РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Перник, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500296 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Въззивното производство е образувано по депозирана жалба от И. П. - Директор на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. П. срещу Решение №
27 от 20.02.2024 г., постановено по гр.д. № 66/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Радомир,
с което районният съд е признал за установено на основание чл. 1, ал. 1 от ЗУТОССР, по
отношение на ответниците „Кредитинс груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, и Териториално подразделение на НОИ – гр. П., че трудовите
правоотношения на ищеца А. Т. М., ЕГН **********, с адрес: ***, с първия ответник, са
възникнали на *** година и са прекратени на *** година, при пълно работно време, на
длъжност „***“, като този период се признава за трудов и осигурителен стаж. С решението
съдът се е произнесъл и относно разноските.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от
Териториално подразделение на НОИ – гр. П., с която постановеното от
първоинстанционния съд решение се обжалва като неправилно и незаконосъобразно,
постановено при неправилни фактически констатации и неправилно установена фактическа
обстановка по делото. Наведени са твърдения, че съдът е постановил атакуваното решение,
без да е обсъдил в цялост всички налични по делото доказателства, въз основа на което е
достигнал до неправилни изводи. Сочи се, че атакуваното решение е постановено в пълно
противоречие със законовите разпоредби на ГПК, както и в нарушение на разпоредбите на
ЗУТОССР. С въззивната жалба се излагат съображения, че ищецът не е доказал по
категоричен и безспорен начин упражняването на трудовата дейност в „Кредитинс груп”
ЕООД със задължителните доказателствени средства, съгласно разпоредбите на ЗУТОССР.
На следващо място се твърди, че депозираната искова молба също не отговаря на
установеното в ЗУТОССР, чиито изисквания сочи за абсолютна процесуална предпоставка
за допустимостта на иска и обуславя наличието на правен интерес от иска. В продължение
се отбелязва, че решаващият съд е допуснал разпит на свидетели, без да бъдат приложени
1
писмени доказателства, относно това, дали същите са работили или изпълнявали длъжност
при същия работодател за процесния период. С жалбата се излагат твърдения, че А. М. не е
доказал в хода на първоинстанционното производство по безспорен и категоричен начин, че
за претендирания период от време е полагал труд като работник или служител по трудово
правоотношение в „Кредитинс груп“ ЕООД. Според жалбоподателя първата инстанция
неправилно е кредитирала представеното копие на трудов договор по делото, тъй като в него
не е посочено лицето, представляващо дружеството и подписало договора за работодател,
както и не са вписани необходимите данни досежно личната карта на М., образование,
специалност и т.н. За недопустимо се сочи да се претендира стаж по съдебен ред, за който е
установено, че не е полаган и за който са извършени проверки и категорично е доказано, че
не е полаган. По подробно изложените аргументи за неправилност на атакуваното решение
жалбоподателят моли съда за неговата отмяна. С въззивната жалба не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от А. Т. М., чрез адв. Л. П., с който
се оспорва подадената въззивна жалба. Твърди се, че същата е изградена върху наслагване
на внушения и излагане на факти, които противоречат на събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Оспорва всички направени с въззивната жалба твърдения, като се
излагат подробни съображения в тази насока. На следващо място сочи, че въззивната жалба
е изготвена на база неистини и противоречия със събрания по делото доказателствен
материал. Намира, че неясно остава дори кой стаж се оспорва от ТП на НОИ – П. – от ** г.
или от *** г. В продължение сочи, че НОИ не е страна по трудовия договор и не може със
средствата на държавна принуда да заличава правните последици по трудов договор, който
дори и в контролното производство е признат за възникнал през *** г. Въз основа на
изложените аргументи се моли съда да задължи ТП на НОИ – П. да конкретизира кой стаж
оспорва - от *** г. или от *** г. Предвид изложените в отговора съображения се иска
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а атакуваното
решение да бъде потвърдено. Моли се съда да бъде упражнен съдебен контрол и да обяви
задължителните предписания под номер *** г. за незаконосъобразни. Прави се искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
Направено е доказателствено искане да бъдат приети по делото трудовите досиета на
свидетелите в дружество „Кредитинс груп“ ЕООД - И. Л. А. и В. Д. Р..
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Кредитинс груп” ЕООД не е депозирало отговор по
въззивната жалба на А. Т. М..
Окръжен съд - Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на
правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима - подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е
постановено от първонистанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е
подписано, поради което е валидно. Постановено е при наличие на процесуалните
предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените
претенции, поради което е допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на
правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна
материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или
нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
2
правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за
установено следното:
С Решение № 27 от 20.02.2024 г., постановено по гр.д. № 66/2023 г. по описа на
Районен съд - гр. Радомир е признато за установено на осн. чл. 1, ал. 1 от ЗУТОССР по
отношение на ТП на НОИ - гр. П., че ищецът А. Т. М. е придобил трудов и осигурителен
стаж за периода *** г. – *** г. при работодателя „Кредитинс груп” ЕООД.
