Решение по дело №199/2019 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 94
Дата: 17 май 2019 г. (в сила от 25 септември 2019 г.)
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20193320100199
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

94

 

Гр.Кубрат, 17.05.2019 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Кубратският районен съд в публично заседание на двадесет и пети април, две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Великова

 

при  секретаря Вера Димова  като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 199 по описа на РСКт за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.84 от ЗЗД

С искова молба вх. № 4015/25.10.2018 г., образувана в гр. дело № 833/2018 г. по описа на РС-Исперих, ищецът С.Ц.Д., ЕГН ********** *** със съдебен адрес *** чрез пълномощник адв. Елена Кралева от АК- Силистра е сезирал съда да постанови решение, с което да осъди М.С.Х., ЕГН ********** *** да му заплати обезщетение в размер на 5000 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес, дискомфорт и неудобство, уронване честта и достойнството му не само като личност, но и като длъжностно лице, душевно безпокойство и пречки за осъществяване на нормален начин на живот и работа, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 27.06.2017 год. до окончателното плащане на сумата, като претендира и сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че с протоколно определение от 05.09.2018 год. по НОХД № 111/2018 год. по описа на Районен съд – Исперих е било одобрено постигнато между РП-Исперих и М.С.Х.  споразумение, с което последният се е признал за виновен за това, че на 27.06.2017 год. в гр. Исперих, обл. Разград, е причинил на С.Ц.Д. в качеството му на полицейски орган – мл. автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ към РУ-Испхерих при ОДМВР-Разград, при и по повод изпълнение на службата му, лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия – престъпление по чл.131, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК. Заявява, че причинените телесни увреждания са му създали изключително много неудобства, болки, страдания и дискомфорт. За дълъг период от време не бил в състояние да изпълнява служебните си задължения. Причинено му било и емоционално-психическо увреждане, тъй като и към настоящия момент преживявал случилото се. Чувствал неудобство от колегите и от гражданите, тъй като не бил предизвикал по никакъв начин проверявания и не очаквал да бъде нападнат. Освен това на случилото се имало много хора и деца, някои от които и негови познати и по този начин инцидента станал достояние на повече граждани. По цели нощи не можел да спи, започнал да приема медикаменти за високо кръвно, притеснявал се да извършва проверки по ЗДвП, за да не му се случи друг подобен инцидент. С деянието си ответникът уронил честта и достойнството му, тъй като всички от града познавали ищеца и знаели какво работи, свързвали го с изпълняваните от него служебни функции, поради което дълго време след инцидента се чувствал изключително неудобно. Счита, че с действията си ответникът му е причинил неимуществени вреди, с които обосновава правния си интерес от завеждане на иска.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба и пледира за уважаване на предявения иск в пълен  размер.

Ответникът М.С.Х., ЕГН ********** ***, редовно уведомен за постъпилата искова молба, в срока по чл.131 от ГПК не депозира писмен отговор и не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание се явява лично и оспорва иска. От една страна твърди, че изложеното в исковата молба не отговаря на действителното положение и че няма вина за случилото се на 27.06.2017 г., а от друга страна заявява, че размерът на претендираното обезщетение е висок, а той с оглед доходите, които реализира, не е в състояние да заплати.   

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Не е спорно между страните, че ищецът е служител на РУМВР – Исперих. От приложените към настоящото дело писмени доказателства, както и от събраните гласни такива се установява, че към месец юни 2017 год.  е заемал длъжност младши автоконтрольор към група „Охранителна полиция“  в РУ на МВР гр.Исперих като служебните му задължения били свързани с безопасността на движението и пътния контрол.

На 27.06.2017 г. около обяд С.Д. и колегата му св.Д.Г.Д. участвали в специализирана полицейска операция по безопасността на движението, провеждана на територията на Община Исперих. Със служебен автомобил, обозначен с надпис „полиция“ те се намирали близо до ОУ „Хр.Ботев“ в града. Св. Д. Д. спрял за проверка лек автомобил марка „Форд Ескорт“ с peг. № СС 58 09 РВ, управляван от ответника М.Х.. Последният извършил нарушение на ЗДвП, тъй като управлявал автомобила си без включени светлини. За извършеното нарушение св. Д. Д. предприел действия по съставянето на фиш, като седнал в служебния автомобил и започнал да попълва формуляр. В това време Х. бил от външната страна на автомобила до прозореца като видимо бил нервен и агресивен спрямо полицейския екип. Оспорвал нарушението и възпрепятствал дейността на полицаите по установяване на нарушението. Ищецът след като наблюдавал действията на Х. отишъл при него и се опитал да го успокои, че не е допуснал съществено нарушение и съответно няма да бъде наказан с висока глоба.Той обаче продължил да отправя обиди спрямо полицаите и да възпрепятства тяхната работа. С цел да спре агресивното поведение на ответника, Ст. Д. го хванал за ръцете и се опитал да го отдалечи от колегата си. В това време край полицаите преминал лек автомобил, а ищецът дал знак на водача да спре и да слезе, за да присъства на по-нататъшните действия. След като не могъл да убеди полицаите да не го санкционират ответникът решил да напусне мястото на проверката. Казал на пътуващите с него съпруга и  внучка, които също били излезли извън превозното средство да се качват, седнал и той на шофьорското място, запалил двигателя и тръгнал на задна предавка. Ищецът го настигнал и се хванал за бравата на вратата на автомобила. Стъклото на прозореца било спуснато.Той разпоредил на водача да спре, но той не изпълнил разпореждането му. Д. успял да отвори вратата с дясната си ръка, но в този момент Х. дръпнал рязко вратата към себе си и притиснал пръстите на полицейския служител. През това време св. Д. Д. се обадил на дежурния при РУМВР Исперих и на мястото били изпратен допълнителен полицейски екип. Х. бил отведен в РУМВР Исперих, а ищецът бил откаран от колегите си в МБАЛ гр. Исперих за оказване на медицинска помощ. По-късно бил освидетелстван от съдебен лекар.

С влязло в сила съдебно Определение от 05.09.2018 год. по НОХД № 111/2018 год. по описа на Районен съд – Исперих за прекратяване на наказателно производство със споразумение, ответникът М.С.Х. е признат за виновен в това, че на 27.06.2017 г. в гр. Исперих, обл. Разград, е причинил на С.Ц.Д. в качеството му на полицейски орган – мл. автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ към РУ-Исперих при ОДМВР-Разград, при и по повод изпълнение на службата му, лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия – престъпление по чл.131, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание  „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за тригодишен изпитателен срок.

От показанията на св.С.Г.– семейна приятелка на ищеца повече от десет години, се установява, че след инцидента на 27.06.2017 г. у него настъпила коренна промяна. Общителният и ведър до преди инцидента приятел, отказвал да излиза на кафе с приятели, защото се чувствал унизен, изпитвал неудобство да посещава обществени места, където има много хора. След случилото се започнал да приема и медикаменти, тъй като отключил хипертонично заболяване – високо кръвно налягане. В този смисъл са и показанията на св. Д. Д., колега на ищеца, участвал в инцидента на инкриминираната дата. При съвместно дежурство, два дни след инцидента, свидетелят усетил промяна в подеведението на своя колега. Бил стресиран, омърлушен, не спрял нито един автомобил, въпреки, че отново участвали в специализирана полицейска операция. Преди това бил внимателен, подробно и спокойно обяснявал на допусналите нарушение водачи как  и кога да си вземат талона и пр. Споделил на свидетеля, че не може да работи повече по контрола на пътното движение, след което се преместил в патрулно-постовата дейност в управлението.      

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите нямат родствени връзки със страните, възпроизвеждат факти, които са възприели лично и непосредствено, под страх от наказателна отговорност и показанията им кореспондират с писмените доказателства по делото – съдебно-медицинско удостоверение и СМЕ.

От изготвената съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на инцидента на 27.06.2017 г., С.Ц.Д. е получил оток и насиняване на долните две фаланги на показалеца на дясната ръка, цепковидна рана, под нивото на околната кожа, върху гръбната повърхност на средна фаланга, оток на върхова фаланга и затруднени активни и пасивни движения; две мънички повърхностни неправилни разкъсвания на кожата по гръбната повърхност на показалеца и средния пръст на ляв ръка; кръвонасядане под външната трета на ляв ключица; обловато кръвонасядане по лицева повърхност на дясна мишница; широки охлузвания по предна повърхност на дясна раменна област, долна трета на лицева повърхност на дясна мишница, гръбна повърхност на лява предмишница/със забелване на повърхностния кожен слой/; дълбоко полулунно охлузване на вътрешния кант на долна трета на дясна предмишница и драскотина на дясна предмишница. По своята медико-биологична характеристика, в съвкупност, установените увреждания обуславят разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Общата конфигурация на травмата на десния палец сочи, че е възможно да е имало т. нар. „прищипване/притискане“ между два твърди тъпи предмета – автомобилна врата и нената рамка в корпуса на автомобила. Получените травми са свързани с преживяване на болка и страдание, но като субективна категория не съществува скала, с която да се определят по интензитет и продължителност. Периодът на пълното отзвучаване на получените травми е около две седмици, но не е изключено да се появява болка/дискомфорт в областта на травмирания десен показалец при промяна на сезоните, студено и влажно време, при физическо натоварване.

Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.45 и чл.84 от ЗЗД.

Съгласно  чл.45 и сл. от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до доказване на противното. Обезщетение се дължи за всички вреди - имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи обективните елементи от състава на правната норма, т.е. наличието на противоправно действие или бездействие, предприето от ответника, което му е причинило вреда, както и причинната връзка между действието и вредата. Субективният елемент от състава на деликта - вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето - изпълнител към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици се презюмира, съгласно  чл.45, ал.2 ЗЗД.

Безспорно е, че с влязло в сила определение, с което е одобрено  споразумение за прекратяване на наказателното производство, постановено по НОХД № 111/2018 г.,  Исперихският районен съд е признал М.С.Х. за виновен в това, че на 27.06.2017 г. в гр. Исперих, обл. Разград, е причинил на С.Ц.Д. в качеството му на полицейски орган – мл. автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ към РУ-Исперих при ОДМВР-Разград, при и по повод изпълнение на службата му, лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия – престъпление по чл.131, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК. Разпоредбата на чл. 300 ГПК задължава гражданския съд, който разглежда гражданските последици от едно престъпно деяние да съобрази присъдата на наказателния съд относно наличието на деяние, неговата противоправност и вината на дееца. Предвид това настоящият съдебен състав приема за безспорно установено, че на посочената дата (27.06.2017 г.) ответникът е причинил на ищеца посочените травматични увреждания, описани в СМЕ множество увреждания - оток и насиняване на долните две фаланги на показалеца на дясната ръка, цепковидна рана, под нивото на околната кожа, върху гръбната повърхност на средна фаланга, оток на върхова фаланга и затруднени активни и пасивни движения; две мънички повърхностни неправилни разкъсвания на кожата по гръбната повърхност на показалеца и средния пръст на ляв ръка; кръвонасядане под външната трета на лява ключица; обловато кръвонасядане по лицева повърхност на дясна мишница; широки охлузвания по предна повърхност на дясна раменна област, долна трета на лицева повърхност на дясна мишница, гръбна повърхност на лява предмишница /със забелване на повърхностния кожен слой/; дълбоко полулунно охлузване на вътрешния кант на долна трета на дясна предмишница и драскотина на дясна предмишница.

На фона на безспорно установеното противоправно и виновно поведение на ответника, съдът следва да определи по справедливост размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, сочени в исковата молба /болки, страдания, негативни емоции, стрес, дискомфорт, уронване на честта и достойнството/, в резултат на получените телесни увреждания. Така причинените болки и страдания произтичат пряко и непосредствено от поведението на ответника /налице е пряка причинна връзка между тях/ и се явяват неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД, за чието обезщетяване деецът отговаря. Дължимото обезщетение, по смисъла на цитирания законов текст, се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на конкретни обстоятелства, вкл. характера на увреждането, състоянието на пострадалия, личността на причинителя и др. Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот. В тази връзка съдът съобрази, че сочените неимуществени вреди са причинени от деяние, явяващо се престъпление против личността по смисъла на НК, което се отличава с висока степен на обществена опасност и при това извършено умишлено. Касае за причинени множество на брой телесни увреждания, в резултат на които несъмнено ищецът е търпял болки и страдания, още повече, че отключил и хипертонична болест. Освен физическата болка, с оглед длъжността, която заема ищецът – полицейски служител, и отзвукът, който е получил инцидента в сравнително малкото населено място, същият е довел и до промяна в психичното и емоционалното му състояние. Саморазправата с орган на властта, по време на изпълнение на служебните му задължения, на публично място, при неограничен кръг очевидци, е уронило честта и достойнството му.  Кардинално се е стигнало до промяна в поведението му, отказвал срещи и контакти с приятели, станал омърлушен, наложила се промяна в длъжността, която заема, тъй като вече не успявал да изпълнява по надлежен начин заеманата към инкриминираната дата такава. Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че претенцията на ищеца за обезщетение на причинените му неимуществени вреди е основателна и доказана до размера от 3 000.00 лева, а в останалата част като недоказана следва да се отхвърли.

Съгласно правилата на ЗЗД при задължения, възникнали от деликт, длъжникът изпада в забава от момента на увреждането - 27.06.2017 г. Тъй като задължението за обезщетение е парично, размерът му се определя съгласно чл. 86 ЗЗД. Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден  да заплати претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва считано от 27.06.2017 г. до окончателното им плащане.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът претендира разноски - адвокатски хонорар за оказаната му безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3   от ЗА, който моли да бъде заплатен на пълномощника му. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати.

 В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ. Не се касае за сключен възмезден договор с адвоката за оказване правна защита и съдействие, в който случай страната има право да бъде обезщетена за направените разноски, затова следва да докаже, че ги е направила, за да ги претендира по чл. 78 ГПК. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3  от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3  от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което в полза на адвокат Елена Кралева следва да бъде заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 440.00 лева, определено по реда на  чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата 200.00 лева – разноски за вещо лице и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК  държавна такса в размер на 120.00 лева.

Мотивиран така, Кубратският районен съд 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА, на основание чл.45 от ЗЗД, М.С.Х., ЕГН ********** *** да заплати на  С.Ц.Д., ЕГН ********** ***  сумата 3 000.00 лева (три хиляди лева, нула стот.), представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на умишлено причинена му лека телесна повреда на 27.06. 2017 г., за което по НОХД № 111/ 2018 год. с Определение от 05.09.2018 год. на Районен съд – Исперих М.С.Х. е признат за виновен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 27.06.2017 год. до окончателното изплащане и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до предявения размер от 5 000.00 лева като недоказан. 

 ОСЪЖДА  М.С.Х., ЕГН ********** *** да заплати на адвокат Елена Кралева от АК-Силистра, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2,  вр. с чл.36, ал.2 от ЗА, сумата 440.00 лева (четиристотин и четиридесет лева, нула стот.) – представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца.

         ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, М.С.Х., ЕГН ********** *** заплати по сметка на Районен съд – Кубрат сумата 120.00 лева (сто и двадесет лева, нула стот.) – държавна такса, както и сумата 200 лева (двеста лева, нула стот.) – възнаграждение за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                  Председател: /П/ Ал. Великова