№ 43
гр. Търговище, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесет и
първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. И.
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско
дело № 20253500500015 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „БИМ АГРО“ ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от Б. Б.ов М., действащ чрез пълномощника си
адв. Е. С. М., АК – Търговище със съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Ц...“ 4
против Решение № 141 от 07.11.2024 г., постановено по гр. дело № 396/21 г. по
описа на Районен съд – Омуртаг, в частта в която Договор за аренда на
земеделска земя от 09.02.2021 г., вписан в СлВп - Омуртаг с ДВВх. №
153/11.02.2021 г., вх. Per. № 153, акт 36, том 1 е обявен за нищожен на осн. чл.
26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 3, ал. 1 и ал. 4 от ЗАрЗ, както и в
частта, в която „БИМ АГРО“ ЕООД е осъдено солидарно със С. З. Г. да
заплати на А. Д. разноски в размер на 849.65 лв..
Против Решение № 141 от 07.11.2024 г., постановено по гр. дело №
396/21 г. по описа на Районен съд – Омуртаг, е депозирана въззивна жалба и от
А. С. Д. ЕГН ********** от гр.София, кв.“Витоша“, ул. „С...“, № 7, действаща
чрез пълномощника си адв. Х. Ц. Х. САК, съдебен адрес гр.София, 1000, ул.
„С....“, № 8, ет.5, кантора № 10, в частта в която е отхвърлен предявеният от
А. С. Д. иск против ответниците М. И. М., Б. С. М. и „Бим Агро" ЕООД иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД вр. чл. 3, ал. 1 и ал. 4 от ЗАрЗ за
1
прогласяване нищожността на Договор за наем на земеделска земя в
землището на гр. А..., област Търговище от 23.08.2021 година и вписан в СВ -
гр.Омуртаг - вх.№ 1293/01.09.2021 г., както и в частта относно присъдените
разноски.
С атакуваното решение съдът е обявил за нищожен, поради
противоречието му със закона, Договор за аренда на земеделска земя от
09.02.2021 г., вписан в СВ - Омуртаг - дв. Вх. № 153/11.02.2021 г., вх. рег. №
153, акт 36, том 1, сключен между С. З. Г., с ЕГН **********, и „Бим Агро“
ЕООД, с ЕИК *********. Отхвърлен е предявеният от А. С. Д., с ЕГН
**********, против М. И. М., с ЕГН **********, Б. С. М., с ЕГН **********
и „Бим Агро“ ЕООД, с ЕИК *********, иск за обявяване недействителността
на Договор за наем на земеделска земя от 23.08.2021 г., вписан в СВ - Омуртаг
- дв. вх. № 1293/01.09.2023 г., вх. рег. № 1293, акт 190, том 2, поради
противоречието му на закона. С решението са присъдени и разноски.
Във въззивната жалба на „БИМ АГРО“ ЕООД с ЕИК ********* се
излагат съображения, че решението е неправилно и необосновано,
постановено при неправилно приложение на материалния закон. Доводите са
следните : решението е неправилно, тъй като договор, сключен от
съсобственик, който не притежава повече от половината съсобствена вещ не е
нищожен, а непротивопоставим на останалите съсобственици. В случай, че
същите са го приели, вкл. с конклудентни действия (получавайки плащане по
него), то тогава този договор може да им бъде противопоставен. Ако
договорът бъде сключен от собственик с по-малко от 50% от правото на
собственост, доколкото договорът е такъв за управление, то отношенията
между съсобствениците да се уреждат по правилата на чл. 30, ал. 3 от ЗС,
което не изключва правилото, че общата вещ се управлява по решение на
мнозинството в съсобствеността (чл. 32, ал. I от ЗС). В жалбата се твърди още,
че ищцата се позовава на нищожност поради противоречие на договора със
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАрЗ, а именно, че подписите на страните по
него не са положени едновременно пред нотариус, което е порок във формата
на догомвора. Съдът е възприел тези доводи на ищцата и е обявил и на това
основание договора за нищожен. Договора е с нотариално заверени подписи
на страните, положени в различни дни, но от това не следва, че е нарушено
изискването за форма, което води до неговата нищожност. Подписите са
положени пред нотариус, като полагането им в различни дни, би имало
2
отношение към влизание в сила на договора, но не влече неговата нищожност.
Дори това нарушение да води до нищожност на договора, то тази нищожност
би била нищожност поради липса на предписаната форма на осн. чл. 26, ал. 2,
предл. трето от ЗЗД. В случая обаче твърдят, че договорът се е конвертирал в
такъв за наем на земеделска земя и е сключен от съсобственик, който има
право да го сключва, с оглед на това, че притежава повече от 25 % от
съсобствената вещ. А при липса на нотариална заверка на подписите на
страните „едновременно“ следва да се приеме, че е сключен за 1 стопанска
година, не се изисква нотариална заверка, и срокът му е изтекъл в хода на
производството пред първоинстанционния съд. По изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да бъде отменено Решение № 141 от 07.11.2024
г., по гр.д. № 396/2021 по описа на Районен съд - Омуртаг В ЧАСТТА, в която
Договор за аренда на земеделска земя от 09.02.2021 г., вписан в СлВп -
Омуртаг е ДВВх. № 153/11.02.2021 г., вх. Per. № 153, акт 36, том 1 е обявен за
нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. е чл. 3, ал. 1 и ал. 4
от ЗАрЗ, както и В ЧАСТТА, в която „БИМ АГРО“ ЕООД е осъдено
солидарно със С. З. Г. да заплати на ищцата разноски в размер на 849.65
лв.Претендират се разноски и в настоящото производство.
По въззивната жалба на „БИМ АГРО“ ЕООД с ЕИК ********* е
постъпил отговор от А. С. Д. ЕГН **********, с който се твърди, че същата е
неоснователна. Договорът за аренда сключен на 09.02.2021 година между С.
З. Г. и „Бим Агро“ ЕООД е нищожен, тъй като противоречи на закона.
Противоречието е със разпоредбата на чл. 3, ал. 4 от ЗАрЗ, съгласно която
такъв договор може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя,
чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобственият имот.
Безспорно по делото е, че ответницата С. З. Г. притежава само 1/2 ид.ч. от
имота, т.е 50% от него. Нарушението на тази разпоредба води до нищожност
на договора. Нарушена е и нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ, съгласно която
договорите за аренда се сключват в писмена форма с нотариално
удостоверяване на подписите на страните извършени едновременното.
Доказателствата по делото сочат, че тази норма е нарушена, тъй като
нотариалното удостоверяване подписите на страните не са извършени
едновременно. Моли се решението в тази обжалвана част да бъде оставено в
сила. Претендират се разноски.
Във въззивната жалба на А. С. Д. ЕГН ********** се излагат следните
3
съображения: с решението си съдът е приел, че при сключването на договора
за наем на земеделска земя от 23.08.2021 няма нарушение на разпоредбата на
чл. 4а, ал. 2 от ЗСПЗЗ, която предвижда, че договор за наем на земеделска земя
със срок над една година се сключва от собственик или собственици на
земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от
съсобственият имот, или от упълномощено от тях лице. За същия имот на
09.02.2021 е сключен договор за аренда между ответница по делото С. З. Г. и
дружество „Бим Агро" ЕООД. Договорът за аренда е бил в сила към
сключването на наемния такъв, което прави последния нищожен поради
липсата на предмет. Твърди, че се е позовала и на това основание за
нищожност, което е видно от изложените факти и обстоятелствената в
исковата молба, в молбите уточнения и наведените доводи в последствие.
Съдът обаче не се е произнесъл по така наведеното основание. С оглед
изложеното моли да бъде отменено обжалваното решение, в частта в която е
отхвърлен искът за прогласяване нищожността на Договор за наем сключен на
23.08.2021 година между съсобствениците и М. И. М., съпругът и Б. С. М. и
ответното дружество „Бим Агро"ЕООД като договор сключен при липса на
предмет с аргумент на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като вместо него бъде постановено
друго, с което искът бъде уважен. Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции.
По въззивната жалба на А. Д. е депозиран отговор от „БИМ АГРО“
ЕООД, Б. С. М. и М. И. М., в който се твърди, че същата е неоснователна.
Твърди се, че основанието за нищожност липса на предмет е заявено от
ищцата едва в ход по същество на спора. В исковата молба такова основание за
нищожност не е наведено. Независимо от изложеното твърди, че договорът за
наем не страда от сочения порок, тъй като не е налице нито фактическа
невъзможност (начална невъзможност) на предмета, нито правна такава,
доколкото няма законово регламентирана забрана за извършване на сделката.
Наличието на повече от един договор за една и съща земя би имало
отношение към конкуренцията на ползвателите, но не влече нищожност на
договора.
Съдът, след като извърши проверка съгласно изискванията на чл.262 от
ГПК, констатира, че въззивните жалби са подадени в срок, от надлежна страна
и са допустими.
4
Настоящата въззивна инстанция приема следното:
Пред РС – Омуртаг е предявен иск с правно основание на чл. 26, ал.1,
предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ по отношение на договор за аренда,
сключен на 09.02.2021 година и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД във врз с чл. 3, ал.1 и ал. 4 от ЗАЗ по отношение на договор за наем на
земеделска земя, сключен на 23.08.2021 година. Така са заявени претенциите
от страна на ищцата и въз основа на изложените от нея факти в исковата
молба и допълнителните такива, е очертана рамката на спора.
Събраните по делото доказателства установяват, че на наследниците на
Младен Тасков Петров е възстановено правото на собственост върху
земеделска зея с площ от 19 493 кв. м. Удостоверенията за наследници
установяват, че ищцата А. С. Д. и ответницата С. З. Г. са наследници на общия
наследодател - негови внучки и притежават по 1/2 ид.ч. от останалите в
наследство имоти. Спорната земя, представлява имот идентификатор
00518.412.9, представлява нива, с площ от 19 493 кв. м., 4-та категория,
находяща се в местност „ЯСТРЕБИНСКИ РИД“ в землището на гр. А..., при
съседи поземлени имоти с идентификатори: 00518.412.10, 00518.412.22,
00518.412.23, 00518.412.25, 00518.412.26, 87686.39.4, 00518.412.11,
00518.412.8, 00518.412.1.
С договор за аренда на земеделска земя от 09.02.2021 г., вписан в СВ -
Омуртаг - дв. Вх. № 153/11.02.2021 г., вх. рег. № 153, акт 36, том 1,
ответницата С. Г., в качеството на арендодател е отдала на ответника „Бим
Агро“ ЕООД, с ЕИК *********, под аредна за срок от десет стопански години,
описаната по-горе земя. Договорът е бил регистриран в ОСЗ - А....
С нотариален акт за замяна на недвижим имот № 65 от 11.02.2021 г., т. I,
рег. № 971, дело № 58/2021 г. на нотариус Светлана Йорданова рег. № 674, с
район на действие РС – Омуртаг на 11.02.2021 г., ответницата Г. прехвърлила
на ответникът Б. М. собствените си 1/32 ид. ч. от общо три поземлени имота,
първият от които е описания процесният имот с идентификатор 00518.412.9. С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66 от 11.02.2021 г.,
том I, рег. № 793, дело № 59/2021 г. на нотариус Светлана Йорданова рег. №
674 на същата датата 11.02.2021 г., Г. е продала на Б. М., собствените си 15/32
ид. ч от същите имоти. Видно е от приложеното по делото удостоверение за
сключен граждански брак и удостоверение за семейно положение ответниците
5
М. М. и Б. М. са съпрузи от 03.06.1984 г., били са такива и към момента на
договорите за продажба. Поради което собствеността върху тези 16/32 ид. ч. от
поземлен имот с идентификатор 00518.412.9 е придобита в режим на общност
от ответниците М. и М..
След придобиване на собствеността ответникът М. М., действаща лично
и като пълномощник на ответника Б. М. е сключила договор за наем на
земеделска земя от 23.08.2021 г. с четвъртия ответник по делото „Бим Агро“
ЕООД, с ЕИК *********. Предмет на договора е поземлен имот с
идентификатор 00518.412.9 представляващ нива, с площ от 19 493 кв. м., 4-та
категория, находяща се в местност „ЯСТРЕБИНСКИ РИД“ в землището на гр.
А....
Приложени са и пр. преписка вх. № 1781/2021 г. по описа на РП -
Търговище, ТО - Омуртаг, решение от 01.08.2022 г. по дисциплинарно дело №
4/2022 г. и решение от 01.08.2022 г. по дисциплинарно дело № 5/2022 г., двете
по описа на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Република
България, от които е видно, за допуснати нарушения по чл. 3, ал. 1 и ал. 4 от
ЗАрЗ, при нотариалното удостоверяване на подписите положени в процесния
договор за аренда, са наложени дисциплинарни наказания на двама нотариуси.
Установено е в хода на проверката, че подписите на арендодателят и
арендаторът по договора за аренда не били положени едновременно, а на
различни дати пред двама различни нотариуси.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
установи:
По предявеният иск с основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във
връзка с чл. 3, ал. 1 и ал. 4 от ЗАрЗ за обявяване нищожност на договор за
аренда в земеделието, сключен на 11.02.2021 година, между С. З. Г. и „Бим
Агро“ ЕООД, настоящия състав намира следното: Ищцата претендира
нищожност на договора за аренда, поради противоречието му със закона, а
именно поради неспазване на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ. Съобразно практиката на
ВКС, към която съдът се придържа договор за аренда, сключен от
съсобственик, който не притежава повече от 50% от общия земеделски имот е
непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако същите не са го
приели изрично или мълчаливо. И преди и след измененията в разпоредбата
на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, нормата не въвежда условие за действителност на
6
договора за аренда, само когато е сключен от съсобственик притежаващ
повече от половината от съсобствеността. Новата редакция въвежда
разрешение относно управлението и ползването на съсобствени земеделски
земи, чрез отдаване под аренда, въз основа решение на притежаващ повече от
половината от съсобствената вещ собственик или упълномощен от
притежаващите повече от половината от съсобствеността собственици, което
кореспондира с разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС. Сключването на договора
от съсобственик с по-малък от 50% дял от съсобствеността не го прави
нищожен, единствената последица е, че този договор няма да обвързва
останалите съсобственици. Съответно договорът за аренда, сключен от
съсобственик, който не притежава повече от 50% от общия земеделски имот, е
непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако същите са го
приели изрично или мълчаливо /например получавайки припадащата се на
дела им част от арендните плащания/. В този смисъл - Решение № 115 от
21.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 997/2017г., I г. о., ГК, Решение № 12 от
01.03.2018 г. по гр. дело № 1251/2017 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.; Решение № 314 от
17.02.2012 г. по гр. д. № 1548/2010 г. на ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 735 от
12.12.2024 г., по гр.д. № 198/2024 година на ІІІ г. о. на ВКС и др. Ищцата,
въпреки становището си относно действителността на договора е получила
плащания по него след предявяването на иска и постановяване на съдебното
решение, за което са представени доказателства, както пред първата, така и
пред втората инстанция. Поради това следва, че е приела процесният договор
за аренда. Договорът не е нищожен на претендираното основание за
противоречие със закона, а именно сключването му от съсобственик с по-
малък от 50% дял от съсобствеността.
