№ 752
гр. Пазарджик, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220104474 по описа за 2021 година
В исковата си срещу г о г с ЕГН ********** от село ** ищцата с о г с ЕГН
********** от село * чрез пълномощника си адв.Я.Д. твърди , че е собственик на ЕТ“с о г“ с
ЕИК *. Търговската си дейност осъществява в сграда за търговия с идентификатор *.4 със
застроена площ от 55 кв.м. Тази сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор * с
адрес на имота село Д** с площ от 944.кв.м., трайно предназначение на имота:
урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване/ до 10 метра/, от който е
собственик на 58.81/929 кв.м. идеални части. В същия поземлен имот ищцата е собственик и
на два гаража както следва: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.3, който осе
намира на етаж 1 в сграда с идентификатор *, предназначение на сградата : жилищна сграда
еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *, предназначение на
самостоятелния обект : гараж в сграда , брой нива на обекта :1, с площ от 16 кв.м., ниво :1,
съседни самостоятелни обекти в сграда на същия етаж **, под обекта няма и над обекта *.1
Твърди, че е собственик и на самостоятелен обект с идентификатор **, който се намира на
етаж 1 в сграда с идентификатор *, предназначение на сградата : жилищна сграда
еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *, предназначение на
самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта 71 с площ от 17 кв.м., ниво :1
съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж *.3, под обекта няма и над обекта
*.1 Твърди се, че ответникът е собственик на останалата 870.19 /929 кв.м. от поземлен имот
с идентификатор *, както и следните самостоятелен обект и сграда, разположени в него:
първи редовен жилищен етаж от 127 кв.м. от жилищна еднофамилна сграда- еднофамилна ,
ведно с прилежащите избени помещения, самостоятелен обект с идентификатор *.3 с площ
от 19 кв.м., брой етажи 1, предназначение: хангар, депо гараж. Ищцата твърди, че с
1
ответника на могат да постигнат споразумение за реално ползване на имота , който да и
осигури достъпа до двата гаража с идентификатори *.3 и **, които се намират на етаж първи
в сграда с идентификатор *. Моли съда да определи начин на реално ползване на поземлен
имот с идентификатор * с адрес на имота село Д** с площ от 944кв.м., трайно
предназначение на имота: урбанизирана, начин на трайно ползване, ниско застрояване/ до
10метра/ , който да и позволява достъпа до двата гаража с идентификатори * и **, които се
намират на етаж 1 в сграда с идентификатор *. Претендират се сторените по делото
разноски. В подкрепа на твърденията се ангажират доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника, поддържа предявения иск.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. От същият е
постъпило писмено становище вх.№8206/18.04.2022г,в което се излага довод, че следва да
де определи начин на реално ползване на дворното място съгласно първи вариант от
експертизата, тъй като е по-справедлив и адекватен на създалата се ситуация. Според
ответника, частта за общо ползване , оцветена в жълто е напълно достатъчна, за да може
ищцата да има достъп до двата си гаража, които в действителност не се ползват като гаражи
, а са складови помещения към магазина и за хранителни стоки, поместен в сграда с
идентификатор *.4, обстоятелство, отразено в заключението на вещото лице, след извършен
оглед на място. Ответникът твърди, че винаги е предоставял възможност на ищцата да
ползва и по-голяма част от пространството пред складовите и помещения, съобразявайки се
с нейната търговска дейност.От ответника е постъпило допълнително писмено становище
вх.№11667/06.06.2022г., с което категорично възразява на заявеното от ищцата желание за
достъп до микробус от пътната врата до самостоятелните и помещения в жилищната сграда,
тъй като тези помещения не се ползват като гаражи, а представляват складове и няма нужда
до тях да имат достъп автомобили. Сочи се, че складовите помещения са на няколко крачки
от пътната врата и микробусът спокойно може да спира на улицата пред нея.Възразява се, че
влизането на микробус за зареждане на стоки вътре в двора под прозорците на къщата
създава неудобства и неприятен шум, свързан с отваряне и затваряне на двете крила на
външната метална врата, блъскане на врати от бус, бръмчене на двигател, шумотевица от
товаро-разтоварни работи. Според ответника живущите в къщата не следва да търпят
подобно нещо. Според ответника предложения трети вариант от вещото лице сериозно
надхвърля правата на ищцата в съсобствеността в имота с цели 12.15 кв.м., респективно с
толкова се ощетяват правата на ответника.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл.235 от
ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени
доказателства/ нотариален акт №86, том IIIрег.№6918, дело№414/2012г, нотариален акт ,
2
том III, рег.№6922, дело №41582012г двата по описа на нотариус Христо Панчев , вписан
под №070 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд –
Пазарджик, скица на поземлен имот №15-1350151-13.12.2021г, скица на сграда №15-
1296325-29.11.2021г, схема №15-1350153-13.12.2021г на самостоятелен обект в сграда и
схема №15-1350156-13.12.2021г на самостоятелен обект в сграда, издадени от Служба по
геодезия, картография и кадастър-гр.Пазарджик/ се установява, че ищцата е собственик на
сграда за търговия с площ от 55 кв.м. с идентификатор *.4 , разположена в поземлен имот с
идентификатор * по КККР на село д, община Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-
202/29.05.2020г, адрес на търговския обект село **. Ищцата е собственик и на два
самостоятелни обекта – гаражи в триетажна масивна жилищна сграда ,състояща се от
приземен етаж ,включващ два гаража и изба и два редовни жилищни етажа. Триетажната
масивна жилищна сграда също е построена в поземлен имот с идентификатор * по КККР на
село д, целият с площ от 929 кв.м. Единият гараж, собственост на ищцата, е с
идентификатор *.3 и с площ от 16 кв.м. Другият гараж е с идентификатор ** и с площ от 17
кв.м.Ищцата е собственик и на 58.81/929 кв.м. от поземления имот с идентификатор * по
КККР на село д. Ответникът е собственик на първия жилищен етаж с идентификатор * от
триетажната масивна жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор *, ведно
с 870.19/929 кв.м. идеални части от поземления имот идентификатор *.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-
техническа експертиза, по която са изготвени и приети две заключения основно и
допълнително, всяко едно придружено със скици-проект. Съгласно основното заключение
след извършен оглед на място и направени в тази връзка измервания процесният имот с
идентификатор * по КККР на село д, община Пазарджик вещото лице е установило, че в
дворното място е изградена сграда от основно застрояване и сгради от допълващо
застрояване както следва:1/ сграда с идентификатор * с функционално предназначение
жилищна сграда – еднофамилна , брой етажи 3 със застроена площ от 127 кв.м., в която
сграда се намират и двата гаража , единият с площ от 16 кв.м., и другият с площ от 17 кв.м.
Отделно от това вещото лице е установило три сгради на допълващо застрояване в
процесния имот, а именно сграда с идентификатор *.2 с функционално предназначение-
селскостопанска сграда на един етаж с площ от 22 кв.м., ползвана от ответника, сграда с
идентификатор 23457.510.471.3 с функционално предназначение –хангар, гараж , на един
етаж с площ от 19 кв.м. , собственост на ответника и сграда с идентификатор *.4 с
функционално предназначение сграда за търговия на един етаж със застроена площ от 55
кв.м. , собственост на ищцата. Дворното място е с начин на обслужване откъм улицата от
една външна метална входна двукрила врата с ширина от 2.70 м.л. и височина 2.14 м.л. З
обслужването на двата гаража, собственост на ищцата е обособена входна външна врата на
северната фасада на къщата с ширина 1.15 м.л. и височина 1.92 м.л. От изложеното в
констативната част на заключението, а и от разясненията на вещото лице, дадени в съдебно
заседание се установи, че съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри двата
процесни гаража, собственост на ищцата, са разположени на първи надземен етаж в
3
жилищната сграда като вещото лице ги е посочил под №3 и №4. Оцветеното в червено е
търговския обект на ищцата. Вещото лице разясни, че фактическото положение е различно
и на място двата гаража не се ползват по предназначение, а са обособени в складови
помещения, изнесени на изток зад магазина на ищцата и се ползват като складови
помещения. На място вещото лице не е установило съществуването на гаражи така както са
отразени по КККР. На мястото на гаражите фактически са избени помещения, ползвани от
ответника. Това фактическо положение е съобразено от вещото лице при изготвяне на двата
варианта за начина на реално ползване, онагледени в двете скици-проект към основното
заключение.В съдебно заседание вещото лице уточни , че дворното място се обслужва
откъм улицата от двойна входна металан врата с ширина 2.70 м и през тази врата се влиза в
двора, оцветено в жълт цвят на скицата на вещото лицеи се стига до входна врата с ширина
1.15 м, която е разположена на фасадата н ажилищнат асграда и през тази входна врата се
преминава към двете складови помещения , ползвани от ищцата и функционално свързани с
търговския и обект посредством друга врата. Съгласно първи вариант за определяне на
начин на реално ползване към основното заключение оцветеното в червен с площ от 55 кв.м.
е за ползване от ищцата, оцветеното в синьо с площ от 754.38 кв.м е за ползване от
ответника и оцветеното в жълто с площ от 7.62 кв.м. е за общо ползване като по този начин
ищцата ползва със 7.01 кв.м. повече от квотата си в съсобствеността на дворното място, а
ответникът ползва със 7.01 кв.м. от квотата си в съсобствеността. Според втори вариант за
начин на реално ползване към основното заключение , обективиран в скица- проект на лист
34 от делото,оцветеното в червено с площ от 55 кв.м. следва да се ползва от ищцата,
оцветеното в синьо с площ от 749.24 кв.м. следва да се ползва от ответника и оцветеното с
жълто с площ от 12.76 кв.м. е определено за общо ползване от страните като по този начин
ищцата ще ползва с 9.58 кв.м. в повече от квотата си в съсобствеността, респективно
ответникът ще ползва с 9.58 кв.м. по.малко от квотата си в съсобствеността .В съдебно
заседание вещото лице уточни, че при първия вариант е дал възможност за преминава само
през една пътека , при втория вариант е дал възможност за преминаване през цялата врата,
която е широка 2.70 кв.м.,като и при двата варианта ищцата превишава квотата си.
По искане на ищцата вещото лице е изготвило допълнително заключение, в което е
следвало да съобрази реално ползване на дворно място при което да се осигури достъп на
микробус от пътната врата към фактически съществуващите на място складови помещения
към търговския обект, ползвани от ищцата. В скица –проект към допълнителното
заключение, съдържаща се на лист 46 от делото, вещото лице е онагледило трети вариант за
начин на реално ползване съгласно който, оцветеното в червен ос площ от 55 кв.м. следва да
се ползва от ищцата, което надвишава с 12.15 кв.м. квотата и, оцветеното в синьо с площ от
744.10 кв.м. следва са се ползва ответника, което респективно намалява с 12.15кв.м. квотата
му и оцветеното в жълто с площ от 17.90 кв.м. следва да се ползва общо от страните по
делото.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
4
Предявен е иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС
Искът по чл.32, ал.2 от ЗС има за предмет осъществяване на съдебна
администрация на гражданско правоотношение между съсобствениците по повод служене с
общата вещ. Правомощието на съсобственика да си служи с общата вещ е в зависимост от
фактическото състояние на вещта и нейното предназначение, но упражняването му не
трябва да накърнява правата на останалите съсобственици. Това е юридическия критерий, от
който сезираният съд следва да се ръководи при съдебната намеса в управлението на
съсобствената вещ.Начинът на ползване следва да бъде съобразен както с обема на правата
съсобствениците, респективно лицата притежаващи ограничени вещни права по отношение
на общата вещ, така и с техните взаимоотношения с цел осигуряване възможност за
спокойно, безконфликтно служене с общата вещ.
Предявеният иск е за определяне начин на реално ползване на поземлен имот с
идентификатор * по КККР на село д, община Пазарджик с административен адрес село Д**,
който имот е съсобствен между ищцата и ответника и правата им в тази съсобственост са
както следва: за ищцата 58.81/929 идеални части, а за ответника са 870/929 идеални части.
Искането на ищцата е да се определи такъв начин на реално ползване, че същата да има
достъп до двата си гаража съответно с идентификатор *.3 и *. Безспорно се установи от
кредитираните заключения на изслушаната съдебно-техническа експертиза, а и от дадените
в съдебно заседания разяснения на вещото лице, че установеното между страните
фактическо положение е различно от твърдяното в исковата молба. Установи се, че
гаражите в действителност не съществуват така както са отразени в кадастралната карта
кадастрални регистри като самостоятелни обекти на собственост.При огледа си вещото лице
е установило, на мястото на гаражите са избени помещения, ползвани от ответника, а двата
гаража са изместени в източната част на първия етаж на триетажната жилищна сграда, зад
търговския обект на ищцата, преобразувани са в складови помещения и са функционално
свързани с врата към магазина и, респективно от друга врата с ширина 1.15 м,изградена на
фасадата на къщата, от двора се влиза в тези складови помещения. Вратата с ширина от
1.15 е на разстояние от 6.63 м от металната двукрила врата с ширина 2.70 м, обслужваща
съсобственото дворно място откъм улицата. Установи се, че при изготвянето на вариантите
си за начините на реално ползване вещото лице е съобразило това фактическо положение,
съобразило е правата на страните в съсобствеността и е дало три варианта за разпределяне
на ползването.
Тук е момента да се отбележи, че съгласно трайната и последователна практика на
ВКС ползването на дворното следва да бъде разпределено съобразно вещните права на
съсобствениците- ищцата и ответника, като бъде съобразено съществуващото фактическо
положение, достъпа на всеки един от съсобствениците до притежаваните от тях
самостоятелни обекти. И не на последно място определянето на частите за реално ползване
на отделните съсобственици следва да стане по начин, който да не създава неудобства и
предпоставки за бъдещи спорове в тази връзка.
В конкретния случай се установи, че ищцата е собственик на търговски обект с
5
идентификатор *.4., находящ се в съсобствения поземлен имот с идентификатор *. Установи
се, че ответникът е собственик на първи жилищен етаж от построената в процесния имот
триетажна жилищна сграда.
Предвид изложеното съдът счита, че предложения от вещото лице втори вариант за
разпределяне на ползването, обективиран в скица-проект към основното му
заключение,съдържаща се на лист 34 от досието на делото/ е удачния вариант. На първо
място този вариант е съобразен с правата на страните по отношение на дворното място.
Съобразен е изцяло със съществуващото фактическо положение, което се установи по един
категоричен начин от заключението на вещото. С този вариант се осигурява възможност на
ищцата , ползвайки цялата ширина от 2.70 м.л. на двукрилата метална входна врата, през
която врата се осъществява достъпа от улицата до дворното място, да не се препятства
дейността и във връзка с търговския и обект и по- конкретно да не се затруднява достъпа до
складовите помещения, ситуирани зад магазина, до които складови помещения се достига
през входната врата с ширина от 1.15м.л., разположена на фасадата на триетажната къща.
Това е основното съображение, поради което съдът предпочете втория пред първия
вариант, макар че при първия вариант правата на страните в съсобствеността са в
максимална степен съобразени като квотата на ищцата се надвишава само със 7.01 кв.м.,
респективно с толкова се намалява квотата на ответника. Както разясни вещото лице в
съдебно заседание разликата между първи и втори вариант е в това, че при единия вариант
се преминава през цялата входна врата/ втори вариант/, а при другия вариант/ първи/ е
дадена само една пътека за преминаване, като и двата варианта надвишават квотата на
ищцата в съсобствеността. Следва са се отбележи, че между първи и втори вариант е
несъществено отклонението в квотите на страните.Както се посочи по-горе при първи
вариант квотата на ищцата се надвишава само със 7.01 кв.м., респективно с толкова се
намалява квотата на ответника, при втори вариант квотата на ищцата се надвишава с
9.58кв.м., респективно с толкава се намалява квотата на ответника.
Крайно неудачен е третият вариант на разпределение на ползването, обективиран
скица –проект на лист 46 от делото към допълнителното заключение.Този вариант бе
изготвен по искане на ищцата с оглед търговската и дейност в частта, определена за общо
ползване с площ от 17.90 кв.м. да се осигурява достъп на микробус от пътната врата към
складовите помещения на ищцата, за които помещения се твърди в исковата молба, че са
собствените и гаражи- факт, категорично опроверган в хода на съдебното дирене. Следва
да се има предвид, че този вариант би породил сериозни неудобства за ответника, живеещ
на първия етаж от къщата, които неудобства биха се изразили в шум от отваряне и
затваряне на двете крила на външната метална врата, шум от двигател на автомобил и от
извършване на товаро-разтоварна дейност и биха се превърнали в предпоставки за бъдещи
спорове в тази връзка, което разбира се е в дълбок разрив с крайната цел на съдебната
намеса в гражданските правоотношения.
Предвид изложеното съдът следва да постанови решение като определи начин на
реално ползване на процесното дворно място както следва: ищцата да ползват оцветената в
6
червено част от дворното място с площ от 55 кв.м., ответникът да ползва оцветената в синьо
част от дворното място с площ от 749.24 и ищцата и ответникът да ползват обща оцветената
в жълто част от 12.76кв.м., съгласно скицата на вещото лице, приложена към основното
заключение, депозирано в съда на 11.04.2022г, която скица се съдържа на лист 34 от
досието на делото и съставляваща неразделна част от настоящото решение.
По разноските:
По отношение на въпроса за разпределяне на разноските в производството
по чл.32, ал.2 от ЗС Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на Върховен
касационен съд, според което страните трябва да понесат такава част от разноските,
включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи,
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните
възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са
направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл.32, ал.2 от ЗС
представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не
могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно
за вещта.Съдебното решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното
производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са
направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата
в съсобствеността.Ищцата е направила разноски в общ размер от 390 лв., от които 40 лв.
държавна такса и 350 лв. разноски за вещо лице. Ответникът следва да бъде осъден да и
заплати сумата от 365.23лв., съответстваща на неговите права в съсобствеността.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
По предявения от с о г с ЕГН ********** от село * срещу г о г с ЕГН **********
от село ** иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС-ОПРЕДЕЛЯ НАЧИН на реално
ползване на поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село д, община Пазарджик, одобрени със заповед № РД-18-202/29.05.2020г на
изпълнителния директор на АГКК с площ от 944 кв.м.при съседи :*, *, *, *, * както следва :
с о г да ползва оцветената в червено част от дворното място с площ от 55 кв.м., г о г да
ползва оцветената в синьо част от дворното място с площ от 749.24, с о г и г о г да ползват
общо оцветената в жълто част от 12.76кв.м., съгласно скицата на вещото лице, приложена
към основното заключение, депозирано в съда на 11.04.2022г, която скица се съдържа на
лист 34 от досието на делото и съставляваща неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА г о г с ЕГН ********** от село ** да заплати на с о г с ЕГН **********
от село * сумата от 365.23лв. разноски по делото.
Решението подрежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8