РЕШЕНИЕ
Номер 734 от 19.05.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Бургас, петнадесети състав, на тринадесети май две хиляди двадесет и първа
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2.
Галя Русева
при секретаря: Г. Д.
и прокурора: Христо
Колев
като разгледа
докладваното от съдия Русева КАНД № 891 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Бургас, чрез директора К.К.,
против Решение № 260007/06.01.2021 г., постановено по а.н.д. № 4813/2020 г. по
описа на Районен съд – Бургас, изменено с Определение № 260318/08.03.2021 г. по
а.н.д. № 4813/2020 г. по описа на БРС, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 251а-325/09.10.2020 г., издадено от директора на ОДМВР-
Бургас, с което на осн.чл.209а, ал.1 и за нарушение на чл.63, ал.1 от Закона за
здравето, на В.Д.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 лв.
В касационната жалба се излагат
възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, тъй като не е налице
хипотезата на чл.28 ЗАНН и в издаденото НП правилно е квалифицирано нарушението
по предходната редакция на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, действала към
датата на неговото извършване, в съответствие с разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗАНН, и че за същото е наложена санкция в законовия минимум. Иска се отмяна на
решението на РС и потвърждаване на процесното НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се представлява. Не сочи доказателства, не претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника по
касация.
Ответникът по касация – В.Д.А.,
редовно уведомена, в с.з. не се явява и не се представлява. В писмен отговор на
касационната жалба, чрез адв. Т.Т., изразява становище за нейната
неоснователност. Не ангажира доказателства, претендира присъждане на разноски
по чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
С процесното наказателно постановление
отговорността на В.Д.А. е ангажирана за това, че на
09.04.2020 г. около 10.10 часа е установена да посещава Приморски парк, находящ
се в гр. Бургас, до бистро Тропикана, като се разхожда, с което е нарушила
въведената в т.І, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра
на здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от Закона за
здравето, а именно – „преустановяват се посещенията на паркове, градски
градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени
места“. Прието е, че с деянието си А. виновно е нарушила чл. 209а, ал.1
вр.чл.63, ал.1 от Закона за Здравето, във вр. с точка І, подточка 1 от Заповед
№ РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, поради което и на
осн.чл.209а, ал.4, предл.2 от Закона за здравето във вр.чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето, и след като е преценил, че деянието не осъществява хипотезата на
чл.28 ЗАНН, предвид усложнената епидемична обстановка и нуждата от стриктно
спазване на противоепидемичните мерки за недопускане разпространението на COVID-19 в страната, органът е наложил на А. глоба в размер на
300 лв. на осн.чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
За
да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е приел, че НП и актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) са издадени от компетентни
лица. Прието е, че административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл.34 от ЗАНН. Съдът е счел, че са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като в конкретния случай лицето е наказано заради неспазване
на противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 от ЗЗ във вр.чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето /без в НП да е посочена коя е приложимата редакция на разпоредбата
на чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето, с оглед настъпилите законодателни
изменения между датата на извършване на нарушението и датата на съставяне на
НП/, а редакцията на нормата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ към датата на издаване на
НП не предвиждала санкция за нарушение на чл.63, ал.1, а на чл.63, ал.4 от
Закона за здравето. С оглед на това, районният съд е преценил, че е допуснато
съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН – не са посочени
точно законовите разпоредби, които са били нарушени. По тези причини и като е
преценил, че определената от органа в процесното НП правна квалификация е
неправилна, тъй като няма отношение към посоченото нарушение на една от
противоепидемичните мерки, първоинстанционният съд е намерил, че по този начин
е нарушено правото на защита на лицето. Отделно от това, аргументирал се е и че
е накърнено правото на защита на лицето, понеже не е коментирано изобщо
подаденото от него възражение срещу издадения АУАН, както и с наличието на
хипотезата на чл.28 ЗАНН, и на тези основания е отменил като незаконосъобразно
процесното НП.
Така постановеното съдебно
решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, макар и по други
мотиви.
Касационната инстанция не споделя
извода на РС, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение при
издаване на НП, което е накърнило правото на защита на лицето. Процесното
нарушение съставлява нарушаване на въведената в т.І, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020
г. на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по чл.63, ал.1 от
Закона за здравето, а именно – „преустановяват се посещенията на паркове…“, и
правната квалификация на същото е по чл. 209а, ал.1 вр.чл.63, ал.1 от Закона за
Здравето, във вр. с точка І, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването. Правилно в НП е изписан текстът на чл.63, ал.1
от Закона за здравето, в редакцията му към датата на установяване на
нарушението – 09.04.2020 г. /ДВ бр.23/2020 г., в сила от 14.03.2020 г./, който
текст е имал следното съдържание: при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът
на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Същият текст – на чл.63, ал.1 от Закона за здравето, е вписан и в
съставения по случая АУАН, в който смисъл няма противоречие между изписаната в
двата акта правна квалификация. Органът при издаването на АУАН и на НП е длъжен
да приложи нормативния акт, който е бил в сила по време на извършване на
нарушението – чл.3, ал.1 ЗАНН, и в този смисъл в обжалваното НП е посочена
правилната правна квалификация на деянието и не е нужно в АУАН и в НП да се
уточнява изрично коя редакция на чл.63, ал.1 ЗАНН, нито на чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето се има предвид. Фактите, описващи нарушението, за които е
подведена отговорността на А., са достатъчно ясно изложени и няма противоречие
между същите и дадената правна квалификация. В този смисъл, касационната
инстанция намира, че неправилно въззивният съд е приел, че е било нарушено
правото на защита на А..
Не е нарушено правото на защита на лицето и поради факта, че органът
изобщо не е коментирал подаденото от същото възражение против издадения АУАН,
което възражение е било депозирано в законоустановения срок. Въпреки че това
формално представлява нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН, тъй като органът, преди да
се произнесе по преписката, е длъжен да обсъди направените във връзка с акта
възражения, това нарушение на процесуалните правила не е от степен, засягаща
толкова съществено правото на защита на лицето, че да обоснове отмяна на
процесното НП, тъй като лицето може да упражни правото си на възражения и в
съдебното производство по обжалване на НП. Ето защо, това нарушение също не
съставлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
Касационната инстанция намира, че
в случая изобщо не е налице извършено нарушение по чл.63, ал.1 от ЗЗ във вр.чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето, поради липса на субективния елемент на същото. Още в производството пред
административния орган, а и в това пред районния съд, А. е поддържала тезата,
че в деня на издаването на процесната Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването, и тъй като точка І, подточка 1 от същата е забранявала
посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения
на открити и закрити обществени места, на 20.03.2020 г. на интернет страницата
на Министерство на здравеопазването е била публикувана информация,
представляваща според А. тълкуване на въпросната заповед в частта по точка І,
подточка 1. Съгласно тази информация е било уточнено, че домашни любимци могат
да бъдат разхождани в паркове и градинки, като единственото е било поставено
изискване да не се предизвикват струпвания на граждани и да се спазва дистанция
от минимум един метър между собствениците на домашните животни. А. е
представила както пред органа, така и пред съда разпечатка на хартиен носител
от това съобщение на министерството, публикувано на интернет страницата му в
раздел „Новини“. Районният съд е приел, че тази информация не го обвързва по начин,
че да приеме, че действително съобщение с подобно съдържание изхожда от
министъра на здравеопазването, тъй като липсвала информация за авторството на
съобщението /подпис и печат на издател/, както и достоверна дата. Районният съд
е следвало да прояви служебна активност и да издири сам цитираното съобщение,
което действително е публикувано на интернет страницата на министерство на
здравеопазването, на дата 20.03.2020 г. в раздел „Новини“. Тази информация е
публична и общодостъпна и съдържанието й, както и фактът на публикуването й,
могат да бъдат установени от всяко лице, вкл. и от съда, във всеки един момент.
Не е нужно информацията да носи печат и подпис на издател, тъй като е повече от
ясно, че изявлението изхожда от министерство на здравеопазването, публикувано е
на официалната му страница в интернет пространството и целта му е да внесе
повече яснота при прилагането на противоепидемичните мерки по точка І, подточка
1 от публикуваната на същия ден Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра.
В този смисъл, напълно се споделят възраженията на А., че същата добросъвестно
и в изпълнение на дадените от министъра указания е счела за позволено да
разходи в парка своя домашен любимец – факт, който тя е твърдяла в хода на
производството и който е безспорно установен по делото чрез показанията на
самия актосъставител Тахтаджиев, разпитан в с.з. на 08.12.2020 г. Същият е
потвърдил защитната теза на А. и възраженията й, изложени още в самия АУАН, че
на въпросната дата и час лицето е разхождало своето куче. Ирелевантен е
въпросът дали това е станало в близост или по-далеч от дома на А., тъй като
подобни изисквания не са били поставени в съобщението на Министерство на
здравеопазването от 20.03.2020 г. Не се установява чрез деянието си лицето да е
причинило някакви вреди, респ. да е имало струпване на хора. Доколкото по
делото е безспорно установено, че А. не се е разхождала из Приморски парк в гр.
Бургас, а е разхождала домашния си любимец с ясното съзнание, че това й е
позволено предвид изнесената от министерството уточнителна информация,
представляваща автентично тълкуване от самия издател на нормативния акт на
забраната по точка І, подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването, се налага изводът, че изобщо не е налице
нарушение на посочената противоепидемична мярка.
Предвид факта, че не е извършено твърдяното
нарушение, безпредметно е да се обсъжда приложението на чл.28 ЗАНН.
С оглед на горното, обжалваното решение следва
да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Процесуалният представител на ответника по касация е претендирал
присъждане на разноски на осн.чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата в
минимален размер, определен съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. С оглед крайния изход на делото,
касационната инстанция намира това искане за основателно, поради което и
предвид оказаната на ответника по касация от страна на адв. Т.Т. безплатна правна
помощ по чл.38, ал.1, т.3 ЗА, на осн.чл.38, ал.2 ЗА вр.чл. 36, ал.2 ЗА вр.чл.18,
ал.2 и чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на адв. Т.Т. следва да се определи възнаграждение
за процесуалното представителство на ответника по касация в размер на 300 лв.
за касационната инстанция, което следва да бъде присъдено директно на
процесуалния представител, с оглед нормата на чл. 38, ал.2 ЗА.
Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на така
определения адвокатски хонорар на процесуалния представител на ответника по
касация, тъй като същият е определен и присъден както от районния съд, така и
от касационната инстанция в минимален размер.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260007/06.01.2021 г., постановено по а.н.д.
№ 4813/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, изменено с Определение №
260318/08.03.2021 г. по а.н.д. № 4813/2020 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас, представлявано от директора К.К.К., да
заплати на адв. Т.Т. от АК Плевен, сумата от 300 лв. разноски за касационната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.