РЕШЕНИЕ
№ 311
гр. Бургас, 27.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20222120200431 по описа за 2022
година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
по повод постъпила в съда жалба, подадена от Н. Б. АНТ., ЕГН **********,
земеделски производител, с адрес: гр. К....., ул. Б...... №..
Жалбата е подадена против Наказателно постановление №2550-
F620089/29.10.2021 г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП –
гр.Бургас, упълномощен със заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП.
С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от
ЗАНН и чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за нарушение
на чл.5, ал.4, т.1 от същия кодекс и чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от НАРЕДБА №
Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при
тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредбата), издадена от
Министъра на финансите, на жалбоподателя е наложено административно
наказание по вид „глоба” в размер от 50.00 лева.
С жалбата се отправя искане за отмяна на обжалваното НП, като се
посочва, че жалбоподателят е изпитвал трудности.
1
Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване
не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на
процесното НП, както и за присъждане на разноски във вид на
юрисконсултско възнаграждение.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Видно от разписката – неразделна част е, че препис от НП е получен на
24.11.2021 г. Жалбата е постъпила при административнонаказващия орган на
25.11.2021 г. с вх.№94-Н-333/25.11.2021 г. Ето защо съдът намира, че жалбата
е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния
преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183,
ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 16.07.2021 г. в ТД на НАП – Бургас жалбоподателят подал
декларация образец 1 по чл.5, ал.4, т.1 КСО за месец март 2021 г.
Декларацията била приета. В резултат на това била извършена проверка.
В резултат на посоченото дотук на 16.07.2021 г. в тримесечния
[1]
давностен срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, А.Д. (старши инспектор по
приходите в НАП) съставила против жалбоподателя Акт
№F620089/16.07.2021 г. за установяване на административно нарушение
(АУАН). На същата дата и срещу подпис, на упълномощено от
жалбоподателя лице бил връчен препис от АУАН. В словесен израз,
вмененото на А. административно нарушение било за това, че като
осигурител не е подал в срок данни с декларация образец 1 в ТД на НАП –
гр.Бургас за месец март 2021 г. и че това е следвало да бъде сторено до
26.04.2021 г. Това нарушение било квалифицирано от актосъставителя като
такова по чл.5, ал.4, т.1 КС във връзка с чл.2, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1, т.1
от Наредбата.
На 29.10.2021 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по
2
[2]
чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН
от съставянето на АУАН, заместник директора на ТД на НАП – гр.Бургас,
упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП, издал процесното наказателно постановление против
жалбоподателя. В цифров и словесен израз вмененото нарушение в НП е
идентично с описанието му в АУАН.
На 24.11.2021 г. процесното НП било връчено на пълномощник на
жалбоподателя.
На 25.11.2021 г., и както бе прието в началото на настоящото
изложение, в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84
ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК, била подадена процесната жалба
с вх.№94-Н-333/25.11.2021 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът не установи процесуални нарушения, както и
материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят
отменително решение.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това
съгласно чл.193, ал.2 ЗКПО във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на Изпълнителния директор на НАП.
Съгласно чл.5, ал.4, т.1 КСО, осигурителите, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в
Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход,
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския
пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително
пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по
Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко
лице, подлежащо на осигуряване.
Съгласно чл.1 от Наредбата, с този поднормативен акт се уреждат
сроковете, съдържанието, редът, начинът за събиране и съхраняване на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, осигурителни
каси, както и от самоосигуряващите се лица за държавното обществено
3
осигуряване, учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително
пенсионно осигуряване, здравното осигуряване, фонд "Гарантирани вземания
на работниците и служителите" и облагаемия доход и данъка за доходи от
трудови правоотношения по смисъла на Закона за данъците върху доходите
на физическите лица (ЗДДФЛ). С тази Наредба е уреден образец 1 на
декларация, която е релевантна в случая и която се подава от осигурителя в
компетентната териториална дирекция на НАП (чл.2, ал.1 от Наредбата).
Срокът за подаване на декларация образец 1 от осигурителя е уреден в чл.3,
ал.1, т.1 от Наредбата и е до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който
се отнасят данните.
В настоящия случай декларация образец 1 за месец март 2021 г. е
следвало да бъде подадена до 26.04.2021 г. Както бе посочено по-горе, това в
настоящия случай е сторено на 16.07.2021 г., т.е. два месеца и 20 дни след
крайния срок.
При посоченото дотук настоящия състав приема, че вмененото на
жалбоподателя административно нарушение е извършено.
Наложената имуществена санкция е с фиксиран минимален размер от
50.00 лева, т.е. колкото е наложена с обжалваното НП, поради което не
съществува възможност за намаляването ѝ.
Нарушението се състои в просто извършване при форма на
допустителство, поради което не е нужно да са нанесени вреди. Именно
поради тази особеност настоящия състав не намира, че е налице хипотезата на
чл.28, ал.1 ЗАНН. В настоящия случай не става въпрос за пропуск от няколко
дни, а за почти три седмици, което мотивира съда да не приеме, че е налице
хипотезата на чл.28 ЗАНН.
Посочените особености, самостоятелно и в съвкупност не оставят друг
избор на съда, освен да потвърди процесното НП като правилно и
законосъобразно.
С оглед очерталия се завършек на производството искането на
процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски е
основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е
настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.63д, ал.4 ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно
въззивният съд може да присъжда разноски в полза на наказващия орган.
4
Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към
чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за
присъждането им. В конкретния случай представителят на
административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото следва
дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл. 27е от Наредбата за
правната помощ.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във връзка с чл.58д, т.1
и чл.63д, ал.4 във връзка с ал.1 ЗАНН 22. Наказателен състав на Районен съд –
Бургас
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховен административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховен административен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО
Наказателно постановление №2550-F620089/29.10.2021 г., издадено от
заместник-директор на ТД на НАП – гр.Бургас, упълномощен със
заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП;
ОСЪЖДА Н. Б. АНТ., ЕГН **********, земеделски производител, с
адрес: гр.*********** ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за
приходите сумата от 80.00 лева, представляваща разноски по делото
във вид на юрисконсултско възнаграждение.
Решението, съгласно чл.63в ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния
кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено.
5
_______________________
Съдия при Районен съд – Бургас: Вярно с оригинала!
М.Д.
6