бр. метални куки от
неръждавейка, които били закачени на греда до стената също ги нямало. Липсвали
и 8 броя арматурни железа с дължина от по 1 метър и с дебелина от по 8, 10 и 12
милиметра. Когато отишъл до селскостопанската постройка на конете, гр. ищец Х.
установил, че са му откраднати и два ламаринени листа от неръждавейка с размери
90/100 см. и един ламаринен лист обикновена ламарина с размери от 90/100.см.
На следващият
ден, Х. сигнализирал органите на полицията относно извършената му кражба, а
след след обяд отишъл заедно с племенника си свидетелят И.Х.Р. в пункта за
изкупуване на черни и цветни метали на фирма "Т." ЕООД гр.М..
Там на място,
той разпознал двете си чугунени основи за пейки, след което свидетелят И.Х.Р.
уведомил по телефона свидетелят Ц.И.И. - служител на полицията, който отговарял
за района. Служителят на полицията пристигнал на място.
Служителката в
изкупвателния пункт – свидетелката Ц.И. обяснила, че сутринта на 13.10.2009 г.
при нея в изкупвателният пункт дошли три лица от ромски произход, с конски
впряг и свалили от каруцата и предали две основи за пейки. Тези вещи й
направили впечатление, тъй като били от старите с извити орнаменти, арматурни
железа и ламаринени листове, част от които от неръждавейка, а другите
обикновени. Тримата млади мъже предали и метални куки, като имало и
най-различни железа сред предадените вещи. Тези мъже, свидетелката познавала
визуално много добре, тъй като същите редовно предавали при нея вторични
суровини. След като премерила всичко, което и докарали, тя съставила
покупко-изплащателна бележка за сумата от 15 лв., с чиста сума за получаване
13.50 лв. Поискала им лични карти и тогава подсъдимият И.А.Д. дал своята,
поради и което покупко-изплащателната сметка /бележка/ е издадена на негово
име.
В хода на
досъдебното произовдство, било извършено разпознаване и свидетелката Ц.И.
категорично разпознала и тримата подсъдими.
От назначената
и извършена съдебно-оценъчна експертиза се установява, че отнетите чужди
движими вещи са на стойност 154.93 лв., както следва:: 2 бр. чугунени отливки/стойки/
за паркова пейка – 47 лв; З бр. метални куки от неръждаема стомана – 15 лв. ;
8бр. арматурно желязо от 8/10мм и дължина 1 метър — 8, 16 лв. ; 1бр. ламарина
черна 90/100 см -14.77 лв. ; 2 бр. ламарина- неръждавейка 90/100см — 70 лв.
Стойността на върнатите вещи 2 бр. чугунени основи за пейки е 47 лв.
При условията на чл. 372 ал. 4 НПК, съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като взе предвид и направените
в с. з. самопризнания от подсъдимите братя Д. и подсъдимия Г., които се
подкрепят от доказателствата, събрани на досъдебното производство.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обвинението е
доказано по несъмнен и категоричен начин. С деянието си подсъдимият Ц.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
196 ал. 1 т. 2 НК вр. с чл. 195 ал. 1 т. 5 НК затова, че на 12.10.2009 г. в гр. М., при условията на опасен рецидив
и след предварителен сговор с И.А.Д. и Н.О. Г., отнел от владението на П.К.Х. xxx
движими вещи:2 бр. чугунени отливки /стойки/ за паркова пейка, 3 бр. метални
куки от неръждаема стомана, 8 бр. арматурно желязо от 8/10 мм. и дължина-1 м.,
1 бр. черна ламарина 90/100 мм, 2 бр. ламарина- неръждавейка с 90/100 мм.,
всичко на обща стойност от 154.93 лв., без съгласието на собственика, с
намерението противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.
Съдът призна подсъдимия Ц.Д. за виновен и му
наложи наказание на основание чл. 196
ал. 1 т. 2 НК вр. с чл. 195 ал. 1 т. 5 НК вр. с чл. 58а ал. 1 НК вр. с чл. 2 ал. 2 НК в размер на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 61 т. 2 ЗИНЗС, съдът опредил първоначален
“СТРОГ” режим за изтърпяване на наложеното наказание, като постанови съгл. чл.
60 ал. 1 ЗИНЗС, същото да бъде изтърпяно в Затвор или
Затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП. Налице са условията за групиране на така
наложеното наказание с други по влезлите в сила присъди по отношение на този
подсъдим, видно от справка за съдимоскт рег. №849/04.06.2010 г. Съдът на основание
чл. 25 ал. 1 НК вр. с чл. 23 ал. 1 НК определя едно общо наказание по
настоящата присъда, по присъда по НОХД №30323/2009 г. и по присъда по НОХД
№30007/2010 г. всички на РС-М., до размера на най-тежкото от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален “СТРОГ” режим за изтърпяване като същото
да бъде изтърпяно в Затвор или Затворническо
общежитие от ЗАКРИТ ТИП. На основание чл. 25 ал. 2 НК, съдът приспадна от определеното общо наказание лишаване от свобода
изтърпяната част. На основание чл. 59 ал. 2 НК приспадна от определеното по горе общо наказание времето през което
подсъдимия Ц.А.Д. е бил с мярка за
неотклонение “задържане под стража” за 72 часа с Постановление на РП-М. от
30.10.2009 г., считано от 17.10 часа на 30.10.2009 г. до 17.10 часа на
02.11.2009 г. На основание чл. 59 ал. 1 НК съдът приспадна от
определеното по- горе общо наказание времето, през което подсъдимия Ц.А.Д. е бил с мярка за неотклонение ДОМАШЕН
АРЕСТ, считано от 09.11.2009 г. до 01.04.2010 г.
С оглед установената по-горе фактическа обстановка,
подкрепена от събраните по делото доказателства и направеното самопризнание, се
установи по делото, че с деянието си подсъдимият И.А.Д. е осъществил престъпния състав на чл. 196 ал. 1 т. 2 НК вр. с чл.
195 ал. 1 т. 5 НК затова, че на 12.10.2009
г. в гр. М., при условията на опасен рецидив и след предварителен сговор с Ц.А.Д.
и Н.О. Г., отнел от владението на П.К.Х. xxx движими вещи: 2 бр. чугунени
отливки /стойки/ за паркова пейка, 3 бр. метални куки от неръждаема стомана, 8
бр. арматурно желязо от 8/10 мм. и дължина- 1 м., 1 бр. черна ламарина 90/100
мм, 2 бр. ламарина неръждавейка 90/100 мм., всичко на обща стойност от 154.93
лв., без съгласието на собственика, с намерението противозаконно да ги присвои,
като случаят не е маловажен. Съдът го призна за виновен по повдигнатото от РП-М.
обвинение и на основание чл. 196 ал. 1
т. 2 НК вр. с чл. 195 ал. 1 т. 5 НК вр. с чл. 58а ал. 1 НК вр. с чл. 2 ал. 2 НК, му наложи наказание в размер
на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 61 т. 2 ЗИНЗС определя
първоначален “СТРОГ” режим за изтърпяване на наложеното наказание, като
постановява съгл. чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС, същото да бъде изтърпяно в Затвор или Затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП. И за този
подсъдим да набице условията за определяне на общо наказание между наложеното
по тази присъда и други наказания по влезли в сила присъди, видно от справка за
съдимост рег. №850/04.06.2010 г.
На основание чл. 25 ал. 1 НК вр. с чл. 23 ал. 1 НК
определя едно общо наказание по настоящата присъда и по присъда по НОХД
№30007/2010 г. и двете на РС-М., до размера на най-тежкото от една година и
шест лишаване от свобода, при първоначален “СТРОГ” режим за изтърпяване като
същото да бъде изтърпяно в Затвор или Затворническо
общежитие от ЗАКРИТ ТИП. На основание чл. 25 ал. 2 НК ПРИСПАДА от определеното общо наказание лишаване от свобода
изтърпяната част.
Съдът призна за виновен и третия подсъдим – Н.О. Г.
затова, че на 12.10.2009 г. в гр. М., при
условията на повторност и след предварителен сговор с И.А.Д. и Ц.А.Д., отнел от
владението на П.К.Х. xxx движими вещи: 2 бр. чугунени отливки /стойки/ за
паркова пейка, 3 бр. метални куки от неръждаема стомана, 8 бр. арматурно желязо
от 8/10 мм. и дължина -1 м., 1 бр. черна ламарина 90/100 мм, 2 бр. ламарина
неръждавейка 90/100 мм, всичко обща стойност от 154.93 лв., без съгласието на
собственика, с намерението противозаконно да ги присвои, като случаят не е
маловажен. Съдът му наложи наказание на основание чл. 195 ал. 1 т. 5 и т. 7 НК вр. чл. 194 ал. 1 от НК вр. с чл. 58а ал. 1 НК вр. с чл. 2 ал. 2 НК, в размер на
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 61 т. 2 ЗИНЗС определи
първоначален “СТРОГ” режим за изтърпяване на наложеното наказание, като
постановява съгл. чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС, същото да бъде изтърпяно в Затвор или Затворническо общежитие от ЗАКРИТ ТИП.
При определяне вида и
размера на наложеното наказание, съдът съобрази целите на чл. 36 НК, всички
обстоятелства от правно значение за индивидуализацията на наказанията, като ги
определи при условията на чл. 58а ал. 1 НК, съобразявайки нормата на чл. 2 ал.
2 НК – прилагане на по-блатгоприятния закон за подсъдимия, а именно налагане на
наказание под предвидения в закона за съответното деяние минимум. В случая
съдът намира, че са налице и смекчаващи вината обстоятелства признание на
вината, нисък жизнен статус.
С така наложените по вид и размер наказания, съдът
намира, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната
превенция, а наказанията да въздейства поправително, предупредително и
възпитателно по отношение на двамата подсъдими и останалите граждани.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
На основание чл. 85 и сл. от НПК в настоящото наказателно производство е приет
за съвместно разглеждане и предявен от гр. ищец – П.К.Х. иск за причинени от деянието на подсъдимия имуществени
вери в размер на 107, 93 лв., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието 12.10.2009 г.
до окончателното изплащане.
Съдът намира предявеният от гражданският ищец иск за имуществени вреди за
основателен и доказан в предявения размер.
От доказателствата по делото се установи, че подсъдимите Цветна и И. Д. и Н.О.
са извършили престъпното деяние и гражданският ищец е претърпял имуществени
вреди. И тъй като разпоредбата на чл. 45 ЗЗД е категорична, че всеки е длъжен
да обезщети вредите, които виновно е причинил другиму, то съдът уважи исковата
претенция изцяло, ведно със законните последици.
При този изход на делото, тримата подсъдимите Ц.А.Д., И.А.Д. и Н.О. Г. П. със снета по-горе самоличност, следва да бъдат осъдени
да заплатят по сметка на ВСС гр. София сумата от 50 лв. – д-вна такса върху
уважения граждански иск, 50 лв. - направени по делото разноски за вещи лица,
както и 5 лв. - държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: