Р Е Ш
Е Н И Е
№…………….
гр.София, 13.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на първи април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: БИЛЯНА
КОЕВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело
№ 13107 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
С Решение № 288964 от 08.12.2017 на СРС, III-то
ГО, 148 с-в, са уважени в една част предявените от С.Б.И. и
М.М.И. искове по чл. 226 КЗ-отм., като е осъден ответника „З.Б.и.“ АД да
заплати на първия сумата 2000.00 лв. (две хиляди лева) и на втория сумата 3000.00
лв. (три хиляди лева), които суми представляват обезщетения за неимуществени
вреди причинени от настъпило на 07.11.2015 г. гр. София ПТП, по вина на С.Б.Л.,
чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната
лихва от 07.11.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, като за
разликата над посочените суми до предявените от ищците размери от по 15 000.00
лв. същите са отхвърлени като неоснователни.
Със
същото решение „З.Б.и.“ АД е осъден да заплати на М.М.И. на основание чл. 226 КЗ-отм. сумата 575,20 лв. (петстотин седемдесет и пет лева и 20 ст.),
представляващи обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП – унищожаване на
л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******, ведно със законната лихва от
13.10.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска до
пълния размер от 840.00 лв.
С постановеното
решение са осъдени ищците да заплатят на ответника, на основание чл. 78 ГПК
сума от по 532,50 лв. (петстотин тридесет и два лева и 50 ст. всеки),
представляващи разноски пред първата инстанция и на основание чл. 77 ГПК в
полза на Софийския районен съд на сумата от по 120 лв. (сто и двадесет лева
всеки), представляващи държавна такса пред първата инстанция.
С
определение № 403052/09.05.2018 г. постановено по реда на чл.248 ГПК, Софийски
районен съд е оставил без уважение искането на ищците за изменение на
постановеното решение в частта на разноските.
Решението е обжалвано от ищците в
частта, в която са отхвърлени предявените искове чл. 226 КЗ-отм. за заплащане
на обезщетения за неимуществени вреди. Във въззивната жалба са изложени доводи
за неправилност на атакуваното решение, поради постановяването му при допуснато
нарушение на материалния закон, в противоречие със събраните по делото
доказателства, необоснованост и нарушаване на съдопроизводствените правила.
Излагат доводи, че присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди
от настъпилото ПТП е в значително занижен размер, който е и явно несправедлив.
Считат, че следва да им бъде присъдено обезщетение в пълния предявен от тях
размер, а именно от по 15 000.00 лв.
В
законоустановения двуседмичен срок е постъпил отговор на въззивната жалба по
чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника „З.Б.и.“ АД, в която са изложени доводи за
неоснователност на подадената жалба. Изразено е становище, че
първоинстанционното решение е правилно и обосновано, постановено при
съобразяване на материалния закон и процесуалните правила. В допълнение е
изложено, че присъденото обезщетение е справедливо и отговарящо на реално
претърпените от ищците вреди.
От
страна на ищците е подадена и частна жалба срещу определение № 403052/09.05.2018
г. постановено по реда на чл.248 ГПК. Изложени са доводи, че същото е
неправилно в частта, в която са осъдени да заплатят по сметка на Софийски
районен съд на сумата от по 120.00 лв.-разноски за държавна такса на основание
чл.77 ГПК, както и на разноски в полза на ответника в размер на 532.50 лв.
Изложено е становище, че същите са освободени от внасяне на държавна такса в
производството на основание чл.83, ал.2 ГПК,
поради което не дължат заплащане на държавна такса във връзка с допуснатото от
съда увеличение на размерите на предявените искове с първоначалната искова
молба. При условията на евентуалност поддържат, че съдът неправилно е допуснал
изменение на предявените искове, чрез тяхното увеличаване по размер при липса
на доказателства за заплатена към този момент размер на държавна такса върху
увеличението. Поддържат, че съдът неправилно е изчислил и определил дължимите
разноски на ответника съобразно изхода на спора.
Ответникът
по частната жалба „З.Б.и.“ АД не изразява становище по частната жалба.
По подадената въззивна жалба:
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени
са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 226 КЗ-отм.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато нарушение на императивни
материални норми.
Решението
на СРС е правилно в една част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Производството
пред СРС е образувано по искова молба подадена на 13.10.2016 г. от С.Б.И. и М.М.И.,
с която е отправено искане за осъждане на „З.Б.и.“ АД, да им заплати
обезщетение за неимуществените вреди в размер на по 15 000 лв., тъй като им
били причинени болки и страдания в резултат на пътно-транспортно произшествие
причинено по вина на С.Б.Л., като водач на лек автомобил Фолксваген Голф с
рег.№ ******в нарушение правилата за движение по пътищата.
