№ 14341
гр. С., 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110157332 по описа за 2024 година
С. Д. Д. е предявил срещу „Ф. Б.”ЕООД иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК и чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК за
прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на потребителски
кредит от 29.08.2022.Про условията на евентуалност е предявен иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП за
прогласяване на нищожността на клаузата на чл.5 от Договора за предоставяне
на потребителски кредит от 29.08.2022, въз основа на която клауза е сключен
Договор за гаранция /поръчителство/.
Твърди, че между него и ответника е сключен Договор за предоставяне
на потребителски кредит №1192512 от 29.08.2022, по силата на който е
получил кредит в размер от 1000 лева при лихва от 230 лева, при ГПР-49.11%,
ГЛП -23%, платим на 12 вноски.Съгласно чл.5 от договора от 29.08.2022
ищецът е следвало да сключи договор за гаранция с дружеството „Ф. Банк”, с
цел да бъде обезпечен сключения договор за предоставяне на потребителски
кредит.Твърди, че по сключения договор за гаранция ищецът следва да
заплати сумата от 930 лева.Твърди, че договорът за потребителски кредит от
29.08.2022 е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр . с чл.22 от ЗПК
във вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.При условията на евентуалност счита, че
1
клаузата на чл.5 от договора за потребителски кредит е нищожна на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.Твърди, че договорът е
нищожен, тъй като в него не са посочени условията за прилагането на
ГЛП.Липсва изрично посочване дали лихвения процент е фиксиран за целия
срок на договора или е променлив.Твърди, че не е посочен размера на
възнаградителната лихва , както и таксата за гаранция.Твърди, че договорът не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Твърди, че липсва ясно
разписана методика за формиране на ГПР.Твърди, че сумата по договора за
гаранция в размер на 930 лева не е включена в ГПР.Твърди, че в договора за
кредит е посочен ГПР в размер от 49.11%.Но твърди, че ако в него бъдат
включени действителните разходи ГПР би нараснало двойно.Твърди, че с
предвиждането на заплащане на сума по договора за поръчителство се
заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Твърди, че клаузата на чл.5 е
нищожна, доколкото с нея се задължава ищеца да сключи договор за
поръчителство, чието възнаграждение е в размер от 100% от отпуснатата
сума.В тази връзка клаузата на чл.5 от Договора за кредит противоречи на
добрите нрави.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Ф. Б.”ЕООД оспорва
предявените искове.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор №1192512 от 29.08.2022 „Ф. Б.”ЕООД е
предоставил на С. Д. Д. кредит в размер от 1000 лева, платим на 12 вноски,
при лихва 230 лева, лихвен процент -23% и ГПР -49.11%.
По силата на договор за гаранция /поръчителство/ „Ф. Банк” p.l.c. в
качеството на гарант се е задължило солидарно с клиента С. Д. Д. да отговаря
спрямо кредитора съгласно разпоредбите на ЗЗД за изпълнението на всички
задължения, произтичащи от договора за потребителски кредит между
клиента и кредитора в размер до 6000 лева.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор №1192512 от 29.08.2022 „Ф. Б.”ЕООД е
предоставил на С. Д. Д. кредит в размер от 1000 лева, платим на 12 вноски,
при лихва 230 лева, лихвен процент -23% и ГПР -49.11%.
2
Съгласно чл.5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството.С одобряването от
дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката,
свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя,
нито от лицето, предоставило обезпечението.
По силата на договор за гаранция /поръчителство/ от 29.08.2022 „Ф.
Банк” p.l.c. в качеството на гарант се е задължило солидарно с клиента С. Д.
Д. да отговаря спрямо кредитора съгласно разпоредбите на ЗЗД за
изпълнението на всички задължения, произтичащи от договора за
потребителски кредит между клиента и кредитора в размер до 6000 лева.
Съгласно чл.1.6 от договора таксата за предоставяне на гаранция
/поръчителство/:сумата в общ размер от 930 лева, дължима от клиента за
предоставената гаранция.Таксата за гаранция се заплаща по банкова сметка
на месечни вноски в размерите, условията и на падежите съгласно
Погасителен план, неразделна част от договора – на 12 вноски.
С оглед разпоредбата на чл.5 от договора за кредит съдът приема, че
предоставянето на обезпечение е предпоставка за сключване на договора. С
оглед на което съдът приема, че обезпечението е необходимо условие за
сключване на договора.В този смисъл към момента на сключване на договора
за потребителски кредит са известни и разходите във връзка с обезпечението-
възнаграждението за поръчителство.Този извод се налага и от датата на
договора за поръчитество, а именно: 29.08.2022.
Видно от договора за поръчителство, сключен между ищеца и Ф. Банк,
възнаграждението за поръчителство е в размер от 930 лева при отпуснат
кредит в размер от 1000 лева.В договора е посочено, че възнаграждението за
поръчителство също се погасява на месечни вноски 12, с дата на първо
плащане 28.09.2022 и краен срок за издължаване -24.08.2023.
Доколкото сключването на договор за поръчителство е предпоставка за
сключване на договора за потребителски кредит, както и с оглед на това, че е
известна сумата на възнаграждението по договора за поръчителство, съдът
намира, че възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено като
разход в ГПР.
Още повече, че „Ф. Б.”ЕООД и „Ф. Банк” са свързани лица.
В този смисъл ищецът като потребител следва да заплати
3
възнаграждение за поръчителство почти колкото размера на кредита, за да
гарантира „Ф. Банк” пред свързано лице „Ф. Б.”ЕООД задължението по
кредита.
Предвид изложеното съдът намира, че възнаграждението за
поръчителство следва да бъде включено като разход по договора за
потребителски кредит.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е
сключен на 29.08.2022, с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент
към м.08.2022 е 0%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10%.В случая
по договора ГПР е 49.11% и така както е посочен не надвишава петкратния
размер на законната лихва от 50%.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението
за поръчителство.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая
възнаграждението за поръчителство представлява също разход по кредита,
който следва да бъде включен в ГПР.В случая към датата на сключване на
договора за потребителски кредит възнаграждението за поръчителство е
начислено и за него също е изготвен погасителен план.
Съдът намира, че ако бъде включено в ГПР възнаграждението за
поръчителство, което е в размер почти колкото сумата по кредита, ще бъде
надвишен петкратния размер на законната лихва от 50%.
При кредит от 1000 лева, възнаграждението за поръчителство е в размер
от 930 лева..В този смисъл ГПР ще надвиши многократно ограниченията на
чл.19, ал.1 от ЗПК.
Невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР
представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с
ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Възнаграждението за поръчителство
4
представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е
извън договорната лихва.Възнаграждението за поръчителство води до
оскъпяване на кредита 2 пъти.Още повече, че „Ф. Б.”ЕООД и „Ф. Банк” са
свързани лица.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът намира, че невключването на възнаграждението за
поръчителство в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР,
съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
кредит е недействителен.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК и чл.11 и чл.19, ал.4 от
ЗПК следва да бъде уважен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в
размер от 50 лева –за държавна такса.
Процесуалното представителство на ищеца е осъществено по реда на
чл.38 от ЗА.Минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно
чл.7, ал.2 от Наредба №1 възлиза в размер от 423 лева, а заедно с ДДС възлиза
в размер от 507.60 лева.С оглед на което в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде присъдена на основание чл.38 от ЗА
сумата от 507.60 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на потребителски
5
кредит №1192512 от 29.08.2022 по предявения от С. Д. Д., ЕГН**********,
със съдебен адрес:гр.П., бул. „П. шосе”№81, ет.3, ап.Б, чрез адв. М.,срещу „Ф.
Б.”ЕООД, ЕИК....., със седалище и адрес на управление:гр.С., жк.„М.-3”, бл.1,
бул.„А. М.”№51, бл.0, вх.А, ет.9, офис 20, иск с правно основание чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК и чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Ф. Б.”ЕООД, ЕИК....., със седалище и адрес на
управление:гр.С., жк.„М.-3”, бл.1, бул.„А. М.”№51, бл.0, вх.А, ет.9, офис 20, да
заплати на С. Д. Д., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.П., бул. „П.
шосе”№81, ет.3, ап.Б, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 50 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ф. Б.”ЕООД, ЕИК....., със седалище и адрес на
управление:гр.С., жк.„М.-3”, бл.1, бул.„А. М.”№51, бл.0, вх.А, ет.9, офис 20, да
заплати на адв. М. В. М., процесуален представител на С. Д. Д., с адрес:гр.П.,
бул. „П. шосе”№81, ет.3, ап.Б, на основание чл.38 от ЗА сумата от 507.60 лева
– адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6