Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……….…/……………….… , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен
съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на десети юни през
две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 1225 по описа за 2019
год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Д.Ъ.Б. ЛНЧ ********** с адрес ***,
против НП № 18-0819-007372 от 10.01.2019 год. на началника на група в сектор ПП
при ОД МВР Варна, с което са му били наложени следните адм.
наказания: глоба в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2 вр. ал.1 т.5, пр.1 и 2 от ЗДП за нарушаване нормата на чл.
6, т.1 от ЗДП; адм. наказание глоба в размер на
200лв. на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 123,
ал.1, т.1 от ЗДП и ад наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл. 177,
ал.1, т.2 от ЗДП за нарушаване нормата на чл.161, т.3 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и е постановено при
допуснати съществени нарушения на процес. правила и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явава и не се представлява.
За въззиваемата страна, редовно
призована за датата на с.з., представител не се явява.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.
След като
прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
Въззивникът притежавал СУМПС №
7337098 издадена от властите в Западна Австралия. На 25.11.2018год. около
15:00ч. същият управлявайки л.а. „Мазда“ с ДК№ В4804ВС
се движел по ул. Дубровник“ в гр.Варна в посока към бул. „В.Левски“. На
посоченото кръстовище за посоката на движение на въззивника имало поставен ПЗ
Б1 "Пропусни движещите се по пътя с предимство!". На посоченото
кръстовище въззивникът предприел навлизане в същото без да пропусне движещият
се по главния път –по бул.“Левски“ в посока ХЕИ т.а. с ДК№ СВ9308КХ и се
блъснал в задната дясна странична част на камиона. След ПТП водачът на
товарният автомобил – св. Н. веднага отбил в дясно и спрял. Въззивникът обаче
продължил движението без изобщо да спре и се прибрал в дома. В резултат на
удара обаче предната регистрационна табела на управлявания от него автомобил
паднала на мястото на произшествието. Св. Н. е видял. Същият уведомил
контролните органи и изчакал тяхното пристигане. На място пристигнал екип на
сектор ПП в състав свидетелите Л. Минев и Е.Г.. Св. Н. им разказал какво се е
случило и им показал рег. Табела на автомобила който го бил ударил. По рег.
номер полицейските служители установили че МПС е собственост на Красимира
Жечева Костадинова и отишли в дома им. След разговор със същата било
установено, че автомобилът се управлявал от въззивника (неин съпруг
австралийски гражданин). Полицейските служители огледали автомобила, направили
снимки поискали да им бъдат предоставени документите на автомобила и на водача.
Въззивникът представил австралийското си СУМПС, което не било придружено с
превод на български език. След това разпоредили на въззивника и съпругата му да
се върнат на мястото на произшествието. Взети били писмени обяснения от двамата
водачи като комуникацията с въззивника се извършвала със съдейстдвието
на неговата съпруга Красимира Костадинова Бойлс,
която превеждала.
На място срещу въззивника бил
съставен АУАН бл.№ 878033/25.11.2018год. в който било посочено че същият бил
нарушил разпоредбите на чл.6, т.1, чл. 123, ал.1, т.1 и чл. 161, т.3, вр. чл. 150 от ЗДП тъй като при управление на МПС **** по
ул.“Дубровник“ в посока към бул.“Левски“ на кръстовището с булеварда при
наличие на ПЗ Б-1 не пропуснал и блъснал движещият се отляво на дясно в посока
ХЕИ т.а. *** ПТП с материални щети по
двете МПС-та. Същият като участник в ПТП не спира да установи какви са щетите
от ПТП и напуска без да уведоми контролните органи на МВР и да изчака тяхното
пристигане. Управлява МПС-то с национално австралийско СУМПС невалидно на
територията на РБ защото не е придружено от легализиран превод на български
език.
Актът бил предявен на
въззивника, същият му бил преведен от съпругата му, бил подписан от него и му
бил връчен екземпляр.
На 26.11.2018год. въззивникът
подал писмено възражение срещу акта, към което приложил и копие от СУМПС ведно
с превод на същото, като посочил, че е разполагал с превод на свидетелството и
към момента на съставяне на акта, но той не бил у него.
На 10.01.2019год., въз основа на
акта, началника на група в Сектор „ПП” при ОД на МВР Варна издал атакуваното НП
като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че
въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 6, т.1 от ЗДП, чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП и чл. 161, т.3 от
ЗДП и му наложил следващите му се за тях адм.
наказания.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени
поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.
Съдът в изпълнение на
задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно
наказателното производство установи, че АУАН и НП са издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в
акта така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които описват в достатъчна
степен вменените на въззивника нарушения, както от обективна така и от
субективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушенията, както
и нарушените законови норми, като е налице пълно единство между фактическо и
юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода
на адм. наказателното производство съдът не
констатира.
Безспорно е, че нарушителят е австралийски гражданин и не разбира
български език. Правото на безплатен превод на разбираем за обвиняемия език в
наказателното производство е регламентирано в чл. 6, § 3, б. "е" на ЕКПЧ. Това право на
национално ниво е защитено с нормата на чл. 21, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) чрез
принципното правило, че лицата, които не владеят български език, могат да се
ползват от родния си или от друг език, и чрез нормата на чл. 55, ал. 3 от НПК, съгласно която
обвиняемият има право да му се предостави писмен превод на
постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане
на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на
решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция.
Настоящото производство не представлява същинско наказателно производство, т.е.
няма за предмет извършване на престъпление, а в ЗАНН, който регламентира
производството по установяване и санкциониране на административните нарушения,
каквото е процесното санкционирано с оспореното пред ВРС НП, не се предвижда задължително
участие на преводач във фазата на установяване на нарушението. Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси
не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са
приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред
съда. В тази връзка неприложима е и нормата на чл. 55, ал.3 от НПК с която в българското
законодателство е транспонирана директива 2010/64/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен
превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите,
когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за
леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по
наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано
пред съд. Няма спор, че при установяване на нарушението и съставянето на акта,
както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български
език, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това
право на невладеещото български език лице, следва да се обвърже преценката за
наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая преценката,
дали липсата на преводач при предявяване на АУАН и при връчване на
наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение
обаче, не следва да се прави формално и да се основава единствено на факта на
липсата на преводач, което автоматично да обосновава засягане правото на защита
на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през
призмата на фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48,
§2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима
предвид упражняването на правото на свободно движение на словенския гражданин.
Изхождайки от конкретиката на визираните в
наказателното постановление нарушения, поведението на властите, поведението на
жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания, засегнати от
наложените наказания, развитието на процедурата в цялост, следва да се направи
извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и
индивидуалния интерес и права на личността. Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС
приравняват в повечето случаи наказателните постановления за административни
нарушения на "наказателно обвинение" по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и
че правят разграничение с оглед спецификите на всеки казус (Решение на ЕСПЧ по
делото Kurdov and Ivanov v. Bulgaria mf 16137/04). Следва да се има предвид и че правото на
лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език
е с акцесорен характер - част е от правото му на
справедлив процес и на зачитане на правото му на защита, а последното намира
проявление и в рамките на съдебния процес пред съда. Освен това, следва да се
съобрази и факта, че в две директиви, а именно Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от
20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на
информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане
на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени
след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. т.е.
преценката за нарушено право на защита в случая следва да се направи след
задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив
съдебен процес.
В
конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се направи
извода, че въззивникът, макар и австралийски гражданин, е разбрал в какво се
изразяват нарушенията, за които му е съставен акта, както е разбрал и защо му е
издадено наказателно постановление. Извод затова настоящата касационна
инстанция прави, като взе предвид показанията на разпитаните свидетели Л. Минев
и Е.Г., които категорично и без колебание съобщават, че наказаното
лице е било съпровождано от съпругата си – българска гражданка,
която е заявила, че именно въззивникът е управлявал МПС-то и е съдействала с
превода при комуникацията с въззивника, на който било обяснено за какви
нарушения е извършил за какво ще му бъде съставен акт. И двамата посочени
по-горе свидетели са категорични, че съпругата на въззивника му е привела и
съдържанието на съставения акт. Горното се установява и от приложените към АНП
писмени сведения от въззивника (написани на български език чрез съпругата на
въззивника), както и от приложеното възражение срещу акта (също на български
език.). Нарушенията, които е извършил водачът, са му били съвсем ясни
още в момента на проверката и на съставяне на АУАН, тъй като са му били
разяснени на разбираем за него език, поради което нарушено право на защита не е
налице.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът счете, че случая АНО правилно е отнесъл установените
факти, към хипотезите на посочените норми от ЗДП.
По т.1 от НП.
С тази част на НП на въззивника
е наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 6, т.1 от ЗДП.
Съгласно
цитираната разпоредба участниците в движението са
длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
В случая по делото няма спор, а и
по категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства бе установено, че на датата посочена в акта въззивникът не е
съобразил поведението с ПЗ
Б1 "Пропусни движещите се по пътя с предимство!" и е блъснал
движещият се по пътя с предимство товарен автомобил. В горната насока са
категоричните показания на св. Н., писмените обяснения дадени от въззивника към
момента на съставяне на АУАН, както и протокола за ПТП приложен към преписката.
АНО
е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно,
отчитайки че нарушението на въззивника е довело до причиняване на ПТП, е
приложил санкционната разпоредба на чл. 179, ал.2 вр.
ал.1, т.5 от ЗДП като е наложил на въззивника наказание във фиксирания в
нормата размер – глоба в размер на 200лв. Не е налице нарушение на материалния закон,
поради което и НП в тази част следва да бъде потвърдено.
По
т.2 от НП.
С
тази част на НП на въззивника е наложена санкция за нарушаване нормата на чл.
123, ал1, т.1 от ЗДП.
Посочената
разпоредба вменява в задължение на водача на МПС, който е участник в ПТП, без
да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
последиците от произшествието.
И
този фактически състав бе безспорно установен в хода на съдебното следствие от
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства. В тази насока са
показанията на св. Н.. Като не спрял да установи последиците от ПТП-то което
сам е причинил въззивникът е нарушил посочената по-горе разпоредба и е
осъществил състава на чл. 175, ал.1 т.5 от ЗДП.
И
тук АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е наложил
следващото му се за него наказание кето в случая
определил в максималния предвиден в закона размер – глоба в размер на 200лв.
Като
отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното
наказание от една страна и от друга липсата на каквито и да било данни за
наличие на отегчаващи адм.наказателната отговорност
обстоятелства, съдът счете, че така наложеното на въззивника наказание е
завишено. Прецени, че в случая дори наказание наложено в минимален размер би
постигнало целите предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и счете,
че следва да измени НП в частта на т.2 като намали размера на наложеното
наказание глоба от 200лв. на 50лв.
По
т.3 от НП.
С
тази част на НП на въззивника е наложена
санкция съобразно нормата на чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДП.
Посочената
норма предвижда санкция за водач, който управлява моторно превозно средство, без да
е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството
му за управление
на моторно превозно средство е временно отнето по реда на
чл. 171, т. 1
или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено;
В
случая отговорността на въззивника е ангажирана за нарушаване нормата на чл.
150 от ЗДП вр. чл. 161, т.3 от ЗДП – токова
фактическо и юридическо обвинение е повдигнато с акта за това, че управлявал
МПС със СУМПС не валидно за територията на РБ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 150 от ЗДП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното
средство е учебно и се управлява от
кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство по време на
обучението му по реда на
наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване
на правоспособността по реда на
наредбата
по чл. 152, ал. 1, т. 4.
Съгласно
разпоредбата чл. 150а от ЗДП за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство.
Съгласно нормата чл.
161 от ЗДП Свидетелство за управление на моторно
превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на
Република България за категорията, за която е издадено в няколко изчерпателно
посочени в закона случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна
по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на
изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е
издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при
условията на чл. IV, буква "а" от него; 3. свидетелството е
придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е
международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за
движението по пътищата; 5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелството е
издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария.
В случая
хипотезите на чл. 161, т. 1,
т. 2, т. 4 и т. 5 от ЗДП
са неприложими доколкото Австралия не е ратифицирала Виенската конвенция за
движение по пътищата от 1968 година. В тази връзка действащият международен акт
за конкретното правоотношение (по аргумент на противното от чл. 48 от Виенската
конвенция) е Женевската
конвенция за движението по пътищата от 1949 година.
Издаденото
от Австралия СУМПС обаче което въззивникът представил на контролните органи към
момента на проверката на 25.11.2018год. не отговаря на изискванията за
признаването му за валидно на територията на РБ съгласно Женевската конвенция.
Въззивникът е следвало да представи свидетелство с легализиран превод на
български или международно свидетелство, което отговаря на Женевската конвенция,
доколкото издаденото от Австралия свидетелство не съдържа някой от реквизитите,
предвидени в Женевската
конвенция. Женевската конвенцията допуска в българското
законодателство да се предвидят допълнителни изисквания за валидност на
чуждестранно СУМПС, особено ако то не отговаря на образеца в приложението към
Конвенцията. Подобно допълнително изискване, допустимо съгласно Конвенцията, е
СУМПС да е придружено от международно свидетелство за управление, каквото СУМПС
въззивникът не е представил. Той е представил само СУМПС, издадено от
Австралия, като не е спорно а и по категоричен начин от показанията на
свидетелите Минев и Г. се установява, че към момента на проверката не е представил
легализиран превод на български език на СУМПС. Нещо повече от показанията на
цитираните по-горе двама свидетели се установява, че въззивникът, както и
неговата съпруга изобщо не са били наясно, че такъв превод следва да е налице.
Едва с възражението си срещу акта въззивникът е представил превод на
свидетелството, като от представения документ не става ясно дори кога е бил
направен превода. По-важно обаче е друго. Дори и преводът да е бил направен на
по-ранна дата в сравнение с тази на проверката, то доколкото документа не е бил
представен към момента на нейното извършване, то нарушение е налице. Отделен е
въпроса, че приложения към възражението превод не може да се квалифицира като
легализиран такъв по смисъла на чл. 161, т. 3 от ЗДвП, тъй като не представлява дипломатическа легализация, нито
легализация посредством апостил. ЗДП изисква
легализиран превод, а не обикновен превод на СУМПС, тъй като легализираният
превод освен превод на съдържанието на документа, установява и автентичността и
верността на същия, докато представеният по делото превод на свидетелството за
управление не удостоверява тези обстоятелства.
И след като към момента на
проверката австралийското СУМПС на
въззивникът не е било придружено с легализиран превод на български то нарушение
на закона е налице, тъй като той не е притежавал СУМПС валидно за категорията
МПС което е управлява.
И
тук АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е наложил
следващото му се за него наказание което в случая определил в максималния
предвиден в закона размер – глоба в размер на 300лв.
Като
отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното
наказание от една страна и от друга липсата на каквито и да било данни за
наличие на отегчаващи адм.наказателната отговорност
обстоятелства, съдът счете, че така наложеното на въззивника наказание е
завишено. Прецени, че в случая дори наказание наложено в минимален размер би
постигнало целите предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и счете,
че следва да измени НП в частта на т.3 като намали размера на наложеното
наказание глоба от 300лв. на 100лв.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-0819-007372 от 10.01.2019год. на началника на група в сектор „ПП” при ОД МВР
Варна, с частта която на Д.Ъ.Б. ЛНЧ **********, на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДП е наложено административно наказание
глоба в размер на 200лв.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
18-0819-007372 от 10.01.2019год. на началника на група в сектор „ПП” при ОД МВР
Варна, с частта която на Д.Ъ.Б. ЛНЧ **********, на основание чл.175, ал.1,, т.5
от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. като намалява размера на
наказанието на 50лв..
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
18-0819-007372 от 10.01.2019год. на началника на група в сектор „ПП” при ОД МВР
Варна, с частта която на Д.Ъ.Б. ЛНЧ **********, на основание чл.177, ал.1, т.2
от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. като намалява размера на
наказанието на 100лв..
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: