№ 1152
гр. Варна, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20213110203126 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.
Г. М. – ЕГН **********, депозирана чрез адв.Г. против Наказателно постановление
№ 23-0000392/ 26.05.2021г. на Директора на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация", с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 2 500 лв. на основание чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП .
С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, издадено при
неправилно отразена фактическа обстановка, при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения.Твърди се,
че има противоречие между фактическото описание на нарушението и приложимите
спрямо него документи, тъй като съгласно СРМПС технически допустимата
максимална маса на превозното средство е 33000кг. и не кореспондира с нормите
описани в акта и в НП и дори и да е имало претоварване то би следвало да е със
значително по-ниски стойности.Визира се и липса на субективен елемент, като се
твърди, че водачът не е могъл да знае че предприема управление на ПС, чиято
максимално допустима маса е претоварена.Оспорва се компетентността на
служителите на ИА „АА“ да спират превозни средства и да извършват проверки и да
съставят актове за административни нарушения на цитираната в НП Наредба,приема
се, че са нарушени нормите на чл.42т.4 и чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, тъй като не е описана
липса на съответно разрешение и не е изследван въпросът дали такова е било издадено,
1
твърди се, че е нарушена и нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, приема се, че не може да
бъде индивидуализирано по категоричен начин измервателното средство, тъй като не е
посочен сериен номер, оспорва се субектът на нарушението и се при нареждане от
страна на работодателя работникът не би могъл да бъде подведен под отговорност,
оспорва се точността на извършеното измерване, тъй като везната е само с две
измервателни платформи, , оспорва се и размерът на наложеното административно
наказание и се иска отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въз.М., редовно призован, не се явява , представлява се от
адв.Г.,надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа
жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено с идентични
аргументи на тези, изложени в жалбата и за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована , не се представлява в с.з.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 18.01.2021г. въз.М. извършвал обществен превоз на товари – земна маса,
като управлявал товарен автомобил „Ман”, кат. N 3, с три оси с рег № В 1436НМ,
собственост на „Имера Транс“ ЕООД.
Около 13:30ч. в гр.Варна, по републикански път I-2, Варна - Русе, в посока изхода
на гр.Варна, срещу печатница "Варна Изток", управляваният от жалбоподателя
товарен автомобил, извършващ обществен превоз на товари, по маршрут Младост -
Побити камъни, съгласно представен в последствие пътен лист сер."А" от 18.01.2021
г., бил спрян за проверка от служители на РД „АА“, като в съставът на проверяващите
участвал и св.Т..При проверката било установено, че водачът извършва превоз с МПС
с 3 оси с обща маса 36210кг., измерена с електронна мобилна везна с поставен стикер
за годност 20/01104 до 07.2021 г., като масата надвишавала нормите от допустима
максимална маса на МПС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване
от 25000кг., с 11210кг. установени от министъра на МРРБ. Към момента на проверката
не била представена квитанция от АПИ за разрешено претоварване.
Предвид горното на место св.Т. съставил срещу жалбоподателя въззивника акт
за установяване на нарушение, в който описал установеното при проверката и
квалифицирал действията му като нарушение на чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП вр. чл.6
ал.1 т.6 б.”б” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.При личното предявяване на акта,
както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административно наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление,
като изцяло възприел описаната в акта фактическа обстановка, както и правната
2
квалификация на нарушенията, като за нарушението по чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП вр.
чл.6 ал.1 т.6 б.”б” от Наредба № 11/03.07.2001г.- „Глоба“ в размер на 2 500лв. на
основание чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св.Т. -актосъставител,
чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.От
тях стана ясно, че нарушението е установено при извършената проверка и по данните,
отразени в превозните документи.
Изискани бяха и документи относно годността и техническата изправност
електронната мобилна везна, както и доказателства, от които се установи, че св.Т. е
преминал съответното обучение за извършване на контрол на автомобилния транспорт,
безопасността на движението и екологичността.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно-наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства , които преценени в тяхната
взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Директора
на РД „АА”-Варна съгласно заповед № РД-08-30/24.01.2020г.на Министъра на
транспорта , информационните технологии и съобщенията. Съгласно чл. 189 ал.12 от
ЗДвП, наказателните постановления за нарушения по ЗДвП, за каквото се касае в
настоящият казус, се издават от Министъра на вътрешните работи, от Министъра на
отбраната, от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно
тяхната компетентност. Съгласно чл. 166 ал.1, т.1 от ЗДвП Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на
обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари , включително и
на правилата за максимално допустима маса на превозното средство, както и на всички
документи, свързани с извършването на превоза. Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ
е издадена на осн. чл. 139 ЗДвП (§ 3 ЗР от Наредбата), поради което и съдът намира, че
обжалваното постановление е издадено от компетентен орган. Актът също е съставен
от компетентно лице, тъй като съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП, актове за нарушения по
3
ЗДвП се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, какъвто св.Т., като
инспектор при РД“АА“-Варна безспорно е и освен горното се приобщиха
доказателства, че същият е преминал и съответното обучение..Поради това съдът
намира, че възраженията в жалбата, касаещи компетентността на актосъставителя и
издателя на постановлението са неоснователни, както и че посочената разпоредба на
чл.37 от Наредба № 11/2011г. касае друг вид контрол и други административни
нарушения.
Постановлението е издадено в шест месечния преклузивен срок и е съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Формално въззивникът е имал възможност да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава, доколкото са посочени дата и място на
приетото за установено нарушение и приетото превишение на максимално
допустимата . Мястото на извършване на нарушението е посочено с необходимата
конкретика, посочени са нарушените материално- правни норми.
Въпреки горното се констатира съществен пропуск при описанието на
нарушението, доколкото в действителност нито в АУАН, нито в НП е посочен
индивидуален номер на използваното техническо средство, като видно от изисканите
доказателства в хода на съдебното следствие такива конкретно за електронна везна
„Oini Argeo“ DFWKR не се представиха и няма как да се приеме, че представените в с-
.з. касаят именно използваното техническо средство.Вярно е, че в материалите по
преписката е приложена разпечатка от измерването, но там от една страна също не
фигурира модел на техническото средство и от друга страна фактите и доказателствата
следва да са визирани в НП, а не да се извличат от доказателствата по преписката.
От обективна страна нормата на чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП вр. чл.6 ал.1 т.6
б.”б” от Наредба № 11/03.07.2001г. е нарушена в случай, че движещото се по пътя ППС
е с маса, която надвишава нормата, установена от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, която в случая за превозно средство с три оси е 25 т.
Въпреки горното съдът споделя възраженията, че липсва съставомерност на
нарушението от субективна страна. Видно от доказателствата, приобщени по
преписката, въз.М. е приел товара въз основа на издадена товарителница, за което е
положил подпис, но в тази товарителница е визирано единствено, че товарът
представлява 18 куб. метра земна маса, без да е изтеглен самия автомобил и без да са
посочени килограмите на товара.Дори и актосъставителят не успя да посочи в с.з., на
какви килограми се равняват тези 18 куб. метра земна маса и няма как да се приеме, че
въззивникът е съзнавал точно каква е масата на управлявания от него автомобил,
надвишава ли тя допустимата от закона и с колко и ако има превишение следвало ли е
да бъдат заплатени съответните такси..Вината на нарушителя не следва да се
презюмира, а следва да бъде доказана по ясен и несъмнен начин.Доколкото не би
могло да се приеме за безспорно доказано, че водачът е съзнавал каква е
4
действителната маса на управляваното от него ППС, няма как да се приеме, че същият
е съзнавал и че за конкретния превоз би следвало да бъде заплатена и такса, както и да
има издадено разрешение.Това, че въз.Т. е приел товар, без да е наясно точно колко
килограми земна маса превозва, би могло да бъде друго нарушение, но не и това, за
което е санкциониран.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въз.дружество искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,
Регионална дирекция „АА“-Варна следва да бъде осъдена на основание чл.63, ал.5 от
ЗАНН да заплати на В. Г. М. – ЕГН **********, разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 405 лева, за които са представени необходимите
доказателства, че реално са направени в този размер, като възражения за прекомерност
не са направени.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000392/ 26.05.2021г. на
Директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", с което на В. Г.
М. – ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2
500 лв. на основание чл.177 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП .
ОСЪЖДА Регионална дирекция „АА“-Варна да заплати на В. Г. М. – ЕГН
********** сумата от 405лв. явяваща се разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по
реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5