№ 80
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Николова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20221000500379 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260032 от 27.09.2021 г. по гр. д. № 123/2019 г. на Пернишки
окръжен съд “ЗАД Далл богг: живот и здраве” АД, София е осъдено на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ да заплати на И. К. А. сумата 23000 лева обезщетение за
неимуществени вреди от телесни увреждания и сумата 111,10 лева – обезщетение на
имуществени вреди, причинени в резултат на настъпило на 20.05.2019 г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2019 г.
до окончателното изплащане. Искът за обезщетение на неимуществени вреди е
отхвърлен до пълния предявен размер 50000 лева.
Решението е обжалвано от ищцата в отхвърлителната част на иска за
неимуществени вреди до размер от 40000 лева с оплакване за непълно репариране на
вредите поради определяне на занижен размер на обезщетението за неимуществени
вреди предвид вида и характера на уврежданията, лечебния период, отражението
върху здравето на ищцата и икономическите условия в страната. Поддържа се
неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с чл. 52 от
ЗЗД при определяне размера на обезщетението. Без да се оспорват фактическите
констатации на съда за тежестта и продължителността на страданията, се сочи
неправилно приложение на критериите за определяне конкретната сума на
обезщетението за имуществени вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваната
1
част и присъждане на обезщетение в пълния претендиран размер.
Ответникът оспорва въззивната жалба, подал е въззивна жалба срещу
осъдителната част на решението над 13000 лева до 23000 лева по обезщетението за
неимуществени вреди, с оплакване за завишен размер на определеното обезщетение и
несъобразяване с приноса на пострадалата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от
ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства съобразно посочените от жалбоподателите основания за неправилност на
първоинстанционния акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.
Спорът пред настоящата инстанция е относно справедливия размер, който да обезщети
ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди, и относно наличието на
съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат. В частта, с която ответникът
е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 13000 лева,
решението е влязло в сила и формира сила на пресъдено нещо относно наличието на
основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество.
Възражението за съпричиняване от пострадалата е основано на
обстоятелството, че ищцата е пътувала в автомобила без поставен предпазен
колан, с което е допринесла за собственото си увреждане. Съпричиняване по
смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД е налице, когато с действието или бездействието си
пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или
за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен. Намаляването на обезщетението за
вреди се извършва само при наличието на категорични доказателства, събрани в
процеса, че вредите не биха настъпили, респ. не биха настъпили в този им обем,
ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
Относно възражението за съпричиняване настоящата инстанция при
съобразяване в съвкупност на заключенията на автотехническата и медицинската
експертизи прави извод за липса на съпричиняване. При тежест за доказване на
това възражение, лежаща върху ответника, липсата на категорични доказателства
за непоставен колан и за това, че поставеният колан би предотвратил
уврежданията, води до извод за недоказване на това възражение. От заключението
по СМЕ се установява, че при конкретния механизъм на ПТП травмите са
получени при рязко привеждане на тялото напред в момента на удара. Тези
травми биха се получили и при пътуване с предпазен колан, ако коланът позволява
2
навеждане на тялото напред по време на движение. От поясненията на вещото
лице по САТЕ, направени в съдебно заседание на 01.06.2021 г., се установява, че
автомобилът е бил снабден с инерционен колан на седалката на ищцата, който е
позволявал плавно движение на тялото в различни посоки. Това означава, че е
възможно при поставен колан преди удара тялото на ищцата да е било отдалечено
от облегалката, при което в момента на удара тя да получи процесните травми.
Следователно възражението не е доказано и правилно е било отхвърлено.
По спорния въпрос за размера на справедливото обезщетение, което да
компенсира установените по делото вреди.
При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от
писмените доказателства, заключението на съдебномедицинска експертиза и
показанията на свидетеля А.:
а/. брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания –счупване телата
на първи и трети поясни прешлени;
б/. проведено лечение и продължителност на лечебния и възстановителния период –
консервативно лечение с носене на корсет (лумбостат) за 104 дни. Отпуск за временна
нетрудоспособност 300 дни. Общ възстановителен период – два месеца;
в/. интензитета на търпените от ищцата болки и страдания – непосредствено след ПТП
силни болки в гърба, впоследствие за продължителен период от време - персистиращи
болки при по-тежки физически натоварвания и промяна на времето постепенно във
времето;
г/. възрастта на ищцата към настъпване на инцидента - 41 години;
д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от
нараняванията/ – затруднения при вършене на домакинска работа и всякакви
натоварвания;
е/. последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото й здравословно
състояние – счупването е зараснало, възстановяването е пълно; налице са данни за
начални остеофити (вкалцявания), които предизвикват болезненост при натоварвания;
ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие – 20.05.2019 г.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 от
ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 40 000 лв. би обезщетила ищцата за
претърпените от нея неимуществени вреди. Тази сума е справедливо обезщетение на
болките, неудобствата и страданията, които ищцата е търпяла в период от една година
и ще търпи и за в бъдеще с оглед установените вкалцявания по ръбовете на увредените
3
прешлени.
Поради частично несъвпадане между изводите на въззивната инстанция с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 23000 лева до 40000
лева и ответникът бъде осъден да заплати посочената разлика. В частта, с която
ответникът е осъден да заплати обезщетение над 13000 лева до 23000 лева решението
следва да бъде потвърдено.
По разноските. За оказана безплатна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА, на адв. Д. се
дължи възнаграждение съответно на уважената част от исковете. При материален
интерес пред първата инстанция 50119,80 лева, възнаграждението е в размер 2033,59
лева, а съответно на уважената част от исковете, на адв.Д. се дължи сумата 1627,49
лева за работата й пред първата инстанция. Ответникът следва да заплати
допълнително 407,49 лева. Пред въззивната инстанция материалният интерес е в
размер 27000 лева, за който размерът на адвокатско възнаграждение е 1340 лева.
Ответникът следва да заплати на адв.Д. общо възнаграждение за предоставената на
ищцата безплатна правна помощ пред двете инстанции в размер на 1747,49 лева.
Разноските на ответника пред първоинстанционния съд са 600 лева, от които
съобразно отхвърлената част от исковете му се дължат 120 лева. Затова обжалваното
решение следва да се отмени в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на
ответника разноски над 120 лева до 332,66 лева.
Дължимата от ищцата държавна такса пред въззивния съд е била 340 лева, от
предварителното заплащане на която тя е била освободена. На основание чл.78, ал.6 от
ГПК ответникът дължи в полза на съда сумата 340 лева. Върху увеличения размер на
обезщетението ответникът дължи държавна такса в размер на 680 лева. Затова той
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета 1020 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260032 от 27.09.2021 г. по гр. д. № 123/2019 г. на
Пернишки окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на И. К. А. срещу съд
“ЗАД Далл богг: живот и здраве” АД, София за обезщетение на неимуществени вреди
над 23000 лева до 40000 лева, както и в частта, с която И. К. А. е осъдена да заплати на
“ЗАД Далл богг: живот и здраве” АД, разноски над 120 лева до 332,66 лева и
постановява:
ОСЪЖДА съд “ЗАД Далл богг: живот и здраве” АД, София да заплати на И. К.
А. на основание чл.432, ал.1 от КЗ допълнително сумата 17000 (седемнадесет хиляди)
лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, със законната лихва от
4
14.10.2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Осъжда съд “ЗАД Далл богг: живот и здраве” АД, София да заплати на адв.М. Д.
от САК допълнително възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА пред двете инстанции в
размер на 1747,49 лева (хиляда седемстотин четиридесет и седем 0,49) лева.
Осъжда съд “ЗАД Далл богг: живот и здраве” АД, София да заплати държавна
такса и разноски по сметка на САС в размер на 1020лева (хиляда и двадесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5