№ 766
гр. Варна , 07.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на пети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20203100503613 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 16:01 часа се явиха:
Въззивната страна Н. С. К., редовно призована, явява се лично и се представлява от
адв. В.Р., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна И. Д. И., редовно призован, явява се лично и се представлява
от адв. И.Р., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ –
ВАРНА“, редовно призовани, не се представляват от процесуален представител.
Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, явява се лично.
АДВ. Р.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 426/01.02.2021 г.
АДВ. Р.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам въззивната жалба,
оспорвам отговора.
1
АДВ. Р.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам отговора.
СЪДЪТ приканва страните към постигане на спогодба.
АДВ. Р.: Ние винаги сме готови.
Съдът докладва, че заключение с вх. № 5694/25.03.2021г., на съдебно-
психологичната експертиза с вещо лице Р. С. Г. е представено в срока по чл. 199 от ГПК.
АДВ. Р.: Запознат съм със заключението. Да се изслуша вещото лице
АДВ. Р.: Запознат съм. Да се изслуша вещото лице.
Съдът пристъпи към изслушване и снемане самоличността на вещото лице: Р. С. Г.
– 68 г., българска гражданка, омъжена, неосъждана, без дела и родство със страни по
делото.
Предупредена по чл. 291 от НК.
Заявява, че ще даде заключение по съвест и знание.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.: Поддържам заключението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. на адв. Р.: Изследването на И.И.а е една типологична
характеристика, не се отнася за конкретната личност. Това е едно определение на
невротичност, което обаче е със средно изразена степен, т.е. не рязко, не интензивно при
променящи се условия. Променящи се условия означава в ситуации, които са ежедневни или
фрустриращи, случило се е нещо, някаква пречка, то е възможно да има затруднение да бъде
гъвкав. По отношение на детето не може да се каже конкретно, че той трудно ще се
адаптира или няма да може да бъде умерен в своите действия в ситуация, оставен с детето,
не може да се твърди това. Емоционалната нестабилност също е в средна степен на
изразеност, в рамките на нормата. Всеки човек, съвсем нормално е, в дадена ситуация би
могъл да избухне, да не се овладее, да не запази самообладание, но то не е чак в такава
степен изразено, за да е патология и да говорим за агресивност. При него е в средна степен,
т.е. той може да запази самообладание, ако това е отговорът. Това са количествените
резултати. На стр. 6, втори ред, съм допуснала техническа грешка. Става въпрос за майката
госпожа К. и господин И..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г. на адв. Р.: При майката са същите симптоми, писала съм, че
има конфликтен потенциал. Тази черта в дадени моменти създава потенциална възможност
по-бързо да възникне конфликт. При проведеното изследване риск не съществува за детето
при общуване с бащата, съществува фактът, че бащата все още няма практически опит,
поради така стеклите се обстоятелства, неговата работа е отдалечена, той по-малко е гледал
2
детето, да не може да се ориентира в дадена ситуация, но за риск от физическо насилие или
някакво друго смятам, че не мога да дам категоричен отговор, няма такова нещо, което да е
изведено. Разговорът с детето е осъществен по Вайбър. Поради факта, че бащата е
отдалечен, не е непрекъснато с детето, поради това, че живее на друго място, работата му е
такава, разделени са родителите, и всичко, което съм описала… Бяха две срещи – когато
детето е болно и има температура, и следващата, когато е по-спокойно. Поради тези
обстоятелства, които казах, няма изградена доверителна свързаност между баща и дете, няма
такава. Детето има амбивалентно отношение, тъй като основната му дейност е игра, когато
му се покажат играчки, когато му се насочи там вниманието, детето е усмихнато, иначе има
други реакции, нежелателни. Много особена е ситуацията - по Вайбър, а не директна среща.
Всичко това оказва влияние, но няма изградена доверителна свързаност поради тези
обстоятелства.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ, по съдебно – психологичната експертиза,
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
№ 5694/25.03.2021г. на вещото лице Р. С. Г..
