Решение по дело №5356/2017 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260005 / 14.2.2023г.

гр. П., 14.02.2023 г.

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                                           Съдия: Маринела Маринова-Стоева

                                                                                                                                                                           

При секретаря Десислава Дрехарска, като разгледа гр. д. № 05356 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е образувано по предявени искове от Българска академия на науките срещу ЕТ „Агробиопласт - И. Н.“, Е.В.Б., И.Г.Б., В.И.Р. и М.А.Р., както следва:

            1. да се признае за установено на осн. чл. 124, ал.1 ГПК спрямо ЕТ „Агробиопласт - И. Н.“, че Българска академия на науките е собственик на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН на ПИ с пл. № ****, с площ от 1350 кв. м. по кадастралния план на с. С., община П., утвърден със Заповед № 2070/17.11. 2000 г. и изменен със Заповед № 888/04.06.2014 г. на кмета на община П., при граници на поземления имот по скица: от изток - ПИ с пл. № 2059, от юг - път за язовир С., от запад - ПИ без номер, от север - ПИ с пл. № ***и представляващ Поземлен имот № 70038.5.501 по КККР, одобрени със Заповед за одобрение на № РД-18-1205/04.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № 18-3873-12.04.2022/12.04.2022 г. на началник на СГКК-П., и на ПИ с пл. № 2059, с площ от 871 кв. м. съгласно кадастрален и регулационен план на с. С., община П., утвърден със Заповед № 2070/17.11. 2000 г. и изменен със Заповед № 888/04.06.2014 г. на кмета на община П., при граници на поземления имот по скица: от изток - ПИ без номер, от юг - път за язовир С., от запад - ПИ с пл. № ****, от север - ПИ с пл. № 492, представляващ Поземлен имот №            70038.5.502 по КККР, одобрена със Заповед за одобрение на № РД-18-1205/04.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № 18-3873-12.04.2022/12.04.2022 г. на началник на СГКК-П., заедно образуващи терен с площ от 2 221 кв. м. със стар пл. № 493, съставляващ част от имот с пл. № 000420 по КВС на с. С., съединен с искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяната на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №** том **рег. №**** дело №***от ****. на Нотариус Н.З. *** действие Районен съд-П.. В условията на евентуалност да признае за установено спрямо ЕТ „Агробиопласт - И. Н.“, че Българска академия на науките е собственик на основание давностно владение по чл. 79 ЗС на процесните имоти.

            2. да се признае за установено спрямо Е.В.Б. и И.Г.Б., че Българска академия на науките е собственик на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН на имот ПИ с пл. № ****, с площ от 1350 кв. м. по кадастралния план на с. С., община П., утвърден със Заповед № 2070/17.11. 2000 г. и изменен със Заповед № 888/04.06.2014 г. на кмета на община П., при граници на поземления имот по скица: от изток - ПИ с пл. № 2059, от юг - път за язовир С., от запад - ПИ без номер, от север - ПИ с пл. № ***и представляващ Поземлен имот № 70038.5.501 по КККР, одобрени със Заповед за одобрение на № РД-18-1205/04.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № 18-3873-12.04.2022/12.04.2022 г. на началник на СГКК-П., както и на осн. чл. 108 ЗС да се осъдят Е.В.Б. и И.Г.Б. да върнат владението на Българска академия на науките върху него. В условията на евентуалност искове по чл. 108 ЗС са предявени спрямо Е.В.Б. и И.Г.Б., и с придобивно  основание давностно владение по чл. 79 ЗС. Предявени са и искове с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на изградените в същия имот гараж с прилежащи към него помещения и канализация /в процес на изграждане/.

            3. да признае за установено спрямо В.И.Р. и М.А.Р., че Българска академия на науките е собственик на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН на имот с пл. №****по кадастралния план на с. С., одобрен със Заповед №***. на кмета на Община П. с площ по графични данни 871 кв.м., при граници – ПИ с пл. №****, имот №***по КВС на с. С., общ. „О.“ и път, представляващ Поземлен имот №70038.5.52 по КККР, одобрена със Заповед за одобрение на № РД-18-1205/04.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № 18-3873-12.04.2022/12.04.2022 г. на началник на СГКК-П., както и на осн. чл. 108 ЗС да се осъдят В.И.Р. и М.А.Р. да върнат на Българска академия на науките владението върху него. Искове по чл. 108 ЗС срещу тези ответници са предявени, в условията на евентуалност, за установяване, че Българска академия на науките е собственик на основание давностно владение по чл. 79 ЗС върху процесните имоти. Предявени са и искове на осн. чл. 109 ЗС В.И.Р. и М.А.Р. да преустановят незаконното строителство и премахнат  незаконните постройки в ПИ с пл. № 2059. с площ от 871 кв. м., съгласно кадастрален план на с. С., община П., утвърден със Заповед № 2070/17.11. 2000 г. и изменен със Заповед № 888/04.06.2014 г. на кмета на община П., представляващ Поземлен имот № 70038.5.50 по КККР, одобрена със Заповед за одобрение на № РД-18-1205/04.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № 18-3873-12.04.2022/12.04.2022 г. на началник на СГКК-П., а именно: еднофамилна (едноетажна) къща с навес и недовършена стена към навеса.

