Р Е Ш Е Н И Е
№ 624 10.05.2022г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас
VІІ-ми състав
На деветнадесети
април две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно
дело № 2815 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба на Е.П.Ж., ЕГН-**********, постоянен адрес: ***, против решение изх.№ 1012-02-290#3/26.11.2021г.
на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт
Бургас (ТП на НОИ-Бургас), с което е оставено в сила разпореждане № 2113-02-1194#14/27.10.2021г.
на ръководител „Пенсионно осигуряване“ (ПО) при ТП на НОИ-Бургас.
Жалбоподателката Ж. счита оспореното решение за неправилно и
незаконосъобразно, след като с него е оставено в сила разпореждането на ръководител
ПО в ТП на НОИ-Бургас, което също е неправилно и незаконосъобразно. Иска от съда да отмени обжалваното решение, както и
потвърденото с него разпореждане, като бъде признато правото й на лична пенсия
на основание чл.69в, ал.1 от КСО. В
съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез процесуалния си представител
адвокат Р.Ц. ***, поддържа жалбата на основанията изложени в нея, ангажира
доказателства и претендира присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът
– директор на ТП на НОИ-Бургас, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт
К.В., счита жалбата за неоснователна и недоказана. Моли съда да я остави без
уважение и да потвърди оспореното решение. Иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на
процесуалния представител на жалбоподателката.
Административен
съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока
по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна, която има право и интерес от
обжалването, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От
данните по пенсионната преписка е видно, че жалбоподателката Е.П.Ж. е подала заявление
вх.№ 2113-02-1194/21.05.2021г. (л.85) за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст като учител. Към заявлението са представени трудова
книжка №350, издадена от ОК на ДКМС-гр.Бургас (л.118), трудова книжка №02,
издадена от СОУ„Иван Вазов“-гр.Поморие (л.114), удостоверение УП-3
№780/11.07.2003г., издадено от СОУ„Иван Вазов“-гр.Поморие (л.46) и заповед
№РД-10-111/14.05.2021г., издадена от СУ„Иван Вазов“-гр.Поморие за прекратяване
на трудовото правоотношение на Е.Ж.,***, на длъжност „старши учител“ в ГЦОУД,
считано от 17.05.2021г. (л.41).
С писмо изх.№ 2113-02-1194#2/#4/10.06.2021г.
(л.48) началник сектор „Отпускане на пенсии“ е изискал от СУ„Иван Вазов“-гр.Поморие
да издаде удостоверение УП-2 (помесечно) за периодите 18.09.2001г. –
30.09.2001г., 01.10.2002г. – 30.11.2002г. и 01.07.2003г. – 31.08.2003г. С
уведомително писмо с изх.№ РД-18-703/23.06.2021г. по описа на училището, в
отговор е посочено, че в архива и ведомостите на СУ„Иван Вазов“-гр.Поморие
лицето Е.Ж. не фигурира (л.45).
С писмо изх.№ 2113-02-1194#1/#3/10.06.2021г.
(л.40) началник сектор „Отпускане на пенсии“ е изискал от Професионална
гимназия по туризъм „Алеко Константинов“-гр.Поморие да издаде удостоверение
обр.УП-3 за периода 01.09.1985г. – 26.10.1986г.
На 18.06.2021г. СУ„Иван Вазов“-гр.Поморие е издало удостоверение с изх.№ РД-18-695/18.06.2021г.,
с което се удостоверява, че лицето Е.П.Ж. е работила в предприятието и за
посоченото време е получила вписаното на вътрешната страна брутно трудово
възнаграждение или доход, което да послужи за определяне размера на пенсията й,
а именно: за периода 01.10.2002г. – 31.10.2002г. на длъжност „лектор“ – 141,76
лева и за периода 01.11.2002г. – 30.11.2002г. на длъжност „лектор“ – 173,70
лева. Посочено е, че в брутното трудово възнаграждение са включени основна
заплата и клас и върху брутното трудово възнаграждение са начислени и приведени
ДОО. През този период лицето е било назначено като лектор. Данните са извлечени
от разплащателните ведомости (л.80).
С писмо изх.№ 2113-02-1194#6/04.08.2021г. (л.43) началник сектор
„Отпускане на пенсии“ е изискал от СУ„Иван Вазов“-гр.Поморие да издаде
удостоверение обр.УП-3 за периода 01.09.1985г. – 26.10.1986г. за длъжност
„дружинен ръководител“, като бъде посочено дали е изпълнила преподавателската
си норма. С уведомително писмо с вх.№ 2113-02-1194#7/11.08.2021г. в отговор е посочено, че в архива и
ведомостите на СУ „Иван Вазов“-гр.Поморие лицето Е.Ж. не е работила като
„дежурен ръководител“. Сочи се, че в този период лицето е работило в ОК на ДКМС
и по тази причина е невъзможно издаването на УП-3 (л.44).
С писмо с изх.№ 5531-02-397/02.09.2021г. (л.36) началник сектор „Отпускане
на пенсии“ е изискал от началник отдел „Осигурителен архив“ при ТП на НОИ-Бургас
във връзка със заявление №2113-02-1194/21.05.2021г. за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на Е.П.Ж., работила като „дежурен
ръководител“ към ОК на ДКМС-Бургас да се провери и издаде УП-13 за периода,
УП-14 за периода и УП-15 за периода, както и документ, който да доказва дали
лицето е работило в учебни или възпитателни заведения и има ли изпълнена пълна
норма задължителна преподавателска работа.
На 09.09.2021г. СУ„Иван Вазов“-гр.Поморие е издало служебна бележка с изх.№
РД-18-1007/09.09.2021г. в уверение на това, че Е.П.Ж. е работила като учител
лектор в периода 16.09.2002г. – 01.07.2003г., като през този период лицето е
имало 423 лекторски часове, които според чл.38, ал.14 от НПОС се равняват на
00г. 05м. 10 дни (л.37).
На 09.09.2021г. от СУ„Иван Вазов“-гр.Поморие е издадено и удостоверение с
изх.№ РД-18-1008/09.09.2021г., с което се удостоверява, че Е.Ж. е работила в
предприятието и за посоченото време е получила вписаното на вътрешната страна брутно
трудово възнаграждение или доход, което да послужи за определяне размера на
пенсията й, а именно: за периода 01.12.2002г. – 31.12.2002г. на длъжност
„лектор“ – 94,80 лева; за периода 01.01.2003г. – 31.01.2003г., на длъжност
„лектор“ – 126,40 лева; за периода 01.02.2003г. – 28.02.2003г. на длъжност
„лектор“ – 109,30 лева; за периода 01.03.2003г. – 31.03.2003г. на длъжност
„лектор“ – 182,07 лева и за периода 01.05.2003г. – 31.05.2003г. на длъжност
„лектор“ – 181,30 лева. Посочено, че в брутното трудово възнаграждение са
включени основната заплата и клас. Върху брутното трудово възнаграждение са
начислени и приведени ДОО. През този период лицето е било назначено като
лектор. Данните са извлечени от разплащателните ведомости (л.78).
С разпореждане с изх.№ 2113-02-1194#13
от 20.09.2021г. (л.35) ръководител ПО е спрял административното производство по
заявление №2113-02-1194 от 21.05.2021г. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на Е.Ж.. Като мотив за спирането е посочено, че
производството по заявлението за отпускане на пенсия не може да бъде приключено
в законоустановения срок, защото е необходимо да бъде извършена проверка дали
лицето е работило в учебни или възпитателни заведения през периода 01.09.1985г.
– 26.10.1986г., поради което е изискано извършване на проверка от Осигурителен
архив при ТП на НОИ-Бургас.
С писмо с изх.№ 5507-02-867 от 30.09.2021г. (л.34) началник отдел
„Осигурителен архив“ е уведомил началник сектор „Отпускане на пенсии“, че от
ведомостите за заплати е видно, че: за периода 01.09.1985г. – 30.11.1985г. е
била на длъжност „дружинен ръководител“; за м.12.1985г. няма предаден архив на
ОК на ДКМС-гр.Бургас; за периода 01.01.1986г. – 26.10.1986г. е била на длъжност
„дружинен ръководител“; няма данни дали лицето е работило в учебни или
възпитателни заведения; няма данни за преподавателска дейност; няма предадени
трудови договори.
С разпореждане с изх.№ 2113-02-1194#14
от 27.10.2021г. (л.27) ръководител ПО е възобновил административното
производство, спряно с разпореждане №2113-02-1194#13
от 20.09.2021г. и е отказал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Е.П.Ж.
с мотив, че няма необходимия учителски осигурител стаж от 25 години и 8 месеца,
тъй като длъжностите дружинен ръководител и лектор не фигурират в списъка,
утвърден от министъра на образованието и
науката, не са намерени доказателства, че лицето е изпълнило пълната норма
преподавателска работа, с оглед на което е счел, че няма основание за зачитане
на осигурителния стаж на длъжност дружинен ръководител и лектор за учителски
осигурителен стаж по смисъла на НПОС.
С жалба вх.№ 1012-02-290 от 27.10.2021г. Е.Ж. е оспорила пред директора на
ТП на НОИ-Бургас разпореждане №2113-02-1194#13 от 20.09.2021г., с което й е
отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С жалбата се излагат
доводи за неправилно непризнаване на стажа положен като дружинен ръководител
през 1985г.-1986г. за педагогически (л.26).
По повод на жалбата, с писмо с изх. №1019-02-290#1 от 18.11.2021г., директорът на ТП на НОИ-Бургас е
изискал от Е.Ж. да представи копие на диплома за придобита професионална
квалификация (л.24). С отговор вх. № 1012-02-29#2 от
23.11.2021г. (л.19) Е.Ж. е приложила: копие на диплома за висше образование
(л.21); удостоверение №780, издадено от СОУ„Иван Вазов“-гр.Поморие за стаж на
длъжност „учител-лектор“ за периода 16.09.2002г. – 01.07.2003г., или 05 месеца
и 10 дни (л.20); трудова книжка №350 и трудова книжка №02.
Във връзка с оспорването, директорът на ТП на НОИ-Бургас е постановил решение №1012-02-290#3/26.11.2021г.
(л.14), предмет на обжалване в настоящото
съдебно производство. С него е оставено в сила разпореждането на ръководител ПО
от 27.10.2021г. В мотивите е приет за спорен само първия период със
заеманата длъжност „дружинен ръководител“ в ОК на ДКМС-гр.Бургас, а именно
периода от 01.09.1985г. до 26.10.1986г. Изложени са доводи, че при липсата на
доказателства, че спорният осигурителен стаж като дружинен ръководител е
полаган в учебно заведение, то няма основание за приравняване на този стаж като такъв полаган от учител в
учебно или възпитателно заведение. Предвид това, решаващият орган е достигнал
до извода, че лицето няма право на пенсия по чл.69в, ал.1 от КСО, тъй като
второто изискване за наличие на 25 години и 08 месеца учителски осигурителен
стаж, остава неизпълнено.
Решението е
връчено на Ж. на 30.11.2021г. (л.18)
Недоволна
от така постановеното решение, Ж. оспорва същото в настоящото съдебно
производство с доводи за неправилност и незаконосъобразност.
В
административната преписка са представени справка от регистър на осигурените
лица на НОИ при пенсиониране – обобщени суми по осигурители и години и трудови
договори на Е.Ж. (л.30), актуално състояние на трудовите договори (л.32),
трудов договор от 16.09.2002г., сключен между Е.Ж. *** за длъжност – учител по български език и
философия – външен лектор, със срок до 30.06.2003г. (л.47), справка от
персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2005г. до
31.12.2021г. при пенсиониране на Ж. към 02.06.2021г. (л.49) и опис на
осигурителния стаж на Е.Ж. (л.82).
В съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателката
са представени следните доказателства: удостоверение с изх.№ РД-18-400/23.03.2022г.
от СУ „Иван Вазов“-гр.Поморие относно стажа й като „учител –лектор“ за периода
17.09.2002г. – 30.06.2003г. (л.110); удостоверение с изх.№ РД-18-401/23.03.2022г.
от СУ„Иван Вазов“-гр.Поморие за стажа й като „възпитател“ за периода
15.09.2003г. – 17.05.2021г. (л.111); заповед №РД-11-657/01.09.2020г., издадена
от директора на СУ„Иван Вазов“, с която се разрешава на Е.Ж. 170 дни платен
отпуск по чл.160 от КТ (л.112).
С цел
доказване на твърденията в жалбата, Ж. ангажира извършването на съдебно-икономическа
експертиза. В заключението на вещото лице по нея – Н.К. е установено, че за
времето от 01.09.1985г. до 26.10.1986г. жалбоподателката е заемала длъжността
„дружинен ръководител“ в ЕСПУ „Георги Димитров“-гр.Поморие (сега СОУ„Иван
Вазов“-гр.Поморие), като този стаж е заверен с продълговат печат от ОК на
ДКМС-Бургас в трудова книжка № 350, издадена от ОК на ДКМС и е зачетен в
пенсионния доклад под номер 1 като трудов стаж от трета категория с
продължителност 01г 01м 25 дни, толкова, колкото е календарното време. За
времето от 16.09.2002г. до 01.07.2003г. по данни от УП-3 № 780/17.07.2003г.,
издадено от Управление „Образование“ , СОУ„Иван Вазов“-гр.Поморие, Е.Ж. е
изпълнявала длъжността „Лектор в Управление - „Образование“, СОУ„Иван Вазов“-гр.Поморие
и са й зачетени 00г 05м 10 дни трудов стаж от трета категория. Посочено е, че
след анулиране на издаденото от училището удостоверение като неправилно
издадено и издаването на ново удостоверение с отразени помесечно отработените
лекторски часове под № РД-18-400/23.03.2022г. за периода от 17.09.2002г. до
30.06.2003г. Ж. като учител по български език и философия - външен лектор,
назначен с трудов договор № 006/16.09.2002г. за срок до 30.06.2003г., категория
персонал - педагогически, е отработила помесечно следните часове: м.09,2002 -
25 часа, м.10.2002 - 58 часа, м.11.2002 - 71 часа, м.12.2002 - 42 часа, м.
01.2003 - 56 часа, м.02.2003 - 47 часа, м.03.2003 - 44 часа, м.04 .2003 - 33
часа, м.05 .2003 - 44 часа, м.06.2003 - 45 часа, общо 465 часа, изчислено по
правилата на чл.38 ал.14 от НПОС, равно на 05 месеца и 05 дни учителски стаж,
отговарящ на изискаванията за това, отразени в указания № 91-01-208 от
05.08.2010г. на НОИ. Сочи се от вещото лице, че проверката по трудова книжка №
350 установи, че трудовият стаж за периода от 30.11.1987г. до 15.01.1991г. е
правилно зачетен по пенсионния доклад под номер 3, съгласно заверката в
трудовата книжка - с продължителност 03г 01м и 6 дни, като стаж от трета
категория.
От
експертизата е установено и че по данни от пенсионния доклад, периодът от
05.10.2000г. до 13.11.2000г., отразен в трудова книжка № 350 , през който Е.П.Ж.
е била регистрирана и е получавала обезщетение за безработица, е зачетен в
описа под номер 13 с продължителност 00 г 01 м 08 дни, толкова, колкото е
календарното време. Периодът от 01.09.2002г. до 15.09.2002г.,отразен в
Регистъра на осигуреното лице, през който Е.П.Ж. е била регистрирана и е получавала
обезщетение за безработица, е зачетен в описа под номер 16 с продължителност 00
г 00 м 15 дни, толкова, колкото е календарното време. Този стаж е взет предвид
при определяне размера на общия трудов/осигурителен стаж на жалбоподателката.
От вещото
лице е направен обоснован извод, че извършваната работа от Е.П.Ж. на длъжността
„дружинен ръководител“, която е заемала през процесния период от 01.09.1985г.
до 26.10.1986г., представлява учебно-възпитателна работа и след като в
нормативните разпоредби за съответния процесен период няма изискване за
определен норматив, този стаж може да бъде зачетен като учителски.
Съгласно
експертизата трудът, положен в „Комплектстрой“, гр.Хасково от 30.11.1987г. до
15.01.1987г. е правилно признат от трета категория труд. Трудът, положен като
лектор за периода от 16.09.2002г. до 01.07.2003г. следва да се зачете като
учителски с продължителност 00 г 05 м и 05 дни, а трудът, положен като дружинен
ръководител от 01.09.1985г. до 26.10.1986г. следва да бъде признат като
учителски трудов стаж.
В
обобщение вещото лице е посочило, че при изчисляване на учителския стаж на Ж.
следва да се зачетат 01 г. 01 м. и 25 дни учителски стаж за времето от
01.09.1985г. до 26.10.1986г., 05м и 05 дни учителски за времето от 16.09.2002г.
до 01.07.2003г. и 17г. 6м. и 04 дни за времето от 15.09.2003г. до 17.05.2021г.,
като останалите установявания от пенсионните органи са коректни или общият
учителски стаж се изчислява на 26г 05м. и 25 дни, при изискуем 25г и 08м.
От вещото
лице е направено едно уточнение, че от приложения в пенсионната преписка диплом
за завършено виеше образование на жалбоподателката под № 006395 ,Серия А-84,
регистрационен номер 12065/86 г. е видно, че на Ж. й е призната квалификацията
„специалист по българска филология и учител по български език и литература“ с
решение на Държавната изпитна комисия от 12.02.1986 година, поради което за
времето от 01.09.1985г. до 12.02.1986г. (00г05м11д) Ж. не отговаря на условието
да има педагогическа правоспособност, т.к. само е завършила семестриално, но не
е дипломирана.Това време следва да се изключи от зачетения трудов стаж като
учителски и като такъв да се признае само за времето от 12.02.1986г. до
26.10.1986г., т.е. само 08 м и 14 дни вместо 1г 01м и 25 дни, или общият
учителски стаж би бил 26г. 00м. и 14 дни, при изискуем 25г. и 08м. и Ж. би имала
право на учителска пенсия.
В хода на
съдебното производство са разпитани и свидетелите В.М.Д. и Л.Д.С.. Съгласно
показанията на свидетелската Д., тя е била дружинен ръководител в СОУ„Иван
Вазов“-гр.Поморие от 1981г. до септември 1988г., като в периода 1984г. – 1986г.
е била в майчинство и жалбоподателката я е замествала. Посочва, че дружинният
ръководител е отговарял основно за възпитателната работа в училището.
Провеждали са редица мероприятия, свързани с учебна дейност, трудова дейност,
спортна дейност, много празници са организирали. Били са с ненормиран работен
ден, но 8-часовия работен ден задължително са си го изпълнявали, а се е
налагало понякога в събота и неделя и по време на празници също да са
ангажирани. Сочи, че са били назначени от Комсомола – ДКМС, но са се съобразявали
с работата в училище, като работата са си изпълнявали конкретно и само в това
училище. Отчитали са се пред Педагогическия съвет на училището, пред тогавашния
„Пионерски дом“ също и всяка година са им правели атестация от Комсомола на
дружинните ръководители. В училище са се отчитали пред Педагогическия съвет и ръководството
на училището, работели са съвместно с тях.
Съгласно
показанията на свидетелката С., същата познава жалбоподателката от времето,
когато е работела в „Общински пионерски дом“, гр.Поморие, завеждащ отдел
„организационно-методичен“, а тя е била дружинна ръководителка в СОУ„Иван
Вазов“-гр.Поморие през 1985г.-1986г. Посочва, че дружинните ръководители са
били по принцип хора с педагогическо образование, които в по-големите училища са
били на щатна длъжност, а в по-малките училища, където е имало по 60-70 ученика,
са били на нещатна длъжност учители, които са съвместявали. Дружинните по
принцип са се занимавали основно с възпитателна работа. Имали са и ресора възпитателна
работа, организирали са всички тържества, пионерски сборове, бележити дати,
организирали са извънкласна дейност, пионерските лагери. Били са назначавани от
ДКМС, а „Пионерски дом“ е бил методически ръководител. Сочи, че по принцип
работното място на дружинните ръководители е било в конкретното училище.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, се налагат следните
правни изводи:
Съдът,
като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани
в разпоредбата на чл.146 от АПК
и като съобрази нормата на чл.168 от АПК, счита жалбата за основателна.
Предмет
на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ-Бургас, взето по реда и при
условията на чл.117 от КСО,
т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност. Обжалваното решение е постановено при спазване на
изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е
надлежно мотивирано. Административният орган е
спазил изискването на чл.35 от АПК и е издал обжалвания административен акт
след изясняване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая и
след обсъждане на обясненията и възраженията на Ж..
По
отношение на съответствието на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане с материалния закон, настоящият съдебен състав приема следното:
Основният спор между страните се свежда до установяване на факта дали стажът,
положен от жалбоподателката на длъжност „дружинен ръководител“ за периода
01.09.1985 г. до 26.10.1986 г. към ОК на ДКМС-Бургас, е учителски по смисъла на
чл.69в от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.69в, ал.1 от КСО учителите придобиват право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10
месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен
стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От 31
декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година, както следва: т.1. до 31 декември 2029г. възрастта за жените се
увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030г. – с по
3 месеца за всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст; т.2. до
31 декември 2017г. възрастта за мъжете се увеличава с по 2 месеца за всяка
календарна година, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна
година до достигане на 62-годишна възраст.
Съгласно ал.5 на чл.69в КСО, лицата, които заемат учителски длъжности,
както и зачитането на осигурителния стаж за учителски по смисъла на този
кодекс, се определят с наредбата по чл.106.
Това е Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) (обн., ДВ, бр. 21
от 17.03.2000г., в сила от 01.01.2000г.), като съгласно разпоредбата на чл.19,
ал.1 и ал.2, учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или
възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения, както и
осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от
министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако
отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател
съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност
и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа.
Органите на ТП на НОИ-Бургас са приели, че не са представени и не са
открити доказателства удостоверяващи, че
жалбоподателката Ж. заемайки длъжността „дружинен ръководител“ е изпълнила
пълната норма преподавателска работа и че полагания от нея труд е в учебно или
възпитателно заведение, каквото е изискването на отменения Закон за пенсиите и
съответно отменения ППЗП, така и на действащите след 31.12.1999г. КСО и НПОС.
Между страните няма спор, че през периода от 01.09.1985г. до 26.10.1986г. жалбоподателката
е работила в структурите на ОК на ДКМС-Бургас на длъжност „дружинен
ръководител“. Съгласно разпоредбата на § 9 от ПЗР на КСО времето, което се
зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до
31.12.1999г. (какъвто е и спорният), съгласно действащите дотогава разпоредби,
се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Следователно, трудовият и
осигурителният стаж положени от жалбоподателката, следва да бъдат преценени
съгласно разпоредбите, действали към момента на съществуването на трудовото или
осигурителното правоотношение.
През периода 01.09.1985г. – 26.10.1986г. са действали Законът за народната
просвета (обн. ДВ, бр.218 от 1948г., отм. със Закон за народната просвета от
1991г., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991г.) и Указ № 330 за народната просвета (обн.
изв. бр.90 от 1954г., отм. ДВ, бр.86/91г.). И в двата нормативни акта не се
констатира да е предвиден изрично норматив за задължителна преподавателска
работа на дружинните ръководители в учебни и възпитателни заведения, какъвто
изискват да е налице органите на пенсионното осигуряване. Неправилно органите
на пенсионното осигуряване се позовават на нормата на чл.41 от ППЗП (отм.), тъй
като изискването за изпълнена пълна норма за задължителна преподавателска
дейност е въведено действително с чл.41 от ППЗП (отм.), но едва с изменението й
с ДВ, бр. 10 от 1998г., в сила от 1.01.1998г., т.е. след периода в който
жалбоподтаелската е полагала труд като „дружинен ръководител“. От изложеното се
достига до извод, че стажът като дружинен ръководител е учителски стаж, ако е
придобит от лице с необходимото образование, по време на работа, свързана с
възпитанието на деца в учебни заведения, при ненормиран 8-часов работен ден.
Разпоредбата на чл.41, ал.2 от НПОС (отм.), възпроизведена и в чл.19, ал.2
от НПОС няма придадено обратно действие и не е приложима при преценката и
квалификацията на трудов стаж, придобит преди влизането й в сила. Съгласно
цитираните по-горе нормативни актове, действали по време на придобиване на
трудовия стаж, положеният труд в основните училища при ненормиран 8-часов
работен ден на учебно-възпитателни и организационно-педагогически длъжности,
сред които е дружинният ръководител, се зачита за учителски. Дружинните
ръководители на Димитровската пионерска организация „Септемврийче“ са сред
педагогическите длъжности, свързани с възпитанието на децата от основния курс
на образование. Прегледът на цялата нормативна уредба, в сила до 1990г., сочи,
че дружинните ръководители са били със статут на учителски кадри (чл.1 от ПМС №
50 от 02.11.1989г. за въвеждане на новата система от основни заплати в
народната просвета, Правилник за ученическите почивни лагери и екскурзионното
летуване на учениците (ДВ, бр.53 от 6.07.1982г.) и др. В наредбите за
определяне на индивидуалните месечни работни заплати на персонала, зает в
средното образование са съществували изрични разпоредби, с които в кръга на
учителските длъжности са били причислявани дружинните ръководители на щат с
учителска квалификация.
Дейността на дружинния ръководител, посочен в закона като „ръководител на
организацията „Септемврийче“, е включвала учителски функции за възпитание на
деца от първи до осми клас в различни учебни заведения и затова се е
изпълнявала от лица с педагогическо образование, каквото жалбоподателката
безспорно притежава, съгласно чл.116 от Закона за народната просвета (отм.
22.10.1991г.), а именно „Завършилите
института за ръководители на Димитровската организация „Септемврийче“
придобиват права на редовни ръководители на Димитровската организация
„Септемврийче“ и на редовни прогимназиалниучители по първа група предмети“.
В настоящия случай видно от трудова книжка № 350, издадена от ОК на ДКМС
(л.121) по безспорен начин се установява, че жалбоподателката е заемала
длъжността „дружинен ръководител“ в ЕСПУ„Георги Димитров“-гр.Поморие (сега
СОУ„Иван Вазов“-гр.Поморие) за периода от 01.09.1985г. до 26.10.1986г., като
този стаж е заверен с продълговат печат от ОК на ДКМС-Бургас. Фактът се
потвърждава и от свидетелските показания на свидетелите Д. и С., които заявяват,
че през периода 1985г. – 1986г.
жалбоподателката е полагала труд като дружинен ръководител в СОУ„Иван
Вазов“-гр.Поморие с ненормиран 8-часов работен ден. Предвид това, извършваната
от Ж. работа може да бъде квалифицирана като учебно-възпитателна работа,
полагана в учебно-възпитателно заведение.
Съгласно чл.15, раздел „Извънучилищни учреждения и форми на извънкласна и
извънучилищна работа“ от Указ № 330 за народната просвета, положеният труд при
ненормиран осемчасов работен ден на учебно-възпитателните и
организационно-педагогическите длъжности, сред които е и трудът на дружинните
ръководители в основните училища се е зачитал за осигурителен стаж.
Обстоятелството, че Ж. е била назначена на работа от ОК на ДКМС-гр.Бургас през
процесния период, каквато е била и установената практика, е ирелевантно и няма
отношение към определянето на спорния осигурителен стаж като учителски, доколкото
от доказателствата по делото е установено, че същата притежава необходимата
квалификация, а трудът свързан с възпитание на деца от основния курс на
обучение, е полаган в училище.
Видно от представеното копие на диплома за завършено висше образование
серия А 84 № 006395, на жалбоподателката й е призната квалификация „Специалист
по българска филология и учител по български език и литература с решение на
Държавната изпитна комисия от 12.02.1986г., което води до извод за придобита
педагогическа правоспособност към 12.02.1986г. Предвид това като учителски не
може да бъде зачетен стажа на Ж. като дружинен ръководител в ЕСПУ„Георги Димитров“-гр.Поморие (сега
СОУ„Иван Вазов“-гр.Поморие) за периода от 01.09.1985г. до 12.02.1986г., тъй
като не отговаря на условието да има педагогическа правоспособност.
С оглед
на изложеното по-горе и доколкото по делото е установено, че Ж. за периода от 12.02.1986г.
до 26.10.1986г. (08 м и 14 дни) е работила
като дружинен ръководител в ЕСПУ„Георги Димитров“-гр.Поморие (сега СОУ„Иван
Вазов“-гр.Поморие), с работодател ОК на ДКМС-гр.Бургас, която дейност
представлява учебно-възпитателна дейност, притежавала е изискуемото
педагогическо образование и в нормативните разпоредби действали към този период
не е налице изискване за определен норматив, то осигурителният стаж за периода от
12.02.1986г. до 26.10.1986г. следва да бъде зачетен като учителски. В този
смисъл са и решение № 13096 от 22.10.2020г. на ВАС по адм.д.№ 9650/2020г.; решение
№ 10354 от 28.07.2020г. на ВАС по адм.д.№ 152/2020г.; решение № 12682 от
18.10.2018г. на ВАС по адм.д.№ 3075/2018 г.; решение № 168 от 7.01.2020г. на ВАС по адм.д.№
5753/2019г. и др.
Като
учителски стаж следва да се зачете и времето от 16.09.2002г. до 01.07.2003г. за
изпълняваната длъжност „лектор в Управление „Образование“, СОУ„Иван Вазов“-гр.Поморие.
Съгласно трудов договор №006/16.09.2002г. (л.47), Ж. *** като учител по
български език и философия – външен лектор, като изрично е упоменато, че е
педагогически персонал. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.14 от НПОС „Осигурителният стаж за времето до 31
декември 2008г. на лекторите преподаватели, които работят по трудово
правоотношение в едно или повече учебни заведения, в читалища или други
организации, се определя, като за един месец осигурителен стаж се зачита
календарният месец, през който са изработени най-малко 75 часа, а във висшите
училища - 50 часа и са внесени или дължими осигурителните вноски върху не
по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната
икономическа дейност на осигурителя. Когато са изработени по-малко от 75,
съответно 50, часа, общият брой на изработените часове се разделя на 3,
съответно на 2, и осигурителният стаж се зачита в дни, ако са внесени или дължими
осигурителните вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход за
съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя,
съобразно зачетеното за осигурителен стаж време. За времето след 1 януари
2009г. осигурителният стаж се зачита по чл.9 КСО съобразно сключения договор“.
В хода на
съдебното производство от жалбоподателката е представено удостоверение УП-3 с
изх.№ РД-18-400 от 23.03.2022г., с което е анулирано издаденото преди това УП-3
№ 780 от 11.07.2003г. В удостоверението от 23.03.2022г. са отразени помесечно
отработените лекторски часове за периода от 17.09.2002г. до 30.06.2003г. на Ж.
като учител по български език и философия - външен лектор, назначен с трудов
договор № 006/16.09.2002г. за срок до 30.06.2003г., категория персонал -
педагогически, а именно: м.09,2002 - 25 часа, м.10.2002 - 58 часа, м.11.2002 -
71 часа, м.12.2002 - 42 часа, м. 01.2003 - 56 часа, м.02.2003 - 47 часа,
м.03.2003 - 44 часа, м.04 .2003 - 33 часа, м.05 .2003 - 44 часа, м.06.2003 - 45
часа, общо 465 часа, които изчислени по правилата на чл.38, ал.14 от НПОС, са
равни на 05 месеца и 05 дни учителски стаж.
Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания (чл.142, ал.2 от АПК), към който момент е безспорно наличието на новоиздаденото УП-3, поради
което настоящият състав следва да го вземе предвид, което от своя страна води
до извод, че стажът на жалбоподателката Ж. за периода от 16.09.2002г. до
01.07.2003г. се определя като учителски, доколкото по делото е установено, че
за този период Ж. е работила като учител по български и философия – външен
лектор по трудово правоотношение (трудов договор № 0006 от 16.09.2002г.) с
СОУ„Иван Вазов“-гр.Поморие.
От всичко изложено по-горе съдът намира, че придобитият стаж от
жалбоподателката за периода от 12.02.1986г. до 26.10.1986г. към ОК на ДКМС-Бургас
(08 м и 14 дни) и от 16.09.2002 г. до 01.07.2003г. като лектор в СОУ „Иван
Вазов“, гр.Поморие (05 м и 05 дни), следва да бъде зачетен като учителски и са
изпълнени изискванията да й бъде отпусната исканата пенсия, поради което
оспорваното решение се явява незаконосъобразно, а подадената жалба –
основателна.
Доколкото естеството на оспорвания административен акт не позволява спорът
да бъде решен по същество от съда, съобразно нормата на чл.173, ал.2 от АПК,
след отмяна на оспорвания акт делото следва да се върне като преписка на ТП на
НОИ-Бургас за произнасяне с нов акт по заявлението на Е.Ж., при съобразяване с дадените
от съда указания по тълкуването и прилагането на закона и при преценка
наличието на останалите законови изисквания за отпускане пенсия на
жалбоподателката.
При този резултат на делото право на присъждане на съдебно-деловодни
разноски има жалбоподателя, съобразно нормата на чл.143, ал.1 от АПК.
Жалбоподателят е извършил разноски в размер на 10 лева – заплатена държавна
такса (л.91), 550 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице (л.107 и
л.144, стр.2) и 500 лева – заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно
договор за правна помощ (л.99). Ответникът е направил възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което следва да бъде
уважено до размера от 350 лева, посочен в чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така на
жалбоподателката следва да бъдат присъдени общо разноски в размер на 910 лева.
Мотивиран
от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас,
VІІ-ми състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение изх.№ 1012-02-290#3/26.11.2021г. на директора
на ТП на НОИ-Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 2113-02-1194#14/27.10.2021г.
на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Бургас.
ВРЪЩА преписката на ТП на НОИ-Бургас за произнасяне по
заявление вх.№ 2113-02-1194/21.05.2021г., подадено от Е.П.Ж. за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при спазване на указанията в
настоящите мотиви.
ОСЪЖДА Териториалното
поделение на Националния осигурителен институт - Бургас да заплати на Е.П.Ж., ЕГН-**********,
постоянен адрес: ***, сумата от 910 (деветстотин и десет) лева, за
съдебно-деловодни разноски.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: