РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Монтана, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20241630200871 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление на Началник РУ Монтана № 24-0996-
000324/29.02.2024г., издадено на К. И. К., ЕГН ********** от град К, ул. „О“
№ ХХ, за нарушение на член 103 от ЗДвП и на основание член 175,ал.1, т. 4
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление К., чрез
процесуалния си представител адв. М. С. от АК Враца, обжалва същото с
оплакване за незаконосъобразност и неправилност, като излага конкретни
доводи. Предвид на това моли съда да го отмени. В съдебно заседание
жалбоподателят и неговия представител се явяват и поддържат жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
1
фактическа страна:
На 15.02.2024 г. около 21:00 часа, на служителите на РУ Монтана – К. Д.
и К. К. били в село Громшин, общ. Бойчиновци, където осъществявали
патрулен обход, движейки се към село Лехчево обл. Монтана. Около 21:03
часа видели насрещно движещ се по ул. „Христо Ботев“ с посока на движение
от центъра на селото към гр.Монтана лек автомобил Дачия Логан с рег. № М
ХХХХ ВХ. Служителите на РУ Монтана, спрели управлявания от тях
патрулен автомобил, и К. Д., без да слиза от патрулното МПС, през прозореца
на колата, подал стоп палка на движещият се в насрещното пътно платно
автомобил и му посочил място където да спре за да бъде извършена проверка.
Насрещнодвижещият се лек автомобил не спрял на подадения сигнал, тъй
като водачът бил заслепен от спрелия полицейски автомобил и не видял
подадената през прозореца стоп палка и продължил своето движение към град
Монтана. Служителите на РУ Монтана обърнали посоката на движение на
патрулния автомобил, последвали отдалечаващото се МПС и му подали
светлинен сигнал, при което същият спрял на пътното платно. При проверката
установил, че МПС-то е собственост на ГАИа ЕГН **********, а се
управлява от К. И. К. с ЕГН ********** от град К, ул. „О“ № ХХ. Заедно с
водача пътували и свидетелите К.а К.ова и БСв. След извършената проверка
служителите на РУ Монтана съставили на К. АУАН № 1239464/15.02.2024
година за нарушение по член 103 от ЗДВП, за това че при подаден сигнал за
спиране от контролен орган със стоп папка по образец не спрял на посоченото
място.
Така установената фактическа обстановка се установява от
доказателствата събрани в хода на настоящето производство – свидетелските
показания на К. К., К.а К.ова и БСв, както и от приложените писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното наказателно постановление отговаря на
изискванията на процесуалния закон. Видно от приложената по делото
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните
работи, актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП. НП е издадено от
компетентно длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
от формална страна.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
2
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните задължителни
реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН. Спазени са всички задължителни реквизити необходими за
законосъобразното ангажиране на предвидена в ЗАНН
административнонакзателна отговорност на виновното лице.
Въззивният съд намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
В настоящия случай се касае за извършено нарушение по смисъла на
член 103от ЗДвП, въвеждащ задължението за водача на ППС, при подаден
сигнал за спиране от контролните органи, да спре плавно в най-дясната част
на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания. Тоест за осъществяването на
нарушение по чл. 103 от ЗДвП следва да е налице подаден своевременен и
ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за
конкретен водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е
изпълнил задълженията си, установени в цитираната разпоредба. Съгласно чл.
170, ал. 3 от ЗДвП, при спиране на пътно превозно средство за проверка или
оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава
своевременно ясен сигнал със стоп палка. Униформен полицай може да спира
пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за
спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет. Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, от своя
страна, предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. за водач,
който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението.
Въззивния съд счита, че вмененото на жалбоподателя К.
административно нарушение на чл. 103 от ЗДвП, не е доказано по несъмнен и
категоричен начин от доказателствата, събрани в настоящето производство. В
тази връзка следва да се има предвид, че в случай на ангажирана
административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 103 от ЗДвП,
при изложено в молба възражение, че сигналът е бил неясен и са налице
съмнения дали същият е правилно възприет от нарушителя, какъвто е
настоящият случай, доказатествената тежест относно естеството на подадения
сигнал е върху административнонаказващият орган. Доколкото възприемането
от водача на ППС на подадения сигнал, се явява съществен елемент от състава
на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, то наличието му следва да бъде
установено по категоричен и безспорен начин. В хода на настоящето
производство са разпитани трима свидетели, които заявават категорично, че не
са видели подадения сигнал за спиране, още по-малко указанията за мястото
на спиране, а всъщност са били заслепени от светлина. Настоящият съд
кредитира с доверие въпросните твърдения, тъй като видно от установената
по делото фактическа обстановка, в тъмната част на денонощието, макар и по
3
главната улица на село Громшин, обл. Монтана патрулния автомобил на РУ
Монтана се е движил насрещно на МПС-то управлянато от жалбоподателя К..
Полицейския автомобил спира след като забелязва насрещнодвижещата се
кола, служителят Д. подава през прозореца стоп палка, указвайки на водача К.
да спре, докато същият се е разминавал с него. При така описаните
обстоятелства по опита за спиране дадени в свидетелските показания на К. К.
– свидетел по установяване на нарушението и съставяна на акта, за съда е
невъзможно да формира несъмнено убеждение, че през тъмната част на
денонощието подаване на знак за спиране, посредством подаване на
полицейска палка през прозореца на спрял автомобил насочена към насрещно
движещо се МПС, без наличието на униформен служител извън автомобила е
достатъчно ясен и разбираем сигнал за водача МПС-то към когото е отправен
сигнала. Още по-малко вероятно е посредством тези действия – подаване на
стоп палка от прозореца на спрял автомобил да се жестикулирани ясни и
разбираеми указания, къде точно следва да спре МПС-то, към което са
отправени тези сигнали. Поради тази причина настоящият съд не кредитира с
доверие свидетелските показания на свидетелят К., че подаданият сигнал е
бил ясен и няма как да не е бил възприет от жалбоподателя. Настоящият съд
възприема за правдиви и изхождащи от житейската логика показанията на
жалбоподателя К. и свидетелите К.ова и Сандов, които заявяват че всъщност
движейки се със включени светлини през тъмната част на денонощието са
били а заслепени от светлина при разминаването си със спрелия автомобил и
не са видяла стоп палката. Тримата са категорични, че не са видели и
униформен служител извън МПС-то, какъвто в действителност не е имало.
Според настоящият съд вмененото на жалбоподателя К. нарушение не е
безспорно доказано от обективна страна. Предвид гореизложеното съдът
намира за недоказано в конкретния случай да е бил подаден от полицейските
органи ясен и разбираем сигнал или жест, указващ спиране на движещото се
МПС, както и ясно и разбираемо указание за мястото, на което същото следва
да спре. Не се установява по безсъмнен начин, че водачът на процесното МПС
е имал възможнст да възприеме този сигнал. Липсата на безспорно
установено, ясно възприетия на подадения сигнал със стоп палка, както и
конкретни и точни указания относно мястото, където следва да спре
управлявания от водача К. автомобил, изключва и субективната страна на
нарушението по член 103 от ЗДвП. Водачът К. на практика не е имал
възможност да възприеме подадената през прозореца стоп палка и да
формира субективно отношение, изразяващо се в неизпълнение да подадените
му указания за спиране. Липсата на субективната страна на вмененото
нарушение се потвърждава и от последващите действия на жалбоподателя,
който след като полицейския автомобил го последва и му подава светлинен
сигнал, преустановява своето движение и спира МПС-то отстрани на пътя.
При така установеното, настоящият въззивен съд намира, нарушението
не е безспорно установено нито от обективна, нито от субективна страна,
поради което обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно
4
съставена и като такъв следва да бъде отменен.
В хода на производството, разноски са претендирани от процесуалния
представител на жалбоподателя – адв. С. от АК Враца. Претендираните от
него разноски са в размер на 800 лева. Настоящият съд намира, че с оглед
фактическата и правна сложност на делото размерът на присъденото
адвокатско възнаграждение следва да бъда в минимален размер от 400 лева.
Твърдението на адв. С. в съдебно заседание, че тъй като са наложени две
отделни наказания на водача съгласно Наредбата за адвокатските
възнаграждения му се дължи възнаграждения за всяко едно наказание, не
отговаря на обективната истина. На първо място на жалбоподателят е
наложено едно наказание - „глоба“ в размер на 100.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец. Наказанието в настоящият
случай е едно макар и с две отделни части, който в санкционната норма на чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са дадени кумулативно, тъй като при определяне на
размера на всяка една част от кумулативно предвидените санкции се
съобразяват принципите и целите на неговото налагане в цялост и не е
законосъобразно всяка част да бъде разглеждана като отделно наказание. На
втора място твърдението на адв. С. по всяка вероятност е основано на
разпоредбата на член 18,ал.2 от Наредбата, уреждаща коренно различна
хипотеза от настоящата.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд – Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление на Началник РУ Монтана № 24-
0996- 000324/29.02.2024г., с което на К. И. К., ЕГН ********** от град К, ул.
„О“ № ХХ, за нарушение на член 103 от ЗДвП и на основание член 175,ал.1, т.
4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
ОСЪЖДА РУ Монтана, да заплати на К. И. К., ЕГН ********** от град
К, ул. „О“ № 96, сумата от 400,00 /четиристотин/ лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5