Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /10.02.2021 г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на осемнадесети януари две
хиляди двадесет и първа
година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Мария Терзийска разгледа докладваното от съдията гр.д. № 22/2020 г. по описа на съда
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД
Производството е образувано по
предявени от „А.Б.“ ЕАД ЕИК ***срещу А.И.Ц., искове с правна квалификация чл.
422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД, с чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в
размер на 54,07 лв. - предоставени електронни съобщителни услуги по Рамков
Договор № М3831643 от 14.10.2013 г., 25,00 лв. - месечни вноски за предоставен
апарат на изплащане към рамков Договор № М3831643 от 14.10.2013 г., 50,00 лв.
неустойка за отстъпки от цената на закупено крайно устройство към рамков
Договор № М3831643 от 14.10.2013 г. по сметка № ********* от 28.04.2017 г.;
181,81 лв. - предоставени електронни съобщителни услуги по Рамков Договор №
Ц0354369 от 29.03.2007 г., за които са издадени фактури за периода от
06.03.2017 г. до 01.09.2017 г., 234,50 лв. - месечни вноски за предоставен
апарат на изплащане към Рамков Договор № Ц0354369 от 29.03.2007 г., за които са
издадени фактури за периода от 06.03.2017 г. до 03.10.2017 г., 32,25 лв. (3
оставащи месечни вноски х 10,75 лв.) - за мобилни услуги за телефонен номер
********** по Приложение № 1 от 25.02.2015 г. към Рамков Договор № Ц0354369 от
29.03.2007 г. по сметка № ********* от 06.09.2017 г., 283,20 лв. - за отстъпки
от цената на закупено крайно устройство към рамков Договор № Ц0354369 от
29.03.2007 г. по сметка № ********* от 15.05.2017 г., 55,27 лв. - за отстъпки
от цената на закупено крайно устройство към рамков Договор № Ц0354369 от
29.03.2007 г. по сметка № ********* от 06.09.2017 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, 73,30 лв. лихва за забава върху главница от
495,38 за периода от 06.04.2017 г. до 17.12.2018 г., за които суми има издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 125/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище
по реда на чл. 410 ГПК.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в исковата молба и
молбата-уточнение към нея:
Между
А.Ц. и „А.Б.” ЕАД сключени Договор №
Ц0354369 от 29.03.2007 г. и Договор № М3831643 от 14.10.2013 г. Твърди се, че договорите са с
рамков характер и имат за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги
и продукти. Отделните услуги и продукти по тях са предоставяни въз основа на
подписването на допълнителни индивидуални договори и приложения към същите. Към
рамковия Договор № ********* (Ц0354369) от 29.03.2007 г., е подписано
Приложение № 1 от 25.02.2015 г. С него е избран тарифен план за телефонен номер
**********. Месечната абонаментна такса за него е в размер на 14,90 лева (12,42
лева без ДДС), като е уговорена отстъпка в размер на 20% до изтичане на
договора. Срокът на ползване на услугата е 24 месеца, видно от чл. 6.2.1 от
Приложение № 1 от 25.02.2015 г. и изтича на 28.02.2017 г. Към посочения
телефонен номер е сключен и Договор за продажба на изплащане от 25.02.2015 г.
По силата на този договор, продавачът - А1 България, прехвърля на купувача - А.И.Ц.,
правото на собственост върху една или няколко вещи, а последният се задължава
да му заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащане, съгласно
условията и сроковете по договора. Същият е сключен за срок от 23 месеца, като са уговорени една първоначална вноска и 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 8,50 лв. Първоначалната
вноска е платима при подписването на договора, а всяка следваща е описана в
погасителния план в Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане.
Предмет на същия е Апарат Huawei Y5 II Black MAT 10 23м. В исковата молба се твърди, че към
рамковия Договор № ********* (Ц0354369) от 29.03.2007 г. е подписано Приложение № 1 от 29.03.2016
г. С него е избран тарифен план за телефонен номер **********. Месечната абонаментна такса е в размер
на 33,99 лева (28,33 лева без ДДС), като е уговорена отстъпка в размер на
35% до изтичане на договора. Срокът на ползване на услугата е 24 месеца и изтича на
29.03.2018 г. Към посочения телефонен номер е сключен и Договор за продажба на изплащане от 31.03.2016 г. Същият е подписан за срок от 23 месеца (чл. 11 от
Договора), като са уговорени една първоначална вноска и 23 месечни вноски. Всяка вноска е в размер на 3,00 лв. Първоначалната
вноска е платима при подписването на договора, а всяка следваща е описана в
погасителния план в Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане.
Предмет на същия е Апарат Lenovo А536 DS Вlаск МАТ 35 23м. Към рамковия Договор № ********* (М3831643) от 14.10.2013 г. е подписано Приложение № 1 от 08.09.2015
г., с което е избран тарифен план за телефонен номер **********. Определената месечна абонаментна такса е
в размер на 15,00 лева (12,50 лева без ДДС). При този договор срокът на ползване на
услугата отново е 24 месеца, и изтича на
08.09.2017 г. Към посочения
телефонен номер е сключен и Договор за продажба на изплащане от 08.09.2015 г. Същият е подписан за срок от 23 месеца (чл. 11 от
Договора), като са уговорени една първоначална вноска и 23 месечни вноски. Всяка вноска е в размер на 5,00 лв. Първоначалната
вноска е платима при подписването на договора, а всяка следваща е описана в
погасителния план в Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане.
Предмет на същия е Апарат Lenovo А536 03 Вlаск МАТ 15 23м. Към рамковия Договор № ********* (М3831643) от 14.10.2013 г.е подписано Приложение № 1 от 08.09.2015
г. С него е избран тарифен план за телефонен номер **********. Месечната абонаментна такса е в размер на 6,90 лева (5,75 лева без ДДС), като е уговорена
отстъпка в размер на 50% до изтичане на договора. Срокът на ползване на
услугата е 24 месеца и изтича на 08.09.2017 г. В
исковата молба се сочи, че за неуредените в индивидуалния договор въпроси,
следва да се прилагат общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел"
ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на
"Мобилтел" ЕАД. Съгласно т. 26.4 от Общите условия и в изпълнение на
задълженията си по посочените договори А1 България, издава ежемесечни фактури
за предоставяните услуги и продукти на абоната. От своя страна обаче,
последният не е изпълнявал своето задължение за заплащане на услугите и
месечните вноски за изплащане на продуктите. В настоящия случай са налице незаплатени задължения по посочените договор
общ размер 495,38 лв., разпределени както следва: по Договор № Ц0354369 от 29.03.2007 г.
са издадени фактури за периода от 06.03.2017 г. до 03.10.2017 г., на стойност 416,31 лв., а по договор
Договор № М3831643 от 14.10.2013 г. - по фактури за периода от 13.03.2017 г. до 12.09.2017 г. на стойност 79,07 лв., които вземания са
изискуеми. По отношение на договорите за продажба на изплащане, се сочи, че
същите се прекратяват при неплащане в срок на най-малко 2 последователни
месечни вноски от страна на купувача. Твърди се, че в настоящия случай е налице тази хипотеза
и всички суми, дължими до края на сроковете на гореописаните договори за
продажба на изплащане стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези
суми (в случая това са Фактура № ********* от 01.09.2017 г. за Договор за продажба на изплащане от
25.02.2015 г. и Фактура № ********* от 28.04.2017 г. за Договор за продажба на изплащане от
08.09.2015 г.) и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения
във фактурата срок - чл. 12.3. от съответните договори за продажба на
изплащане. Поради неизпълнение в определения срок на задължението за заплащане
на предоставяните услуги, горепосочените договори за услуги са прекратени
едностранно от страна на А1 България, поради което е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на основание чл. 92 от Закона за задълженията и
договорите, като размерът на неустойката се определя на база всички стандартни
месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване) до изтичане на
определения срок на ползване на услугата. В тази връзка, начислената неустойка
за предсрочно прекратяване на договорите за всяка от предоставяните услуги е в общ размер на 420,72 лв., разпределена както следва: 32,25 лв. (3 оставащи
месечни вноски по 10,75 лв.) - за мобилни услуги за телефонен номер **********
по Приложение № 1 от 25.02.2015 г. по сметка №
********* от 06.09.2017 г. В
исковата молба се твърди, че при предсрочно прекратяване на договора по
вина на Абоната се дължи възстановяване и на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на закупените крайни устройства,
съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент, поради
което са начислени следните неустойки за отстъпки от цената на закупено крайно
устройство: 283,20 лв. -
за отстъпки от цената на закупено крайно устройство към рамков Договор
№ Ц0354369 от 29.03.2007 г. по
сметка № ********* от 15.05.2017 г. 55,27
лв. - за отстъпки от
цената на закупено крайно устройство към рамков Договор
№ Ц0354369 от 29.03.2007 г. по
сметка № ********* от 06.09.2017 г. 50,00 лв. - за отстъпки от цената на закупено крайно устройство към
рамков Договор № М3831643 от 14.10.2013 г. по сметка № ********* от
28.04.2017 г. При неизпълнение в срок на задълженията
си, потребителят дължи на А1 България обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа по
фактурите до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на А1 България,
поради което е предявен иск за обезщетение за забава под формата на законна
лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа
на всяка от фактурите (описани в Таблица 1 и Таблица 2 в текста на молбата) до
датата на предявяване на настоящата (дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 27.12.2018 г.), която лихва за този период
възлиза на сума в общ размер на 73,30 лева. Моли се за уважаване на исковата
претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се
излагат доводи за недопустимост на предявената искова претенция, тъй като
претендираните вземания не са надлежно индивидуализирани в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, каквото е изискването на чл. 410, ал. 2 ГПК.
Освен това се излага, че исковите претенции се явяват неоснователни, тъй като
към договор № ********* не са представени доказателства, че описания апарат Нuawei е предмет на договора. Излага се освен това, че договор за продажба на
изплащане № ********* от 31.03.2016 г. с предмет апарат Lenovо
не е подписан от
ответника, като освен това сумите по погасителния план са погасени по давност.
Твърди се, че по давност са погасени и всички други вземания, на основание чл.
111 ЗЗД, доколкото представляват периодични плащания. Сочи се, че от
представените по делото доказателства не може да се направи извод за размера на
направените отстъпки от цената на закупените устройства. В отговора на исковата
молба се излага, че неустойките претендирани с исковата молба са неравноправни
клаузи, тъй като се претендират в размер на абонаментите месечни такси до края
на договора, като неустойката е уговорена във вреда на потребителя и е в
противоречие с принципите за добросъвестност. Сочи се, че присъждането на
законна лихва по чл. 86 ЗЗД и неустойка за неизпълнение на същото парично
задължение води до неоснователно обогатяване на кредитора. Сочи, се че в ОУ не
е регламентирано начисляването на такса за повторно включване такси за детайлна справка и такса за
просрочено задължение. Твърди се, че съгласно чл. 54 ищецът има право да
прекрати едностранно с едномесечно писмено предизвестие договора за услуги,
като по делото не са представени доказателства кога е преустановено плащане и
дали ответникът е бил уведомен за прекратяването на договора и за предсрочната
изискуемост на вземанията по него, Моли се предявените искове да се отхвърлят.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове
с правно основание 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във
вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 54,07 лв. -
предоставени електронни съобщителни услуги по Рамков Договор № М3831643 от
14.10.2013 г., 25,00 лв. - месечни вноски за предоставен апарат на изплащане
към рамков Договор № М3831643 от 14.10.2013 г., 50,00 лв. неустойка за отстъпки
от цената на закупено крайно устройство към рамков Договор № М3831643 от
14.10.2013 г. по сметка № ********* от 28.04.2017 г.; 181,81 лв. - предоставени
електронни съобщителни услуги по Рамков Договор № Ц0354369 от 29.03.2007 г.,
234,50 лв. - месечни вноски за предоставен апарат на изплащане към Рамков
Договор № Ц0354369 от 29.03.2007 г.
32,25 лв. (3 оставащи месечни вноски х 10,75 лв.) - за мобилни услуги за
телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 25.02.2015 г. към Рамков
Договор № Ц0354369 от 29.03.2007 г., 283,20 лв. - за отстъпки от цената на
закупено крайно устройство към рамков Договор № Ц0354369 от 29.03.2007 г.,
55,27 лв. - за отстъпки от цената на закупено крайно устройство към рамков Договор
№ Ц0354369 от 29.03.2007 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
сумата, 73,30 лв. лихва за забава върху
главница от 495,38 за периода от 06.04.2017 г. до 17.12.2018 г.
Предявените искове
са процесуално допустими, тъй като предявени са в законоустановения едномесечен
срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията по
чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 06.01.2020 г., а исковата молба е
подадена на 16.01.2020 г., като настоящият съд се явява и международно
компетентен, тъй като връчителят не е събрал данни ответникът да има
местоживеене на територията на държава-членка на ЕС, тъй щото да се прилагат нормите
на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския Парламента и
на Съвет от 12 декември 2012 година, като видно от справка от НАП до 08.07.2020 г. същият е полагал труд в
търговско дружество регистрирано на територията на Р. България.
По делото е представен рамкови договора
№ ********* (Ц0354369) от 29.03.2007г. ведно с Приложение № 1 и другите
приложения към него, от който се установява, че между страните по делото е
възникнала облигационна връзка за предоставяне на мобилни услуги.
Към посочения договор е сключен и договор за продажба на изплащане №
********* от 31.03.2016 г. се установява, че между страните е постигнато
съгласие за сключване на договор за продажба на изплащане апарат Lenovo A536 DS
Black Mat 35 за обща сума в размер на 72 лв., която сума следва да бъде
заплатена на 23 месечни вноски, всяка в размер на 3,00 лева и първоначална
точка в същия размер, като от представен по делото приемно- предавателен
протокол се установява, че вещта на договора за продажба на изплащане е
предадено на ответника.
По делото е представен рамкови договора
№ М 3831643 от 14.10.2013г. ведно с Приложение № 1 и другите приложения към него,
от който се установява, че между страните по делото е възникнала облигационна
връзка за предоставяне на мобилни услуги.
Към посочения договор е сключен и договор за продажба на изплащане №
********* от 08.09.2015 г. на вещ индивидуализирана в Приложение № 1 към
договора за сума в размер на 120 лв. дължими на 23 равни месечни вноски всяка
по 5,00 лева и първоначална вноска 5,00 лева, който договор е със срок от 23
месеца, като е представен и приемно-предавателен протокол за предаването на
ответника на вещ- апарат Lenovo A536 DS Black Mat 15 23мм.
Към исковата молба са приложени Общите условия /ОУ/ за взаимоотношенията
между "Мобилтел" ЕАД и абонатите и потребителите на обществените
мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE.
В т. 22.3.5. от ОУ е записано, че всички услуги се заплащат в зависимост от
техния вид и специфика, по цени съгласно действащия ценоразпис на Мобилтел.
Като задължение на абонатите в т. 34 от ОУ е вменено да заплащат всички услуги,
свързани с ползването на мрежите, съгласно договора за услуги. Според т. 26. 4
от ОУ заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която
се издава на името на абоната, а неполуаването на фактурата не освобождава
абонатите от задължението им за заплащане на дължимите суми. Съгласно т. 27. 2
от ОУ, в случай че неизплащането на сумите продължи след изтичане срока за
плащане, Мобилтел има право да преустанови достъпа на абоната до мрежата или да
прекрати договора за услуги. В Общите
условия е посочено, че Мобилтел /понастоящем "А.Б." ЕАД/ има право да
спира предоставянето на услугата на абонати/потребители или да прекрати
сключения договор за услуги в случай, че последните нарушават свои задължения,
свързани с ползването и/или заплащането на услугата. Според т. 40
"з", при забава на абонат, свързана със заплащане на дължима цена,
Мобилтел /понастоящем "А.Б." ЕАД/ има право да изисква заплащане на
дължимата сума, заедно с лихва в размер на 10% годишно за всеки ден забава.
Съгласно т. 54. 12 от ОУ договорът на абоната/потребителя се счита за
едностранно прекратен от страна на Мобилтел в случай, че забавата на плащането
на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена.
От
ищеца по делото са представени 7 на брой фактури. Към всички фактури фигурира
приложение А, предоставящо информация за използването на мобилния пакет - броя
разговори, съобщения и тяхната стойност. Всички фактури са на името на А.И.Ц.. Ищецът
е представил и 4 броя сметки.
При така установеното от фактическа страна от правна настоящия състав
намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за
установяване на фактите по отношение валидно възникнала облигационна връзка по
договори за мобилни услуги рамков и индивидуални, че ответникът е потребил
съответните суми по договорите за мобилни услуги - съответно наличие на
задължение за заплащане на абонамента такса и ползвани далекосъобщителни
услуги, датата на настъпване на изискуемостта на претендираните суми по
процесните фактури, предоставяне на апарати, действителност на клаузите за
заплащане на неустойка в търсения размер. Ответникът следва да докаже
възражението за погасяване на процесните вземания по давност, както и
възражението за нищожност на клаузата за неустойка.
По отношение на исковете за установяване на дължимост на сума в размер на
54,07 лв. – предоставени електронни съобщителни услуги по Рамков договор № М
3831643 от 14.10.2013 г. и сума от 181,81 лв.- предоставени електронни
съобщителни услуги по рамков договор № Ц0354369 от 29.03.2007 г. съдът намира
следното:
На първо място, между страните няма спор за наличието на възникналите между
тях валидни облигационни отношения по Рамков договор № Ц0354369 от 29.03.2007 г
и Приложение № 1 към него и Рамков договор
№ М 3831643 от 14.10.2013 г. и
Приложение № 1 и останалите приложения и Общите условия на "А.Б." ЕАД.
Съдът намира, че ищецът е доказал претенцията си за заплащане стойността на
предоставените телекомуникационните услуги, отразени в приложените към исковата
молба фактури. В действителност, фактурите не са доказателство за наличието на
задължения. На съда е служебно известно от аналогични дела, че софтуерът на
билинг системата на "А.Б." ЕАД (с предишно наименование
"Мобилтел" ЕАД) е на независима трета страна – Amdocs, като се
сертифицира и редовно одитира и практически е невъзможно процесът по съставяне
на фактурите и отразяването в същите на разходването от клиентите на трафични
данни да бъдат манипулирани.
Видно от записаното във фактурите сумите са начислени за потребени услуги,
остойностени по ценоразпис на мобилния оператор, приложен към всеки от
сключените договори. В представените фактури и приложенията към тях подробно са
дадени ползваните от ответника мобилни услуги и как е формирано задължението му
към мобилния оператор и доколкото не се твърди и установява неправомерна намеса
от страна на мобилния оператор в отчета на доставените на ответника мобилни
услуги, следва да се приеме, че същите са доставени и той дължи заплащането им
в уговорения между страните срок. В този смисъл, доказани се явяват стойността
на доставените телекомуникационни услуги и изискуемостта на задълженията.
Изискуемостта им е настъпила на датите, отразени във фактурите като краен срок
за плащане. Крайният срок за заплащане на всяка от фактурите е посочен и в
самата фактура.
Следователно, доказани са всички предпоставки за уважаване на исковете за
заплащане на суми за ползвани мобилни услуги и по двата рамкови договора.
По отношение на възражението за изтекла давност относно процесните
вземания.
На първо място следва да се посочи, че съобразно задължителните за
съдилищата указания дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълкувателно дело №
3/2011г. на ОСГТК, ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и
договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В конкретния случай съобразно
характера на изпълнението на задълженията на страните по договора за мобилни ни
услуги следва да се приеме, че те представляват периодични плащания, чийто
давностен срок е 3 годишен.
С
исковата молба се претендира заплащане на услугите за периода от 13.03.2017 г.
до 12.09.2017 г., заявлението за
издаване на заповед по реда на чл. 410 ГПК е подадено на 27.12.2018 г. (пред
Районен съд - Пазарджик), като от този момент следва да се счита подадена
исковата молба (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК), т.е. заявлението е подадено преди да
е изминал тригодишния давностен срок, с който вземанията се погасяват. Ето защо
неоснователно се явява възражението на ответника направено в отговора на
исковата молба, че вземанията предмет на настоящото производство са погасени по
давност.
По отношение на исковете за заплащане на сумата в размер на 25 лв. дължима сума за месечни вноски за предоставен
апарат на изплащане към рамков договор № М3831643 от 14.03.2013 г. и 234,50 лв.
– месечни вноски за предоставен апарат на изплащане към рамков договор № Ц0354369
от 29.03.2007 г., съдът намира следното:
По делото е представен и приет като писмено доказателство договор за продажба
на изплащане от 08.09.2015г. за апарат Lenovo A536 DS
Black Mat 15 23мм. към
рамков договор № М3831643 от 14.03.2013
г. за обща сума в размер на 120 лв, която сума е платима в срок до 08.082017
г., видно от погасител план представен към договора и подписан от ответника. Ето
защо, доколкото от представените по делото доказателства се установява, че
ищецът е изпълнил надлежно задължението си за предаване на вещта на основание
сключения между страните договор за покупко-продажба (видно от
приемно-предавателен протокол), то за ответника е възникнало задължение за
заплащане на продажната цена, което задължение е с настъпил падеж, като не са
изложени доводи и представени доказателства за заплащането й. Ето защо предявеният
иск за сумата от 25 лв- вноски за предоставен апарат на изплащане към рамков
договор № М3831643 от 14.03.2013 се явява основателен и като такъв следва да се
уважи.
Тук е мястото да се посочи, че неоснователно се явява възражението на
ответника за погасяване на иска за заплащане на дължимата продажна цена по давност,
доколкото процесното вземане се погасява с изтичане на 5 годишен давностен срок
(арг. чл. 110 ЗЗД), като същото не представлява периодично вземане по смисъла
на чл. 111 ЗЗД, арг. Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. постановено по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК, ВКС. Доколкото първата вноска е дължима
на 08.10.2015 г., то погасителната давност за същата изтича на 09.10.2020 г., а
искът е предявен много преди това 27.12.2018 г. (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК).
Доколкото по давност не е погасена дори и първата претендирана вноска, то
възражението на ответника по отношение на последващите се явява неоснователно.
По делото е представен и приет като писмено доказателство договор за продажба
на изплащане от 31.03.2016 г апарат Lenovo A536 DS Black Mat 35 към рамков договор № № Ц0354369 от 29.03.2007 г. за обща сума в размер на 72 лв., като по делото
са представени доказателства за изпълнение от страна на ищеца на задължението
му да предостави процесната вещ на ответника - приемно- предавателен протокол.
Ето защо следва да се приеме, че за ответника е възникнало задължението за
заплащане на уговорената продажна цена, която се дължи в срок до 31.02.2018 г.,
респ. падежът на задължението е настъпил на посочената дата, като от ответника
не са представени доказателства за заплащането й, поради което основателна се
явява претенцията на ищеца по ищеца по основание. Неоснователна се явява,
обаче, същата по размер, доколкото исковата претенция по този договор за
покупко-продажба на изплащане е предявена в размер на 234,50 лв. (видно от
молба- уточнение вх. № 475 от 04.02.2020 г.), като общата договорена между
страните продажна цена е в размер на 72 лв., а претендираната сума е в
трикратен размер. Ето защо тази искова претенция следва да се отхвърли.
По отношения на исковете за заплащане на сумите в размер на 50 лв. - отстъпки
от цената за закупено крайно устройство, 283, 20 лв. – отстъпки от цената за закупено
крайно устройство и 55,27 лв. - отстъпки от цената за закупено крайно устройство
и двете по рамков Договор № Ц0354369 от 29.03.2007 г. съдът намира следното:
Така предявените искове се явяват неоснователни, доколкото видно от
представените по делото договори (2 бр.) за покупко-продажба на изплащане се установява,
че между страните не е постигната уговорка за заплащане на неустойка в размер
на отстъпката от цената на закупеното крайно устройство. В чл. 14 на договорите
е предвидено единствено заплащане на неустойка в размер на 10% годишно от дължимите
суми за всеки ден забава, в случай че купувачът не плати в срок, която и да е
от дължимите вноски. Ето защо доколкото липсва конкретна постигната уговорка
между страните за заплащане на претенедираната неустойка, то искът се явява
неоснователен и следва да се отхвърли. Освен това ищецът бе задължен на
основание чл. 190 ГПК да представи ценоразписи на продаваните от него мобилни
устройства, с оглед необходимостта от доказване на исковата претенция по
размер, като в указания от съда срок ищецът не изпълни задължението си, макар,
че бе предупреден за последиците на чл. 161 ГПК. Ето защо съдът приема, че
предявените искове се явяват недоказани както по основание, така и по размер.
По отношение на иска за заплащане не неустойка в размер на 32,25 лв. съдът
намира следното:
Претендираната неустойка представлява три
оставащи месечни вноски – абонаментни такси по Рамков Договор № Ц0354369 от
29.03.2007 г. Приложение № 1 от 25.02.2015 г. С договорите клиентът – в случая Илия
Ц., се е задължил в хипотеза, при която договорът му бъде прекратен по негова
вина, да заплати неустойка в размер на всички стандартни месечни вноски за
определения в договора срок, но за не повече от три месеца. В т. 54. 12 от общите условия на ищцовото
дружество, както вече бе посочено, е предвидена възможност за едностранно
прекратяване на договора от страна на мобилния оператор при забава плащането на
дължимите от абоната суми за период от повече от 124 дни, в който случай
потребителят дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната
програма месечни абонаменти според т. 6. 3 от договора между страните.
Едностранното прекратяване настъпва автоматично с изтичане на 124 дни от забавата.
Едностранното прекратяване на договора по същността си представлява разваляне
на договора, тъй като основанието за прекратяване на облигационната връзка е
виновно неизпълнение на задължение от страна на потребителя. С оглед характера
на насрещните престации /за продължително изпълнение/ развалянето на договора
има действие занапред. Разваляне на договора в общия случай се поражда при
осъществяването на фактическия състав по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, включващ действителен договор, виновно неизпълнение на
задълженията от страна на длъжника – в случая ответникът-потребител, за което
той отговаря, и отправяне на покана за изпълнение на задължението с
предоставяне на подходящ срок. В случая обаче съгласието на страните е било
отпадането на облигационната връзка между страните да се свързва само с
неизпълнение на задължението на потребителя за заплащане на забавени дължими
суми за срок повече от 124 дни, без кредиторът да дължи искане за изпълнение в
подходящ срок и изявление, че договорът се смята за развален в случай на
неизпълнение в дадения срок, в съответствие с чл. 88, ал. 1
и 2 ЗЗД.
В този смисъл, по силата на взаимно съвпадащите волеизявления на страните,
обективирани в процесните договори и Общите условия, с които потребителят се е
съгласил, процесните договори за телекомуникационни услуги, се считат
автоматично прекратени след 124 дни забава в плащането на дължимите по
договорите суми. Тази клауза не е във вреда на потребителя, тъй като в противен
случай би продължила да се начислява месечна абонаментна такса по съществуващ
мобилен договор, без по него да се ползват услуги, тъй като същите са били вече
спрени от оператора. По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото
от абоната изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да
може да ползва услугите срещу нея, предвид прекратяването на договора
(занапред). Предвидената неустойка за физически лица за максимум 3 стандартни
месечни абонаментни такси, обезпечава изпълнението на задълженията и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Неустойката е предвидена съобразно присъщите и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции и е начислена в предвидения в договорите размер. Ето защо
следва да се уважи исковата претенция в размер на 32,25 лв.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД
за обезщетение за забава:
Съобразно гореизложеното, наличието на главен
дълг, върху който може да се начисли обезщетение за забава, е доказано, а именно:
задължението на ответника за главница, инкорпорираща в себе си незаплатени
мобилни услуги и вноски за закупени устройства, в общ размер на 293,13 лв. Тъй
като предявеното парично притезание е срочно, ответникът е изпаднал в забава
след изтичане на сроковете за заплащане на дължимите по фактури суми за
ползвани услуги и вноски за закупени устройства, като забавата е настъпила
автоматично, без да е необходимо отправянето на покана до длъжника. Ето защо се
дължи заплащане на лихва за периода на забава от 06.04.2017 г. до 17.12.2018 г.,
която е в размер на 50,57 лв., до който размер искът следва да се уважи, като
за горницата над тази сума до предявения размер от 73,30 лв. искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
За пълнота на изложението
следва да се добави, че съобразно задължителните разяснения дадени с т. 13 по
Тълкувателно дело № 4 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС издадената заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване, при отхвърляне
на иска предявен по реда на чл. 415 ГПК във вр. с чл. 422 ГПК. Ето защо не
следва да се постановява диспозитив за обезсилване на издадената заповед по отношение
на сумите, които съдът прие за неоснователно претендирани.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. При този
изход на делото (уважени са искове за обща сума от 344,33 лв. от предявени в
размер от 989,40 лв.) и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски в заповедното производство в общ размер на 8,70 лв. – държавна такса.
Относно разноските пред настоящата инстанция и
предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски за първоинстанционното производство. По делото са
представени доказателства за направени разноски в размер на 78,30 лв., от които
26,10 лв.- държавна такса, 52,20 лв.- възнаграждение за особен представител.
Не се дължи присъждане на разноски в полза на
ответника, доколкото не са представени доказателства, че такива са реално сторени.
Мотивиран от изложеното, Районен
съд – Панагюрище,
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД и 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
по отношение на А.И.Ц. ЕГН: **********, че „А.Б.“
ЕАД ЕИК ***е носител на парични вземания в размер на 54,07 лв. -
предоставени електронни съобщителни услуги по Рамков Договор № М3831643 от
14.10.2013 г., 25,00 лв. - месечни вноски за предоставен апарат на
изплащане към рамков Договор № М3831643 от 14.10.2013 г., 181,81 лв. -
предоставени електронни съобщителни услуги по Рамков Договор № Ц0354369 от
29.03.2007 г., за които са издадени фактури за периода от 06.03.2017 г. до 01.09.2017
г., 32,25 лв. (3 оставащи месечни вноски х 10,75 лв.) - за мобилни
услуги за телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 25.02.2015 г. към
Рамков Договор № Ц0354369 от 29.03.2007 г. по сметка № ********* от 06.09.2017
г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда- 27.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 50,57 лв. лихва за забава върху за
периода от 06.04.2017 г. до 17.12.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва за сумата от 50,57 лв. до
предявения размер от 73,30 лв. за които
суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 125/2019 г. по описа на
Районен съд – Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД предявени от „А.Б.“
ЕАД ЕИК ***срещу А.И.Ц.
ЕГН: **********, с които се иска да се приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите в размер на: 50,00
лв. - неустойка за отстъпки от цената на закупено крайно устройство
към рамков Договор № М3831643 от 14.10.2013 г. по сметка № ********* от
28.04.2017 г.; 234,50
лв. - месечни вноски за предоставен
апарат на изплащане към Рамков Договор № Ц0354369 от 29.03.2007 г., за които са
издадени фактури за периода от 06.03.2017 г. до 03.10.2017 г., 283,20 лв. - за отстъпки от цената на закупено крайно устройство към
рамков Договор № Ц0354369 от 29.03.2007 г. по сметка № ********* от 15.05.2017
г., 55,27 лв. - за отстъпки от цената на закупено крайно устройство към
рамков Договор № Ц0354369 от 29.03.2007 г. по сметка № ********* от 06.09.2017
г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 125/2019 г.
по описа на Районен съд – Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А.И.Ц.
ЕГН: ********** с адрес: *** да заплати
на „А.Б.“
ЕАД ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***,70 лв.
– представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата
в размер на 78,30
лв. разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: