№ 231
гр. Монтана, 29.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:Олег Софрониев
Костадин Живков
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
в присъствието на прокурора Е. Й. А.
като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно частно
наказателно дело № 20221600600297 по описа за 2022 година
Производството е по чл.64, ал.6-8 НПК , образувано по жалба на
защитника на обвиняемите В. Н. и Д. П. против определение на РС-Монтана
по частно наказателно дело № 1419/2022 година в частта, с която са взети
мерки за неотклонение „задържане под стража“.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция обвиняемите
и защитникът им поддържат жалбата, като излагат конкретни съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Доказателствата са писмени.
Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по
досъдебното производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт
във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните,
приема следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество същата е
неоснователна.
Съображенията на Окръжен съд - Монтана са следните:
Видно е от материалите по досъдебно производство № 1173/2022
година на РУ-Монтана , че с постановление от 20.11.2022 година В. П. Н. е
привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 18.11.2022г. в гр. Монтана
1
се заканил с убийство на Х.Л., като заканите предизвикали основателен страх
от осъществяването им - престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК,
както и за това, че на 18.11.2022г. в гр.Монтана, като извършител, в съучастие
с Д. Р. П. и С.К.А., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - нанесъл
побой на Е.Л.Д., В.А.Д., Х.Л., Л.Е.Л. и В.Л.Д., като деянието по своето
съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост - престъпление по
чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. С
постановление от 20.11.2022 г. Д. Р. П. е привлечен в качеството на обвиняем
за това, че на 18.11.2022г. в гр. Монтана като извършител, в съучастие с В. П.
Н. и С.К.А., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - нанесъл
побой на Е.Л.Д., В.А.Д., Х.Л., Л.Е.Л. и В.Л.Д., като деянието по своето
съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост - престъпление по
чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Обжалваният в настоящото производство съдебен акт представлява
произнасяне по искане по чл.64, ал.1 НПК за вземане по отношение
обвиняеми лица на мерки за неотклонение „задържане под стража“.
Предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение от
съда, произтичащи от разпоредбите на НПК, налагат прецизна и обоснована
преценка за наличието или липсата на точно посочените в закона основания
за задържане на определено лице.
Първоинстанционният съд е извършил такава преценка и изложил
съображения, които въззивният съд споделя в преобладащата им част.
На първо място, налице е формалната предпоставка, предвидена в
разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК – обвинения за престъпления, които се
наказват с „лишаване от свобода“.
Установено е и наличието на останалите две условия, посочени в
чл.63, ал.1 НПК, а именно:
Налице е обоснованост на предположението , е жалбоподателите в
настоящото производство са извършили престъпленията, в които са
обвинени. В такава насока са показанията на свидетелите Х.Л., В.Д., Е.Л..
В.Л., Н.М., А.В., Т.З., Я.А., М.А., Л.Л.,
Въззивният съд не споделя извода за съществуваща опасност
2
обвиняемите да се укрият, изведена само от факта , че обвиняемият Н.
пребивава в Италия, където работи, поради което можел да съдейства и на
обвиняемия П. да се укрие извън страната.
Правилно обаче първостепенният съд е приел , че е налице
опасност от извършване на други престъпления. Характерът на деянията, едно
от което е участие в масов бой, осъществен с брутални средства и
пострадали общо пет лица, е достътъчно да обоснове опасност от извършване
на други престъпления от страна на двамата обвиняеми.
Районният съд е обсъдил и представените в хода на
първоинстанционното производство писмени доказателства , касаещи
трудова ангажираност и характеристични данни на обвиняемите, като
правилно е приел, че същите не променят извода за необходимост от
първоначално определяне на мерките за неотклонение на горепосочените
лица във вида „задържане под стража“
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното определение на Районен съд-Монтана в
обжалваната част - тази, с която по отношение В. П. Н. и Д. Р. П. -
обвиняеми по досъдебно производство № 1173/2022 година на РУ-Монтана
са взети мярки за неотклонение „задържане под стража“ , следва да бъде
потвърдено.
Предвид изложените мотиви въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 307 на Районен съд-Монтана,
постановено на 22.11.2022 година по частно наказателно дело № 1419/2022
година по описа на Районен съд-Монтана, в частта , с която по отношение
лицата В. П. Н. и Д. Р. П. - обвиняеми по досъдебно производство №
1173/2022 година година на РУ-Монтана са взети мерки за неотклонение
„задържане под стража“.
ВЪЗЗИВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4