Р Е Ш Е Н И Е
№ 71/20.06.2019 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд,
гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и втори май две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА
СТАНЧЕВА
при
секретаря Ю.К.
като
разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско
дело № 201 по описа за 2019 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е възивно, по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по възивна жалба на М.Е.Р.,
чрез адв.М. против решение № 121/22.11.2018г., поправено по реда на чл.247 ГПК
с решение № 145/28.12.2018г. и № 32/25.03.2018г., постановени по гр.д. №
98/2018г. на ОС – Силистра, в частта, в която въззивникът е осъден да заплати
на Ф.И.И. обезщетение за претърпени от последния неимуществени и имуществени
вреди, в резултат на причинена му от
ответника средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лява бедрена
кост и фрактура на два пръста на лявата ръка, за горницата над 5 000 лева до присъдените 12 800 лева по
иска за обезщетение за неимуществени вреди, и за горницата над 928 лева до
присъденото обезщетение от 1 484.80 лева за имуществени врени, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 28.07.2017г. до окончателното
им изплащане.
В жалбата се излагат оплаквания за
неправилност на решението. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд
относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди като завишен
и неотговарящ на действително доказаните вреди, както и приетия процент на
съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от страна на въззиваемия.
Счита, че от доказателствата по делото следва да бъдат направени изводи за
съпричиняване в размер на 50%, съобразно което и следва да бъдат определени
дължимите от него обезщетения. Иска се от настоящата инстанция да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната му част и постанови друго, с което
исковете да се отхвърлят за горниците над сумата от 5 000 лева, респ. над
928 лева.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна, с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Постъпила е и насрещна въззивна
жалба от ищеца Ф.И., чрез процесуалния му представител адв. Н., който обжалва
първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени исковите му
претенции за горницата над уважените
размери, съответно 12 800 лева обезщетение за неимуществени вреди и
1 484.80 лева за претърпени имуществени вреди до заявените размери от
30 000 лева, респ. 2 111.40 лева.
Твърди, че в тази му част решението
е необосновано и незаконосъобразно. Сочи, че определеният от съда размер като
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди не отговаря на критерия
за справедливост по чл.52 ЗЗД, не са обсъдени всички обстоятелства и
доказателства, имащи значение за вида и интензитета на претърпените вреди.
Оспорва и изводите на съда за съпричиняване на вредоносния резултат. Иска се
отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковете му в
предявените размери.
Срещу тази жалба не е постъпил
отговор в срок.
В частта, в която исковите претенции
са уважени до размер на сумата от 5 000 лева, присъдено обезщетение за
неимуществени вреди и до размер на сумата от 928 лева по иска за имуществени
вреди, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В с.з., чрез процесуалните си представители
всяка една от страните поддържа своята въззивна жалба и оспорва насрещната.
При
извършената служебна проверка по валидността на първоинстанционното решение,
съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост.
Предявени
са искове с правно основание чл.45 ЗЗД от Ф.И.И. против М.Е.Р. за заплащане на
сумата от 30 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на действия на ответника - нанесена му средна
телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лява бедрена кост и фрактура на
два пръста на лявата ръка, както и за сумата от 2 111.40 лева, претендирано
обезщетение за претърпени имуществени вреди /направени разходи за лечение и
закупуване на лекарства/ в резултат на същите действия.
Изложените в исковата молба
фактически основания са, че 27.07.2017г. в землището на с.Бащино, обл. Силистра
въззивникът М.Р. е произвел изстрел със законно притежавана от него ловна
пушка, но без издадено писмено разрешение за провеждане на лов, в резултат на
което е причинил на въззиваемия Ф.И. средна телесна повреда - фрактура на лява
бедрена кост и фрактура на два пръста на лява ръка. За така извършеното,
съставляващо престъпление по чл.338 ал.3 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК е водено
НОХД № 97/2018г. по описа на РС - Тутракан, по което с влязло в сила
споразумение въззивникът е признат за виновен и осъден. Твърди се, че в
резултат на получените от тези действия травматични увреждания въззиваемият Ф.И.
е претърпял неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, които продължават и днес, както и разходи за лечение /такси за болничен
престой, консумативи и лекарства/. С оглед на това е предявил и исковите си
претенции за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 30 000 лева и в размер на 2 111.40 лева, съгласно допуснатото по
реда на чл.214 ГПК изменение, обезщетение за претърпени имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на увреждането.
С отговора по чл.131 ГПК исковете са
оспорени с възражения за тяхната неоснователност досежно размерите, за които са
предявени. Счита се, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
завишено, доколкото деянието е извършено от него по непредпазливост, а веднага
след инцидента е оказал помощ на пострадалия и го е завел в болнично заведение.
Относно имуществени вреди оспорва, че същите са доказани в претендирания
размер. Направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
доколкото пострадалият се е намирал в личен имот на въззивника с цел
осъществяване на незаконен лов, при това в тъмната част на деня.
Съдът,
като взе предвид предметните предели на въззивното производство, наведените в
жалбите оплаквания, становищата на страните по съществото на спора и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С оглед необжалването на
първоинстанционното решение в частта, в която исковите претенции са частично
уважени, към настоящия момент въпросът относно наличието на противоправно
поведение и подлежащи на обезщетение неимуществени и имуществени вреди, на основание
чл.45 ЗЗД е разрешен със сила на пресъдено нещо, поради което и тези
предпоставки от фактическия състав на
деликтната отговорност не се изследват от настоящата инстанция.
Спорните въпроси, във връзка с които са
направени оплакванията в жалбите са относно справедливия размер на дължимото
обезщетение за неимущестевни вреди, в какъв размер са доказаните имуществени
вреди и налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия въззиваем.
От ангажираните по делото доказателства е
видно, че полученото от въззиваемия травматично увреждане в резултат на
прострелването се изразява в разкъсно-контузни рани и фрактура на лява
тазобедрена кост и два пръста на лява ръка. Съгласно епикриза на
ортопедично-травматологично отделение на МБАЛ – Силистра Ф.И. е пролежал в
болничното заведение от 28.07.2017г. до 16.08.2017г., като на 29.07.2017г. и
03.08.2017г. са направени оперативни интервенция както на крака, така и вр.
счупванията на пръстите на ръката.
Посочено е също така, че по време на лечението не са настъпили
усложнения, изписва се с подобрение, ходене с две патерици, без натоварване на
оперирания крайник.
Във връзка с последното, от показанията на
св.С.С. и св.Н.О.
/съпруга на въззиваемия/ се установява, че след изписването му от болницата Ф.И.
е бил на инвалидна количка около 4-6 месеца, не е можел да се обслужва сам,
изпитвал силни болки, трябвало е да бъде воден на превръзки в гр.Исперих.
Впоследствие е започнал да се придвижва с две патерици, в това число и в периода,
през който е бил извеждан с инвалидната количка, а към настоящия момент само с
една. Според показанията на св.Осман въззиваемият често плачел, чувствал се
безпомощен, не искал да вижда никого. И двамата свидетели сочат, че до датата
на инцидента Ф.И. се е занимавал със земеделие.
Съгласно епикриза от 22.09.2017г., в периода
20.09.2017г. – 22.09.2017г. въззиваемият е претърпял нова операция за
отстраняване на остеосинтезния материал вр. предходната операция на лявата
ръка, изписан без усложнения, при спокоен постоперативен период.
По делото е представена епикриза за проведено
болнично лечение в периода 06.03.2018г. – 09.03.2018г. по повод получена
разкъсно-контузна рана на лявото ходило и болки в корема. Доказателства,
установяващи по безспорен начин, че тази травма е във връзка с предходната
увреда на левия крайник в резултат на прострелването не са ангажирани. Дадените
в тази връзка показания на св.Н.О.
съставляват нейни предположения, без да почиват на компетентни в областта на
медицината познания и са неподкрепени от други доказателства. Поради това и
съдът не кредитира същите в тази им част.
По делото не са ангажирани и доказателства,
установяващи здравословното състояние на въззиваемия към настоящия момент,
поради което съдът приема за неустановено дали придвижването на въззиваемия с
помощта на патерица и към днешна дата е обусловено от полученатата при
инцидента травма на бедрената кост или последващото увреждане на лявата пета,
за което бе формиран извод за недоказаност на връзката му с процесния деликт.
При така приетите за установени и доказани
неимуществени вреди съдът намира, че справедлив еквивалент на следващото се
обезщетение на същите, съобразно чл.52 ЗЗД е сумата от 16 000 лева –
получените травматични увреждания са значителни, претърпени са две оперативни
интервенции, една от които под пълна анестезия, обусловили са значителни
затруднения за придвижване и самообслужване за продължителен период от време
/най-съществено през първите месеци/, невъзможност да извършва обичайните си
занимания, в т.ч. и земеделска дейност. В същото време следва да се отчете
недоказаността на твърдението за липса на пълно възстановяване и преодоляване
на последиците от увреждането към настоящия момент, както и поведението на
деликвента непосредствено след прострелването /същият е оказал първа помощ и е
придружил пострадалия до болницата/.
Ето защо, исковата претенция за заплащане на
обезщетение за претърпените от въззиваемия неимуществени вреди се явява
основателна до този размер.
Що се отнася до иска за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени такси за
болничен престой, консумативи и лекарства, следва да бъде съобразено, че във
въззивната жалба на осъдената страна – М.Р. липсват оплаквания досежно приетия
от първоинстанционния съд за доказан общ размер направените разходи, които са в
причинна връзка с процесното увреждане, а именно сумата от 1 856 лева,
включваща 900 лева и 75 лева по фактури от 04.08.2017г. за заплатени медицински
услуги, 58 лева по фактура от 16.08.2017г. за заплатена такса за болничен
престой, 205 лева за закупуване на ортопедичен сет за операция и 618 лева за
закупуване на лекарство флиексус флуид. Възраженията са във връзка с
редуцирания размер на така приетата за доказана сума поради направените изводи
за съпричиняване. В насрещната жалба на ищцовата страна – въззиваемия Ф.Р.
оплакванията са свързани с отхвърления като недоказан размер на претендираните
от него разходи.
С оглед на така очертания предмет на въззивната
проверка, съдът намира, че действително по делото няма данни към 02.02.2018г.,
09.03.2018г. и 12.06.2018г. въззиваемият да е бил в болнично заведение, респ. да
са му извършени прегледи и операции именно по повод увреждането от 28.07.2017г.
За пролежаването в болница в периода 06.03.2018г. – 09.03.2108г. по повод
травмата в лявата пета както бе посочено не е доказано да е свързано с увредата
на бедрената кост на този крайник, а за 12.06.2018г. въобще няма ангажирани
доказателства за провеждано лечение. Поради това искът за заплащане на
обезщетение за претърпени имущестевни вреди за горницата над сумата от
1 856 лв. до предявения размер от 2 111.40 лева се явява недоказан и
в тази му част следва да се отхвърли на това основание.
Относно възражението за съпричиняване:
Съпричиняването на вредата по см. на чл.51
ал.2 ЗЗД изисква наличието на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът може да се
изрази както в действие, така и в бездействие, но винаги същите следва да
съставляват противоправно поведение /без значение субективното отношение на
дееца/ и да водят до настъпването на вредоносния резултат като създават условия
или улесняват неговото настъпване /така мотиви към т.7 от ТР № 1/2015г. на ОСТК
на ВКС/. Дали поведението на пострадалия е допринесло за увреждането подлежи на
установяване във всеки конкретен случай и в тази връзка не всяко противоправно
поведение на пострадалия обуславя увреждането.
Съгласно показанията на разпитаните по делото
свидетели С.С. и М.
А. описващи механизма на настъпване на инцидента при
произвеждане на изстрела въззиваемият М.Р. и св.А.са
били в царевичната нива, за която първоинстанционният съд е приел, че е
собственост на родственици на М.Р.. Св.С. сочи,
че той и пострадалия са били до въпросната нива, когато е стреляно, в каквато
насока са и твърденията на въззивника Ф.И.. Според св.А.
шумът, в чиято посока е стреляно е идвал от нивата, но това не определя точното
местоположение на пострадалия /вътре или непосредствено до нивата/, поради
което и показанията му не опровергават тези на св.С.
Последният
сочи още, че той и Ф. са били на посоченото място, тъй като са отишли да
разгледат с какво са засяти съседните ниви. Това не е опровергано от
проведеното насрещно доказване. Твърденията на ответната страна, че
действителната причина е осъществяване на нерагламентиран лов в чужд имот са
недоказани. Напротив, съгласно одобреното споразумение по НОХД такъв е
осъществяван именно от въззиваемия М.Р.. Следва да бъде съобразено и това, че
инцидентът е станал във все още светлата част на деня /около 20:30 – 21:00 на
м.юли/.
Съвкупната преценка на тези обстоятелства
обуславят извода, че не може да се приеме за доказано наличието на
противоправно поведение от страна на пострадалия, което да е допринесло за
настъпването на увреждането. Самият факт, че Ф.И. се е намирал в района на
процесната нива, неоградена, в район, в който не притежава имоти, сам по себе
си не е достатъчен да обоснове извод за такова действие. Липсата на доказана
противозаконна цел на пребиваването, респ. предприетите от страна на
въззиваемия М.Р. действия да са били насочени към оправдана защита на правото
на собственост също изключва направата на извод за съпричиняване.
Следователно, не са налице предпоставките на
чл.51 ал.2 ЗЗД, поради което и определените по-горе размери на следващите се
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди не следва да бъдат редуцирани.
Поради частичното несъвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, в която исковите претенции са отхвърлени за
горницата над присъдените 12 800 лева до 16 000 лева по иска за
неимущестевни вреди и за горницата над присъдените 1 484.80 лева до сумата
от 1 856 лева и вместо него постановено друго, с което в тази им част
исковете бъдат уважени.
В обжалваната част относно уважените искове,
както и в отхвърлителната му част за горниците над 16 000 лева до
предявения размер от 30 000 лева за неимуществени вреди, съответно над
1 856 лева до претендирания размер за имуществени вреди от 2 111.40
лева първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по съществото на спора следва
да бъде ревизирана и отговорността за разноските, направени от страните пред
ОС.
Отчитайки представените доказателства
дължимите от М.Р. в полза на Ф.И. разноски съобразно уважената част от исковете
за първоинстанционното производство са в размер на 1 112.13 лева.
Следващите се в полза на М.Р. разноски съобразно отхвърлената част от исковете
за тази инстанция са 688.10 лева.
Разноски за въззивното производство са
претендирали и двете страни, но доказателства за заплатени такива е представил
само въззивника М.Р.. Жалбата на същия е изцяло неоснователна, поради което и
разноски вр. тази жалба не му се следват. Насрещната въззивна жалба е частично
уважена /в размер на присъдените допълнителни обезщетения/, поради което и
въззивникът има право на разноски вр. защитата по тази жалба съобразно
отхвърлената й част, които разноски са в общ размер на 250 лева /половината от
заплатеното адвокатско възнаграждение/. Това възнаграждение не е прекомерно по
см. на чл.78 ал.5 ГПК. Или следващите му се разноски за отхвърлената част от
насрещната въззивна жалба са в размер на 200 лева.
На основание чл.78 ал.6 ГПК вр. чл.83 ал.1
т.4 ГПК въззивникът М.Р. следва да заплати в полза на Държавата, бюджета на
съдебната власт дължимата държавна такса по уважените искове и уважената част
от насрещната въззивна жалба. Съобразно уважените от настоящата инстанция
допълнителни размери дължимата държавна такса за първа инстанция и за
въззивното обжалване е в размер на 214.27 лева. Дължима държавна такса върху
уважената част от исковете /по отношение на които липсва обжалване и
потвърдените от въззивната инстанция размери/ следва да бъде събрана от
първоинстанционния съд, на основание чл.77 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение №
121/22.11.2018г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 145/28.12.2018г.
и № 32/25.03.2018г., постановени по гр.д. № 98/2018г. на ОС – Силистра в
частта, в която предявените от Ф.И. против М.Р. искове са отхвърлени за горницата над присъдените 12 800
лева до 16 000 лева по иска за неимуществени вреди и за горницата над присъдените 1 484.80
лева до сумата от 1 856 лева по иска за имуществени вреди И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.Е.Р., ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Ф.И.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 3 200 /три хиляди и двеста
лева/, наред с присъдените от първоинстанционния съд 12 800 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на причинена му от ответника средна
телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лява бедрена кост и фрактура на
два пръста на лявата ръка, за което е осъден с одобрено споразумение по НОХД №
97/2018г. на РС – Тутракан, както и
сумата от 371.20 лева /триста седемдесет и един лв. 20 ст./, наред с
присъдените от първоинстанционния съд 1 484.80 лева, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на описаните действия на
ответника, на основание чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 28.07.2017г. до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното
решение в обжалваната част от уважените искове, както и в отхвърлителната му
част за горниците над 16 000 лева до предявения размер от 30 000 лева
за неимуществени вреди, съответно над 1 856 лева до претендирания размер
за имуществени вреди от 2 111.40 лева.
В частта, в която исковите претенции са
уважени до размер на сумата от 5 000 лева, присъдено обезщетение за
неимуществени вреди и до размер на сумата от 928 лева по иска за имуществени
вреди, решението на ОС - Силистра не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА М.Е.Р., ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Ф.И.И., ЕГН **********, с адрес *** сумата от
1 112.13 лева /хиляда сто и дванадесет лв. 13 ст./, представляваща
направени разноски в първоинстанционното производство съобразно уважената част
от исковете, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Ф.И.И., ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Е.Р., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 688.10
лева /шестстотин осемдесет и осем лв. 10 ст./, представляваща направени
разноски в първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от
исковете, както и сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща дължими разноски
за въззивното производство съобразно отхвърлената част от насрещната въззивна
жалба, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА М.Е.Р., ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, бюджета на съдебната власт, по
сметка на Апелативен съд – Варна сумата от 214.27 лева /двеста и четиринадесет
лв. 27 ст./, представляваща дължимите държавни такси върху уважената част от
исковете и жалба от въззивната инстанция, на основание чл.78 ал.6 вр. чл.83
ал.1 т.4 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба, при условията а чл.280 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.