Решение по дело №1482/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на глава десета раздел първи от АПК.

Образувано е по жалба от А. С. О., родена на [дата]година в Украйна, със съдебен адрес в [населено място], [улица], етаж 1, чрез адвокат В. П. от БАК, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 23-0304-000268/21.08.2024 година на началник група в Районно управление – Несебър (РУ – Несебър) при ОД – Бургас на МВР.

С оспорената заповед по отношение на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с регистрационен № [рег. номер], собственост на жалбоподателката, на основание чл. 171 т. 2а б. “а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложена мярка „прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство“, за срок от шест месеца, считано от 21.08.2024 година.

Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, твърди, че оспорената заповед е явно несправедлива поради противоречие с материалния закон и като издадена в нарушение на процесуалните правила.

Иска отмяна на заповедта.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител, тя поддържа жалбата. Процесуалният представител заявява, че санкцията която е наложена на жалбоподателката, е несъразмерно голяма при положение, че тя не е извършила административно нарушение, нито друго деяние. Иска отмяна на заповедта. Претендира разноски.

Ответникът представя административната преписка.

След като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, от фактическа страна съдът установи следното.

На 21.08.2024 година около 19:10 часа в [населено място], [жк] в близост до магазин „Младост“, служители на МВР извършили проверка на моторно превозно средство (МПС) лек автомобил [Марка] модел „Пасат“ с регистрационен № [рег. номер], собственост на А. С. О.. При проверката било установено, че МПС се управлява от С. О. с [ЛНЧ], който е лишен от правоуправление на МПС с наказателно постановление № 24-0304-000020 по чл. 174 ал. 3 предложение 2 от ЗДвП, влязло в сила на 24.02.2024 година. За установеното нарушение е бил съставен АУАН, серия AД, бл. № 0596394/21.08.2024 година и били иззети регистрационните табели на автомобила (лист 11).

Със заповед за прилагане на ПАМ на началник група в РУ - Несебър при ОД – Бургас на МВР, на основание чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП, по отношение на автомобила на А. С. е наложена принудителна мярка „прекратяване на регистрация на ППС“ за срок от шест месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че автомобилът е бил управляван от лишения от правоуправление на МПС (с НП № 24-0304-000020 по чл. 172 ал. 3 предложение 2 от ЗДвП, влязло в сила на 24.05.2024 година), водач Оширов. В заповедта е посочено, че са иззети две регистрационни табели с № [рег. номер], съответстващи на номерата на автомобила на жалбоподателката (лист10).

По делото са представени и наказателно постановление № 24-0303-000020/09.02.2024 година, с което на С. М. О. за нарушение и на основание чл. 174 ал. 3 предложение второ от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, с отбелязване, че същото е влязло в сила на 24.02.2024 година (лист 19).

От процесуалния представител на жалбоподателката са представени: временно удостоверение № 45 на родителите на многодетно семейство, издадено на С. О. и А. О., валидно от 18.04.2022 година до 5.03.2026 година (лист 30) и свидетелство за раждане на А. С. О., родена на [дата]година (лист 32).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице, което има интерес от оспорването (собственика на МПС).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На основание чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

По смисълът на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и съгласно чл. 171 ал. 5 от ЗДвП обжалването  е по реда на АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Компетентността се установява от заповед № 251з - 5636/10.10.2023 година на директора на ОД – Бургас на МВР, с която се оправомощават началниците на РУ при ОД – Бургас на МВР да издават заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП (лист 12).

При налагането на ПАМ са спазени изискванията за форма на акта (тя съдържа всички реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК) и не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Заповедта е материално законосъобразна.

В хипотезата на чл. 171, т. 2а б. "а" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В настоящият казус, материалните предпоставки за законосъобразното прилагане на ПАМ са две – заповедта да има за адресат собственика на МПС и МПС да е било управлявано от лице, което е лишено от СУМПС.

Според чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Свидетелството за управление на МПС се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП) и удостоверява, че лицето има право да управлява МПС от съответната категория.

В случая, от преписката се установява по несъмнен начин, че водачът автомобила – С. О., го е управлявал, без да има СУМПС, защото му е било отнето в предходен административен процес. В заповедта - като адресат на ПАМ е посочена А. О. – собственик на превозното средство.

Така и двете предпоставки за налагане на ПАМ, изискуеми по закон, са налице.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателката, че наложената и санкция е несъразмерно голяма, предвид не е извършила нито административно нарушение, нито друго деяние. Следва да се отбележи, че производството по налагане на ПАМ не е санкционно такова, не се развива по правилата на ЗАНН, а по правилата на АПК. Наложените ПАМ не са санкции. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. А съгласно нормата на чл. 171 от ЗДвП принудителни административни мерки се налагат с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. При прилагането на ПАМ органът действа при обвързана компетентност, поради което неоснователен се явява доводът за нарушение на принципа на съразмерност регламентиран в чл. 6 АПК.

Предвид изложените мотиви, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на от А. С. О., родена на [дата]година в Украйна, със съдебен адрес в [населено място], [улица], етаж 1, чрез адвокат В. П. от БАК, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0304-000268/21.08.2024 година на началник група в Районно управление – Несебър при ОД – Бургас на МВР.

Решението е окончателно.