По
безспорен за страните начин, чрез събраните доказателства и констатациите на
приетата, като обективно и компетентно изготвена СМЕ е установено, че в резултат
на процесното ПТП на ищцата С.И. е била причинена повърхностна травма на
гръдния кош, което несъмнено и причинило болки и страдания. Освен това, във
връзка с произшествието ищцата понесла и други негативни емоции, изразяващи се
в понесени притеснения за състоянието на съпруга си и снаха си /М.И./;
страдания във връзка с причинения от ПТП спонтанен аборт на снахата. Именно в
резултат на тези отрицателни преживявания сънят й бил нарушен, страхувала се да
пътува в автомобил.
В
производството е установено, че в резултат на ПТП на ищеца М.И. била причинена
контузия в долната част на гърба и таза, наложило се да носи шина на врата. Поради
това изпитвал болки и страдания във връзка с причинените му травми и във връзка
с понесените от него страдания и притеснения за състоянието на съпругата и
снаха си; причинения от ПТП спонтанен аборт на снахата. Именно в резултат на
тези отрицателни преживявания сънят му бил нарушен, страхувал се да шофира.
Освен това автомобилът му претърпял тотална щета.
Чрез
приетата в първата инстанция комплексна медико-авто-техническа експертиза се
установява, че ищцата е получила повърхностна травма на гръдния кош, с болков
синдром в гръдния кош и главата, като пълното възстановяване е настъпило за
срок от 10-15 дни след ПТП. По отношение на ищеца е установено, че е
получил контузия на долната част на
гърба и таза, локализирана в поясния отдел на гръбначния стълб, ирадиираща
вдясно (водеща по необходимост до неудобства при сядане), навяхване и разтягане
на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, като пълното
възстановяване е настъпило за срок от 25 дни след ПТП.
Районният съд е приел по отношение на С.И.,
че същата действително е претърпяла неимуществени вреди от процесното ПТП. С
оглед приетата експертиза съдът е счел, че след като пълното оздравяване е
настъпило след 10-15 дни от ПТП, то, следва да бъде присъдено обезщетение в
размер на 2 000 лв. Също така е приел, като недоказани родствената връзка
между нея и пострадалата М.И., като се позовал на разясненията и указанията
дадени с ППВС 2/1984 г. Така, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че
при загуба на внуче не се дължи обезщетение за неимуществени вреди, а от
аргумент от по силното основание следва, че такова не се дължи и за неродено
внуче. Приел, че в производството не са доказани проблемите със съня на ищцата и
продължаващите й болки във връзка с травмите от ПТП след възстановителния
период.
Районният
съд е приел по отношение на М.И., че същият действително е претърпял
неимуществени вреди от процесното ПТП. С оглед приетата експертиза, съдът е
счел, че след като пълното оздравяване е настъпило след 25 дни от ПТП, то, следва да бъде присъдено
обезщетение в размер на 3 000 лв. Също така е приел, като недоказани
родствената връзка между него и пострадалата М.И., като се позовал на разясненията
и указанията дадени с ППВС 2/1984 г. Така, първоинстанционният съд е достигнал
до извод, че при загуба на внуче не се дължи обезщетение за неимуществени
вреди, а от аргумент от по силното основание следва, че такова не се дължи и за
неродено внуче. Приел, че в производството не са доказани вреди във връзка със счупването
на опашната кост и продължаващите болки във връзка с травмите от ПТП след
възстановителния период.
Относно
релевираните в подадената жалба доводи за неправилност на първоинстанционния
съдебен акт, въззивният съд намира следното:
В
тежест на ищците е да докажат неимуществените вреди, свързани с претърпените
болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне
справедливия размер на обезщетението съдебния състав следва да съобрази, както
вида, характера и степента на получените травми, така и критериите, посочени в
ППВС № 4/68 г., а именно: момента на настъпване на ПТП – 07.11.2015 г. и
икономическата обстановка в страната към този период.
В
случая правилно и в съответствие с указанията на чл.52 ЗЗД районният съд е
определил обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на
причинените от ПТП телесни увреждания в размер на 2 000.00 лв., респ. 3 000.00
лв., като е съобразил вида и характера на причинените травми, период на
възстановяване; прогноза за в бъдеще и икономическа обстановка в страната към
момента на ПТП. В тази част фактическите констатации и правните изводи в
постановеното от СРС решение се споделят напълно от въззивния съд.
Неправилно
обаче, според настоящия състав, при постановяване на първоинстанционното
решение не е било определено обезщетение за неимуществени вреди на всеки от
ищците /въззивници в настоящето производство/ във връзка със загубата на
нероденото им внуче – причинения спонтанен аборт на пострадалата М.И.. ППВС
2/1984 г.
С дадените разяснения
с ТР 1/2018 по т.д. 1/2016 на ОСНГТК е прието, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Като горепосоченото е мотивирано със следните
аргументи: От гледна точка на чл.52 ЗЗД
обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да
могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото
на обезщетение при реално проявени 6 и доказани неимуществени вреди от загубата
на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на
гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и с чл.20 и
чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред
закона.
Според
разясненията, особено близка привързаност може да съществува между починалия и
негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и
внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на
родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право
на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Настоящият
съд счита за несправедливо да не бъде присъдено на ищците обезщетение за
понесените болки и страдания от загубата на плода-тяхното неродено внуче.
Установено е по делото, че освен ищците в колата е пътувала и М.И. /бременна в
шести лунарен месец/, която също е пострадала от ПТП. Видно от приетата и
неоспорена КМАТЕ /на която се е позовал и районният съд/ е, че вследствие на
получените травми от ПТП плодът не е получавал достатъчно кислород и е
настъпила вътреутробна смърт. Действително между ищците и М.И. няма родствена
връзка, което се и признава и в жалбата. В случая М.И. и синът на ищците Г.М.М.
живеели на семейни начала /не са имали сключен граждански брак/. Въпреки това
настоящият състав счита, че ищците, М.И. и Г.М.М. са сплотено семейство.
Последното се установява чрез събраните в производството доказателства, които
сочат, че и при липса на брачна връзка между сина на ищците и М.И., ищците я
наричат своя „снаха“, приемат я като много близка и са привъзрази към нея; споделят
изключително близки и топли отношения с нея; понасят страдания за нейните
тревоги, увреждания, негативни изживявания, преживян спонтанен аборт. Релевантният момент, към който следва да се
определи емоционалната близост е момента на ПТП, ищците са очаквали да се роди
внук, като не може се отрече, че преждевременния аборт /вследствие на ПТП/ е
причинил морални и душевни болки, които следва се репарират. В подкрепа на този
извод са и дадените показания от свидетеля Г.М.М., който сочи, че М. и С. били
силно притеснени за състоянието на г-жа И.и за плода, който е носила.
Когато
пострадалият докаже засягането на съответното благо, при доказаност и на
останалите елементи от фактическия състав, с това искът за обезщетение е
доказан по своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое
негативно изживяване (физическа болка, душевно състояние, неудобство и др.).
Съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или
взема заключение на вещо лице. Доказаният в своето основание иск не може да бъде
отхвърлен като неоснователен, поради липса на доказателства за неговия размер -
Определение № 545 от 18.05.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 774/2015 г., III г. о., ГК, докладчик председателят К.Ю., Решение № 316 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 121/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.Б..
С оглед
горното настоящият съд намира, че на ищцата следва да бъде определено обезщетение
за причинените неимуществени вреди, вследствие от настъпило на 07.11.2015 г.
гр. София ПТП, причинени от С.Б.Л., чиято гражданска отговорност е застрахована
от ответника в общ размер на 3 000.00 лв., т.е. още 1000.00 лв. за
понесените страдания във връзка със загубата на нероденото й внуче- загубата на
плода от пострадалата М.И..
Съответно,
с оглед изразеното, в полза на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за
причинените неимуществени вреди, вследствие от настъпило на 07.11.2015 г. гр.
София ПТП, причинени от С.Б.Л., чиято гражданска отговорност е застрахована от
ответника в общ размер на 4000.00 лв., т.е. още 1000.00 лв. за понесените
страдания във връзка със загубата на нероденото му внуче- загубата на плода от
пострадалата М.И..
Поради
частично несъвпадане изводите на двете инстанции, постановеното решение следва
да бъде отменено в частта, в която са били отхвърлени предявените от ищците
искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над сумата 2000.00 лв. до сумата
3000.00 лв. по отношение на ищцата С.Б.И. и за разликата над сумата 3000.00 лв.
до сумата 4000.00 лв. по отношение на ищеца М.М.И..
Постановеното
решение следва да бъде изменено в частта на разноските, като ответникът бъде
осъден да заплати допълнително на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на Софийски
районен съд и сумата 14.00 лв. освен присъдените с решението 291.71 лв. или
общо 305.00 лв. дължима държавна такса съобразно уважената част от исковете.
Постановеното
решение следва да бъде изменено в частта на разноските, като ответникът бъде
осъден да заплати допълнително на адв. С.Д.Д. допълнително сумата 146.44 лв.
освен присъдената на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗА сума в размер на 408.56
лв.
Постановеното
решение следва да бъде изменено в частта на разноските, като в полза на
ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК бъде присъдена сумата 603.00 лв. за
адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, или решението следва да бъде
отменено за разликата над присъдените 655.38 лв. до сумата 603.00 лв.
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Постановеното
решение следва да бъде изменено в частта на разноските, като в полза на
ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК бъде присъдена сумата 377.12 лв.
–разноски за съдебни експертизи пред първата инстанция, или решението следва да
бъде отменено за разликата над присъдените 409.62 лв. /по 204.81 лв. от всеки
от ищците/ до сумата 377.12 лв. /по 188.56 лв. от всеки от ищците/ съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
По частната жалба:
Производството пред
Софийски районен съд е образувано с искова молба, с която са предявени частични
искова за неимуществени вреди от по 5 000 лв. за всеки ищец, както и иск
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 840 лв. Още с
исковата молба е поискано освобождаване на от държавни такси и разноски, което
районният съд е уважил.
В съдебно заседание
ищците поискали увеличение на исковете до пълния размер 15 000 лв., което
било допуснато от съда. В решението, в частта за разноските съдът е осъдил
всеки от ищците да заплатят 120 лв., държавна такса, за отхвърленото увеличение
на иска до пълния размер. Счел е, че за увеличението на иска от 5 000 до
10 000 лв. не е заплатена такса, като предвид имущественото състояние на
ищците е преценил, че следва да заплатят по 120 лв., а в останалата част да ги
освободи – 280 лв.
С уважаването на
искане по чл. 83, ал. 2, ГПК, районният съд е преценил, че ищците отговарят на
изискванията. Освободил е всеки от ищците от внасяне на държавна такса в размер
на 200 лв., предвид имотното им състояние. Осъждайки ги с Решението да заплатят
държавната такса за увеличаването на иска е в противоречие с чл. 83 ГПК, след
като веднъж вече са освободени от такава. В случаите, когато съдът намери, че
страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява
предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им
по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е
важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото
няма промяна в обстоятелствата. - т. 12 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК. Данни
за такава промяна по делото не настъпили. Така имотното състояние на ищците към
подаване на исковата молба и към момента на изменението е непроменено.
Ето защо, като
неправилно обжалваното определение следва бъде отменено.
По разноските:
На ищците следва
бъдат присъдени разноски съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. Същите са направили
разноски в размер на 30.00 лв. – държавна такса пред въззивното производство.
В полза на
процесуалния представител във въззивното производство на ищците, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК и чл. 38 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 144.80 лв., съразмерно с уважената част от исковете,
изчислено съобразно заявената претенция във основа на минималното адвокатско
възнаграждение по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
В полза на ответника
следва да бъде присъдена сумата 138.00 лв. за възнаграждение за юрисконсулт във
въззивното производство на основание чл.78, ал.3 ГПК.
В полза на СГС следва
да бъде присъдена, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 50.00 лв. – дължима
държавна такса, която следва да бъде заплатена от ответника.
По
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 288964 от 08.12.2017 на СРС III-то
ГО, 148 с-в, постановено по гр.д.№ 57580/2016 г. в частта с която е отхвърлен
искът с правно основание чл. 226 КЗ (отм.) на С.Б.И., ЕГН ********** срещу „З.Б.и.“
АД, ЕИК ******, за разликата над сумата от 2 000.00 лв. до сумата 3 000.00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на
07.11.2015 г. гр. София ПТП, причинени от С.Б.Л., чиято гражданска отговорност
е застрахована от ответника, ведно със законната лихва от 07.11.2015 г. до
окончателното изплащане на вземането, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „З.Б.и.“ АД, ЕИК ****** да заплати на С.Б.И.,
ЕГН **********, на основание чл. 226 КЗ-отм. допълнително и сумата 1 000.00
лв. (хиляда лева) извън присъдените 2 000.00 лв. (две хиляди лева), която
сума представлява обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 07.11.2015
г. гр. София ПТП, причинени от С.Б.Л., чиято гражданска отговорност е
застрахована от ответника, ведно със законната лихва от 07.11.2015 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 288964 от 08.12.2017 на СРС III-то ГО, 148 с-в, постановено по
гр.д.№ 57580/2016 г. В ЧАСТТА, в която искът на С.Б.И., ЕГН ********** срещу „З.Б.и.“
АД, ЕИК ****** с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ е отхвърлен като неоснователен
за разликата над сумата 3 000.00 лв. до предявения размер от 15 000.00
лв.
ОТМЕНЯ Решение № 288964 от 08.12.2017 на СРС III-то ГО, 148 с-в, постановено по
гр.д.№ 57580/2016 г., в частта с която е
отхвърлен искът с правно основание чл. 226 КЗ (отм.) на М.М.И., ЕГН ********** срещу
„З.Б.и.“ АД, ЕИК ****** за разликата над сумата 3 000.00 лв. до сумата
4 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
настъпило на 07.11.2015 г. гр. София ПТП, причинени от С.Б.Л., чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва от
07.11.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „З.Б.и.“ АД, ЕИК ****** да заплати на М.М.И.,
ЕГН **********, на основание чл. 226 КЗ-отм. сумата 1 000.00 лв. (хиляда
лева) извън присъдените 3000.00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от настъпило на 07.11.2015 г. гр. София ПТП, причинени от С.Б.Л.,
чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната
лихва от 07.11.2015 г. до окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 288964 от 08.12.2017 на СРС III-то ГО, 148 с-в, постановено по
гр.д.№ 57580/2016 г. В ЧАСТТА, в която искът на М.М.И., ЕГН ********** срещу „З.Б.и.“
АД, ЕИК ****** по чл. 226, ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над 4 000.00
лв. до предявения размер от 15 000 лв.
ОСЪЖДА „З.Б.и.“ АД да заплати на адв. С. Д.Д.
на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл. 38 ЗАдв. допълнително сумата 146.44 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за първата инстанция / в общ размер на
555.00 лв./, както и допълнително сумата 144.80 лв. –адвокатско възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „З.Б.и.“ АД да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 ГПК сумата 50.00 лв.,
представляваща държавна такса за въззивното производството.
ОСЪЖДА „З.Б.и.“ АД да заплати по сметка на
Софийския районен съд на основание чл. 78, ал.6 ГПК допълнително сумата 14.00
лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА „З.Б.и.“ АД да заплати на С.Б.И. и М.М.И.,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК сума в
размер на 30.00 лв.- държавна такса пред въззивното производство.
ОСЪЖДА С.Б.И. и М.М.И. ***“ АД на основание чл. 78,
ал.3 ГПК сума в размер на 138.00 лв.,
разноски за възнаграждение за юрисконсулт пред въззивната инстанция.
ОТМЕНЯ Решение № 288964 от 08.12.2017 на СРС III-то
ГО, 148 с-в, постановено по гр.д.№ 57580/2016 г. в частта, в която С.Б.И. и М.М.И.
са осъдени да заплатят на „З.Б.и.“ АД разноски за адвокатско възнаграждение за
разликата над сумата 603.00 лв. до присъдения размер 655.38 лв., както и в
частта, в която са осъдени да заплатят разноски за съдебни експертизи за
разликата над сумата 377.12 лв. /по 188.56 лв./ до сумата 409.62 лв. /по 204.81
лв./.
ОТМЕНЯ Определение № 403052 от 09.05.2018 г. по гр.
д. № 57580/2016 г. по описа на на СРС, 148 с-в, с което съдът е отказал да
измени решение № 288964 от 08.12.2017 г., постановено по делото, в частта на
разноските, като е осъдил жалбоподателите да заплатят по сметка на Софийския
районен съд на основание чл. 77 ГПК сума от по 120 лв., представляваща държавна
такса за увеличаване на размера на исковете, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 288964 от 08.12.2017 г.,
постановено по гр. д. № 57580/2016 г. по описа на СРС, 148 с-в в частта на
разноските, като ОТМЕНЯ решение №
288964 от 08.12.2017 г., постановено по гр. д. № 57580/2016 г. по описа на СРС,
148 с-в, в частта, в която С.Б.И., ЕГН ********** и М.М.И., ЕГН ********** са
осъдени, на основание чл.77 ГПК да заплатят по сметка на Софийски районен съд
сумата от по 120 лв. (сто и двадесет лева всеки), представляващи държавна такса
пред първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 288964 от 08.12.2017 на СРС III-то ГО, 148 с-в, постановено по
гр.д.№ 57580/2016 г. в останалата част.
Решението не подлежи
на обжалване с оглед указаното в чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.