Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ІV-130 10.01.2019
г.
град Бургас
Бургаският
окръжен съд, IV
граждански въззивен състав,
На
десети декември, две хиляди и осемнадесета година,
В
открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Вяра Камбурова
Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Ваня Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Кирязова-Вълкова гр.д. № 1734 по описа за
2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод въззивната жалба на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД против Решение № 1520/12.07.2018 г., постановено по гр.д. № 1725/2017 г. по описа на PC-Бургас, с което е отхвърлен предявения от въззивника против Г.К.Г. и Е.К.С. иск за приемане за установено, че „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД е собственик на поземлен имот с идентификатор 67800.54.119 по КК и КР на гр. Созопол, както и ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответниците разноски в размер на 300 лв. В жалбата се твърди, че решението на БРС е необосновано и неправилно, като същото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Според въззивното дружество БРС не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната цялост, не е изложил мотиви защо дава вяра на едни доказателствени средства, а на други - не, не е изложил съображения, обосноваващи постановеното решение. Твърди се също така, че изводът на съда за изтекла в полза на ответниците 10-годишна погасителна давност е неправилен, тъй като по делото не е било установено по безспорен начин те да са владяли имота непрекъснато и спокойно, а напротив – налице са доказателства, че владението на ответниците е било прекъснато, както и че то е било нарушено и оспорено. На следващо място се твърди, че съдът не е изложил мотиви защо приема, че е налице правоприемство, съответно липсва произнасяне за присъединяване на срока на владение. Не било обсъдено и възражението на ищеца за прекъсване на течащата в полза на ответниците придобивна давност, поради образуване на съдебни производства, респ. за спиране на давността по време на висящи съдебни процеси. Не било обсъдено и ценено от първоинстанционния съд и обстоятелството, че решението на ВКС, с което е уважен предявеният от ищцовото дружество иск по чл. 108 от ЗС, е било вписано в АВ - СВ Бургас на 13.11.2012 г. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск, както и да присъди на въззивника направените разноски пред двете инстанции. В съдебно заседание се явява процесуален представител на въззивното дружество, който поддържа жалбата, ангажирани са нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок,
от лице, имащо право на жалба и отговаря на изискванията на чл. 259 и
следващите от ГПК, поради което е допустима.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите Г.К.Г. и Е.К.С. са подали отговор,
в който твърдят, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на БРС е
правилно, законосъобразно и обосновано, като не са налице посочените във
въззивната жалба негови пороци. Изложени са доводи по съществото на спора.
Посочено е също така, че районният съд не се е произнесъл по всички
съображения, изложени в отговора на ответниците, поради което се моли те да
бъдат обсъдени от въззивния съд. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено
и на въззиваемите да бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В
съдебно заседание въззиваемата Г.Г. се явява лично, като за двете въззиваеми лица
се явяват упълномощени процесуални представители, които поддържат отговора, не
са ангажирани нови доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства,
доводите на страните и релевантните разпоредби на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството
пред РС-Бургас е образувано по предявения от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД против Г.К.Г. и Е.К.С. и допълнително
уточнен и изменен иск, с който се моли (след направеното в с.з. на 15.05.2018
г. и прието от съда изменение на иска) да бъде прието за установено по
отношение на ответниците, че ищцовото дружество е собственик на недвижим имот,
находящ се в земл. на гр. Созопол, м. „Мапи“, представляващ поземлен имот с
идентификатор 67800.54.119, целият с площ от 3 859 кв.м., с номер по
предходен план 10.560, представляващ част от к-г „Каваци“, идентичен с ПИ с пл.
№ 10560, както и да бъде отменен нотариален акт № ***, т. *, рег. № ****, д. №
2**/**.**.20** г. на нотариус С. Янков с рег. № 542, с който ответниците са
признати за собственици на имота. Твърди се, че дружеството е придобило имота
на осн. чл. 17 и чл. 17а от ЗППДОП (отм.), вр. пар. 15а от ПЗР на ЗППДОП (отм.)
и на осн. пар. 10от ДР на ЗПСПК, а с влязло в сила съдебно решение е бил уважен
предявеният от дружеството против наследодателката на ответниците Е. П. Л. иск
по чл. 108 от ЗС по отношение на този имот, както и са били отменени два констативни
нотариални акта, удостоверяващи правото на собственост на Е. Л. върху имота.
Въпреки това решение, което според ищеца обвързва правоприемниците на Е. Л., на
**.0*.20** г. нейната наследница - М. И. - е извършила в полза на ответниците
(нейни ******) дарение на 1/3 ид.ч. от процесния имот, за която и двете страни
по сделката са знаели, че не е собственост на дарителката. Междувременно ответниците
са отдавали под наем на трети лица целия имот и са твърдяли, че са негови
собственици, което според ищеца обосновава правния му интерес от предявения установителен
иск. Ангажирани са
писмени доказателства.
Ответниците
са подали отговор на исковата молба, в който са оспорили иска като недопустим и
неоснователен. Същите са оспорили правото на собственост на ищцовото дружество,
като твърдят, че нито в полза на държавата, нито в полза на ищеца се е
осъществил фактическият състав на придобивното основание върху процесния имот. Твърдят
също така, че не са били страни в развилото се производство по чл. 108 от ЗС,
поради което постановеното по този иск решение не ги обвързва и ищецът в
настоящото производство следва да установи правото си на собственост чрез пълно
и главно доказване. На следващо място в условията на евентуалност - ако съдът
приеме, че ищецът е придобил правото на собственост върху имота, ответниците са
направили възражение за придобиване на имота по давност – чрез добросъвестното
му владение, продължило повече от 10 години, като същите са заявили, че
присъединяват към своето владение и владението на своя праводател М. И., както
и владението на наследодателката Е. Л. Ангажирани са писмени и гласни доказателства.
Ищцовото
дружество е оспорило възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза
придобивна давност по отношение на процесния имот, като твърди, че давността е
била прекъсната със завеждането на иска по чл. 108 от ЗС през 2001 г., както и
такава не е текла по време на водените между страните съдебни производства през
периода 2001 г. – 2014 г., а на 24.04.2018 г. „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД е било въведено
във владение на имота, поради което в полза на ответниците не е изтекъл
твърденият от тях 10-годишен срок на придобивната давност.
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че решението на БРС е валидно и допустимо.
По
правилността на първоинстанционното решение и във връзка с наведените в жалбата
оплаквания, въззивният съд намира следното:
Видно
от приложените по делото съдебни решения, постановени по гр.д. № 2583/2001 г.
на БРС, по възз.гр.д. № 1414/2003 г. на БОС и по гр.д. № 2430/2004 г. на ВКС,
„ХЕЛИО-ТУР-С“ АД е предявило против Е. П. Л. и Г. П. К. ревандикационен иск по отношение
на процесния в настоящото производство имот, който иск е бил уважен и решението
е влязло в сила на 22.03.2006 г. Това решение е било вписано в АВ – СВ-Бургас
на 13.11.2012 г., съгласно представената справка за имота.
Видно от приложеното
удостоверение за наследници на Е. Л., същата е починала на 07.02.2009 г., като
е оставила трима наследници, единият от които е М. А. И.. Не се спори между
страните, а е налице и изрично признание на ответниците в тази насока, че М. И.
е тяхна майка.
През
2006 г. М. А. Л., Я. А. Л. и С. А. Л. са подали молба за отмяна на влязлото в
сила решение по горепосочения ревандикационен иск, която е била оставена без
уважение с Определение № 267/ 15.11.2006 г. по гр.д. № 379/2006 г. на ВКС.
През
2013 г. нова молба с искане за отмяна на влязлото в сила решение по
ревандикационния иск е била подадена от Я. А. Л., С. А. Л., Г.К.Г. и Е.К.С., но тази молба
е била оставена без разглеждане с Определение № 301/15.11.2013 г., постановено по
гр.д. № 6266/2013 г. на II г.о.
на ВКС, потвърдено с Определение № 204/ 09.04.2014 г., постановено по ч.гр.д. №
1912/2014 г. на I г.о.
на ВКС.
Видно е също така, че през 2013
г. пред АдмС-Бургас се е развило производство по жалба на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД
против заповед, с която е била отменена заповед за изменение на кадастралния
регистър към кадастралната карта на гр. Созопол – в частта относно процесния
имот, но от представените преписи на съдебни актове не става ясно кои физически
лица са били конституирани като заинтересовани лица (същите са посочени с инициалите им).
По делото е представено копие
на нотариален акт № *** от **.0*.20** г., с който М. И. е дарила на ******те си
Е.С. и Г.Г. идеални части от пет недвижими имота, включително 1/3 ид.ч. от
процесния имот с идентификатор 67800.54.119. Представени са и договори за наем,
с които Е. Л. (през 2001 г. и 2007 г.), а в последствие М. И. (през 2009 г.) и
двете ответници (през 2015 г.) са отдавали под наем процесния имот.
В производството пред
първоинстанционния съд са разпитани двама свидетели, които заявяват, че
познават двете ответници, техните майка и баба, както и че знаят имота им на
къмпинг „Каваците“. И двамата свидетели категорично заявяват, че от
реституирането на имота и въвеждането на собствениците му във владение през 1999
г. са виждали в него само двете ответници, които са го стопанисвали и ползвали
и са направили в него редица подобрения, като те са отдавали под наем част от
имота и намиращите се в него бунгала. Свидетелите заявяват също така, че не са
виждали представители на ищцовото дружество в имота.
Във въззивното производство са
представени копия на предявена от Е.С. и Г.Г. против „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД на 08.03.2017
г. искова молба, с която е бил предявен иск по чл. 76 от ЗД – за предаване
владението и фактическата власт върху имот с идентификатор 67800.54.119 и
намиращите се в него постройки, както и на постановеното съдебно решение, с
което този иск е бил отхвърлен, като решението е влязло в сила на 22.01.2018 г.
След извършване на самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства, доводите на страните, изразени във
въззивната жалба и в отговора по нея, и съобразявайки релевантните разпоредби
на закона, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно по следните съображения:
Неоснователно
е оплакването на въззивното дружество, че първоинстанционното решение е
необосновано. Напротив – в случая са налице изложени от съда мотиви, макар и
кратки, от които става ясно на какви доказателства съдът е основал решението си
и защо е приел, че искът е неоснователен, макар постановеното против Е. Л.
решение по предявения от „ХЕЛИО-ТУРС-С“ АД иск по чл. 108 от ЗС да има сила на
пресъдено нещо и по отношение на настоящите ответници, а именно поради изтекла
в полза на ответниците 10-годишна придобивна давност, считано от 22.03.2006 г.
(датата на влизане в сила на решението по ревандикационния иск).
В
решението си районният съд действително не е обсъдил възраженията на ищцовото
дружество за прекъсване и спиране на давността, поради водени съдебни
производства по отношение на процесния имот, което налага обсъждането на тези
възражения от въззивния съд. Настоящият състав на БОС намира, че тези
възражения са неоснователни, тъй като след влизането в сила на решението по предявения от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД
против наследодателката на настоящите ответници ревандикационен иск (22.03.2006
г.), в тяхна полза е започнал да тече нов давностен срок, който е можело да
бъде прекъснат само с предявяване на нов иск от страна на собственика на имота
срещу неговите владелци, какъвто в случая не е бил предявен. В тази връзка е
налице трайна и последователна практика на ВКС, съгласно която прекъсването на давността в хипотезата на чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, вр. чл. 84 от ЗС, се свързва винаги с действия на носителя на спорното
материално право, насочени срещу лицето, което би могло да се позове на
придобивната давност, а не обратното; за да се приеме, че давността е прекъсната
с предявяване на иска и че същата не тече по време на съдебния процес, е необходимо
собственикът да е предявил установителен или ревандикационен иск срещу
владелеца, а последният да се позове на придобивна давност, като при отхвърляне
на иска давността продължава да тече и спирането се заличава с обратна сила, а
при уважаване на иска започва да тече нова придобивна давност; само когато
ревандикационният или установителният иск е предявен от собственика срещу
владелеца на имота, това води до прекъсване на придобивната давност (в този
смисъл са Решение № 116/24.11.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2592/2014 г., II г.о., Решение
№ 99/10.05.2013 г. на ВКС по гр.д. № 681/2012 г., I г.о., Решение № 170/11.04.2012
г. на ВКС по гр.д. № 961/2011 г., I г.о., Решение № 401/12.01.2012 г. на ВКС по
гр.д. № 895/2010 г., I г.о. и др.). В случая обаче „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД не е
предявило такива искове против владелците на имота, съответно течащата в полза
на ответниците придобивна давност не е била прекъсвана и към датата на
предявяване на настоящия иск (29.06.2017 г.) е изтекла 10-годишния давностен
срок, с което ответниците са придобили правото на собственост върху имота на
оригинерно основание.
Предвид горното, не са били годни да прекъснат
давността и да спрат давностния срок цитираните от ищеца съдебни производства,
образувани по две молби за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, както и
по жалба против заповед за отмяна на заповед за поправка на кадастралния регистър към
кадастралната карта на гр. Созопол, тъй като същите не са искови производства с предмет спорното право на собственост, а
освен това молбите за отмяна са предявени от самите лица, които се позовават на
придобивната давност, а не от собственика на имота против тези лица, поради
което няма как да прекъснат давностния срок.
Неоснователно е и оплакването
на въззивното дружество за неправилност на извода на РС, че ответниците са
владяли имота непрекъснато и необезпокоявано, тъй като по делото имало
доказателства за прекъсване, нарушаване и оспорване владението на ответниците. Напротив
– по делото липсват такива доказателства, а от свидетелските показания и от
приложените наемни договори се установява, че през целия период на придобивната
давност само ответниците са владяли имота – първоначално от името на своите
праводателки, чието владение те са присъединили към своето, а след това лично
за себе си, като липсват доказателства това владение да е било прекъсвано до
изтичане на 10-годишния давностен срок. Дори да се приеме, че с предявяването
на владелческия иск по чл. 76 от ЗС против „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, по повод на който
е било образувано гр.д. № 1641/2017 г. по описа на БРС, ответниците в
настоящото производство са признали, че владението им е било нарушено от
служители на ищцовото дружество с извършени на 26.09.2016 г. действия, то липсват
доказателства владението да им е било отнето за повече от 6 месеца, каквото
следва да е налице, за да се прекъсне давността (чл. 81 от ЗС). Освен това от
постановеното решение по гр.д. № 1641/2017 г. на БРС, с което искът по чл. 76
от ЗС е бил отхвърлен, е видно, че не е било доказано твърдяното отнемане на
владението от страна на служители или органи на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, което е
допълнително основание да се приеме, че владението на двете ответници не е било
нарушено или прекъснато.
Неоснователно е и оплакването
на въззивника, че районният съд не е взел предвид факта, че решението по
ревандикационния иск е било вписано едва на 13.11.2012 г., тъй като датата на
това вписване няма значение нито за влизане в сила на решението, което е
станало на 22.03.2006 г., нито за началната дата на срока на придобивната
давност, течаща в полза на владелците – ответниците по делото.
Предвид горното, Бургаският
окръжен съд намира, че предявената от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД въззивна жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По оплакването на въззиваемите
лица, че районният съд е следвало да се произнесе и по направените от тях с
отговора им на исковата молба възражения против правото на собственост на
ищцовото дружество, въззивният съд намира същото за неоснователно, тъй като при
наличие на влязло в сила съдебно решение по иск по чл. 108 от ЗС, което на
основание чл. 298, ал. 2 от ГПК обвързва и настоящите ответници в качеството им
на частни правоприемници на М. И. (на основание договора за дарение на идеална
част от процесния недвижим имот), която от своя страна е наследник на Е. Л. –
ответник по ревандикационния иск, то на осн. чл. 299, ал. 1 от ГПК е
недопустимо в настоящото производство въпросът относно правото на собственост
на ищеца да бъде пререшаван. Ето защо правилно районният съд е зачел силата на
пресъдено нещо на решението по ревандикационния иск и не се е произнесъл по
наведените от страна на ответниците оспорвания в тази насока.
С оглед на всичко изложено до
тук, въззивният съд намира, че обжалваното решение на
БРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността
на въззивната жалба, въззивното дружество следва да заплати на въззиваемите направените
от тях съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, които са в размер
на 1500 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1520/12.07.2018
г., постановено по гр.д. № 4725/2017 г. по описа на PC-Бургас.
ОСЪЖДА „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Елхово, обл. Ямбол, ул. „А.
Стамболийски“ № 170, да заплати на Г.К.Г., ЕГН **********, от гр. С., ул. „Л.“ № **, и Е.К.С.,
ЕГН **********, от
гр. С.,
ул. „А.“
№ ***,
сумата от 1 500,00 лв. (хиляда и петстотин лв.) – съдебно-деловодни разноски
във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.