Районният съд е уважил така предявения иск с правно основание чл. 3 във вр. чл. 1,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТОССР като е приел, че ищецът с втория ответник „Кредитинс груп”
ЕООД е имал сключен договор от *** г., като е изпълнявал длъжността „***“, с
възнаграждение в размер на 340,00 лева, при осем часов работен ден, както и че началната
дата на възникване на трудовото правоотношение е *** година.
Съгласно справки за подадени уведомления от работодател по чл. 62 КТ за ответника
„Кредитинс груп” ЕООД от *** г., *** г. и *** г. е видно, че датата на сключване на
договора на ищеца е *** г., а от *** г. е променена длъжността на лицето.
От удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР е видно, че е декларирано, че документите,
удостоверяващи трудов и осигурителен стаж, в това число и разходооправдателните
документи - фишове за заплати и ведомости, са били загубени и/или вероятно унищожени.
Представено е по делото решение № 294759 от 15.12.2017 г. по гр. д. № 54143/2017 г.
по описа на СРС, видно от което А. Т. М. е осъдил „Кредитинс груп” ЕООД за неизплатени
трудови възнаграждения за месеците от *** г. Представен е и годишен финансов отчет на
дружество „Кредитинс груп“ ЕООД, който е съставен на *** г. , като видно от същия, за
периода на постановено заличаване на трудов стаж от ТП- НОИ- П., *** М. е изпълнявал
трудовите си задължения по съставяне на ГФО с всичките му съставни части - отчет за
приходите и разходите, баланс, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал.
Представено е и писмо от НАП, от което е видно, че М. е съставил годишната данъчна
декларация на *** г. същото се установява и от писмо от Националния статистически
институт, от което е видно, че М. е съставил годишния отчет за дейността на дружеството на
*** г. Ищецът е съставял Годишен финансов отчет, Годишен отчет за дейността и Годишна
данъчна декларация, с оглед длъжността, на която е бил назначен - ***.
По делото са допуснати до разпит свидетелите В. Р. и И. А.. Първият свидетел
заявява, че познава А. М., тъй като са работили заедно в „Кредитинс“ и „Кредитинс Груп“
ЕООД от *** г. до *** г., до когато е работил в „Кредитинс Груп“. Сочи, че в това дружество
ищецът първоначално се е занимавал с клиенти и с договори, анекси, подписвал е договори
с клиенти, а след това са го направили *** - през *** г. пролетта. „Кредитинс Груп“ не е
давало кредити, а подпомагало на фирми да си връщат кредити. Свидетелят е управлявал
колите и е носел разни анекси за подписване, договори из цялата страна. Не е запознат точно
с дейността на фирмата. Заявява, че е подписал трудов договор с управителя Б. М..
3
Седалището на фирмата „Кредитинс Груп“ ЕООД е било в ***. Офисът е бил къща с
приземен етаж, пригодена за офис. Трудовото си възнаграждение е получавал в плик и е бил
осигурен на пълен работен ден. Не знае дали всички служители на „Кредитинс Груп“ са
били осигурени на пълен работен ден.
Според свидетелката И. А., същата познава А. М., с когото са работили в „Кредитинс
Груп“. А. М. й е подготвил документите при постъпването на работа. Запозната е с работата
на ищеца, работел като ***. Тя е била на работа, когато ищецът напуснал към края на лятото
на *** г. Работила е като *** около 11 месеца в „Кредитинс Груп“, от *** г. до *** г.
„Кредитинс Груп“ се занимавало със събиране на вземания от фирмите. Не може да каже кой
е подписал нейния трудов договор, но г-н М. й ги подал. Предполага, че управителят Б. М.
го е подписал. Била назначена на 8 часа, с ведомости й се заплащало. Първоначално г-н М. й
е заплащал, след това управителя. Освен г-н М., имало и още двама души, на които не си
спомня имената. Не познава предишния свидетел, тъй като не са работили заедно.
С въззивната жалба са представени трудовите досиета на свидетелите, разпитани пред
първа инстанция, в дружество „Кредитинс груп“ ЕООД. За И. Л. А. са представени: трудова
книжка с оформен трудов стаж в дружество „Кредитинс груп“ ЕООД за периода *** г. до
*** г.; молба за прекратяване на трудов договор до управителя на „Кредитинс груп“ ЕООД
от *** година; трудов договор номер *** година; справка за заверени уведомления по чл. 62
от КТ за сключване и прекратяване на трудов договор, съответно от *** и *** година;
справка за възнаграждение на кредитополучателката И. А. издадена от Кредитинс груп
ЕООД на *** година. За В. Д. Р. са представени: трудов договор номер * с дружество
„Кредитинс груп“ ЕООД от *** година; трудова книжка с оформен трудов стаж в дружество
„Кредитинс груп“ ЕООД за периода *** година до *** година. Същите са приети като
доказателства по делото.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от правна страна следното:
Искът с правно основание чл. 3, вр. чл. 1, ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗУТОССР се явява
допустим, тъй като е предявен пред родово и местно компетентния районен съд по чл. 3 от
ЗУТОССР и отговаря на реквизитите и изискванията на чл. 4 от ЗУТОССР.
Разгледан по същество, се явява и основателен.
В тази насока, на осн.чл. 272 от ГПК въззивният съд споделя изцяло възприетата
фактическа обстановка и правна интерпретация на казуса, извършена от районния съд,
поради което ги възприема изцяло и препраща към мотивите на първоинстанционното
решение.
Настоящият съд намира, че ищецът е провел успешно пълно и главно доказване, че
през процесния исков период е полагал труд при работодателя - ответник и на посочената в
исковата молба длъжност, с определено работно време и заплащане. От събраните по делото
гласни и писмени се установи по безспорен и несъмнен начин, че е заемал длъжността
„***“, а впоследствие „***“ на пълно работно време при работодателя „Кредитинс груп”
ЕООД, видно от представената справка за подадени уведомления от работодател по чл.62 КТ
за ответника „Кредитинс груп” ЕООД. Съгласно удостоверение по чл. 5, ал.1 ЗУТОССР
документите, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж, в т.ч. и разходно оправдателните
документи, като фишове за заплати и ведомости били загубени и/или унищожени.
4
Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТОССР урежда предпоставките, при които са
допустими гласни доказателства за установяване на спорния трудов и осигурителен стаж. От
систематичното тълкуване на двата текста следва, че релевантните факти могат да се
установяват със свидетелски показания, ако са представени писмени доказателства, издадени
от работодателя по време на полагане на труда, от които може да се направи извод за
вероятното им настъпване, като не е необходимо те да се отнасят до целия процесен период,
а могат да касаят само отделни части от него. В ал. 2 примерно са изброени документите,
представляващи начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, но
като такова следва да се счита и всеки друг документ, отговарящ кумулативно на
горепосочените условия. В изложения смисъл са Определение № 708 от 11.10.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 952/2017 г. и Решение № 401 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 228/2015 г., IV г.
о., ГК.
Ето защо първостепенният съд правилно и съобразно закона е приел за
неоснователно възражението на ответника ТП на НОИ за недопустимост на събирането на
гласни доказателства, тъй като в случая е налице изключението на чл. 6, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1
от ЗУТОССР - за доказване на трудовия стаж чрез представянето на документи,
удостоверяващо вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа,
както и по отношение на разпитаните свидетели са представени писмени доказателства
относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител
през периода, през който е положен претендираният стаж.
Неоснователни са и оплакванията относно обсъждането и оценката на свидетелските
показания, извършена от районния съд. Разпитаните свидетели В. Р. и И. А. са от кръга лица
по чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР, с чиито показания може да бъде установяван трудов и
осигурителен стаж. Цитираната разпоредба предвижда, че за свидетели се допускат само
лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали
длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен
претендираният стаж. Видно от приложените с въззивната жалба писмени документи и
двамата са били служители на „Кредитинс Груп“ ЕООД. Следователно заемането на
длъжност при работодателя/осигурителя през процесния период е установено с писмени
доказателства съгласно изискването на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР.
Всичко изложено дотук обуславя извода, че с решението си районният съд е
достигнал до правни изводи и краен резултат, съвпадащи с тези на въззивния съд и следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба - оставена без уважение.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият претендира и доказва сторени разноски по въззивното производство в
размер на 800 лева - заплатено адвокатско възнаграждение (съгласно представения договор
за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че уговореното адвокатско
възнаграждение от 800 лева е платено в брой изцяло, които с оглед неоснователността на
жалбата се дължат изцяло. Съдът счита, че е налице прекомерност на договореното и
заплатено адвокатско вънаграждение с оглед характера на производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 3, пр.
първо ГПК.
По изложените мотиви, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27 от 20.02.2024 г., постановено по гр.д. № 66/2023 г.
по описа на Районен съд - Радомир.
ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ - С. ДА ЗАПЛАТИ на А. Т. М., ЕГН **********, с адрес:
5
***, сума в размер на 800,00 лева, представляваща направени от ищеца съдебно деловодни
разноски в настоящото въззивно производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6