Решение по дело №7378/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                 5141/ 22.11.2019 г., гр.Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

    Варненски районен съд, ХІV състав  в открито  заседание на 22 октомври  две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

 

           Районен съдия:  Даниела Павлова

 

 

     при секретаря Кичка Иванова разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7378 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

               Производството е образувано по молба с  пр. осн. чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД от Б.М.П.  с ЕГН ********** ***  срещу „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *** за заплащане на сумата 312.26 лева /след допуснато увеличение на иск по реда на чл.214 ГПК с определение от 22.10.2019 г./, представляваща неизплатен остатък от дължимото на ищцата застрахователно обезщетение  в размер на 332.26 лева по застраховка „Каско“  по щета № 0020-090-0302/2017 г.  ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата за възстановяване на щети на собствения й автомобил „Ауди А7“  с ДКН В1197НА.

               В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор с който признава изцяло предявения иск по основание и по размер.  Не оспорва твърденията в молбата, че  претендираната от ищцата сума в производството представлява неизплатен остатък от дължимото й  застрахователно обезщетение  в размер на 332.26 лева по застраховка „Каско“  по щета № 0020-090-0302/2017 г.   за възстановяване на щети на собствения й автомобил „Ауди А7“  с ДКН В1197НА.

  

               В съдебно заседание ищецът  чрез процесуален представител поддържа иска и моли да се уважи изцяло като ответникът му заплати и разноски за производството. 

              Ответникът чрез процесуален представител е представил становище  с което поддържа отговора.

              Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

               От извършена справка с деловодната система на ВРС по гр.д.№ 9567/2018 г. се установява, че с влязло в сила решение от 25.10.2018 г. на ВРС  ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** е осъдено да заплати на  Б.М.П., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 10 лева, частичен иск от целия в размер на 468,64 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за увреждане на л.а «Ауди А7», с рег. № В 1197 НА, включващо стойност за отстраняване на следните щети по детайл предна броня, вследствие настъпило застрахователно събитие на 15.02.2017г., като увредената вещ е застрахована по сключен между страните договор за застраховка «Пълно Каско », полица № 0020090201600199, със срок на валидност 28.02.2016г.- 27.02.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 19.06.2018г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 405, ал.1 КЗ.

               От извършена справка с деловодната система на ВРС по гр.д.№ 18294/2018 г. се установява, че с влязло в сила решение от 05.07.2019 г. на ВРС  ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ ЕИК ****, със седалище ***, представлявано от Александър П. Личев и Румен Кирилов Димитров е осъдено да заплати на  Б.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***,  сумата в размер на 10 лв., представляваща частичен иск от остатъка в общ размер на 458.64 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор № 0020090201600199 от 24.02.2016г., за „Каско" на лек автомобил Ауди А7, с per. № В 1197 НА, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.12.2018год. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.405, ал.1 от КЗ.

             Не се  оспорва от ответника,  че претендираното  в производството застрахователно обезщетение в размер на 312.26 лева е дължимо на ищцата.   Не е налице идентичност по размер на  уважените суми в приключилите съдебни производство и заявената в настоящото производство сума, поради което съдът намира, че възражението на ответника в тази връзка е неоснователно. 

      От доказателствата по делото,  съдът приема за установени твърденията в молбата и наличието на основание за ангажиране отговорността на застрахователя по пряк  иск на увреденото лице на осн.чл.405, ал.1 КЗ. В тази хипотеза  при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,, който не може да е по-дълъг от установения срок по чл.108 КЗ. В чл.408 КЗ са посочени хипотезите в които застрахователят може да откаже  плащане на обезщетение  при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; в други случаи, предвидени със закон. 

 

 

 

 

 

 

 

 Застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3

 – чл.409 КЗ.

 

 

 

 

        Нормата на чл.405, ал.1 КЗ е императивна  и  съгласно същата при настъпило  застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок или най-късно в срока по чл.108 КЗ след като застрахованото лице е иззпълнило задълженията си по договора.  Не се оспорва от страна на ответника, че същият е уведомен за застрахователното събитие в указаните сроковете  и са представени поисканите документи, както и автомобилът е предоставен за оглед. При настъпило застрахователно събитие ответникът дължи обезщетение на собственика на  имуществени вреди в определените от договора лимити. 

        Ответникът не е заявил в производството правопогасяващи възражения  за заплащане на обезщетение в размер на действителните щети до размера, който се признава с отговора.  От събраните в производството доказателства, съдът намира за установено по безспорен начин, че на посочената дата е настъпило застрахователно събитие с лекия автомобил,  който е бил застрахован при ответното дружество по застраховка “Каско на МПС”  и че по същия са настъпили описаните щети и по описания начин, което по същество не се оспорва от ответното дружество. От това следва, че е налице възникнало застрахователно правоотношение по силата на което  е възникнала  отговорност по застрахователен договор за обезщетение за имуществени вреди вследствие на настъпило застрахователно събитие,  поради което съдът приема за установено, че е настъпило  застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя  на осн.чл.405, ал.1  КЗ и обезщетение се дължи в пълен размер на действителната стойност на необходимите части, материали и труд за възстановяване на щетите.  Предявеният иск  е  основателен и доказан по размер,  поради което същият следва да се уважи изцяло. От основателността на главния иск следва и основателността на акцесорния иск  за  заплащане на  лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата на осн.чл.86 ЗЗД, считано от подаване на молбата  до окончателното изплащане на сумата. 

 

     По въпроса за разноските:

     Страните са направили допустими  искания по реда на чл.78 ГПК, подкрепени с доказателства.

     При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца разноски за производството.   Възнаграждението на адв.Алексиев  е определено и заплатено в минимален размер по чл.7, ал.2  от  Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ, изм. и доп. ДВ бр.28 от 28.03.2014 г., доп. ДВ, бр. 84 от 2016 г.  Съгласно разпоредбата на параграф 2а от Наредбата  за нерегистрираните по  Закона за данъка върху добавената стойност  адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.

     При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищцата  разноски за производството  в размер на 550 лева, съгласно представени списък по чл.80 ГПК и доказателства за плащане, както и  доказателство от НАП за регистрацията по ЗДДС на процесуалният представител на ищцата. Възнаграждението не е прекомерно и не е налице основание за  редуцирането му от съда съгласно нормата на чл.78, ал.5 ГПК.

 

       Мотивиран от изложеното,  съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

        ОСЪЖДА  „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** да заплати на Б.М.П.  с ЕГН ********** сумата 312.26 /триста и дванадесет лева и 26 ст./ лева,  представляваща неизплатен остатък от дължимото на ищцата застрахователно обезщетение  по застраховка „Каско“ по щета № 0020-090-0302/2017 г.   за възстановяване на щети на собствения й автомобил „Ауди А7“  с рег.№ В 1197 НА,  ведно със законната лихва от подаване на молбата 16.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД, вр.чл.237 ГПК.

 

       ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** да заплати на  Б.М.П.  с ЕГН **********   разноски за производството в размер на 550.00 /петстотин и петдесет/ лева,  на осн.чл.78 ГПК.

 

 

 

        Решението  може да се  обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                           Районен съдия: