Решение по дело №76/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 112
Дата: 11 март 2020 г. (в сила от 11 март 2020 г.)
Съдия: Мария Минчева Велкова
Дело: 20204500500076
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

N112

                                 

гр.Русе, 11.03.2020 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ    ОКРЪЖЕН   СЪД           ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ          в

публичното заседание на  двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                 ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

    ЗОРНИЦА Т., мл. съдия

 

                               

при секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА и в присъствието на прокурора                                                                             като разгледа докладваното от съдията  ВЕЛКОВА  В. гр. дело N76 по описа за  2020   година, за да се произнесе, съобрази следното:  

 

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

Длъжникът по изпълнението К. Г. чрез пълномощника си адв.С. П. обжалва отказът на ЧСИ В. Н., обективиран в постановление от 29.11.2019 г. да прекрати принудителното производство по изп.д.№ 20199140400874 по отношение на сума в общ размер на 2240.02 лв., представляваща дължими издръжки, адв. възнаграждение и такси по изпълнението. Твърди се, че отказът е незаконосъобразен по изложените в жалбата съображения и се иска неговата отмяна.

Ответницата по жалбата и взискател по изпълнението Й.Ч.Г. в качеството и на майка а законен представител на децата Д. К.Г. и Д. К.Г. счеита жалбата за неоснователна по съображенията, изложени в писменото възражение.

Приложени са мотивите на ЧСИ във връзка с обжалвания отказ.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото, мотивите на съдебния изпълнител във връзка с обжалваното действие и, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице- длъжника, в законоустановения срок и срещу действие, което попада в обхвата на чл.435 от ГПК поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Изпълнителното производство е образувано по молба на Й.Ч.Г. срещу жалбоподателя и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26.09.2019 г на  основание влязло в законна сила на 18.09.2018 г. решение по гр.д.№ 5861/2017 г. на Русенския районен съд за събиране на дължими неплатени месечни издръжки за малолетните деца Д. К.Г. и Д. К.Г..

До жалбоподателя е изпратена ПДИ на посочения в изпълнителния лист съдебен адрес, връчена на 14.10.2019 г., в която е посочен размера на задължението за издръжки за децата и разноските по изпълнителното производство.

На 23.10.2019 г. длъжникът е подал възражение, че е платил дължимите издръжки преди образуване на изпълнителното дело, възразил е срещу дължимостта на разноските за изпълнителното производство и е направил искане за прекратяването му. В подкрепа на твърденията си за плащане на дължимите от него месечни издръжки са представени вноски бележки.

Препис от възражението е било връчено на взискателя и след неговото становище с обжалваното постановление от 29.11.2019 г.  ЧСИ е отказал да прекрати принудителното изпълнение по изп.д.№ 20199140400874 по отношение на следните суми- 1623.89 лв. дължими издръжки за периода 28.08.2017 г.- 01.09.2019 г., 300 лв.- адв. възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство, 157.10 лв.- субсидирани авансови такси и разноски и такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 159.03 лв. или за сумата от 2240.02 лв. , който отказ е обосновал, че с представените суми задълженията за издръжка са погасени до горепосочения размер.

Обжалваното постановление е законосъобразно.

Основанията за прекратяване на изпълнението са регламентирани в чл.433 от ГПК и се състоят в първоначална липса или последващо отпадане на условията за допустимост на изпълнителния процес.

В настоящият случай жалбоподателят е основал искането си за прекратяване на изпълнението на визираната в чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.

Съгласно цитираната правна норма изпълнителното производство са прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенска станция или писмо от банка, от които да се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

От доказателствата по делото е видно, че задължението на жалбоподателя е за издръжка на неговите малолетни деца, което е с периодичен характер и по арг. на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК липсва основание да прекратяване на изпълнителното производство.

Не са налице и наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност отказа на съдебния изпълнител, обективиран в обжалваното постановление.

Жалбоподателят е осъден да заплаща месечна издръжка за своите деца като задължението му е определено в български лева. С оглед на това правилно и законосъобразно съдебният изпълнител при съобразяване на извършените от него плащания е приел за погасено задължението му до размера на сумите, постъпили по сметка на взискателя след превалутирането на внесената от длъжника сума в български лева.

Правилно съдебният изпълнител не е приел представеният документ за превод на 160 евро от 14.06.2018 г. като  документ, попадащ в хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК. Този документ отразява превод на сума от 160 евро от жалбоподателя, но в същия не е посочено нито основанието за извършеното плащане, нито има данни за лицето, в чиято полза е направено.

Правилно не е съобразено и сумата от 550 лв., платена на 09.09.2019 г., тъй като в документа не е посочено задължението, което погасява длъжника с тази сума, поради което законосъобразно е отнесено към дължимите от него издръжки за м. септември 2019 г.

Обжалваното постановление, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство е законосъобразно, което обосновава неоснователност на жалбата и същата следва да се отхвърли.

Съгласно чл.78 от ГПК разноските за настоящото производство са в тежест на жалбоподателя. Същият следва да заплати на ответницата по жалбата сумата в размер на 300 лв.- платено адв. възнаграждение.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на К. Г. чрез пълномощника му адв. С. П. *** против отказът на ЧСИ В. Н., обективиран в постановление от 29.11.2019 г., да прекрати принудителното производство по изп.д.№ 20199140400874 по отношение на сума в общ размер на 2240.02 лв., представляваща дължими издръжки, адв. възнаграждение и такси по изпълнението.

ОСЪЖДА К. Г. със съдебен адрес: ***, офис ***- адв.Н.С. и адв.С. П. да заплати на Й.Ч.Г. сумата в размер на 300 лв. разноски за производството.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: