Решение по дело №804/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по подадена касационна жалба от С. С. Б., понастоящем в Затвора [област], чрез пълномощник адв. Д., срещу Решение № 1837/26.02.2024 г. по адм. дело № 2767/2023 г. по описа на Административен съд – [област], XVI състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от Боюклийски против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ [населено място] за заплащане на обезщетение над сумата от 7 160 лева до предявения размер от 50 000 лева, за исковия период от 10.01.2016 г. до 15.10.2020 г. и в останалата му част. В жалбата са релевирани доводи, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се моли да бъде изменено. В с.з. касационният жалбоподател моли ГДИН да бъде осъдена за цялата, предявена сума или да бъде увеличен размерът на обезщетението.

Ответникът по касационната жалба – ГДИН чрез процесуалния си представител юриск. Ч., счита същата за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне.

Представител на Окръжна прокуратура – [област] застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Административен съд – [област], ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на производството пред първоинстанционния съд е бил, предявен от С. С. Б. против ГДИН, иск за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за причинени неимуществени вреди за престоя му в Затвора [населено място] в периода от 10.01.2016 г. до 15.10.2020 г., ведно със законна лихва върху обезщетението от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Твърденията на лицето са били, че през посочения период при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ условията са били следните: пренаселени килии, без санитарен възел на определените и задължителни места (на коридора), за общата баня се минавало през двора, наличие на хлебарки, дървеници, гризачи, липса на адекватно лечение, липса на подходяща храна, с което се твърди, че са му били причинени неимуществени вреди, в резултат на условия, които са унизителни за човешкото достойнство и водят до нарушаване на чл. 3 от КЗПЧ.

С Решение № 1837/26.02.2024 г. по адм. дело № 2767/2023 г. по описа на Административен съд – [област], XVI състав, ГДИН е осъдена да заплати на Боюклийски сумата в размер на 7 160 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие от неосигуряване на минимална жилищна площ за 1 591 дни в Затвора [населено място] за исковия период от 10.01.2016 г. до 15.10.2020 г., ведно със законна лихва върху присъдената сума, считано от 08.11.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен, предявеният иск за заплащане на обезщетение над сумата от 7 160 лева до предявения размер от 50 000 лева за исковия период от 10.01.2016 г. до 15.10.2020 г. и в останалата му част.

За да стори това, от фактическа страна съдът е констатирал, че за времето от 10.01.2016 г. до 27.04.2017 г. (преместването в Затвора [населено място]) по делото няма данни и доказателства за осигурена жилищна площ от 4 [жк], ал. 4 от ЗИНЗС – тоест за 473 дни, за времето от 27.04.2017 г. до 21.08.2017 г. ищецът не е бил в Затвора [населено място], поради което тези 117 дни не следва да се включват, тъй като по исковата молба няма твърдения и оплаквания за пребиваване в Затвора [населено място], от 22.08.2017 г. до 20.12.2019 г. по делото не са представени данни за осигурена жилищна площ от 4 [жк], ал. 4 от ЗИНЗС – тоест за 851 дни, за времето 21.12.2019 г. до 15.10.2020 г. по делото със становище от 06.12.2023 г. са посочени пребиваващите в стая № 33, като за целия период от 33 дни осигурената жилищна площ е била от 3,97 кв.м., с което е прието, че е спазено изискването по чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а за другите 267 дни не е спазено законовото изискване за минимална жилищна площ от 4 кв.м. При липса на доказателства и информация в какви по размери помещения и с колко лишени от свобода е бил настанен ищецът в посочените в предходното изложение периоди, при условията на чл. 284, ал. 3, изр. 2 от ЗИНЗС, съдът е приел за доказани съответните факти, заявени от него - твърдението за пренаселеност, т.е. за неосигуряване на минималната жилищна площ в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС за период от 1 591 дни. За период от 33 дни (24.07.2020 г. - 24.08.2020 г. и 08.10.2020 г.) е прието, че е бил с осигурена жилищна площ 3,97 кв.м. (което съдът е приел, че спазва изискването по чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, тъй като отклонението е минимално – 0,03 кв.м.). С оглед доказателствената тежест в процеса, съдът е приел, че ответникът не е представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието по отношение на пренаселеност, което обстоятелство е довело до извод на съда за поставяне на ищеца за период от 1 591 дни в неблагоприятно положение на пренаселеност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

Оплакванията на ищеца за липса на вентилация, отопление, обзавеждане, чистота в помещенията, в които е пребивавал, са приети за неоснователни. Мотивирано е, че по делото е доказано, че стаите са били обзаведени, същите са били с отваряеми прозорци, с осигурени хигиенизиращи материали. Като неоснователни са приети и оплакванията, че липсват санитарни възли, където е изискуемо, като е посочено, че за пребиваването в Затвора [населено място] за посочения исков период от 10.01.2016 г. до 15.10.2020 г. по делото са представени данни за налични санитарни възли към всяко едно от помещенията, където е настаняван ищецът, стаите са били обзаведени съгласно нуждите на обитателите, осигуряван е хранителен режим по стандартен порцион, водоснабдяването е от мрежата на града, отоплението е чрез локално парно, проветряването е според желанието на лишените от свобода - от отваряемите прозорци, тоалетните са със самостоятелен вход, поддържането на чистотата в килиите е отговорност на задържаните, на които се осигуряват препарати и средства за почистване, които могат да се получават и от близките, по график е разпределено ползването на баня, а като работещ Боюклийски е ползвал такава всеки ден, ответникът е представил утвърдени графици за разпределение на времето на лишените от свобода за всеки от постовете, които съдържат и график за лекар, баня, библиотека, лавка, пералня, представен е и график за медицинско обслужване. Посочено е на следващо място, че в исковата молба са отправени твърдения, че са много души и не им се обръща внимание, през периода на пандемия и изобщо, но е мотивирано, че липсват конкретни твърдения ищецът да е страдал от заболяване и за него да не е получил медицинска грижа, като няма представено нито едно доказателство и медицинска документация от негова страна за заболяване.

На следващо място е прието, че ГДИН е доказал, че е осигурил ДДД обработка - от представените доказателства по делото е установено, че от страна на администрацията в Затвора [населено място] се извършва дезинсекция и дератизация на сградите, разпитаните свидетели също са заявили, че се извършват, а в справките също са представени данни за извършване на тези мероприятия. Прието е, че от страна на ответника са положени усилия за справяне с проблема с насекомите, което е потвърдено и от свидетелските показания на Д., който също е заявил, че има осигурени препарати, извършва се дезинфекция, дадени са постелъчно бельо, одеяла, а в частта, че същите като количество са лоши или недостатъчни, съдът не ги е кредитирал, като е посочил, че тези показания са недостатъчни за доказване на незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията, тъй като същата е осигурила набавянето на препарати, дала е възможност за закупуване или внасяне, подсигурила е възможност за самопочистване от страна на лишените от свобода и самият бит и хигиенни навици на лишените от свобода не следва да се вменяват в неизпълнение на задълженията на администрацията. Прието е още, че има достъп до естествена светлина, прозорците се отварят, светлината се компенсира от електрическо осветление, помещенията са отопляеми от локална инсталация, при поддържане на хигиена и желание от обитателите не би следвало да се образуват мухъл и влага. Писмените доказателства е прието, че сочат, че помещенията са обзаведени с необходимите вещи - маси, столове, шкафове, които да обслужват нуждите на обитателите.

И не на последно място е посочено, че в исковата молба се навеждат твърдения за липса на санитарен възел при коридора, но от доказателствата по делото е установено, че на ищеца му е осигурен санитарен възел към всяко помещение, в което е пребивавал, представен е график за ползване на баня, както и наличието на течаща топла вода, ползването на обща баня и санитарен възел е било също осигурено, поради което и като неоснователно е прието твърдението, че неосигуряването на санитарен възел в коридора, е незаконосъобразно бездействие. Според първоинстанционния съд няма незаконосъобразни бездействия на администрацията в тази насока.

При това положение е мотивирано, че правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че е налице противоправно поведение на затворническата администрация, изразяващо се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ за период от 1 591 дни и ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния единствено по отношение на пренаселеност за този период от 1 591 дни в Затвора [населено място], т.е. искът на Боюклийски срещу ГДИН е приет за основателен единствено за неосигуряване на достатъчно жилищна площ за период от 1 591 дни, като в останалата му част е отхвърлен като недоказан. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, при отчитане икономическия стандарт на страната, съдът е присъдил обезщетение в общ размер на 7 160 лева за 1 591 дни на пренаселеност от исковия период от 10.01.2016 г. до 15.10.2020 г. (с прекъсване от периодите, в които ищецът е бил в Затвора [населено място] и за месец в Затвора [населено място] 24.07 - 24.08.2020 г. и 08.10.2020 г.), съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ.

Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е приложил изцяло стандартите на ЕКПЧ, което сочи на правилност и обоснованост на решението. Неоправдано в тази връзка е оплакването в касационната жалба.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, първоинстанционният съд е дал възможност на същите да ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка. Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите, предмет на исковата молба. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора, приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод, че частично са доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда, не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение.

Първоинстанционният съд, след като е направил съвкупна преценка на доказателствата по делото, правилно е приел за основателно и доказано единствено оплакването за недостатъчната площ на помещенията, в които Боюклийски е изтърпявал наложеното му наказание през процесния период. Позовавайки се на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, съдът обосновано е приел за недоказани и неоснователни останалите оплаквания на Боюклийски за лоши битови и хигиенни условия и за неосигуряване на адекватна и навременна медицинска помощ. Приемайки, че кумулативно са налице елементите от правопораждащ фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че е доказана само една част от оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки кумулативното въздействие на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие, първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразен извод, че предявеният от него иск срещу ГДИН е частично основателен и при съблюдаване на изискването на чл. 52 от ЗЗД е определил конкретния размер на следващото му се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, а именно 7 160 лв. Присъденото обезщетение е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху ищеца, като се имат предвид и размерите на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния.

За пълнота е необходимо да се посочи, че в спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването. От страна на Боюклийски (погрешно посочван в обжалваното решение и като Б. и Боюкиев) не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че е бил лишен от право да ползва пералня, както и че дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага, както и че се налага да преминава през двора, за да ползва баня и зимата е много неприятно. Или, с оглед доказателствената тежест в процеса и факта, че от страна на ищеца не са ангажирани конкретни доказателства, досежно коментираните тук твърдения за лоши битови условия в Затвора [област], правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не е установено той да е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС. Друг е въпросът, че твърдяната в касационната жалба задименост, е наведена за пръв път в настоящото производство.

Останалите наведени възражения в касационната жалба, които освен, че носят бланкетен характер и не коментират никакви конкретни за случая факти, са идентични с възраженията, изложени в първоинстаннционното производство, като съдът е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни. Това обосновава и изводите на настоящия състав за неоснователност на касационната жалба.

По изложените съображения в обжалваната част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – [област], ХХI състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1837/26.02.2024 г. по адм. дело № 2767/2023 г. по описа на Административен съд – [област], XVI състав, в частта, с която е отхвърлен, предявеният иск от С. С. Б., [ЕГН], против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ [населено място] за заплащане на обезщетение над сумата от 7 160 лева до предявения размер от 50 000 лева, за исковия период от 10.01.2016 г. до 15.10.2020 г. и в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.