Решение по дело №460/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 429
Дата: 8 юли 2020 г. (в сила от 8 юли 2020 г.)
Съдия: Жанета Димитрова Георгиева
Дело: 20204400500460
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

решение

гр. Плевен, 08.07.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Плевенски  окръжен съд, гражданска колегия, в закритото заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                            Председател: Екатерина Панова

                                       ЧЛенове: методи здравков

                                                               Жанета Димитрова

при секретаря

в присъствието на Прокурора

като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 460 по описа за 2020 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производство по жалба по реда на чл. 435 ал. 2 т. 1 от ГПК. 

Постъпила е жалба от З.Н.Т. и Т.Н.Т. чрез пълномощника им адвокат Н.Н., в качеството на длъжници по изпълнително дело № 20207560400034/2020 г. по описа на ЧСИ Ц. Н.,*** действие ПОС против действията на частния съдебен изпълнител по същото дело, изразяващи се в налагане на глоба на длъжниците в размер на 200 лв..

Според жалбоподателите постановлението за налагане на глоба е незаконосъобразно, поради това, че фактическото състояние на терасите и ВиК мрежата не създават условия за теч в жилището на взискателите. Според жалбоподателите необосновано ЧСИ е приел, че е налице неизпълнение от тяхна страна и им е наложил посочената глоба. В уточнението към жалбата, депозирано в изпълнение на указанията на съда, жалбоподателите заявяват, че през м. август 2019 г. след влизане в сила на решението са извършили частичен ремонт на терасата, но не и на ВиК мрежата, тъй като считат, че същата е в изрядно състояние и не се нуждае от ремонт. Жалбоподателите искат назначаване на СТЕ, която да даде заключение налице ли са условия на теч в жилището на взискателите от терасите и ВиК мрежата. Претендират направените по делото разноски.

В срока по чл. 436 ал. 3 ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя по изпълнителното дело Е.Д. П. – А. чрез пълномощника й адвокат А.К., в които се оспорва основателността на жалбата, както и направеното със същата доказателствено искане. Според взискателя длъжниците се домогват да оспорят решението, чието принудително изпълнение е предмет на изпълнителното дело.

От мотивите на ЧСИ Ц. Н., рег. № 756 по описа на КЧСИ и район на действие ОС – Плевен по реда на чл. 436 ал. 3 изр. 2 се установява, че изпълнителното производство № 20207560400034/2020 г. по описа на ЧСИ е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 9417/2017 г. на ПлРС, по силата на който длъжниците са осъдени да преустановяват бездействията си, създаващи условия за течове в жилището на ищците, както и да заплатят парично обезщетение за причинени имуществени вреди и разноски по делото. Според ЧСИ жалбата е допустима като подадена в срок, но е неоснователна, тъй като по делото не са представени доказателства от страна на длъжниците за извършен ремонт в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение въпреки връчените призовки за доброволно изпълениние, което тяхно поведение е станало причина за налагане на глобата.

Съдът като обсъди оплакванията в жалбата, доводите във възражението, мотивите на ЧСИ, както и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 436 ал. 1 ГПК от надлежни страни –  длъжници в изпълнителното производство и с която се атакува постановлението за налагане на глоба с оплакване, че е незаконосъобразно и необосновано.

 жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Окръжният съд не споделя доводите в жалбата относно липса на основание за налагане на глобите по реда на чл. 527 от ГПК.

Установява се, че изпълнителното производство пред ЧСИ е образувано по искане на взискателя Е.Д. П. – А. за принудително изпълнение на влязло в сила на 07.08.2019 г. съдебно решение по гр.д. № 9417/2017 г. по описа на ПлРС против длъжниците З.Н.Т. и Т.Н.Т..

Установява се от изпълнителния лист, издаден на 21.11.2019 г., че длъжниците З.Н.Т., Т.Н.Т. и Б. Н.Т. са осъдени да преустановат бездействията си, създаващи условия на течове в жилището на ищците Е.Д. П. – А. и А.Г.А. и извършат ремонт на терасите и ВиК мрежата в собствен имот. Установява се, че длъжниците са осъдени да заплатят на взискателите и парични суми за обезщетения за причинени имуществени вреди през м. ХІІ 2017 г. и за деловодни разноски.

Установява се, че на 01.02.2020 г. на всеки от длъжниците е връчена покана за доброволно изпълнение и същите са поканени в двуседмичен срок да изпълнят доброволно изпълнението, както и им е указана разпоредбата на чл. 527 ал. 1 от ГПК.

Установява се, че на 12.03.2020 г., след изтичане на срока за доброволно изпълнение, по молба на пълномощника на взискателя ЧСИ е постановил налагане на глоби на основание чл. 527 от ГПК.

Установява се, че с отделни постановления с изх. № от 10.04.2020 г. и 24.04.2020 г., ЧСИ е наложил на всеки от длъжниците З.Н.Т., Т.Н.Т. и Б. Н.Т. на основание чл. 527 от ГПК глоба в размер на 200 лв..

Съгласно разпоредбата на чл. 527 ал. 1 от ГПК, когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, съдебният изпълнител по искане на взискателя принуждава длъжника да извърши действието, като му налага глоба до 200 лв.. Ако и след това длъжникът не извърши действието, съдебният изпълнител му налага последователно нови глоби до същия размер.

Налице е влязло в сила съдебно решение, с което ответниците, длъжници в изпълнителното производство са осъдени на основание чл. 109 от ЗС да извършат ремонт на терасите и ВиК мрежата в собствен имот, съседен на имота на взискателя и според съда тези действия на длъжниците са от кръга на описаните в чл. 527 ал. 1 от ГПК, тъй като могат да бъдат извършени само при наличие на воля в тази насока от страна на длъжниците. Взискателката няма достъп до имота на длъжниците, поради което съдът приема, че не е налице хипотезата на чл. 526 от ГПК и макар принципно действието, което длъжниците са осъдени да извършат да е заместимо и да е възможно да се извърши от друго лице, взискателката не би могла да бъде упълномощена да извърши ремонта в жилището на длъжниците за тяхна сметка. Наред с това следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 526 от ГПК създава право, а не задължение на взискателя.

По делото липсва изготвен протокол за оглед на имота на длъжниците от страна на ЧСИ, в който да са обективирани констатациите му относно извършването или не на действията, за които са осъдени от страна на длъжниците в срока за доброволно изпълнение. Липсват и изявления от страна на длъжниците до ЧСИ за изпълнение на задълженията им, произтичащи от влезлия в сила съдебен акт в срока за доброволно изпълнение или преди това, но след влизане в сила на решението. От уточненията на жалбата по делото се установява обаче неизгодно за длъжниците обстоятелство, а именно, че са изпълнили частично съдебното решение и са извършили частичен, а не пълен ремонт на терасата си след постановяване на съдебното решение, както и изобщо не са извършили ремонт на ВиК мрежата в имота си, поради което правилно ЧСИ след като е сезиран с искане от взискателя е приел, че следва да принуди длъжниците да извършат в пълен обем действието, което са осъдени да извършат с влязлото в сила решение като им е наложил глоба по реда на чл. 527 ал. 1 от ГПК в предвидения в закона размер до 200 лв.. С оглед признанието от страна на длъжниците на неизпълнение на задълженията им произтичащи от влязлото в сила съдебно решение, съдът намира, че не следва да уважава искането им за събиране на нови доказателства за фактическото състояние на терасите в имота им към момента, тъй като спорът относно необходимостта от пълен ремонт на същите и ВиК мрежата в имота в длъжниците вече е разрешен с влязъл в сила съдебен акт и не може да бъде пререшаван в производството по чл. 435 и сл. от ГПК, а фактическото състояние към момента е възможно и да не е идентично с това към м. ІІ 2020 г..

По отношение размера на наложените глоби на длъжниците, жалбоподатели в настоящото производство, настоящият състав намира същия за справедливо определен, предвид значимостта на засегнатия от неизпълнението интерес. Следва да се посочи също, че глобата в случая не представлява санкция, а способ да бъде принуден длъжникът да изпълни влязъл в сила съдебен акт.

При тези изводи окръжният съд приема, че жалбата на длъжниците е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното постановление за налагане на глоба на всеки от тях оставено в сила като законосъобразно.

С оглед изхода на делото и отхвърляне на жалбата разноските на жалбоподателите следва да останат така както са направени.

Водим от горното, Окръжният съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

Оставя без уважение като неоснователна жалбата по реда на чл. 435 ал. 2 т. 1 от ГПК на З.Н.Т., ЕГН ********** и Т.Н.Т., ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощника им адвокат Н.Н. от ПАК, в качеството на длъжници по изпълнително дело № 20207560400034/2020 г. по описа на ЧСИ Ц. Н.,*** действие ПОС против постановления на ЧСИ за налагане на глоба на всеки от длъжниците на основание чл. 527 ал. 1 от ГПК в размер на 200 лв..

 

решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: