Р Е Ш Е Н И Е
260151/22.4.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На четиринадесети април през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №343 по описа на ШРС за 2021 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №К-0046219/30.11.2020 год., издадено от упълномощено от
Председателя на Комисия за защита на потребителите лице, с което на „М
Технолоджи 2012“ ООД, с ЕИК201955010, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,
бул.“Преслав“ №3, представлявано от А.Ю. и Ф.Ю. е наложена имуществена санкция
в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.233, ал.2 от ЗЗП за нарушение на
чл.50 от ЗЗП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В
съдебно заседание представляващия дружеството се явява лично и с упълномощен
представител – адв.А.А. от ШАК, като поддържат жалбата и излагат конкретни
мотиви в подкрепа на искането си.
За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич,
Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба
на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна, поради
следните правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„М Технолоджи 2012“ ООД, с ЕИК201955010 извършва
търговска дейност, като предлага за продажба различни продукти чрез интернет
платформата www.emag.bg. По повод постъпила потребителска жалба с вх.№Ц-03-3773/05.05.2020
год. от лицето И.Г. на 28.08.2020 год. в КЗП-гр.София била извършена проверка по
документи от служители при КЗП, гр.София. Било установено, че на 27.03.2020
год. лицето И.Г. чрез договор за продажба от разстояние по поръчка №**********
закупило чрез интернет платформата www.emag.bg Вертикална прахосмукачка модел „Prime 3 SVC11“, цвят черен на цена 82.92 лева, като стоката
била доставена на 31.03.2020 год. от подателя „М Технолоджи 2012“ ООД. След
получаване на стоката потребителят установил, че същата не отговаря на
описанието в сайта, поради което взел решение да упражни правото си на отказ от
договора за продажба от разстояние. В тази връзка подал заявление за отказ на
имейл адреса на интернет платформата, като заявлението било регистрирано с
№100398. В същото време клиентът върнал стоката на търговеца чрез куриерска
фирма „Спиди“ с товарителница №50944899088/07.04.2020 год. В жалбата
потребителят посочва, че въпреки, че артикулът бил получен от търговеца на
08.04.2020 год. заплатената от него сума не му била върната. Посредством онлайн
кореспонденция с интернет платформата потребителят бил уведомен, че искането му
е отказано от „М Технолоджи 2012“ ООД.
От страна на КЗП с писмо изх.№Ц-03-3773/29.06.2020
год. от търговеца било изискано становище по жалбата. На 09.07.2020 год. от
името на „М Технолоджи 2012“ ООД постъпило писмо, в което посочили, че са
отказали искането на клиента, тъй като прахосмукачката им била върната със
следи от употреба и наличие на прах по нея, за доказателство на което приложили
снимков материал.
С товарителница №68857148/21.04.2020 год. чрез
куриерска фирма „Лео Експрес“ ЕООД дружеството – жалбоподател върнало на
потребителя стоката. Тъй като последният отказал получаване на стоката същата
била върната обратно на търговеца.
Резултатите от проверката били отразени в
Констативен протокол №К-2687933/28.08.2020 год. С писмо изх.№Ц-03-3773//31.08.2020
год. представител на дружеството е бил поканен да се яви на 17.09.2020 год. за съставяне
на акт за установяване на административно нарушение. Поканата е получена от
дружеството на 02.09.2020 год. За констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател
бил съставен акт за установяване на административно нарушение №К-0046219/17.09.2020
год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.50 от ЗЗП. Поради неявяване на упълномощен представител на
дружеството, акта е бил съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, като
впоследствие е бил изпратен за връчване и връчен на представител на дружеството,
който го е подписал, след като е изложил, че има възражения. Впоследствие се е
възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал писмени
възражения, в които излагат, че по време на извършваната проверка лицето, от чието
име е била депозирана жалбата се е свързала с тях и е изявила желание продуктът
да й бъде върнат обратно, като в тази връзка прахосмукачката й е била изпратена
на 28.09.2020 год. чрез куриерска фирма „Спиди“ и е била получена от
потребителката на 01.10.2020 год. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №К-0046219/30.11.2020 год., издадено от упълномощено
от Председателя на Комисия за защита на потребителите лице, с което на „М
Технолоджи 2012“ ООД, с ЕИК201955010, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, бул.“Преслав“ №3, представлявано от А.Ю. и Ф.Ю. е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.233, ал.2 от
ЗЗП за нарушение на чл.50 от ЗЗП.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя Ж.Н.Б., както и от присъединените
на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, че дружеството действително е
извършило визираното в акта и в наказателното постановление административно
нарушение, по следните правни съображения:
Безспорно установено по
делото е, че „М Технолоджи 2012“ ООД се
явява търговец по смисъла на §13, т.2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП,
поради което е имал задължението да предлага услуги и стоки, съобразявайки
разпоредбите на Закона за защита на потребителите.
Съгласно разпоредбата
на чл.50, ал.1 от ЗЗП
Потребителят
има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън
търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или
неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите,
предвидени в чл.54, ал.3
и чл.55,
в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от
потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя
– при договор за продажба. В настоящият случай за потребителя срокът е започнал
да тече от приемане на стоката, тъй като се касае до продажба. Следователно
потребителят е имал право да се откаже от договора и го е упражнил в
предвидения законоустановен 14-дневен срок, като това обстоятелство не се отрича от страна на дружеството-жалбоподател. Съгласно чл.54, ал.1 от ЗЗП,
когато потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние,
търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително
разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни,
считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се
откаже от договора. В настоящия случай, въпреки, че стоката е била върната в предвидения
за това срок, търговецът не е изпълнил задължението си да възстанови на лицето
стойността на стоката, заплатена от негова страна.
Съдът не
кредитира твърденията на дружеството-жалбоподател, че отказът им да възстановят
сумата на потребителя се дължи на факта, че получената то тях стока е била със
следи от прах, което показвало, че същата е била използвана. Съгласно
разпоредбата на чл.55, ал.4 от ЗЗП
потребителят носи отговорност само за
намалената стойност на стоките, причинена от изпробването им, различно от
необходимото, за да установи естеството, характеристиките и доброто им
функциониране. В настоящия случай, доколкото се касае за прахосмукачка, то
естествения начин на нейното изпробване включва именно осъществяване на
почистване на прашни повърхности, което от своя страна неминуемо предполага
последващо наличие на следи от прах по корпуса на уреда. С оглед естеството на
стоката липсва какъвто и да е друг възможен начин, по който стоката да бъде
изпробвана и да бъдат тествани нейните характеристики и начин на функциониране.
По делото липсват доказателства, от които да се налага извода, че закупеният от
потребителката уред е върнат на търговеца амортизиран, с някакви повреди, както
и че евентуалните повреди са настъпили вследствие виновно поведение на
купувача, т.е. не се установява, че потребителката е изпробвала вещта по начин, различен от
необходимия за установяване нормалната работа на уреда, съобразно
предназначението му. В случая, въпреки наведените от търговеца твърдения, от
страна на същия не са представени доказателства, че потребителят е изпробвал
вещта по начин, извън законноустановения. От представения от страна на
дружеството-жалбоподател снимков материал не се установяват някакви видими
белези, сочещи за употреба извън
необходимата за изпробването, а само следи от наличие на прах. Липсват данни за
повреда на вещта, липсват конкретни данни за виновно поведение на купувача. А
дори да бяха установени и констатирани такива от страна на търговеца, то
съгласно правилото, визирано в разпоредбата на чл.55, ал.4 от ЗЗП същият е бил
в правото си да заплати на потребителя намалена цена на стоката, но не да
откаже изобщо връщане на сумата.
С оглед на изложеното съдът намира, че като е отказал да
възстанови стойността на върната му стока, търговецът е допуснал нарушение на
разпоредбата на чл.50 от ЗЗД.
При преценка законосъобразността на издаденото
наказателно постановление съдът намира, че административно-наказващият орган
неправилно е издирил и посочил съответната на това нарушение санкционна норма.
На дружеството-жалбоподател е била наложена „имуществена санкция“ на основание
разпоредбата на чл.204 от ЗЗП, която предвижда наказание за неизпълнение на задълженията за
предоставяне на информация на потребител по чл. 47, ал. 1 – 3,
5 – 7, чл.48 и 49 и същата е неприложима
в настоящия случай. Съответната на посоченото нарушение санкционна норма е тази
на чл.207 от ЗЗП, която предвижда наказание за нарушение, изразяващо се във възпрепятстване правото на потребител по чл.50
да се откаже от сключения договор от разстояние или от договор извън търговския
обект.
Съдът намира, че
посоченото несъответствие между нарушената правна норма и санкционната правна
норма е съществено и е довело до невъзможност жалбоподателят да разбере какво
точно нарушение се твърди, че е извършил, за какво нарушение му се налага
съответната санкция, а от тук и до невъзможност да организира защитата си по
един адекватен начин. Същото е съществено и не може да бъде санирано в хода на
настоящото съдебно производство, поради което съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като таково
следва да бъде отменено.
В същото време
настоящият състав намира, че описаното в акта за установяване на
административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление административно нарушение осъществява белезите на „маловажен
случай“ по смисъла вложен в разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН. При преценка на деянието съдът намира, че поради
ниската стойност на стоката, предмет на нарушението - 82.92 лева,
обстоятелството, че в хода на извършване на проверката, потребителят е изявил
последващо желание да задържи стоката и същата му е била отново изпратена, се
налага извода, че за последния не са настъпили никакви вредни последици. ЗЗП охранява
особен род обществени отношения, гарантиращи правата на потребителите в
търговските отношения, като целта е последните да не претърпят каквито и да е
вреди от тях. Независимо от формално осъщественото нарушение, в настоящия
случай, с оглед извода за липса на вредни последици за потребителя, се налага
извода, че деянието се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни нарушения. При
преценка на същото съдът прецени и обстоятелството, че нарушението е извършено
за първи път, което показва, че същото е инцидентна проява в дейността на
дружеството, а не системно негово поведение. С оглед на изложеното съдът намира, че конкретното деяние осъществява
белезите на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН и
административно-наказващият орган е бил в правото си да не налага на
жалбоподателят наказание за него, а само да го предупреди устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Поради всичко изложеното,
настоящият състав намира, че обжалваното наказателно постановление, като неправилно и
недоказано следва да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода на
делото и обстоятелството, че от страна на дружеството-жалбоподател е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 год./, в съдебните производства по
обжалване на наказателно постановление или електронен фиш страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В тази връзка съдът, като съобрази
посочената разпоредба, както и обстоятелството, че в настоящото производство
жалбоподателят е представил доказателства за направени разходи за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева намира, че искането за присъждане на разноски
се явява основателно и доказано.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1,
предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №К-0046219/30.11.2020 год.,
издадено от упълномощено от Председателя на Комисия за защита на потребителите
лице, с което на „М Технолоджи 2012“ ООД, с ЕИК201955010, със седалище и адрес
на управление: гр.Шумен, бул.“Преслав“ №3, представлявано от А.Ю. и Ф.Ю. е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание
чл.233, ал.2 от ЗЗП за нарушение на чл.50 от ЗЗП, като неправилно и недоказано.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН Комисия за
защита на потребителите, гр.София да
заплати на „М Технолоджи 2012“ ООД, с ЕИК201955010, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, бул.“Преслав“ №3, представлявано от А.Ю. и Ф.Ю. сумата от
400 /четиристотин/ лева, представляваща направени в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: