МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
ПО НЧХД № 1450/2019 г.
ПЪРВИ
наказателен състав - РРС
Частният тъжител И.И.К.,*** обвинил
И.Д.К.,***, ЕГН-**********
в това, че
В периода от 11.05.2019
г. до 26.05.2019
г. включително, в гр.Русе, в условията
на продължавано престъпление, на три пъти, като родител - майка на децата Й.И.К.,
ЕГН ********** и Г.И.К., ЕГН **********, не изпълнила и осуетила изпълнението
на решение по гражданско дело № 5945/2016г. по описа на Районен съд Русе,
изменено с решение по въззивно гражданско дело № 779/2017г. по описа на Окръжен
съд - Русе относно личните контакти на бащата И.И.К. с децата, а именно да
взема децата Й. и Г. всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за
времето от 10:00ч. до 17:00ч. без преспиване, както следва:
На 11.05.2019г. /втората събота от
месеца/ в гр.Русе, осуетила изпълнението на съдебното решение, като не създала
възможност на И.И.К. да вземе децата Й. и Г., за времето от 10:00ч. до 17:00ч.
на 11.05.2019г.;
На 25.05.2019г., /четвъртата събота от
месеца/, в гр.Русе не изпълнила съдебното решение, като отказала да предаде
двете деца на бащата И.И.К.., лишавайки последния от правото му да ги вземе за
времето от 10:00ч. до 17:00ч. на 25.05.2019г. и
На 26.05.2019г., /четвъртата неделя от
месеца/, в гр.Русе не изпълнила съдебното решение, като отказала да предаде
двете деца на бащата И.И.К.., лишавайки последния от правото му да ги вземе за
времето от 10:00ч. до 17:00ч. на 26.05.2019г.– престъпление по чл.182,
ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Частният тъжител и повереникът му поддържат обвинението.
Молят Съда да признае подсъдимата за виновна в извършването на престъплението,
за което била предадена на съд и ѝ бъде наложено наказание за него.
Подсъдимата И.К., редовно призован се явява лично. Дава
обяснения, в които отрича да е извършила престъплението, за което била предадена
на съд. Защитникът й пледира подсъдимата да бъде оправдана по предявеното й обвинение,
като изтъква аргументи за липса на елементи от обективната и субективната
страна на състава на престъплението.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, счете
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата И.Д.К. е родена на ***г***, български
гражданин, с висше образование, разведена, неосъждана, работи, с ЕГН:**********.
Тъжителят И.И.К. и
подсъдимата И.Д.К. сключили граждански брак на 14.01.2011г. От брака си имали родени
две деца близнаци – Й.И.К. и Г.И.К., родени на ***г. Поради влошаване на
отношенията между съпрузите, от раждането на децата те заживели във фактическа
раздяла, като подсъдимата заедно с децата живеела в дома на родителите си - гр.Русе,
ул.”*******”, бл.”***********”, вх.Г, ет.6. В края на 2016г. тъжителят подал
искова молба за развод до Районен съд Русе. Било образувано гр.дело №
5945/2016г. по описа на съда. С Решение №683/05.06.2017г. бракът
между тъжителя И.И.К. и подсъдимата И.Д.К. бил прекратен поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, по вина и на двамата съпрузи. Упражняването
на родителските права по отношение на родените от брака малолетни деца Й.И.К. и
Г.И.К. било предоставено на майката И.Д.К.. За тъжителя И.И.К. бил определен
режим за лични контакти и отношения със синовете му – да ги вижда и взема при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя
от месеца, от 10.00 часа до 17.00 часа без приспиване, половината от дните на
Коледните, Новогодишните и Великденски празници – първата половина през четните
години и втората половина през нечетните години.
С Решение №13/11.01.2018г. по в.гр.дело № 779/17г. на
Окръжен съд Русе, решението на Районен съд Русе било изменено, като Съдът
определил режима на лични отношения на бащата И.К. с децата Й. и Г., като през
първите шест месеца от влизане на решението в сила те да се осъществяват в
присъствието на майката И.К. или социален работник от службата за закрила на
детето, а след този срок – той да ги вижда и взема при себе си. Това решение
влязло в законна сила на 01.03.2018г.
След изтичане на определеният от Съда 6-месечен срок /на
01.09.2018г./, в който тъжителят имал право да се среща с децата си само в
присъствието на подсъдимата или на социален работник, приложими били правилата
за лични отношения постановени с Решение №683/05.06.2017г. по гр.дело №
5945/2016г. на РРС, а именно И.К. да вижда и взема при себе си децата всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10.00 часа до 17.00 часа без
приспиване, половината от дните на Коледните, Новогодишните и Великденски
празници – първата половина през четните години и втората половина през
нечетните години.
Поради влошените отношения между подсъдимата и тъжителя,
както и предвид обстоятелството, че във връзка с професията си И.К. често и
продължително отсъствал от страната, личните му контакти с децата се осъществявали
рядко и в условията на постоянни конфликти и взаимни обвинение между бившите
съпрузи. По този начин, през 2019г., преди инкриминираният период, тъжителя К.
успял да осъществи пълноценни лични контакти с децата си на два пъти – през
м.януари и през м.февруари, когато ги завел в дома си, където живеел с майка си
– свид.Г.И. и сестра си – свид.Д.К.. В случаите, в които не успявал да вземе
при себе си двете деца, тъжителят подавал сигнали до Отдел „Зарила на детето“
при ДСП-Русе, в полицията и до Районна прокуратура Русе, в които твърдял, че
контактите със синовете му били възпрепятствани от подс.И.К..
На 11.05.2019г.
/втората събота от месеца/ предстояло осъществяването на поредни лични
отношения между тъжителя И.К. и децата му, за което била постигната
предварителна уговорка между него и подсъдимата. Сутринта на тази дата, подс.И.К.
приготвила двете деца, обяснила им, че ще се срещат с баща си и заедно с тях, и
с племеника си – свид.Д.Т. слезли пред блока, където ги чакал тъжителя И.К. с
автомобила си. Подс.К. побутнала децата, като ги насочила към баща им. Детето Й.
К. влязло в автомобила, но Г. К. останал до майка си, стиснал я за ръка,
започнал да се дърпа назад и заплакал. След като К. видяла, че Г. очевидно не
желае да отиде при баща си, предложила да заведат децата до магазин, от където
да им купят лакомства и така да ги успокоят и предразположат да тръгнат с баща
си. Поради това подсъдимата се върнала в жилището си за пари, като детето Г.,
продължавайки да се държи за ръката ѝ, се качил с нея. Й. след като
видял, че майка му и братчето му се отдалечават също се разплакал, излязъл от
колата викайки “мама, мама“ отишъл при свид.Т.. Когато И.К. се върнала и
видяла, че детето Й. също е разстроено, заедно с двете деца и свид.Т. отишли до
близък магазин откъдето купили на децата солети и сладки. След като се върнали,
подсъдимата предложила на И.К. да отидат до мола заедно с децата, където те да
се позабавляват и успокоят. Тъжителят отказал и малко по-късно си тръгнал от
мястото. Тогава подс.К. предложила на Т. да заведат двете деца до жилището на К.
и да му ги оставят. След като стигнали до дома на тъжителя, подсъдимата му
звъннала по телефона и го уведомила, че води децата. След това четиримата
заедно тръгнали да се качват по стълбите към жилището, където ги очаквали
тъжителя, майка му и сестра му. Още по стъпалата, между И.К. и И.К. възникнал
словесен конфликт. Когато стигнали пред вратата, детето Й. влязло в жилището,
но Г. отново останал до майка си, като плачейки, отказвал да се раздели с нея и
да влезе при баща си. Малко по-късно, виждайки, че майка му и братчето му са
навън, Й. също излязъл и застанал до майка си. Постояли няколко минути пред
вратата, но децата така и не влезли повече в жилището на тъжителя, поради което
последният се отказал да осъществи личните си отношения с тях.
Към края на м.май, 2019г. възникнала необходимост от спешен
ремонт на тоалетната в жилището на подс.К., налагащ преустановяване на
водоподаването, поради което подсъдимата, заедно с двете деца се пренесла в
къщата на родителите си в с.Щръклево. Тъй като на 25 и 26 май /съответно четвъртата
събота и четвъртата неделя от месеца/ предстояли дните за осъществяването на
поредни лични отношения на тъжителя с децата му, подс.К. го уведомила със
съобщение по телефона, за местонахождението на децата. На 24.05.2019г., също с
електронно съобщение, тъж.К. предупредил, че на следващият ден ще отиде да
вземе децата. Тогава подсъдимата му отговорила, че е предупреден, че децата са
в с.Щръклево.
Независимо от това, на 25.05.2019г. сутринта, тъж.И.К.
отишъл с автомобила си до жилището на И.К. *** планина”. Междувременно,
очаквайки тъжителя да дойде в с.Щръклево, подсъдимата приготвила децата за
срещата с баща им. След като тъжителя изчакал известно време, той се обадил по
телефона на К. и ѝ казал, че чака пред блока. Последната му отговорила,
че децата са в с.Щръклево, за което бил уведомен и, ако желае можа да отиде да
ги вземе от там. К. отговорил само, че ще уведоми полицията, което в крайна
сметка сторил. Малко по-късно, на мястото пристигнали свидетелите В.И. и Т.В. –
полицейски служители във Второ РУ при ОД МВР-Русе. И.К. им обяснил какво се е
случило, при което единият от полицаите се свързал с подс.И.К. по телефона и я
попитал къде се намира заедно с децата и има ли готовност да ги предаде на баща
им. К. обяснила, че са в с.Щръклево и не възразява тъжителя да ги вземе от там,
за да осъществи определените от съда лични отношения с тях. Независимо от това,
тъж.К. не отишъл да вземе децата си.
На 26.05.2019г. сутринта, тъжителя отново отишъл пред
бл.“***********“, с намерение да вземе децата си, като предварително помолил
свой съсед – свид.К.К. да го придружи. След като пристигнали пред блока, К.
отново се обадил на подсъдимата и ѝ казал, че очаква децата, а тя му отговорила,
че са в с.Щръклево и ако иска да вземе децата, трябва да отиде до там.
Допълнила, че може и да не успее да ги вземе, като има предвид, че децата не
винаги били склонни да тръгнат с него. Тогава тъжителя казал на свид.К., че
няма смисъл да се разкарва до Щръклево, след което се свързал по телефон със
свой адвокат и разказал за случилото се.
Изложената фактическа
обстановка се установява от обясненията на подс.И.К., от показанията на разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели Г.И., Д.К., К.К., Т.В., В.Ш., Д.Т. и А.Т.,
както и от приетите и приобщени писмени доказателства – Решение № 683/05.06.2017
г. по гр.дело № 5945/2016 г. на РРС, Решение №13/11.01.2018г. по в.гр.дело №
779/17г. на Окръжен съд Русе, изпълнителен лист по гр.дело №
5945/2016г. на РРС, Справка на Второ РУ при ОД МВР-Русе, извлечение от
информационната система на Окръжен съд Русе, удостоверения за раждането на
децата Г. К. и Й. К., Постановление от 05.07.2019г. на РРП, справка от ЧСИ Иван
Хаджииванов, справка от Агенция за социално подпомагане, справка за съдимост.
Съдът не отчита като годни доказателствени източници
приетите по делото извадки от електронна кореспонденция и не ползва същите за
изграждане на фактическата обстановка по делото, доколкото липсват
доказателства за тяхната автентичност, време на създаване, субекти на
комуникациите и ползваните електронни устройства, както и поради ограниченията
по чл.159а от НПК /тежест на престъплението и срок/, за проверка на тези
обстоятелства в хода на настоящото съдебно производство.
Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни
изводи:
Подсъдимата И.Д.К. не
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.182, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, а
именно в периода от 11.05.2019г. до
26.05.2019г. включително, в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление,
на три пъти, като родител - майка на децата Й.И.К., ЕГН ********** и Г.И.К.,
ЕГН **********, да не изпълнила или осуетила изпълнението на решение по
гражданско дело № 5945/2016г. по описа на Районен съд Русе, изменено с решение
по въззивно гражданско дело № 779/2017г. по описа на Окръжен съд – Русе,
относно личните контакти на бащата И.И.К. с децата, а именно да взема децата Й.
и Г. всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10:00ч. до
17:00ч. без преспиване, както следва:
На 11.05.2019г. /втората събота от
месеца/ в гр.Русе, да е осуетила изпълнението на съдебното решение, като не
създала възможност на И.И.К. да вземе децата Й. и Г., за времето от 10:00ч. до
17:00ч. на 11.05.2019г.;
На 25.05.2019г., /четвъртата събота от
месеца/, в гр.Русе да не изпълнила съдебното решение, като отказала да предаде
двете деца на бащата И.И.К., лишавайки последния от правото му да ги вземе за
времето от 10:00ч. до 17:00ч. на 25.05.2019г. и
На 26.05.2019г., /четвъртата неделя от
месеца/, в гр.Русе да не изпълнила съдебното решение, като отказала да предаде
двете деца на бащата И.И.К., лишавайки последния от правото му да ги вземе за
времето от 10:00ч. до 17:00ч. на 26.05.2019г.
Основанията за този извод са следните:
Съобразно чл.182, ал.2 от НК, наказва
се родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин
осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права
или относно лични контакти с дете.
От анализа на цитираната правна норма
става ясно, че тя охранява обществените отношения, свързани с безпроблемното
осъществяване на регулярен и непрепятстван контакт на дете с всеки от неговите
разделени родители или други близки родственици, при ред и условия определени с
влязло в сила съдебно решение. По този начин се дава защита на обществените
отношения, свързани с нормалното развитие на децата, обусловено от
необходимостта да имат редовни и непрекъснати контакти със всеки от своите
разведени родители или други сродници. Защитават се интересите на децата с цел
да се създадат възможно най-благоприятни условия за тяхното отглеждане и
правилно възпитание, както и правата на самите родители за редовни контакти с
децата, оставени за отглеждане и възпитание на другия родител. Несъобразяването
на субектите на нормата със съдебно решение относно реда за упражняване на
родителските права и лични контакти между децата и техните най-близки родственици
е скрепено с наказателноправна отговорност.
Безспорно, изпълнителното деяние на
това престъпление се осъществява в две форми, които по своята същност се
изразяват в различно поведение на субекта на престъплението - неизпълнение на
съдебно решение или осуетяването на изпълнението на такова решение по какъвто и
да е начин. Формата на неизпълнение на съдебно решение, което по своята същност
е престъпление на формално извършване, може да се изрази в непредаване на
детето или във фактическо недопускане на правоимащ да осъществява определените
от съдебното решение лични контакти, докато при втората форма - осуетяване на
изпълнение, се създава обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да
бъде изпълнено решението, което очевидно е резултатно престъпление. В този
смисъл е Решение № 212 от 24.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 848/2018 г., II н.
о., НК.
В настоящият случай, от предявеното с
молбата-уточнение към частната тъжба обвинение, става ясно, че на подс.И.К. е
вменено да е осъществила престъплението чрез двете форми на изпълнително деяние,
а именно на 25 и на 26 май 2019 г. не изпълнила съдебно решение - Решение № 683/05.06.2017 г. по гр.дело № 5945/2016г. на
РРС, като отказала да предаде двете деца на
бащата И.И.К., лишавайки последния от правото му да ги вземе за времето от
10:00ч. до 17:00ч. на тези дати, а на 11.05.2019г. осуетила изпълнението на същото
решение, като не създала възможност на И.И.К. да вземе децата Й. и Г., за
времето от 10:00ч. до 17:00ч. К. е обвинена, че осъществила състава
престъплението в условията на продължавано престъпление – на три пъти, а именно
на посочените по-горе дати.
Съдът намира, че на нито една от тези
три дати, подс.И.К. не е осъществила състава на престъплението по чл.182, ал.2
от НК, доколкото от доказателствата по делото се установява отсъствието на
съществени елементи от същия.
По отношение на предявеното на подс.И.К.
обвинение за 11.05.2019г.:
Става ясно от събраните по делото
доказателства, че сутринта на тази дата подс.К. облякла децата, приготвила ги и
им обяснила, че ще се срещнат с баща си. Когато тъжителя се обадил, че е пред
блока, подсъдимата извела децата и ги побутнала да отидат към К.. Детето Й. се
отделило от майка си и влязло в автомобила на баща си. Така установеното
поведение на подсъдимата е ясен знак, че тя осъществила в пълен обем обичайните
и житейски приемливи действия, за да предаде децата на баща им и изпълни по
този начин решението на гражданския съд. Пречка за това обаче се оказал
категоричният отказ на детето Г. да последва баща си и да се отдели от подсъдимата.
В резултат от това, малко по-късно и Й., очевидно не желаейки да се раздели с
братчето си и с майка си, излязъл от автомобила и отишъл при тях. В подкрепа на
извода, че на тази дата подсъдимата явно имала намерение и доброто желание да
предаде децата на баща им е и факта, че малко по-късно К. лично отвела децата Й.
и Г. до дома на тъжителя и ги придружила до входната врата на жилището му. Отново,
независимо, че брат му Й. влязъл в дома, детето Г. ясно и недвусмислено изразило
категоричния си отказ да тръгне с баща си и да влезе в дома му. Очевидно,
поради нежеланието си да остане сам и се раздели с брат си, Й. макар и да се
бил заиграл с играчките си, също напуснал жилището и застанал до майка си. По
този начин, на практика била осуетена възможността на тъжителя К. да осъществи
личните си контакти с двете деца.
В подкрепа на така установената
фактическа обстановка са обясненията на подсъдимата и показанията на
свидетелите Д.Т., Г.И. и Д.К., които макар и да съдържат известни нюанси,
обусловени от емоционалната обвързаност на свидетелите към едната или другата
страна в настоящия спор, са еднопосочни, непротиворечи и логични, поради което
и Съдът ги възприема за достоверни.
По делото не бяха представени и не се
събраха доказателства, че при която и да било от двете ситуации на 11.05.2019г.
подсъдимата К. е извършила действия, с които да не допусне тъжителя да
осъществи определените със съдебното решение лични контакти със синовете му,
или да е отказала да му предаде децата. Не бяха събрани доказателства и за
това, подс.К. умишлено да е въздействала върху психиката и поведението на което
и да е от двете деца, с което да е формирала у тях негативни представи и
отношения спрямо тъжителя И.К. и като краен резултат – да откажат те да се
виждат със своя родител.
Ирелевантни за предмета на делото са
укорите от страна на свидетелите Г.И. и Д.К., че при тези срещи подсъдимата не
насърчавала и не подтиквала децата да отидат при баща си, не им казвала: „да
влез, татко ти, баба ти са тук, леля ти е тук“, а просто мълчала и нищо не
казвала, доколкото такова поведение на подсъдимата, дори да е налично, може да
обоснове моралната й отговорност като майка, загрижена за правилното възпитание
и развитие на децата, но не и наказателната й отговорност по смисъла на чл.182,
ал.2 от НК.
Несъмнено, в случая малката възраст на
децата и обичайната за тази възраст привързаност към майката, взаимната
привързаност между двете деца и явното им отчуждение от бащата, предвид редките
им срещи и продължителното му отсъствие от техния живот, са оказали съществено
влияние върху емоционално им състояние и отношение към всеки родител до степен,
да се притесняват от контактите си с бащата и неговото семейство и да изразяват
нежелание да остават насаме с тях, без майката. Явно тези конкретни особености в
поведението на децата не били отчетени и от двамата родители и не били
съобразени при съответните срещи и опити за предаване, което съчетано със съществуващият
и задълбочаващ се конфликт между тях, допълнително стресира и обърква психиката
на децата.
С оглед изложеното, Съдът намира, че
поведението на подс.И.К. на 11.05.2019г. не представлява по своята същност нито
неизпълнение на решението по гражданско дело № 5945/2016г. по описа на Районен
съд Русе, относно личните контакти на бащата И.И.К. с децата, нито осуетяване
на изпълнението на това решение.
По отношение предявените на подс.И.К.
обвинения за датите 25 и 26.05.2019г.:
Установява се от събраните по делото
доказателства, че за тези дати, съответно четвъртата събота и четвъртата неделя
от месеца, а и няколко дни преди това, поради извънредни обстоятелства –
спиране на водоподавеното в жилището й, подсъдимата, заедно с двете деца се
установила в дома на своите родители в с.Щръклево. Своевременно, няколко дни
по-рано, подс.К. уведомила за това обстоятелство тъжителя И.К. с кратко
съобщение по мобилния му телефон. В тази насока са обясненията на подсъдимата и
показанията на свид.А.Т., които макар да изхождат от лица с евентуална заинтересованост
от изхода на спора, са логични, взаимнодопълващи се и не противоречат на други,
събрани по делото доказателства, поради което следва да бъдат възприети като
достоверни.
Макар да бил наясно, че подсъдимата и
децата му отсъстват от жилището в бл.“***********“, сутринта на 25.05.2019г.
тъж.К. отишъл там и се обадил на подс.К., че очаква да му предаде децата. След
като отново бил уведомен, че те са в Щръклево и може да отиде до там, за да ги
вземе, К. отказал и подал сигнал в полицията с твърдение, че му е отказано
предаването на децата. По сходен начин се развила ситуацията и на 26.05.2019г.,
което на практика довело до осуетяване осъществяването на личните отношение на
бащата И.К. с двете му деца за тези два дни.
От друга страна обаче, по мнение на
Съда в тази ситуация не се установява поведение на подс.И.К., с което да е
осъществила която да било от двете форми на изпълнителното деяние по чл.182,
ал.2 от НК. Напротив, по делото са налице категорични доказателства, че и в
двата дни, когато И.К. се е обадил на подсъдимата и поискал да вземе децата си
тя изразила готовност това да се случи, но за целта К. е следвало да отиде да ги
вземе от с.Щръклево. Нещо повече, установява се, че и в двата дни подс.К.
подготвила децата за срещата с баща им и го очаквали в с.Щръклево. В тази
насока са както обясненията на подсъдимата и показанията на свид.Т., така и
показанията на незаинтересуваните от изхода на делото полицейски служител –
свид.В.И. и свид.К.К..
По мнение на Съда, безспорният факт, че отвела
децата в дома на близките си в с.Щръклево, сам по себе си не би могъл да бъде
оценен като неизпълнение на съдебно
решение или осуетяването на изпълнението на такова от страна на подсъдимата И.К..
Недопустимо е според съда, да се счита, че живота на майката и децата й следва
да бъде подчинен на безрезервно съблюдаване на постановения от съда режим, в конкретният
случай в частта касаеща местоживеенето на децата. Повече от житейски логично е
на семейството да се налага да пътува по повод или без, да посещава близки и
роднини, като в случая от бащата на децата зависи дали същият желае да
осъществи пълноценно контактите си с тях, което несъмнено е щяло да го затрудни
в житейски план, но това затруднение в никакъв случай не формира извод за
наличие на ограничаване или препятстване от страна на подс.К. контактите между тъжителя
и децата да се случат. Нещо повече, в конкретният случай била налице и
основателна причина за напускане на жилището в бл.“***********“, поради
извънреден ремонт, довел до спиране на водоподаването, без което очевидно не
било възможно нормалното отглеждане на две маловръстни деца. Очевидно, в случая
подсъдимата изобщо не е имала намерение да създаде непреодолими пречки пред
тъжителя да осъществи личните контакти и отношения с децата си, доколкото децата
не били отведени тайно, на неизвестно за баща им място и без последваща
комуникация, с което същият да бил лишен от обективна възможност да осъществи
срещата.
Предвид това, Съдът намира, че
поведението на подс.И.К. на 25 и 26.05.2019 г. също не представлява
неизпълнение на решението по гражданско дело № 5945/2016 г. по описа на Районен
съд Русе, относно личните контакти на бащата И.И.К. с децата, нито осуетяване
на изпълнението на това решение.
По изложените съображения, Съдът
намира, че обвинението срещу подс.И.К. не е доказано по несъмнен и категоричен
начин. Въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства може да се направи единствен и категоричен извод, че с действията
си подсъдимата не е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението, за което е предадена на съд.
Поради това, подс.И.К. следва да бъде
призната за невинна в това да е извършила престъплението по чл.182, ал.2, вр.
чл.26, ал.1 от НК и бъде оправдана по това обвинение.
На осн. чл.190, ал.1 от НПК, с оглед
изхода на делото, частният тъжител И.К. следва да бъде осъден да заплати на
подсъдимата И.К. разноските направени от последната за адвокатско
възнаграждение на защитника й, в размер на 750.00 /седемстотин и петдесет/лв.
Мотивиран така Съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: