РЕШЕНИЕ
№ 1015
гр. Пловдив, 13.08.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен
състав, в открито съдебно заседание на пети август през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Светослав Узунов въззивно гражданско дело № 912 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано e по
въззивна жалба подадена от ответницата Л.А.К., като се обжалва решение № 911 от
07.03.2019 г., постановено по гр. д. № 1244/2018 г. по описа на Районен съд
Пловдив, в следните части: в частта, с която се изменят постановените по гр. д.
№ 11424/09 г. по описа на Районен съд Пловдив мерки, относно упражняване на
родителските права, като упражняването на родителските права по отношение на
детето Р.Б.Т. е предоставено на бащата Б.М.Т., и се определя местоживеене на детето при
бащата, в частта, с която е определен режим на лични отношения на детето Р.Б.Т.
с майката Л.А.К., както следва: Всяка първа и трета събота и неделя от 10.00
часа в събота до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото,
несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата; , в частта, с която е осъдена Л.А.К.
да заплаща на Р.Б.Т. чрез неговия баща и законен представител Б.М.Т. месечна
издръжка в размер на 300.00 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба – 24.01.2018 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска, в часттам с която Л.А.К. е осъдена да заплати на Р.Б.Т. чрез неговия баща и
законен представител Б.М.Т. месечна издръжка в размер на 300 лева, за
едногодишен минал период от време, считано от 24.01.2017 г. до завеждане на
исковата молба – 24.01.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска считано от влизане на решението в сила, както и в
частта, с която е оставено без уважение искането на Л.А.К. да бъдат ограничени
родителските права на Б.М.Т. по отношение на детето Р.Б.Т..
В жалбата са излагат подробни оплаквания за незаконосъобразност
и необоснованост на постановеното решение. Жалбоподателката се позовава на допуснато
нарушение на материалния закон и установената съдебна практика и в тази връзка се
поддържа, че решението е постановено в противоречие със закона и съдебната
практика, както и не е в интерес на детето. Сочи се, че не е в интерес на
детето родителските права да бъдат предоставени на бащата предвид, че същият няма нужния родителски
капацитет. Акцентира се, върху събраните по делото доказателства по отношение
на здравословното състояние на детето,
като се сочи, че от страна на бащата не се полагат адекватни и необходими грижи,
с оглед диагностициране заболяванията на детето Р..
Изложени са оплаквания и по отношение на определения
размер на издръжката. Сочи се, че решението на Районен съд е вътрешно противоречиво
в тази част, тъй като в тази част съдът е приел, че детето е здраво, а от друга
страна е присъден висок размер на издръжка, с довод, че тези средства са
необходими за нуждите на детето и необходимостта от здравословна храна и
лекарства. Излагат се доводи, че майката няма високи доходи, с оглед на което присъденият
размер не е съобразен с нейните възможности.
Въз основа на изложеното в жалбата се иска отмяна на обжалваното
решение и постановяването на ново, с което да бъде отхвърлен искът, предявен от
бащата за предоставяне на родителски права по отношение на детето Р. и за
изменение на режима на лични отношения,
както и се поддържа да бъде постановено ограничаване на родителските права на
бащата по отношение на детето.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, подаден от въззиваемия Б.М.Т., с който жалбата се оспорва като неоснователна,
по подробно изложени съображения в отговора, въз основа, на които се мотивира
правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Развиват се доводи по
същество, касателно здравословното състояние на детето и това, че същото се
чувства добре и е спокойно с баща си и баба си по майчина линия, с която живеят
заедно. Сочи се, че в последните години детето се чувства здраво. Въззиваемият
оспорва, че здравословното състояние на детето е такова, каквото сочи майката.
Излага аргументи, че полага адекватни и необходими грижи, както и аргументи по
отношение на това, че жалбоподателката няма необходимият родителски капацитет,
за отглеждането и възпитаването на детето. По отношение на издръжката се сочи,
че същата е определена от Районен съд правилно
и законосъобразно, както и че тя отговаря на нуждите на детето.
Въз основа на изложеното се иска въззивната жалба да
се остави без уважение и обжалваното
решение, потвърдено като правилно и законосъобразно. С отговора на въззивната
жалба е посочено, че в случай, че съдът
уважи мотивите на въззиваемия да бъде променен режимът на лични отношения между
детето и Л.К., да бъде отменено преспиването при майката Л.К. и да бъде
отменено един месец през лятото при нея.
Решението не е обжалвано в частта, в която
първоинстанционният съд е отхвърлил иска за месечна издръжка за разликата до
пълния претендиран размер от 400 лв., в която е отхвърлил иска за издръжка за
минал период от време за разликата от 300 лв. до пълния претендиран размер от
400 лв., както и за периода от април 2016г. до 24.01.2017г., както и в която е
било оставено без уважение искането на Б.М.Т., да бъдат ограничени родителските
права на Л.А.К. по отношение на детето Р.Б.Т., поради което в тези части решението
е влязло в сила.
Пловдивският окръжен съд, като провери
законосъобразността на обжалваното решение, съобрази становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Не е спорно между страните, а и от представените по
делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателкта и въззиваемата
срана са родители на детето Р.Б.Т., роден на ***г. С решение № 2464/16.07.2010г..
бр. дело № 11424 по описа за 2009г. на ПдРС, II бр. състав, влязло в законна сила в частта относно
прекратяването на брака на 10.08.2010г., а в частта относно упражняването на
родителските права, режима на лични контакти и издръжка – в сила от 11.02.2011г.,
бил прекратен бракът между страните, а родителските права спрямо детето били
предоставени за упражняване на майката Л.А.К..
От приетите по делото социални доклади изх. №
ПР/Д-РВ/174-001/27.05.2019г. и изх. № ПР/Д-РВ/250-001/28.06.2019г. се установява,
че след раздялата на родителите детето живеело заедно с майка си на адрес: гр. ****.
През 2015г. на детето било открито Злокачествено новообразование на ****,
освидетелствано е с ЕР на ТЕЛК №1433 от 067/06.04.2017г. с водеща диагноза – ****.
След откриването на заболяването двамата родители влезли в спор по какъв начин
да се провежда лечението на Р.. Сочи се, че към момента детето се отглежда от баща
му и от баба му по майчина линия в жилище собственост на бабата. Посочва се, че
към момента грижи за детето полагат баща му и баба му по майчина линия, като
бащата осигурява основните потребности на детето от храна, дрехи, подслон,
сигурна среда, образователни и здравни потребности. Сочи се, че бащата
категорично отказва детето да посещава медицински консултации, тъй като счита
голяма част от лекарите в България за некомпетентни и посочва, че
конвенционалната медицина допълнително натоварва организма на сина му. При
посещението на жилището, където детето се отглежда, социалните работници
констатират, че то е собственост на С. К. – баба по майчина линия, която също
живее там, жилището е двустайно, с кухня, коридор, баня и тоалетна, като бащата
и синът спят в едната стая, а бабата в другата. Посочва се, че за детето има
обособен кът, където да подготвя домашните си и да работи на компютър. Жилището
е обзаведено с всички необходими мебели и ел. уреди за нормалното функциониране
на домакинството. Посочва се, че жалбоподателката живее сама в апартамент
собственост на нейния брат, който ѝ го е предоставил да живее там. Сочи
се, че жилището се състои от спалня, детска стая, която детето може да ползва,
когато гостува на майка си, хол и кухня. По данни на жалбоподателката, тя има
договор с брат си за ползването на едната стая като офис, а всичко останало в
жилището ѝ е оставено да го ползва безвъзмездно, като жилището е
обзаведено с всички необходими мебели и ел. уреди за нормалното функциониране
на домакинството. Родителите посочват месечни доходи съответно за бащата около
2500 лв., а за майката около 560 лв. Посочва се, че детето е ученик в X клас в ***Г „****”***, и е с отличен успех. Пред
социалните работници детето споделя, че се вижда рядко с майка си, а когато тя
ходи в училището му, за да го вижда, изпитва срам от съучениците си.
При анализа на установената фактическа обстановка и
събраните в хода на съдебното производство доказателствени материали, настоящия
съдебен състав се ръководи от утвърденото в практиката разбиране, че в съдебни
производства, по които се засягат права или интереси на деца, социалният доклад има значение на доказателствено
средство, удостоверяващо отразените в него обстоятелства / в този смисъл-
Решение № 332 от 19.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3697/2013 г., IV г. о., ГК/.
Доколкото изложеното в социалния доклад и в приложените по делото писмени
доказателства, проведеното изслушване на детето и разпита на свидетеля Г.
взаимно се подкрепят и допълват, въззивният съд изцяло го кредитира и базира
върху него фактическите си изводи.
При проведеното изслушване на детето се установи, че
то е на 17 навършени години, учи в ****Г „****”, обича да спортува и да излиза
с приятели. За училище се справя сам. Вкъщи ако сам реши чисти, след ядене си
мие чиниите. Посочва, че в жилището, където живее в момента, при баща си и баба
си, му харесва повече от предишното място, където е живял. Детето твърди, че
откакто са се развели родителите му, винаги е искал да живее при баща си. Сочи,
че майка му идва понякога, по два-три пъти в месеца го търси. Посочва, че като
малък е бил тормозен и има лоши спомени. Сочи, че няма телефон, но и да имаше,
не би се обаждал на майка си.
От показанията на свидетеля Г., дадени пред първата и
пред въззивната инстанция, които съдът кредитира като правдиви, обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства, се установи, че след откриването на
заболяването Р. заживял при баба си по майчина линия, която живеела наблизо.
Нощем се прибирал да спи при майка си. След завръщането на бащата от Англия,
между бившите съпрузи възникнали скандали. Жалбоподателката не била допускана
до жилището на майка си. Детето като чуело за прегледи и изследвания отказвало
да отиде. Р. не посещавал личния си лекар. Личният лекар нямал представа от
състоянието на Р. и разпитвал свидетеля за това. Бил е свидетел на срещи между
майката и детето, когато майката е ходила в училище да търси детето, за да
контактува с него. Посочва, че отношенията между Р. и майка му били нормални.
При решаване на въпроса кому да бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на родените ненавършили
пълнолетие деца, съдът преценява всички обстоятелства, с оглед интересите на
децата, като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента
грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата
към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица
- близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Тези
обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексния критерий, въз основа на
който се извършва преценката при кого от родителите да живее детето и кой да
упражнява родителските права. Под "интереси на децата", както е
разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания запазват силата си и при
действащия СК - 2009 г., следва да се разбират всестранните интереси на децата
по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и
дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждане на всяко
дете като личност. Обстоятелствата, които са от значение при решаването на този
въпрос са от най-разнообразно естество - възпитателски качества на родителите;
грижи и отношение на родителите към децата, като под грижи за децата се има
предвид личните усилия на родителите във връзка с отглеждането им, надзора и
възпитателските похвати по изграждане личността на детето; желанието на
родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата;
помощ на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални
условия на живот. Не е изчерпателно изброяването в ППВС № 1/1974 г. Изброените
в постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид
при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на параграф 1, т. 5
от ДР на Закон за закрила на детето.
С оглед на представените доказателства по делото,
съдът намира, че и двамата родители притежават родителски капацитет.
Действията, които и двамата са извършвали по отношение на възпитанието,
образованието и развитието на сина им са изцяло в интерес на детето. И двамата
са силно загрижени за здравословното състояние на сина си. При изслушването на
детето се наблюдава нежелание от него да се върне при майка си. Такова
нежелание се наблюдава и в представения по делото Протокол за предаване на дете
от 28.01.2018г. по изп. дело № 3172/2017г., III район, където е посочено, че бащата е довел детето с
багажа му за предаването на майката при съдебния изпълнител на посочената дата,
като след напускането на баща му от кабинета, детето категорично е заявило, че
не желае да се върне при майка си, тъй като го е страх да не го заведе на
операция, както и че няма доверие към нея.
Настоящият
състав е на мнение, че с оглед на възрастта, пола,
интересите на момчето и здравословното му състояние, родителските права следва
да бъдат предоставени на бащата. В случая става дума за дете на 17 години,
което навършва пълнолетие на 24.05.2020г. Установи се по делото, че
обстановката, в която живее в момента, е спокойна, сигурна и безопасна и
позволява на детето да се развива. По отношение на образованието, Р. е с
отличен успех в елитна **** гимназия. Обича да излиза с приятели и спортува
редовно. Грижи за него полагат както баща му, така и баба му по майчина линия. От
изслушването на детето се установи, че при баща му се учи на полезни битови
навици. Настоящият състав счита, че е в интерес на детето да не бъде откъсвано
от сегашната си среда, където той лично при проведеното от съда изслушване
посочва, че се чувства по-добре.
Основният спор между страните е свързан със
здравословното състояние на Р.. Въпросът за подходящото лечение на детето не е
предмет на настоящото производство, а е предмет на производството по гр. д.
16704 по описа за 2017г. на ПдРС, I бр.
състав. С решение № 4221/06.12.2018г. по същото дело, съдът е разрешил на
детето да бъде извършено хирургично лечение, включващо *****, включително да
бъдат извършени необходимите преди това изследвания, както и последващата
следоперативна терапия и изследвания, без да е необходимо за това съгласието на
бащата, както и без да е необходимо съгласието на самото дете. Доколкото
решението е влязло в законна сила на 11.01.2019г. в тази част и се ползва с
изпълнителна сила, майката има възможността да иска изпълнението му, без
значение дали упражнява родителските права върху детето, или не. Още повече, че
и към настоящия момент родителските права се упражняват от нея, тъй като
решението на първоинстанционния съд по настоящото дело не е влязло в сила и не
е постановено предварително изпълнение по него в тази му част.
Аргументите на жалбоподателката, че е налице синдром
на родителско отчуждение у детето, са неоснователни. От показанията на свид. Г.
се установи, че жалбоподателката през периода 2017-2018г. е запазила връзка със
сина си и гледа всяко едно време да прекарва с него независимо от
обстоятелствата. Това, което е забелязал, е абсолютно нормално отношение между
майка и син. При срещите им в училището синът не е странял или бягал от нея. В
протокола за предаване на дете от 28.01.2018г. по изп. дело № 3172/2017г., III район е посочено, че майката се вижда с детето
спорадично, след учебните часове за няколко часа, навън из града, където то
пожелае, като детето е ходило и в дома на жалбоподателката три-четири пъти за
по не повече от половин час, след което си тръгвал, тъй като му ставало скучно
и безинтересно. В тази връзка съдът дава вяра на твърденията на бащата, че не
възпрепятства контактите на детето с майка му.
С оглед на еднаквият краен извод на настоящия състав с
този на първоинстанциониия съд по отношение на предоставянето на упражняването
на родителските права, следва решението на ПдРС да бъде потвърдено в тази част.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно
искането за ограничаване на родителските права на Б.М.Т. по отношение на сина
му Р.Б.Т.. Становището на първоинстанционния съд, че не са налице законовите
предпоставки за постановяване на тази мярка по отношение на бащата, се споделя
и от настоящия състав. Бащата съблюдава интересите на детето, полага грижи,
участва в посрещането на разходите и задоволяване на потребностите му. Не се
установи рисково поведение. Интересите на детето не налагат подобна намеса и
постановяване на мерки за ограничаване на родителските права. Първоинстанционното
решение в тази част следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав намира, че с оглед на
гореизложеното и за да може да се гарантира в най-голяма степен интересът на
детето, следва да бъде изменен посоченият от първоинстанционния съд режим на
лични отношения. За да се гарантира възможността на майката да осигури на
детето медицинска и образователна подкрепа, следва да се определи режим на
лични контакти, който да включва и делничен ден, при който детето да е при
майка си. Поради това настоящият състав счита, че най-подходящият режим на
лични отношения на детето с майката е както следва: всяка първа и трета седмица
от месеца, от 17:00 часа в четвъртък до 18:00 часа в неделя, както и един месец
през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.
С оглед на това, поради различието
между постановения от първоинстанционния съд режим на лични отношения с
горепосочения режим, който в по-пълна степен ще гарантира интересите на детето,
следва да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, с която е
определен режим на лични отношения и да бъде определен посочения от настоящия
състав режим.
По отношение на исковете за издръжка,
съдът приема следното:
От събраните доказателства се установява, че детето е
на 17 години, ученик е в **** гимназия „*****”***. За детето са необходими средства
освен за храна и за дрехи, за пособия и за задоволяване на други текущи нужди. С
оглед на здравословното състояние на детето, е необходимо то да приема по-здравословни
храни и продукти с естествени съставки. Съгласно така установеното, и доколкото
бащата не е представил доказателства за цените на конкретните лекарствени
продукти и храни, от които детето се нуждае, настоящият състав приема, че
обшият размер на издръжката, който следва да се определи, е 500 лв. на месец.
Тази издръжка се явява адекватна на нуждите на детето и възможностите на
страните.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява
условия на живот, необходими за развитието на детето. В случая, съобразно
събраните от първата инстанция писмени доказателства - справки от НАП, се
установява, че жалбоподателката има регистрация като самоосигуряващо се лице,
има участие в търговско дружество – „ЛК Акаунт” ООД, ЕИК *****, има декларирано
МПС – Фолксваген Поло, има регистриран трудов договор, удостоверяващ, че
жалбоподателката се е осигурявала на минималния месечен осигурителен доход за
периода от януари 2017г. до септември 2018г. Относно въззиваемата страна се
установи, че има регистрация като самоосигуряващо се лице и има участие в
търговско дружество – собственик е на „Синерфлекс” ЕООД, ЕИК *****, има
декларирано МПС – Фолксваген Голф, има регистриран трудов договор, удостоверяващ,
че бащата се е осигурявал на минималния месечен осигурителен доход за периода
от януари 2017г. до септември 2018г. Пред социалните работници родителите
посочват месечни доходи съответно за бащата около 2500 лв., а за майката около
560 лв. С оглед на обстоятелството, че бащата е със значително по-големи доходи
от майката (съгласно неговите твърдения и като акумулирани от дейността на
дружеството, на което той е собственик), следва на него да му се определи
по-голям дял при определянето на размера на издръжката, която всеки от двамата
родители да дължи. Съдът отчита и обстоятелството, че към настоящия момент
грижите по отглеждането и възпитанието на детето са поети от бащата. Поради
изложените обстоятелства настоящият състав счита, че с оглед ниските доходи на
майката, определеният размер на издръжка от 300 лв. месечно от
първоинстанционния съд е неправилен и завишен. Въз основа на направените
констатации следва издръжката, дължима от майката, да бъде определена в размер
на 200 лв., а останалата част да се поеме от бащата.
Настоящият състав приема и, че следва да се заплати
издръжка в този размер от майката и за периода от 24.01.2017г. до 24.01.2018г –
датата на подаване на исковата молба на основание чл. 149 от СК. Детето е имало
нужда от издръжка в същия размер и за този период, тъй като не е установена
съществена промяна в нуждите и разходите на детето и във възможностите на
двамата родители в периода, предхождащ подаването на исковата молба.
С оглед на гореизложеното следва да бъде отменено
първоинстанционното решение в частта, с която съдът е осъдил жалбоподателката
да заплаща издръжка, вкл. за минал период, за разликата от постановения от
настоящият състав размер от 200 лв. до присъдения от първоинстанционния съд размер
от 300 лв., като за този размер първоначално предявените искове следва да бъдат
отхвърлени. В частта, с която първоинстанционния съд е осъдил майката да
заплаща на детето издръжка в размер на 200 лв. месечно, вкл. за минал период от
1 година, решението следва да бъде потвърдено.
С оглед на така определения размер на издръжката,
жалбоподателката дължи държавна такса в размер на 288 лв., изчислена върху
присъдената издръжка. В тази връзка следва да се отмени решението на
първоинстанционния съд в частта, с която се осъжда жалбоподателката да заплати
държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт върху присъдената издръжка
над размера от 288 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 911 от 07.03.2019 г., постановено по гр. д. № 1244/2018 г. по описа на
Районен съд Пловдив
в частта с която е определен режим на лични отношения на Р.Б.Т.,
ЕГН ********** с Л.А.К., ЕГН **********, както следва: Всяка първа и трета
събота и неделя от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, както и един
месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата,
в частта, с която се осъжда Л.А.К., да заплаща на детето си Р.Б.Т., чрез неговия
баща и законен представител Б.М.Т., с ЕГН ********** месечна издръжка над размера
от 200 (двеста) лева до присъдения размер от 300, 00 /триста/ лева, считано от
завеждане на иска в съда – 24.01.2018г. до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска,
в частта, с която се осъжда Л.А. К., да заплаща на детето си Р.Б.Т.,
чрез неговият баща и законен представител Б.М.Т., месечна издръжка над размера
от 200 (двеста) лева до присъдения размер от 300, 00 /триста/ лева за
едногодишен минал период от време, считано от 24.01.2017г. до завеждане на
исковата молба – 24.01.2018г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска считано от влизането на решението в сила,
и в частта, с която се осъжда Л.А.К. да заплати държавна такса в
полза на бюджета на съдебната власт върху присъдената издръжка над размера от 288
(двеста осемдесет и осем) лева до 432 лв. /четиристотин тридесет и два/ и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето Р.Б.Т., ЕГН **********,
с майката Л.А.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, както следва: Всяка първа и
трета седмица от месеца, от 17,00 часа в четвъртък до 18,00 часа в неделя,
както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 143, ал. 1 вр. чл.
139 от СК, с който се иска да бъде осъдена Л.А.К., ЕГН **********, да заплаща на детето си Р.Б.Т., ЕГН **********,
роден на ***г. чрез неговия баща и законен представител Б.М.Т., с ЕГН **********
месечна издръжка над размера от 200 (двеста) лева до присъдения размер от 300,
00 /триста/ лева, считано от завеждане на иска в съда – 24.01.2018г. до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 149 от СК, с
който се иска да бъде осъдена Л.А.К., ЕГН **********, да заплаща на детето си Р.Б.Т., ЕГН **********,
роден на ***г. чрез неговия баща и законен представител Б.М.Т., с ЕГН **********
месечна издръжка над размера от 200 (двеста) лева до присъдения размер от 300,
00 /триста/ лева, за едногодишен минал период от време, считано от 24.01.2017г.
до завеждане на исковата молба – 24.01.2018г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска считано от влизане на решението в сила.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в частта, с която е предоставено упражняването на родителските
права върху Р.Б.Т., ЕГН **********, на бащата Б.М.Т., с ЕГН **********,
в частта, с която е осъдена Л.А.К., с ЕГН **********. да заплаща
на детето си Р.Б.Т., ЕГН **********, роден на ***г. чрез неговия баща и законен
представител Б.М.Т., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200 /двеста/
лв. считано от завеждане на иска в съда – 24.01.2018г. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска,
в частта, с която е осъдена Л.А.К., с ЕГН **********. да заплаща
на детето си Р.Б.Т., ЕГН **********, роден на ***г. чрез неговия баща и законен
представител Б.М.Т., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200
(двеста) лева, за едногодишен минал период от време, считано от 24.01.2017г. до
завеждане на исковата молба – 24.01.2018г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска считано от влизане на решението в сила,
в частта, с която е оставено без уважение искането на Л.А.К.,
с ЕГН **********, да бъдат ограничени родителските права на Б.М.Т., с ЕГН **********,
по отношение на детето Р.Б.Т., ЕГН **********,
и в частта, с която е осъдена Л.А.К., с ЕГН ********** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 288 лв. /двеста осемдесет и
осем/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.
В необжалваната му част, в която първоинстанционният
съд е отхвърлил иска за месечна издръжка за разликата от 300 лв. до пълния
претендиран размер от 400 лв., в която е отхвърлил иска за издръжка за минал
период от време за разликата от 300 лв. до пълния претендиран размер от 400
лв., както и за периода от април 2016г. до 24.01.2017г., както и в която е било
оставено без уважение искането на Б.М.Т., с ЕГН ********** да бъдат ограничени
родителските права на Л.А.К., с ЕГН ********** по отношение на детето Р.Б.Т.,
ЕГН **********, решението е влязло в сила.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.