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение от внесения за целта първоначален депозит в
размер на 250 лева. /Издаде се РКО/
АДВ. Р.: Водим допуснатия ни свидетел.
АДВ. Р.: Отказваме се от нашия свидетел, тъй като е в чужбина, за да не сме причина
за отлагане на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид, че с Определение № 426/01.02.2021 г. е допуснал
изслушване на свидетел, воден от въззивната страна,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание лицето Е. А. К..
СЪДЪТ пристъпва към разпит на допуснатия свидетел, като поканва свидетеля да
влезе в съдебната зала.
СЪДЪТ, на основание чл. 170 от ГПК, преди разпит на свидетеля пристъпва към
снемане на неговата самоличност, изяснява данните за евентуалната му заинтересованост и
му напомня за отговорността, която носи пред закона в случай на лъжесвидетелстване:
СВИДЕТЕЛЯТ Е. А. К., ЕГН *********, 56 г., българка, българска гражданка,
3
вдовица, майка на въззивницата, без дела със страните по спора, предупредена за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ К.: Желая да свидетелствам. Обещавам да говоря истината.
СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на съда: Последният контакт на детето с бащата
беше тази събота, преди два дни. Преди това последно не си спомням, преди да замине също
е имал контакт, всяка първа и трета седмица, както е решил съдът – в събота и неделя.
Осъществяваме този режим, аз водих детето. Виждахме се заедно с детето на детска
площадка, разхождахме се по улицата около час и след това той решаваше, че детето трябва
да се прибере и си го прибирахме вкъщи. Аз присъствах през цялото време на срещите. На
детската площадка се люляха, той се пързаляше на пързалката.
СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на адв. Р.: Докато живееха заедно дъщеря ми и И., аз
отсъствах от България, но с дъщеря ми контактувах поне по два-три пъти на ден всеки ден.
От нея знам, че той е проявявал агресивно поведение към нея, не е разрешавал да излиза,
ако на нея се наложи да излезе и му каже до час, и закъснее пет-десет минути, той веднага
започва звънене по телефона. Той не издържаше повече от час да е с детето.
СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на съда: Това е откакто детето се е родило, но не
беше само докато беше бебе. 2017 г. е родено детето, аз отсъствах дълго време. Аз говоря за
периода 2017-2019 г. Ноември 2019 г. си дойдох окончателно в България. Знам за неговата
агресия от нея, включително за това, че когато детето е било на два-три месеца, той в яда си
я замерва с ябълка, тя е родила секцио, и я удря в операцията. При положение, че тя има
четири медицински, явно е имало такава агресия. Повечето неща на мен ми бяха спестени,
но когато се върнах в България, двете ми дъщери се изпуснаха пред мен как той е решил да я
изхвърля през прозореца, а ние живеем на петия етаж, те живеят в наш апартамент. Той я
хваща в агресията си, вдига я да я хвърли, тя се хваща за перваза на прозореца и започва да
крещи, за да не я изхвърли. Това ми го казаха двете ми дъщери. Последното беше след като
почина съпругът ми на 27.09.2019 г. На 06.10. тя е имала пациент, който има погребална
агенция и е решила да отиде при него, за да се уточни дали можем да пренесем трупа или
кремация, но се е забавила малко повече от това, което е казала на И., защото е отишла и на
църква, и когато се връща, той проявява агресия. Тя държи детето на ръце, той започва да я
души за врата, защото решава, че тя е закъсняла прекалено много, детето е в ръцете ,
започва да удря главички. След това тя ми се обади много разстроена, аз видях синините
по врата , на Вайбър си говорихме, което за мен е недопустимо, той не е уважил дори
смъртта на баща . Тя много искаше да доведе детето в Шотландия, защото мъжът ми не се
прибираше, това му е един внук и много искаше да го види на живо детето, но той не
разреши или поне да беше проявил желание заедно да дойдат. Те тогава живееха заедно.
Мисля, че се разделиха 10.2019 г. Той замина за Англия, тя не можа да му прости всичко,
което причини. Мъжа ми така и не можа да си види внука. След като се разделиха, той не
беше виждал детето до момента, когато съдът не излезе с решение, че има ограничителна
4
заповед за него за шест месеца и след това, когато излезе решението, че може да го вижда
първата и третата седмица, си го вижда. Той с нея не се е виждал. На детето му носи играчка
или книжка и на площадката се виждат. Носи му подарък и се виждат на площадката, където
играят на люлките и се пързалят.
СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на адв. Р.: Вчера направихме изключение и не
дадохме детето на И., защото валеше дъжд. Той искаше да види детето, в събота го видя,
има право да го вижда и в неделя, но навън валеше, нямаше къде да го заведем.
СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на съда: Н. му каза, че другата седмица дори да не е
ден за свиждане, ще му го даде, защото ще е по-топло и ще го види. Тя не даде детето,
защото валеше. Не знам дали той се съгласи, аз не съм говорила с него.
СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на адв. Р.: Не си спомням дали е имало други такива
случаи на отказ майката да даде детето. Времетраенето на срещите никой не го определя, И.
казва: „Хайде, тате, студено е.“ Дъщеря ми никога не му се обажда да му казва до кога. Аз
присъствам на срещите с детето, защото то не е свикнало с него, не се знае дали няма да се
разплаче, дали няма да стане проблем, никой не е имал претенции да не присъствам. На мен
не ми е казвал да има проблем с моето присъствие. Не знам да е имало условие аз да
присъствам на срещи, за да се вижда И. с детето. На последната среща не съм видял агресия
от И. към детето.
СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на съда: Последно аз люлях детето на люлката, но
помощ не се е налагала. И. е проявявал агресия към дъщеря ми, когато тя е излизала,
вероятно защото не е искал да остане с детето. Когато се върнах 08.2019 г., бях в отпуск, той
се прибра две седмици след мен. Той прояви тогава агресия към мен. Тогава Н. отиде на
рожден ден в деня, в който той се прибра и видя детето си. Доста време преди това не го
беше виждал. Тя излезе, останахме тримата с детето, той реши, че трябва да отиде при
сестра си, излезе и го нямаше с часове, а можеше да бъде с детето. Докато аз бях тогава в
отпуск, аз или Н. хранихме и преобличахме детето. Когато на майката се е налагало да
излиза, детето е оставало при И. и като мине час, почва да звъни и излиза, че не може да се
справи с него, за да я притеснява.
СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на адв. Р.: Срещите на бащата с детето са само в
почивните дни, когато е указал съдът. Редовно се виждаха иначе по Вайбър, когато беше в
Англия, те почти всеки ден се виждат по Вайбър.
СВИДЕТЕЛЯТ К. на въпроси на съда: Детето вече може да се храни само, държи
правилно лъжицата, ходи в гърне, ние му даваме гърнето. Когато е навън, отначало ходеше в
чашка, сега вече се стиска, не сме по цял ден навън. Не ходи на детска градина.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към лично изслушване на бащата И. Д. И..
5
БАЩАТА И.: Откакто ми е излязъл режимът през първа и трета седмица, никога не
съм виждал детето по осем часа на ден. Виждам го за много малко и това, което каза Е., че аз
съм казал за край не е вярно. Н. ми е казала, като говорих с нея, че детето няма да ходи по
улиците. Аз съм бил на хотел, като нямах квартира, в момента имам квартира във Варна. Не
бях виждал детето година и нещо. Когато падна забраната за детето, моят адвокат се обади
на нейната адвокатка и тя пак не ми го даде, аз тогава имах законното право да си виждам
детето и те не ми го дадоха. Година и три месеца не съм го виждал, нямаше това право да ме
лишава. Аз бях в България, звънях. Аз искам да се виждам с детето. Никога не е плакало.
Когато не ме беше виждал година и три месеца, дойде, баба му го доведе и каза: „Тате,
много те обичам.“ Тази събота, като се видяхме, детенцето пак не искаше да се прибира, ама
те го прибраха, понеже беше студено. Аз казах, че имам квартира, обаче не ми го дадоха.
Винаги бабата присъства с него, няма отделяне. Постоянно получавам условия от майката да
съм с маска, с дезинфектант, с това-онова. Аз спазвам всичко, което ми е казала. Сигурен
съм, че мога да се справя с детето за осем часа. И като по-малък съм се справил, сега като е
по-голям, пак ще се справя. Аз съм достатъчно голям и зрял, знам, че като взема детето, не
може да стои осем часа навън, трябва да легне, трябва да спи за обяд, трябва да се наяде, да
се измие, напълно съм наясно с тези неща. Съгласен съм с определения режим, но никога не
съм го получавал. Запознат съм с режима на детето отвреме-навреме. Тя много рядко ми
пише. От бабата знам, че от два до пет следобед спи.
АДВ. Р.: В определението по доклада имаше възможност за произнасяне по искането
ни за приобщаване на писмените доказателства, които са представени в първа инстанция.
Считам, че от особено значение по отношение на преценката на възпитателните качества на
бащата е да бъдат приети представените в първата инстанция медицински удостоверения,
както и комуникацията, която е по Вайбър, осъществявана между двамата родители, които е
отказано да се приемат.
АДВ. Р.: Считам, че е неоснователно искането. Първоинстанционният съд се е
произнесъл по така направеното искането и не смятам, че трябва да се ревизира
определение.
СЪДЪТ, след като се запозна с искането, намира същото за неоснователно, тъй като
посочените писмени доказателства, представени пред първоинстанционния съд, са
неотносими към предмета на спора, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивната страна за прилагане и приемане
на посочените писмени документи, представени пред първоинстанционния съда, като
доказателства по делото.
АДВ. Р.: Доверителката ми също желае да бъде изслушана.
6
СЪДЪТ пристъпва към лично изслушване на майката Н. С. К..
МАЙКАТА К.: Направила съм всичко възможно бащата и детето да имат контакт,
той да не бъде изгубен, включително съм изтърпяла достатъчно побои и лошо, агресивно и
психическо насилие. Смятам, че бащата трябва да се вижда с детето. Едната причина, поради
която съм изтърпяла всичко това е точно, защото е хубаво бащата и детето да бъдат заедно и
въпреки че бяха заплашвана многократно, че ако се разделя с него, той ще ми вземе детето,
ще го отвлече. Притеснява ме това в режима за срещи, че бащата е неспособен повече от
един час да седи с детето. Има много доказателства. За тези две години, в които имаше
възможност да го гледа, той не го гледа, а сега иска да го гледа при положение, че шест
месеца е в чужбина. Всеки път като се върне, това е стрес за детето, защото то наново трябва
да си спомни баща си. Това, че казва, че го обича е, защото живее в прекрасна среда, където
детето се учи на обич, то не е настройвано срещу баща си, но той става избухлив и
агресивен и може да посегне на детето. Настоявам поради тази причина на срещите да
присъства трети човек. Юни месец изтича ограничителната заповед и искам да бъде или в
мое присъствие, или в присъствието на майка ми. Досега той не е представил условия, в
които може да бъде гледано детето, не е запознат с режима на детето. Той дори не е искал да
разбере какво се случва с това дете, откъде се храни, какви са му нуждите. Всеки път си носи
една играчка и това е. Фактът, че е упражнявал психическо и физическо насилие пред
детето, когато той ми удряше главички, детето ми една година продължи да удря главички и
когато той крещеше, ходеше и се биеше. Страхувам се за детето. Желая да се виждат, но да е
в сигурни ръце, да има присъствие - мое или на майка ми, и да е без приспиване.
Притеснявам се от неговата агресия, не искам да посегне на детето ми. Той ме е заплашвал,
че ще ме убие. Считам, че ако срещите са по-дълги, той ще навреди на детето. Най-малкото
ще му повиши тон или ще му посегне в изблик на гняв. Почти всяка вечер се виждат по
Вайбър, не му е отказвано нищо. Когато ми пише сега дали спи, аз му отговарям спи ли, яде
ли, би трябвало да си е направил график. Когато му давам детето да се виждат, го
уведомявам какво да прави с детето. Или аз, или майка ми го уведомяваме. Ние не
комуникираме много, само за детето, защото той ми звъни по сто пъти на ден. Аз съм
зъболекар, случвало се е да ми звъни по сто пъти на ден за едно и също нещо, докато работя.
Реших, че трябва да приключа комуникацията си с него, защото тя не е нормална. Детето
няма против да се среща с баща си. Като се върне от срещите, детето е щастливо, което е
нормално, но то не е прекарвало повече време с него. Относно маските и дезинфектантите
той работи в Англия и е нормално да съм притеснена, всички разходи поемам аз и искам
детето ми да е предпазено. Не е имало случаи да не спазва това, което аз съм му казала,
защото съм го предупредила, че трябва да ги спазва.
АДВ. Р.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. Р.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
СЪДЪТ
7
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните списъци с разноските и
доказателствата за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Р.: Моля да постановите решение, с което да уважите въззивната жалба и
отмените решението на първоинстанционния съд в обжалваната част. Считам, че се събраха
достатъчно доказателства за това, че между бащата и детето все още няма изградена
доверителна връзка. Считам, че в случай че срещите между бащата и детето се осъществяват
в присъствието на хора, към които детето има по-голямо доверие и към които има изградена
такава доверителна връзка, има спокойствие и увереност с тези хора, а това са майката и
бабата по майчина линия, постепенно тази връзка ще се изгради по-леко и ще се стигне в
голяма степен и до преодоляване на непримиримите конфликти между двамата родители,
което би довело само до едно по-добро развитие и по отношение на детето. И в
психологическото изследване е казано, че детето се чувства спокойно, търси спокойствие и
увереност в майка си. Считам, че по този начин детето ще бъде по-здраво психически, няма
да преживее психически стрес от това да бъде за дълго време, то не посещава детско
заведение, не е делено от майка си и мисля, че по-лесно би привикнало да остава за по-
дълъг период от време с бащата. Моля за решение в този смисъл. Моля да ни присъдите
сторените разноски.
АДВ. Р.: Моля да оставите въззивната жалба без уважение и потвърдите изцяло
решението на Районен съд - Варна като правилно и законосъобразно. Считам, че много
правилно Районният съд е коментирал всички събрани по делото доказателства - писмени и
гласни такива, направил е съвкупност от всички тях и е стигнал до извода, че е в интерес на
детето да се вижда с баща си за определен период от време, а именно от 10 до 18 часа всеки
първи и трети уикенд от месеца, без приспиване при бащата. Въпреки че режимът не беше
съвсем този, който удовлетворяваше моя доверител, ние се съгласихме да не обжалваме това
решение. Считаме, че първоначално е в интерес на детето то да е с баща си без да приспива,
но не може да бъде намален режимът на два часа, тъй като през тези два часа той реално
няма възможност да се опознаят. Истината е, че моят доверител е бил възпрепятстван повече
от една година да се среща с детето по различни причини от страна на майката и бабата.
Тази връзка, която са имали, докато са живели заедно, в момента наистина е малко
прекъсната. За да може тази връзка да се възстанови, считаме, че срещите трябва да бъдат
самостоятелни между бащата и детето, трябва да са в един по-продължителен период от
време. Както той сам заявим, има квартира, където да се прибира следобед с детето, за да
8
може да спи и да свикне с него. Считаме, че решението е правилно, с оглед на което моля да
го потвърдите изцяло. Доказа се и от приетата днес съдебна експертиза, в която се заявява
категорично, че е в интерес на детето да се вижда с баща си, а това, че не се вижда е
конфликт между двамата родителите, което не следва да влияе върху решението. Считам, че
решението е правилно и моля да го потвърдите изцяло. Моля да ни присъдите сторените
разноски.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:41 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9