Ответниците са изразили становище, че договорът за аренда се е
конвертирал в такъв за наем на земеделска земя, поради което разпоредбата на
чл. 3, ал. 4 от ЗАрЗ е неприложима. В т. 3 ТР № 2/20.07.2017 г. по тълк. д. №
2/2015 г. ОСГТК на ВКС са дадени разяснения относно конверсията, кога е
приложима и при наличието на какви предпоставки. Разясненията са в посока,
че предпоставките на конверсията в договор за наем могат да са налице само
когато е нарушена специалната форма за сключване на договора за аренда-
писмена, с нотариална заверка на подписите. Конверсията е допустима само
по отношение на договор за аренда при неспазване на предписаната от закона
форма, ако съдържа всички съществени елементи на договора за наем и при
7
изрично изразено съгласие на страните по него. Такова изрично съгласие от
страните по договора не е изразено, поради което възражението е
неоснователно.
Ищцата в исковата си молба е изложила обстоятелства относно
липсата на форма на договора за аренда и се позовала на противоречие на
договора за аренда с нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗАрЗ, съгласно който
договорите за аренда, както и споразуменията за тяхното изменение или
прекратяване се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на
подписите на страните, извършени едновременно. Предметът на спора, по
който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в исковата молба
чрез наведения фактически състав и заявения петитум субективно право или
правоотношение. Правната квалификация на спорното право се определя от
съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Фактическият състав на чл.
26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД е различен от този на чл. 26, ал. 2, предл. 3 от
ЗЗД, а в исковата си молба ищцата се е позовала и на нищожност по чл. 26, ал.
2, предл. трето- липсата на предписаната от закона форма. Съдът не е дал
правна квалификация на заявеното от ищцата основание за нищожност- липса
на предписаната от закона форма, но в мотивите си го е обсъдил. Каквато и
поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове за
нищожност са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не
може да бъде нищожна на повече от едно основание. Във всички случаи съдът
е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според
тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона, през по-леките -
липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и
противоречие на морала, до най-лекия, който всъщност е липсата на форма. В
случая съдът се е произнесъл по най-тежкото основание за нищожност-
противоречие със закона, уважавайки иска, при което не се е произнесъл по
другото заявено основание за нищожност – липсата на предписаната от закона
форма. Настоящия състав приема, че процесният договор не противоречи на
закона, поради което в тази част решението следва да се отмени, а
предявеният иск да бъде отхвърлен. При отхвърляне на главния иск, се дължи
произнасяне по евентуалния. Поради което в тази част делото следва да се
върне на първоинстанционния съд за определяне на правната квалификация
на иска и произнасяне по наведеното основание за нищожност- липсата на
предписана от закона форма.
8
По предявеният иск с основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във
връзка с чл. 3, ал. 1 и ал. 4 от ЗАЗ за обявяване нищожност на договор за наем
на земеделска земя, сключен на 23.08.2021 година, между М. И. М., Б. С. М. и
„Бим Агро“ ЕООД, настоящия състав намира следното:
Представения по делото договор по същество е договор за аренда, а не
за наем. Земеделската земя може да бъде предмет на договор за наем, като
формата за валидност на договора е свободна (писмена, устна или с
конклудентни действия). Докато арендните договори са строго формални и
липсата на предписаната от закона форма, влече неговата недействителност.
Договорът за наем на земеделска земя не изисква нито минимален срок на
договора за наем, нито нотариална заверка на подписите на страните, както и
липсва изискване за вписване на договора за наем на земеделска земя в
съответната Общинска служба „Земеделие”. От друга страна договорът за
аренда, съгласно ЗАрЗ, изисква задължително нотариална заверка на
подписите на страните. Договорът задължително се вписва в Общинска
служба „Земеделие” по местоположението на обработваемата земя. В
настоящия случай, представения договор по същество е такъв за аренда.
Сключен е за срок от десет стопански години, вписан е службата по
вписванията при РС – Омуртаг и Общинска служба по земеделие гр. А.... При
което по отношение на него следва да се прилага ЗАрЗ. Безспорно е, че
договорът е сключен от съсобственик с по-малък от 50% дял от
съсобствеността. Това не влече нищожност на договора, единствената
последица е, че този договор няма да обвързва останалите съсобственици.
Изложените съображения в тази насока по повод на договора за аренда от
09.02.2021 година, са относими и към настоящия договор.
Дори и да се приеме, че това е договор за наем на земеделска земя, то той
също не би бил нищожен. С изменението на чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ (нов, бр. 42 от
2018 г., в сила от
22.05.2018 г.) е въведена изрична и специална уредба относно отдаването под
наем на земеделска земя. Според ал. 2 на тази разпоредба, договор за наем на
земеделска земя със срок над една година се сключва от съсобственик или
съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални
части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице. В тези случаи
отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС, т.е.
9
всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно
с частта си. В случая лицата, сключили договора като наемодатели
притежават не 25 %, а 50% от съсобствеността върху имота, поради което е
спазена разпоредбата на чл. 4а, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Ограничението на чл. 229, ал. 2
от ЗЗД, в случая е неприложимо, дори и поради факта, че по своя характер
сделката е търговска такава, тъй като страна по нея е търговец и е във връзка с
упражняваното от него занятие.
В жалбата си виззиваемата твърди, че с исковата молба се е позовала и на
друго основание за нищожност на този договор, а именно нищожност поради
невъзможен предмет. Следва да се отбележи, че на това основание за първи
път се е позовала едва в представената по делото писмена защита и в
последствие във въззивната жалба. Както беше споменато по-горе предметът
на спора, по който следва да се произнесе съда е твърдяното от ищеца в
исковата молба чрез наведения фактически състав и заявения петитум
субективно право или правоотношение. Такъв фактически състав от страна на
ищцата не е въведен с исковата молба, при което първоинстанционният съд
правилно не е обсъдил наличието на това основание. Не следва да се обсъжда
и в настоящото производство.
По изложените съображения, предявеният иск се явява неоснователен,
решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По разноските:
Първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищцата А. С. Д.,
разноски в размер на 849.65 лева, представляваща направени съдебни
разноски, за заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение,
административна такса за снабдяване с документ и транспортни разходи, по
уважения иск. Тези разноски не се следват, поради неоснователността на иска.
Решението в тази част също следва да бъде отменено. При произнасяне по
евентуалния иск, първоинстанционният съд следва да се произнесе по
сторените във връзка с него разноски.
Във въззивната инстанция и двете страни претендират разноски. Такива
на въззивницата А. Д. не се дължат, поради неосноватеността на жалбата .
Разноски във въззивното производство се дължат на виззивника „Бим
агро“ ЕООД и въззиваемите Б. С. М. и М. И. М.. По отношение на Б. М. и М.
М. е оказана безплатна правна помощ по делото на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.,
10
поради което в полза на адвокат Е. С. М. следва да бъде присъдено
възнаграждение за оказаната правна помощ на всеки един от тях, в размер на
по 400 лв. или общо в размер на 800 лв./така както самата тя претендира/.
Разноски въззиваемите не са стори в производството.
Разноските на въззивника „Бим агро“ ЕООД в настоящото
производство, по приложения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 2 000
лв., заплатено адвокатско възнаграждение и 28.75 лв., представляваща
заплатена държавна такса по въззивната жалба. Съгласно приложения договор
за правна защита и съдействие „Бим агро“ ЕООД за оказаната правна защита
по въззивната жалба е заплатило възнаграждение на упълномощения адвокат,
в размер на 1 000 лв. и 1 000 лв. възнаграждение за защита по въззивната
жалба на насрещната страна. При този изход на спора на въззиваемия се
дължат разноски и във връзка с въззивната му жалба и по депозирания
отговор по въззивната жалба на А. Д.. От страна на А. Д. беше направено
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което
съдът намира за неоснователно. По всеки иск на въззивникът е оказана правна
помощ, като той е заплатил адвокатско възнаграждение за защита по всеки
иск, в размер на по 1 000 лв. Съгласно т. 3 на ТР№ 6/06.11.2013 г. по тълк. д. №
6/ 2012 г. на ВКС, ОСГТК, което не е загубило действие, при направено
възражение за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение, съдът
следва да прецени размера на прекомерността като съотношение на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Във всеки
конкретен случай съдът следва да съобрази спецификата му, длъжен е да
съобрази фактическата и правна сложност на делото и качеството на оказаната
правна услуга, с оглед процесуалната активност, с оглед направените
правоизключващи или намаляващи възражения и представените от страната
доказателства в тази връзка. Преценявайки това, съдът намира, че заплатеното
адвокатско възнаграждение от страна на „Бим агро“ ЕООД по въззивната
жалба и отговора на въззивната жалба на насрещната страна, в размер на по
1 000 лв., не е прекомерно, обстоятелство обуславящо неоснователност на
възражението.
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
11
ОТМЕНЯ Решение № 141 от 07.11.2024 г., постановено по гр. дело №
396/21 г. по описа на Районен съд – Омуртаг в ЧАСТТА, в която на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 3, ал. 1 и ал. 4 от ЗАрЗ, е
обявен за нищожен, поради противоречието му на закона, Договор за аренда
на земеделска земя от 09.02.2021 г., вписан в СВ - Омуртаг - дв. Вх. №
153/11.02.2021 г., вх. рег. № 153, акт 36, том 1, сключен между С. З. Г., с ЕГН
**********, с адрес: гр.Ш..., ул.“Ц... № 9, в качеството на арендодател и „Бим
Агро“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Търговище, ул.“Ц...“ № 4, със законен представител Б. Б.ов М., в качеството
на арендатор, както и в ЧАСТТА, в която С. З. Г., с ЕГН **********, и „Бим
Агро“ ЕООД, с ЕИК *********, са осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ на А. С. Д., с ЕГН
**********, с адрес: гр.София , кв. “Витоша“, ул. “С...“ № 7, разноски в
размер на 849.65 лева, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. Д., с ЕГН ********** против „Бим
Агро“ ЕООД, с ЕИК ********* и С. З. Г., с ЕГН **********, иск за
прогласяване нищожността на Договор за аренда на земеделска земя от
09.02.2021 г., вписан в СВ - Омуртаг - дв. Вх. № 153/11.02.2021 г., вх. рег. №
153, акт 36, том 1, сключен между С. З. Г., с ЕГН ********** и „Бим Агро“
ЕООД, с ЕИК *********, на осн. чл. чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка
с чл. 3, ал. 1 и ал. 4 от ЗАрЗ, за нищожен, поради противоречието му на закона,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 141 от 07.11.2024 г., постановено по гр.
дело № 396/21 г. по описа на Районен съд – Омуртаг, в ЧАСТТА в която е
отхвърлен, предявения от А. С. Д., с ЕГН ********** против М. И. М., с ЕГН
**********, Б. С. М., с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Търговище, ул.
“Н....“ № 22, ет. 3, ап. 6 и „Бим Агро“ ЕООД, с ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 3, ал. 1 и ал. 4 от
ЗАрЗ, за прогласяване нищожността на Договор за наем на земеделска земя от
23.08.2021 г., вписан в СВ - Омуртаг - дв. вх. № 1293/01.09.2023 г., вх. рег. №
1293, акт 190, том 2, поради сключването му в противоречието на закона.
ВРЪЩА делото на районния съд за произнасяне по евентуалния иск, при
спазване на указанията на въззивната инстанция, дадени в мотивите.
ОСЪЖДА А. С. Д., с ЕГН ********** да заплати на адвокат Е. С. М. АК
– Търговище, гр. Търговище, ул. „Ц...“, № 4, възнаграждение за оказаната
12
правна помощ на Б. С. М. и М. И. М., в размер на по 400 лв., за всеки от тях.
ОСЪЖДА А. С. Д., с ЕГН ********** да заплати на „Бим Агро“ ЕООД, с
ЕИК *********, разноски пред въззивната инстанция, в размер на 2 028.75 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС, при наличието на основанията по чл.
280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13