            Ищецът се позовава на решение №КЗ-6/21.04.1986г. на Комисията за земята към Министерски съвет, акт-образец №5/20.04.1987г., АДС №10751/04.06.1987г. и твърди, че е собственик на основание чл. 10, ал. 2 от Закона за Българската академия на науките на недвижим имот със стар пл. № 420, находящ се в землището на с. С., местност „О.“ с площ от 7 221 дка. В тази връзка сочи, че с цитираното решение Комисията за земята при Министерски съвет на Академията било предоставено стопанисването на 5 дка държавна обработваема земя от пета категория с граници по приложената към същото скица, а с акт-образец №5/20.04.1987г. била въведена във владение й било извършено окончателно трасиране на имота. Твърди, че за времето от 01.10.1994г. до 31.12.2009г.  между Института по биология и имунология на размножаването /„ИБИР“/и ЕТ „Агробиопласт-И. Н.“ действал договор за съвместна дейност при получаване на биопродукти по експериментални технологии и принадлежности за лабораторни нужди, предназначени за използване в науката при провеждане на научни изследвания, лабораторни анализи и практики. По силата на този договор ЕТ „Агробиопласт-И. Н.“ поел задължение да дострои и обзаведе лабораторната сграда, издигната на един етаж с площ от около 200 м. в предоставения на ищеца по реда на чл. 10, ал. 2 ЗБАН недвижим имот в с. С..  Сочи, че с молба от 28.09.2012г. И. Н. го уведомил, че по силата на споразумителен протокол от 19.10.1998г. с ИБИР била преместена границата на терена по договора за съвместна дейност, съгласно нотариалната собственост от 5 дка, при което теренът, прилежащ извън тези граници, върху който ЕТ „Агробиопласт –И. Н.“ бил построил законно две постройки, оставал във владение на фирмата до уреждане на собствеността. Независимо че  подписаният протокол не породил правни или фактически последици,  въз основа на него първият ответник предприел действия пред Общинската поземлена комисия –П., в резултат на което незаконосъобразно собственият на ищеца недвижим имот със стар пл. №420 бил разделен на два имота с пл. №№***и 493 с акт за непълноти и грешки. Впоследствие от имот с пл. №493 били отделени имотите с пл. № ****и ****, срещу което ищецът подал жалба, по която е образувано адм.дело № 431/2016г. Твърди, че при извършена справка в Служба по вписванията установил, че първият ответник се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на процесния имот, след което се разпоредил с имот №****с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 21.05.2015г. в полза на ответниците В.И.Р. и М.А.Р., както и с имот № **** с договор за покупко-продажба в нотариална форма от 05.07.2016г. Приобретателите на имотите извършили незаконно строителство в същите, като в поземлен имот №****били изградени едноетажна жилищна сграда с навес и недовършена стена към навеса, а в поземлен имот №2957 – складове с гаражи и канализация (в процес на изграждане).  Ето защо счита, че е налице спор за правото на собственост по отношение на новообразуваните имотите с пл. № ****и **** и моли да бъде установено правото му на собственост върху същите, придобито по силата на закона, в хипотезата на чл. 10, ал. 2 БАН, в отношенията му с ответниците, да бъде отменен съставеният констативен нотариален акт, както и да бъдат осъдени приобретателите В.И.Р., М.А.Р., Е. В. Б. и И.Г.Б. да предадат владението върху имотите и да премахнат незаконно изграденото в тях.

            С отговора си ответникът „ЕТ Агропласт-И. Н.“ оспорва предявените искове като неоснователни. В тази връзка навежда конкретни съображения, че с решението на Комисията за земята се предоставят 5 дка, а ищецът твърди, че въз основа на същото се легитимира като собственик на имот с площ от 7 дка.  На следващо място оспорва твърдението на ищеца, че предоставените му 5 дка са идентични с имот с пл. №493, като в тази връзка сочи, че въводът във владение и окончателното трасиране на границите не са годно основание за придобиване правото на собственост върху разликата от 2 дка. На следващо място сочи, че титуляр на правото на собственост въз основа на посоченото в исковата молба придобивно основание е ИБИР, който е самостоятелно звено към БАН и че същият е придобил другия имот, който е образуван от имота с № №420, а именно - имот със стар пл. №492, който е с площ от 5 дка. Твърди, че по отношение на договора за съвместна дейност между ИБИР и „ЕТ Агропласт-И. Н.“ намират съответно приложение правилата за дружество, разписани в чл. 357 и сл. ЗЗД. В тази връзка подчертава, че ищецът не се е противопоставил на действието на този договор за целия период на съществуването му, от където оспорва твърдението му ИБИР да е действал без представителна власт. Твърди, че споразумителният протокол има характера на действие по реда на  чл. 360, ал. 2 ЗЗД, като обосновава правния си интерес от установяване на вземания в отношенията му с ИБИР за вложените средства за строежа на три сгради в имота и иска конституирането му като трето лице-помагач по делото. Твърди, че за времето от 1993г. до 2016г. между имотите е имало ограда, която след 2016г. била заменена от приобретателите му. 

            С отговора си ответникът Е.В.Б. също оспорва предявените искове като неоснователни със съображения, че предоставените 5 дка са идентични с имот със стар пл. №  492, който е със същата площ и граничи с имоти с номера №№**** и 2059. Поддържа, че ИБИР е самостоятелен субект, вписан в Регистър „Булстат“ като такъв, поради което по силата на чл. 10, ал. 2 ЗБАН същият е придобил собствеността върху имота в с. С.. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като в тази връзка твърди, че най-късно от подписването на споразумителния протокол от 1998г. праводателят му е владял имота, вкл. като е правел подобрения в него.

            В срока по чл. 131 ГПК ответниците В.И.Р. и М.А.Р. са подали отговор, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват изложени в исковата молба фактически твърдения, вкл. че ищецът се легитимира като единствен собственик на процесните имоти, че ги е владял към 1991г., че праводателят им не е собственик и че имотите не били оградени. Твърдят, че представеното от ищеца решение на Комисията за земята е непълно, от където оспорват доказателствената му стойност. Правят възражение за изтекла придобивна давност, като присъединяват владението на праводателя си, вкл. за периода от 01.01.1993г. до 21.05.2015г. Твърдят, че масивната сграда и останалите постройки в имота са построени законно.

            От ответника И.Г.Б., представляван от назначения му особен представител А.А.,  е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който се оспорват предявените срещу него искове. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност.

            Третото лице помагач Н.Л.З. на страната на ответника Е.В.Б. не изразява становище.

            Третото лице помагач на страната на ответника ЕТ „ Агропласт- И. Н.“ – Институт по биология и имунология на размножаването /ИБИР/  изразява становище, че имот с пл. № 40 по КВС на с. С., от който впоследствие са образувани имот с пл. № ***и 493, а от последния имоти с пл. №№ **** и ****е предоставен на БАН с решение на Комисията на земята към МС № КЗ-6/21.04.1986 г. След предоставянето му същият е ползван и стопанисван от Единния център по биология при БАН, в състава на който е включен Институт по биология и имунология на размножаването и развитието на организмите. Впоследствие с РМС от 21.11.1988 . Единният център по биология е закрит, считано от 31.12.1988 г., като активите и пасивите му към 31.12.1988 г., както и другите права и задължения са поети от съответните институти и лаборатории в досегашния им състав. Поради тази причина теренът и сградите, изградената ограда на Екологичната база с. С. са заприходени в баланса на ИББИРО-БАН. С решение на 68-то заседание на Общото събрание на БАН от 06.06.1994 г. Институт по биология и имунология на размножаването и развитието на организмите е преименуван в Институт  по биология и имунология на размножаването, считано от 01.06.1994 г. Пояснява се, че ИБИР –БАН е постоянно научно звено в системата на БАН, на което по силата на решение на 69-то заседание на Общото събрание на БАН от 13.06.1994 г. се предоставя статут на самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка и отделна банкова сметка ***. С влизане в сила на Закона за Българска академия на науките / обн. ДВ бр. 85 от 15.10.1991 г./ по силата на чл. 10, ал.2 от същия НС предоставя в собственост на Академията стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. По този начин към датата на влизане в сила на закона процесният имот станал собственост на БАН, защото с Решение на КЗ-6/21.04.1986 г. същият е предоставен за изграждане на екологична база на БАН, а ИБИР е само ползвател на имота и го е стопанисвал от момента на закриването на Единен център по биология до настоящия момент. Пояснява се, че ИБИР-БАН ползва и стопанисва имота и в изпълнение на Устава на БАН и Правилата за ползване на недвижими имоти, собственост на БАН, от самостоятелните й звена, чл. 5, ал.3, съгласно който ИБИР-БАН, като ползвател на имота има задължение да заприходи в счетоводния си баланс предоставените му имоти за ползване. Сочи се, че сключеният договор за съвместна дейност с ЕТ Агробиопласт – И. Н. от 01.10.1994 г., за срок от 5 години, по своята същност цели обединяване на сили в областта на науката и научно-приложната дейност и популяризирането им заедно с ИБИР-БАН. Така сключеният договор се сочи, че не е имал за предмет недвижимия имот и изградените в него сгради, а същите са посочени като база за осъществяване на съвместна дейност за целите на договора.  Именно поради тази причина след изтичане на срока на посочения договор и анексите към него - до 31.12.2009 г.  от страна на ЕТ „Агробиопласт – И. Н.“ са предприети действия по представяне на предложение до ИБИР –БАН и БАН за сключване на договор за наем на недвижимия имот, представляващ Екологична база с. С.. Впоследствие предложението е отклонено от ръководството на БАН, като представения проект на договор, подписан от ИБИР-БАН и ЕТ „Агробиопласт – И. Н.“ не е подписан от председателя на БАН в качеството му наемодател, като с изрично решение на Ръководството на БАН от м. 07.2010 г. ИБИР-БАН е задължен да организира и проведе тръжна процедура за отдаване под наем на имота.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгласно т. 21 от Решение № КЗ-6/21.04.1986 г.  за отчуждаване и предоставяне на земи за държавни и обществени нужди Комисията за земята при МС „Предоставя на Българската академия на науките за изграждане на Екологична база край с. С., Пернишки окръг, 5 дка държавна обработваема земя от пета категория, стопанисвана от Аграрно-промишления комплекс - П., при граници, посочени в приложената скица.“  Съществуването на този документ е оспорено от част от ответниците и по реда на чл. 183 ГПК ищецът е представил заверен препис от Дирекция „Централен държавен архив“ на документа. Във връзка с оспорване автентичността на същия е допусната съдебно-графическа експертиза. В основното заключение на вещо лице Д. е посочено, че с най-голяма идентификационна тежест и автентичност по отношение установяване почерка на изпълнителя могат да се приемат оригинали на документи, носещи удостоверителни реквизити на държавни органи и официални институции. На 23.03.2022 г. при посещение в Държавния Централен Архив, е подадена поръчка вх.№ 94-00-01-224 за издирване и предоставяне на сравнителен материал в качеството на свободни образци от почерка на лицето В.Ц.. Експертизата прави следното уточнение, а именно, че не бива да се бърка лицето В.Ц., чийто почерк се изследва (Председател на Националния аграрно-промишлен съюз /НАПС/, изпълнявал по онова време функциите на министерство на земеделието 1979 Г.-1981 г.), с лицето В.Ц., който по същото време е Министър на транспорта (1973 Г.-1988 г.)., тъй като и двамата са известни като В.Ц.. На 29.03.2022 г. при повторно посещение в Държавния Централен Архив, на вещото лице е предоставено бяло досие, включващо 3 броя папки, съдържащи подписи на лицето В.Ц., в качеството му на първи зам.министър на Министерство на земеделието и хранителната промишленост (1976 Г.-1978 г.). Образци от почерка на лицето В.Ц., в качеството му на Председател на Националния аграрно-промишлен съюз и като такъв Министър на земеделието (29.04.1979 г. - 24.05.1981 г.), изрично и подробно указани в поръчката, не били предоставени. Вещото лице посочва, че е видяло оригинала на Решение№ КЗ-6 от 21 април 1986 година на Комисията на земята при Министерския съвет, прошнуровано и прономеровано в самото начало на розовото досие, архивна единица № 439. Решението съдържа 22 бели листа хартия формат А4, едностранно изписани с печатен текст. Съгласно определението на съда била извършена проверка дали към Решението има приложена скица и в оригинал ли е тя. Вещото лице установило, че такава липсва непосредствено след него, на следващия лист под № 23, е приложена Справка КЗ-61. Въз основа на изследвания сравнителен материал вещото лице заключва, че положеният подпис за Председател на Комисията за земята при Министерския съвет върху Решение № КЗ-6 от 21 април 1986 година не е изпълнен от лицето В.Ц.. Прието е по делото допълнително заключение на същото вещо лице, при изготвянето на което то е работило, за разлика от предишното заключение, със сравнителни образци, положените подписи върху които от лицето са, в качеството му на Председател на Комисията за земята на МС и секретар на ЦК на БКП, а не в качеството му на зам. министър в Министерство на земеделието и хранителната промишленост и съответно същите са положени в периода 1985-88 г., в който е положен и подписът върху изследвания документ. Заключението на вещото лице е, че установените съвпадения са съществени, устойчиви, индивидуални в своята съвкупност и достатъчни за извода, че изследваният подпис е изпълнен от В.Ц. Василев. Наличието на различие може да се обясни с вариантност на почерка, което е несъществено и на заключението не влияе.

Съдът кредитира с доверие заключенията на вещото лице. Намира същите за обосновани и компетентно изготвени. Не е налице противоречие между тях, доколкото обект на изследване са били различни сравнителни образци и възприема като меродавно заключението по допълнителната експертиза, тъй като по него е работено с образци от почерка на лицето, положени най-близко във времето до изследвания период и в същото качество на лицето. В този смисъл установи се автентичността на документа, поради което съдът ще основе изводите си въз основа на него. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на част от ответниците - адв. Я., че по делото са представени различни решения. Представеното копие към исковата молба представлява извлечение от решението, докато представеното в заверен препис от Държавния архив копие на оригинала. Видно от пояснението на вещото лице Л.Д. лицето В.Ц. е В.Ц. Василев, поради което не е налице неяснота относно автора му.

Видно от архивните индекси на приложената по делото и оспорена скица, тя е налична във фонд № 136, инв. опис № 79, към който фонд принадлежи и Решение № КЗ-6/21.04.1986 г. на Комисията на земята към Министерски съвет. Архивната единица на скицата е 440 и следва архивна единица 439, която е на Решение № КЗ- 6/21.04.1986 г., нещо повече, видно от Заключението на вещото лице Л.Д. по назначената съдебно - графическа експертиза, на стр. 3, ФК 9-10, архивна единица 440 е II-ра част към Решение № КЗ-6/21.04.1986 г.. В тази архивна единица са събрани всички подготвителни документи по издаването на Решение № КЗ-6/21.04.1986 г., част от които са: Справка КЗ-106 (фонд № 136, инв. опис N 79, А.Е. N° 440, лист № 105 и лист 106). Доклад от акад. Ангел Балевски относно КЗ-6, т. 21 (фонд N 136, инв. опис N 79, А.Е. N 440, лист N 107), Доклад от инж. Георги Д. (фонд N 136, инв. опис N 79, А.Е. N 440, лист N 108 и лист 109), Скица към КЗ-6, т. 21 (фонд N 136, инв. опис N 79, А.Е. N 440. лист N 110). Предвид изложеното, се установява, в т. 21 от Решение № КЗ-6/21.04.1986 г. на Комисията на земята към Министерски съвет се има предвид точно тази скица съхранявана в Дирекция „Централен държавен архив“, фонд № 136, инв. опис № 79. А.Е. № 440, лист № 110 и приложена в кориците на делото.

На основание Решение № КЗ-6/21.04.1986 г. на Комисията за земята при МС е съставен е АДС № 10751/04.06.1987 г. за държавна собственост на недвижим имот Държавна обработваема земя от пета категория с площ от 5 дка. Местоположение на имота: с. С., местност „О.“, съседи: от запад и север блок на АПК и ливада, от юг - пътя за яз. С., изток - улица и мах. О.. Отстъпено право на строеж на: БАН - Единен център по биология, изграждане на екологична база със Акт от 20.04.1987 г. на ОАПС „Опазване и отчет на земята“ гр. П..

Представено е по делото от ответника ЕТ „Агробиопласт-И. Н.“ писмо от Директора на Центъра по Биология към БАН – Ц. Стойчев до Окръжен народен съвет, Отдел „Държавни имоти“ с вх. № 11.11.1986 г., с което се уведомява, че съгласно решение № КЗ-6/21.IV. 1986 г. на Комисията на земята на МС, на БАН – ЕЦ по биология се отчуждава и предоставя за изграждането на екологична база 5 дка държавна обработваема земя от пета категория край с. С.-Пернишки окръг, стопанисвана от АПК.П., при граници от запад – блок на АПК и ливада, от юг – пътя за яз. С., и от изток  улица  и махала „О.“. Посочено е, че за целта е съставен АКТ № 8 от 29.11.1985 г. на Комисията за категоризация на земята, налице е съгласие на НАПС за отреждане на терена на ЕЦ по биология на БАН за изграждане на екологична база. С платежно нареждане от 15.VIII.1986 г. цената от 5000 лв. е изплатена, поради което са налице всички условия на закона и имотът е станал собственост на БАН – ЕЦ по биология, поради което се моли да се издаде акт за държавна собственост. Като приложения са описани Решение КЗ – 6  и платежно нареждане.

 Представен е Акт от 20.04.1987 г. за въвеждане във владение и окончателно трасиране на границите за Екологична база на БАН в с. С. извън границите на населените места и промишлени зони, от представители на: 1. ОАПС „Опазване и отчет на земята“ П. – Стефан Михайлов, 2. Представител на инвеститора - липсва, 3. Представител на АПК П. – П. Гердин и 4. Районен инспектор по опазване на земята - Вера Лалова, за извършено въвеждане във владение върху 5 дка неполивна необработваема земя, намираща се в землището на с. С., местността „О.“ при граници: от изток мах. О., от юг пътя за язовир С., запад и север блок на АПК, за изграждането на Екологична база на БАН. Посочено е, че площадката  на обекта е трасирана в съответствие с генералния план и скица със следните знаци: дървени колчета. Представена е скица, върху която е  посочен номерът на решението № КЗ-6 от 1986 г., т. 21 и дата на заверка 14.03.1986 г., с поставен печат на Регионална инспекция по опазване на земята –П., и подпис на районен инспектор по опазване на земята, както и отразяване ОАПС гл. специалист.

Във връзка с оспорване съществуването на Акт образец 5 по делото по реда на чл. 165 ГПК са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля П. Гердин, посочен като участник в комисията по съставяне на акта. Същият заявява пред съда, че е работил в АПК Даскалово в периода 1985г.-1990г., като е бил председател и след това са ги обединили на АПК П. и там бил заместник - председател. По времето когато е бил председател на АПК Даскалово е подписал договор между АПК Даскалово и Академията на науките за развитие на някаква дейност, не помни каква. На въпроса дали познава Вера Лалова, свидетелят заявява, че я познава като човек, но не са работили заедно. При предявяване на  свидетеля на Акт - Образец №5 заявява, че не си спомням да е определял такова нещо. Не знае дали положеният срещу неговото име на акта  подпис е негов, може би е негов, не личи ясно. Няма спомен да е участвал, като председател във въвеждане във владение на БАН за изграждане на екологична база в с.С.. Не е ходил на земята. Няма спомен да е участвал в такова мероприятие във връзка с предоставяне на земята на БАН. Подписал е договор за развитие на някаква дейност, като председател на АПК. Твърди, че е подписал договор в канцеларията на стопанството, където му е било работното място, но на земята не е ходил. Договорът е бил между БАН и АПК Даскалово. В него имало написани професори, които ще работят и ще се развива някаква дейност. Договорът го донесъл И. Н., само той присъствал.

Представено е писмо от 26.07.1993 г. до Управление „ ТСУ“ при Община П. ПК гр. П. от районен инспектор по опазване на земята – Вера Лалова / посочена и в АКТ образец 5 като участник в същото длъжностно качество/, с което се уведомява, че теренът за екологична база на БАН от 5 дка в землището на с. С., община П. не подлежи на връщане на бившите собственици на земята. Площадката е предоставена на БАН с решение № КЗ-6 от 21.04.1986 г. на КЗ при МС. Базата е оградена с масивна ограда и е застроена с две сгради на площ 300 кв.м. и изградени комуникации. Посочено е, че БАН е въведен във владение на 20.04.1987 г. Предвидените по Генплана на обекта сгради и съоръжения могат да се изграждат. Бившите собственици на земята ще бъдат обезщетени на осн. чл. 10б от ЗСПЗЗ.

При съвкупен анализ на свидетелските показания на св. Гердин и с отчитане отразеното в това писмо, съставено от друг участник в комисията, посочена при съставянето на Акт образец 5, съдът намира, че се установява съставянето му. Свидетелят потвърждава, че е  участвал именно в качеството си на председател на АПК в подписването на документ за предоставяне на земя на БАН за някаква дейност. Не отрича положеният подпис под името му да е негов, като  заявява, че не се вижда  ясно, може би е. Обстоятелството, че свидетелят не е присъствал на място, а документът е подписан в канцеларията му не влияе върху това дали документът е съставен, а върху верността на отразеното в него, че на посочената дата и място са присъствали посочените лица и са извършени описаните действия. В този смисъл съдът намира, че не следва да се изключва този документ от доказателствения материал.

Представен е по делото сключен на 03.01.1993 г. договор за съвместна дейност между ИБИРРО, „Агробиопласт“, представлявано от И. Н. Груев  и „ Био Трейд“ ООД с предмет обединяване на усилия за организиране на съвместна дейност на производство и реализация на биопродукти, находящо се в Базата в с. С.. Дейността се осъществява на база научни разработки на ИББИРО и внедряване на чужд опит, технологии и машини от „Агробиопласт“. Сдружението е учредено за срок от 5 години / чл. 4/. Същото се представлява от И. Н. Груев. В раздел Трети –имущество на сдружението е уговорено, че ИБИРРО предоставя своите права на ползвател върху недовършена сграда, находяща се в с. С.. „Агробиопласт“ внася ноу хау, машини и апарати за производството. Организира и управлява производствената дейност. Видно от съдържанието на договора, в което подробно са регламентирани правата и задълженията на съдружниците, никъде не се споменава за недвижими имоти.

Представен е договор от 01.10.1994 г., сключен между ИБИР-БАН и „Агробиопласт“ с предмет съвместна дейност при получаване на биопродукти по експериментални технологии и принадлежности за лабораторни нужди. Задълженията на „Агробиопласт“ включват в срок до 30.06.1995 г. да дострои и обзаведе сградата, която е издигната на един етаж с площ около 200 кв.м., в границите на имота от 5 дка, със застроена площ, находящ се в с. С., Пернишко. Предвидено е в чл. 1, на раздел Трети, че Агропиопласт се задължава да не се разпорежда с имота без изрично съгласие на ИБИР, като е пояснено, че се има предвид строителство извън предмета на експлоатация на обекта на договора, както и да използва предоставената земя и сграда според предназначението, предвидено с договора. Уговорени са финансовите измерения и срокът на договора – 5 години. С анекс  от 01.10.1999г.  ЕТ „ Агробиопласт“ и ИБИР-БАН уговарят задължение за ЕТ „ Агробиопласт“ за осигуряване на денонощна охрана за опазване на имота и сградния фонд, уговарят срокът на основния договор да бъде продължен до 01.10.2004 г. Срокът на договора е продължен с  Анекс от 01.10.2004 г. до 31.12.2007 г.,  с Анекс от 28.12.2007 г. до 31.12.2008 г., с Анекс от 28.12.2008 г. до 31.12.2009 г.

С писмо до ОбПК П., изх. № 360/07.07.93 г., БАН - ИБИР е поискал нанасянето на терена в с. С., собственост на БАН - ИБИРРО Екологична база, тъй като е пропуснат при заснемането. С писмо от 09.07.93 г. до Поземлената комисия при МЗ  ИБИР – БАН моли  за съгласуване на отредения терен за екологична база, в който са построени стопанска сграда и лабораторен корпус. Описано е, че се прилагат документи, които легитимират молителя като собственик.

Представен е споразумителен протокол, сключен между ИБИР-БАН и Агробиопласт  от 19.10.1998 г., с който страните уговарят във връзка с иска на  ИБИР до Община П. за влизане в реални граници на терена на Екологична база с . С., че ИБИР премества  границите на терена по приложена скица в размер на нотариалната собственост 5 дка, а теренът прилежащ извън тези граници, на който фирма Агробиопласт е построила законно две постройки остава във владение на фирмата до уреждане на собствеността. Поради продължаване на договора между страните, те се договарят да не се местят огражденията до окончателното уреждане на собствеността. Описани са като приложения проекто-решение на скица от план за земеразделяне на с. С. , и преписка с решения и нот. акт.,които не са приложени по делото.

Представена е молба от 28.09.2012 г. от И. Н. Груев, фирма Агробиопласт до Зам. Председателя на БАН,  в която се посочва, че молителят е във владение на имот, находящ се в с. С., местност „О.“ от 1980 г. Работел в ЕЦБ на БАНК и по негова инициатива и съдействие на институциите, в съседство на имота му, бил отреден терен от 5 дка за изграждане на Екологична база. С взаимно съгласие били заградени общо съседните терени като му било предложено да поеме строителството на лабораторната сграда. След 1988 г. участвал в изграждането на панелна постройка в груб строеж. Поради невъзможност на ИБИР да продължи строителството през 1993 г. му било предложено да сключи договор за съвместна дейност. Поради това, че теренът бил извън регулация до този момент не била съгласувано строителство с общината. С цел узаконяване на строителството след сключване на договора за съвместна дейност Агробиопласт изготвил и утвърдил в Община П. ген.план. Фирмата имала производствена дейност, за която били необходими други помещения, като въз основа на строителни разрешения от 1993 г. били построени две сгради на груб строеж. Ангажиментите на ИБИР по силата на договора били да упражнява лабораторен контрол на производството. С уведомително писмо  от 1998 г. пожелал да се отредят границите, в отговор на което било подписано споразумение – протокол за влизане в реални граници.  Фирма „Геоинженеринг“ заснела имотите и издала преписки с геодезическо заснемане, в които били отразени обстоятелствено сградите в близост до границата на двата имота. Тъй като имотите били урбанизирани молителят подал документи за нанасяне в Кадастъра и била издадена скица за имот 493, на името на Фирмата. Сочи се, че сградите били отразени в Кадастъра, но за издаване на скица за тях било необходимо на БАН. Представен е проект на декларация, която изхожда от Институт по биология и имунология на размножаването, като собственик на имот с пл. № 493, с която да заяви, като непосредствен съсед, че не възразява срещу местоположението на изградените ви ПИ № 493 до оградата сгради.

Със Заповед № 888/04.06.2014 г. на кмета на община П., е одобрена поправка на границите на имот **** и обособяване на имот ****по плана на с. С., местност „О.“.

Със Заповед № 1782/09.08.2016 г. на кмета на община П., е одобрен проект за ПУП- ПРЗ на ПИ **** по кадастралния план на с. С., местност „О.“.

С нотариален акт № ** рег. №**** дело***от 2013 г. на нот. Н.З.И. Н. Груев, в качеството му на ЕТ „ Агробиопласт И. Н.“ е признат за собственик на основание давностно владение върху поземлен имот с пл. № 493, с площ 2221 кв.м., заедно с построените в имота Битова сграда със застроена площ 50 кв.м.  и  склад с гараж със застроена площ 117 кв.м. в местността „ О.“ ,кадастрален план на село С.. При изготвянето на акта са били представени Акт за държавна собственост № 16751 от 04.06.1987 г. и споразумителен протокол от 19.10.1998 г.

С договор за покупко-продажба № 178, том I, рег. № 1525, дело № 151 от 2015 г. ЕТ „Агробиопласт И. Н.“ на нот. Н.З. прехвърля на В.И.Р. и М.А.Р. поземлен имот с пл. № 2059, с площ 871 кв.м.  съгласно план за регулация и застрояване на с. С., утвърден със Заповед № 2070 от 17.11.2000 г. и изменен със Заповед № 888 от 04.06.2014 г. на Кмета на Община П., заедно с построената в имота Битова сграда с площ 50 кв.м. и всички подобрения и приращения и изпълнени основи върху имота.

С договор за покупко-продажба № 70, том **рег. № 1758, дело № 199 от 2016 г. на нот. Н.З. ЕТ „Агробиопласт И. Н.“ прехвърля на Е.В.Б. поземлен имот с пл. № ****, с площ 1350 кв.м.  съгласно план за регулация и застрояване на с. С., утвърден със Заповед № 2070 от 17.11.2000 г. и изменен със Заповед № 888 от 04.06.2014 г. на Кмета на Община П., заедно с построените в имота масивен строеж- складове с гараж с площ 117 кв.м..

Съгласно предоставена информация от Общинска служба земеделие – гр. П., обективирана в писмо от 05.04.22 г., партидата на имот № 000420 по КВС, открита на 11.01.2000 г., имот с  № 70038.0.420 е с площ от 7.221 дка, местност О., НТП - Обществен терен, Вид на територия: За нуждите на селското стопанство, Вид собственост: Държавна частна, Възстановяване на ЗСПЗЗ: съществ. собственост преди възстановяване. Партидата е закрита на 22.11.2011 г.,като имотът е разделен на имот ***с площ 5 дка  - собственост- държавна, Акт за частна държавна собственост № 10751 от 04.06.1987 г. и имот 493 с площ 2 221 дка – собственост-държавна.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно, Българска академия на науките е бюджетна институция, първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Обособените й звена са второстепенни разпоредители с бюджетни средства. С Решение № КЗ-6/21.04.1986 г. Комисия за земята към Министерски съвет се предоставя на Българска академия на науките за изграждане на Екологична база с. С., Пернишки окръг 5 дка държавна обработваема земя от пета категория-Акт № 10751 за държавна собственост на недвижим имот от 04.06.1987 г. - държавна обработваема земя пета категория - 5 дка и отстъпено право на строеж на БАН - Единен център по биология. Към 04.06.1987 г. в структурата на Българската академия на науките са били включени 11 структурни звена - единни центрове, в т.ч. и Единен център по биология. Съгласно т. 1 от Заповед № 835/18.12.1988 г. на Българска академия на науките - Единен център по биология самостоятелна „Проблемна група по екология" към ЕЦ по биология към БАН е прехвърлена като самостоятелно звено „Проблемна група по екология" с експериментална база с. С. към Институт по биология и имунология за размножаването и развитие на организмите (ИБИРРО), считано от 01.01.1989 г. С Решение на шестдесет и деветото заседание на ОС на БАН от 13.06.1994 г., се предоставя считано от 01.06.1994 г., статут на юридически лица на бюджетна издръжка от отделна банкова сметка ***янни научни и други самостоятелни звена при БАН: IV. Направление БИОЛОГИЧНИ НАУКИ, т.4.9. Институт по биология и имунология на размножаването при БАН. С Разпореждане № 17 от 21.XI.1988 г. за структурни промени в БАН издадено от НРБ - Министерски съвет се закриват от 31.12.1988 г. структурни звена в Българската академия на науките (подробно изброени, в т.ч. точка г/ Единен център по биология), като активите и пасивите на закритите единни центрове и обединения по баланса към 31.12.1988 г. се поемат от съответните институти. Съгласно инвентарни карти за отчитане на основните средства на Проблемна група към БАН, база С. като дълготрайни материални активи към м. 11.1989 г. се водят ДМА, подробно описано в констативната част на експертизата. За ДМА е воден и общ картон по сметка 203 - сгради от 1989 г., включващ общият размер от двете партиди по инвентарни карти за отчитане на основните средства - 101560 лева. Дълготрайните материални активи на Екологична база с. С., Пернишки са били включени в активите и по оборотна ведомост на Единен център по биология към Българската академия на науките за периода от 1987 г. до 31.12.1988 г. На вещото лице не са предоставени инвентарни карти за периода до м. 11.1989 г. Съгласно инвентарни карти за отчитане на основните средства на ИБИР - БАН за секция „Проблемна група по екология" база С. като дълготрайни материални активи в периода от 01.10.2004 г. до 01.01.2009 г. се водят ДМА, подробно описано в констативната част на експертизата. За ДМА е воден и общ картон по сметка 203 - сгради. Дълготрайните материални активи на Екологична база с. С., са били включени в активите и по оборотна ведомост на Институт по биология и имунология на размножаването (ИБИР) към Българската академия на науките в периода от 01.10.2004 г. до 01.01.2009 г.

Съгласно прието по делото основно заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от в.л. А.Ц. след справка в ОД Земеделие -П. вещото лице посочва, че първоначално имот с № 000420 по КВС на с.С. е бил с
7 221 м2. Впоследствие на същия партидата му е закрита на 22.11.2011г., като на тази дата от този имот /000420/ са получени два нови имоти с №000***с площ 5000 м2 и № 000493 с площ 2221м2. След това по кадастрален план имот № 000493 с площ 2221 м2 става имот с пл. №**** и впоследствие със Заповед №888/2014 год. на кмета на Община П. се поправят границите му /имот пл.№**** с площ от 2 221м2 / като се обособява нов имот №****- с площ от 871м2 ,а стария имот №**** става с площ от 1350м2. Имот №000420 по КВС на с.С. , „О.“, респективно имот с пл. № **** и пл. № ****по кадастрален план на с. С., попадат частично в обхвата на терена, предоставен на БАН с Решение на Комисия на земята към МС К3-6/21.04.1986г., скицата към него, Акт Образец 5/20.04.1987г. и АДС № 10751/04.06.1987г.,видно от начертана комбинирана скица, като площи на препокриване на терена /графично/, предоставен на БАН с Решение на Комисия на земята към МС К3-6/21.04.1986г., скицата към него, Акт Образец 5/20.04.1987г. и АДС № 10751/04.06.1987г., както следва  имот №000420 по КВС-5807,93м2, имот с пл. № **** по кад.карта - 1311,32м2 и имот с пл. № ****по кад.карта- 634,75м2.

Съгласно допълнителното заключение на вещото лице нa приложената към решението скица има дата от 1986г.,като тогава е правена заверка. Липсва отразяване от кой план е изработена скицата и с коя заповед е одобрен. В.л. по така издадената скица не може да каже от кой план е скицата-липсват данни на нея. Посочва, че към момента действа Кадастрална карта за местността. Тя е одобрена със заповед № РД-18-1205/04.06.2018 г. на изп. директор на СГГК.

Посочено е, че скицата е изчертана в мащаб 1:1000 и съгласно него е определена и площта по заключението/ основното - 6 309м2 /. Като граници не може да се каже, тъй като не са нанесени номера на съседни имоти. Има само два имота в дясно с номера, които са през един имот/улица-път/ и с тях реално имотът не граничи. Скицата е със антетки/печати. В горен десен ъгъл и долен десен ъгъл, каквито слага община П., но липсва печат на община П. и от кой план е изчертано. Другите печати в.л. не ги знае.                                                                                               

Съгласно приета по делото повторна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещи лица Р.И. и Р.Н., на приложеното към делото копие на скица не е отразена площта на защрихования терен. Тъй като не е налице оригиналът, от който е копирано приложеното копие, след сканиране е дигитализиран контурът на защрихования терен от приложеното към делото копие на скица, заверено от дирекция „Централен държавен архив“ за Единен център по биология по плана на е. С., Пернишки окръг, махала „О.“ в М 1:1000, е определена площта на защрихования терен в размер от 6.325 дка (6 325 м2). Посочено е, че имоти с №№ 000***и 000493 са образувани чрез разделяне на имот № 000420 по КВС по КВС на с. С., „О.“ , имоти с №№ **** и ****са образувани чрез разделяне на имот № 000493 по КВС на с. С., „О.“ . Разяснено е, че имот № 000420 по КВС на с. С., м. „О.“, респективно имот с пл. № **** и имот с пл. № ****(Заповед № 888/04.06.2014 г. на кмета на община П.) по плана на с. С., частично попадат в обхвата на терена, предоставен на БАН с Решение на Комисия на земята към МС КЗ-6/21.04.1986 г., скицата към него, Акт Образец 5/20.04.1987 г. и АДС № 10751/04.06.1987 г., който извод е отразен в изготвена комбинирана скица.  Вещите лица сочат, че към момента на издаването на скицата (1986 г.) не имало действащи кадастрален и регулационен план за територията на имота. Графичната част на скицата отговаря частично на действащата към момента кадастрална карта на землището на с. С.. Заповед за одобрение на КККР № РД-18-1205/04.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № 18-3873- 12.04.2022/12.04.2022 г. на началник на СГКК - П.. От графичната част на скицата не може да се счете, че квадратурата на имота е 5 дка. Съгласно акта от 20.04.1987 г. за въвеждане във владение и окончателно трасиране на границите за Екологична база на БАН в с. С. извън границите на населените места и промишлени зони, описаните граници на имота са: от изток мах. О., от юг пътя за язовир С., запад и север блок на АПК. Предвид описаните по-горе граници, според вещите лица може да се определи, че местоположението на тези пет декара като граници със съседните имоти, съответства по отношение на описаните граници в Акт от 20.04.1987 г. Според вещите лица на приложеното към делото копие на скица липсва информация от кой план е копирана, и кой конкретно на коя дата я е изработил. Под надпис „Районен инспектор ... опазване на земята гр. П.“ е отразена дата 14.03.86 г. Представеният от ищеца екземпляр на скицата е копие на скицата заверена на 09.05.2022 г. от директора на ДИРЕКЦИЯ „ЦЕНТРАЛЕН ДЪРЖАВЕН АРХИВ“, фонд № 136, инв. опис № 79, А. Е. № 440, лист № 110.

Според експертите към 1986 г. няма действащи кадастрален и регулационен план за територията на имота. За да бъде направена тази скица е ползван топографски план с изобразени ситуация и релеф, върху който схематично е очертано местоположението на имота. Графичната част на скицата не отговаря на действащия към момента регулационен и кадастрален план на населеното място. Графичната част на скицата частично отговаря на действащата към момента кадастрална карта на землището на с. С.. Пояснява се, че кадастрална карта и действащ регулационен кадастрален план не е едно също. В периода 1949 - 2001 г. кадастралният план по същество е топографски план. В него са изобразени ситуация и релеф, водна и техническа инфраструктура към етапа на изработване на плана. На комбинираната скица са съвместени имоти с №№ **** и ****по КВС с действащата към момента кадастрална карта. Посочено е, че Поземлен имот        70038.5.501,   област П., община            П.,       с.         С., м. О., вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП За друг обществен обект, комплекс, площ 1350 кв. м, съответства на стар номер ****,  съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-1205/04.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № 18-3873-12.04.2022/12.04.2022 г. на началник на СГКК-        П., а Поземлен          имот 70038.5.502, област    П.,            община П., с. С.,м. О., вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП За друг обществен обект, комплекс, площ 871 кв. м, на стар номер 2059.

В съдебно заседание от вещите поясняват, че при отразяване на имота от Комисията по земята не е присъствал геодезист, не е заснемано на място, не е трасирано на място със способите, които се прилагат при трасиране и отразяване.Окомерно са забити колчета, както са описани в протокола за въвод във владение. Съдът намира за необходимо да посочи, че към момента на извършване на въвода законодателството не е предвиждала такава процедура и участие на тези лица за осъществяването му.

По делото са събрани гласни доказателства. С показанията на св. Илза Филипова, служител Института по биология и имунология на размножаването при БАН от 01.02.2011г., заемаща  длъжността административен секретар, след това помощник директор административна дейност, се установява, че при посещението й  през 2012 г. достъпът до имота е бил свободен. Показанията й относно релевантни факти до постъпването й на работа представляват възприятия относно запознаване с документи, приложени по делото. Свидетелката Теодора Андреева е служител на БАН от 1984г.,  като от 2006г. е заемала длъжността началник на отдел Дирекция „Имоти“, до 2021г. заемала тази длъжност. В момента продължава да работи в БАН като ръководител група „управление на собствеността“. Съдът отчита евентуалната заинтересованост на свидетеля, като същевременно съобразява, че именно поради служебните отношения с ищеца свидетелката е придобила непосредствени впечатления относно фактите, за които свидетелства. Установява се, че при посещение през 2011г. имотът е бил ограден отвсякъде, вътре имало построена една лабораторна сграда, и започнато строителство на жилищни сгради,непосредствено след лабораторната сграда, която не била довършена, лабораторната сграда също не била довършена. Имало построени складови сгради. Изцяло бил ограден имотът, като в частта откъм пътя сградата е със стоманобетонови фундаменти и оградни платна, в другата част към ливадите е изградена телена ограда на метални колове. Според свидетелката строителството на оградата е правено от БАН, като Академията има документи за това, плащанията са извършвани от БАН, започнало е изграждането на тази ограда след 1987г.,а 1988г. частично са били поставени оградните платна и 1989г. е продължило изграждането на оградата. Налични са счетоводни документи за извършените плащания за тази ограда, доклади на колеги, които на място са установявали етапа на извършване на строителството, които потвърждават изпълнените дейности. Свидетелката сочи, че познава г-н Н. от 2012г., когато бил на посещение в Академията. Той отишъл с предложение за разделянето на този имот, като имал претенции за собственост върху част от имота, който е предоставен изначало на Академията. Относно извършеното от БАН строителство има едно технологично задание, което е подписано от г-н Н., в качеството му на ръководител на екологичната база, в което е написано какво е изпълнено към момента. Финансирана е цялата лабораторна сграда, гаражни клетки, фургон, оградни пана, със средства на академията, за което свидетелката твърди, че е виждала счетоводни документи, инвентарни карти, с които са осчетоводени тези разходи, има и платежно за оградата. За битовата сграда няма счетоводни документи, тя не е била изградена към момента на сключване на договора с г-н Н.. Негово задължение по силата на договора за съвместна дейност е било да изгради тази битова сграда и да довърши лабораторната сграда. Той е отчел разходи по силата на договора във връзка с инвестициите, които е вложил, за да може да не заплаща определения в договора наем. Свидетелката сочи, че е запозната с кореспонденцията, водена с него, многократно е канен да обясни какво е извършил той, освен един опис, в който няма изграждане на лабораторна сграда и ограда.

Свидетелят Б.Б. към 1987г. работел в структурата на БАН, в проблемната група по екология, която се занимавала с опазване на околната среда на България. Бил заместник ръководител на проблемната група, когато през 1985г. станало необходимо да се изгради база, за да се създаде системата за мониторинг на територията на Пернишки регион. Твърди, че в търсене на място се избрала територия до яз.С., в подязовирната стена, където една част от нея принадлежала на техен служител тогава- инж. Н.. Той стопанисвал една част, която била оградена. Министерството на земеделието имало комисия и тази земя се предоставила с разпореждане на Министерски Съвет, отпуснати били  5 декара в непосредствена близост до мястото и там започнало изграждането на базата. През 1989г. базата била изградена дотолкова, доколкото имало една голяма постройка от бракувани панели, които г-н Н. бил осигурил. Имало и някакви гаражни конструкции също в недовършен вид, в непосредствена близост. 1989г. проблемната група по екология била прехвърлена към ИБИР. БАН имала свои научни звена и 15хил. човека персонал, след това екологията престанала да бъде приоритет и за страната и за ИБИР. По тази причина базата станала ненужна. През 1994г. с благословията на помощник председателя, били подготвени документи, за да се прехвърли базата, тоест да се разчистят сметките с г-н Н. и да приключи тази дейност. Тя не се обслужвала от никого, негова грижа била охраната и всичко свързано с текущи ремонти и т.н., без да получава освен заплатата си нещо друго. Свидетелства за сключен договор за съвместна дейност, като от страна на БАН договорът не бил изпълнен,защото БАН не се интересувал от тази тематика. До 1989г. БАН финансирала частично вертикалната планировка,оградата, доставката на панели и израждането на лабораторна сграда. Останалото го извършил И. Н., първо като техен служител, след това като представител на фирма. Свидетелят пояснява, че г-н Н. е работил в ИБИР до 1989г.  През 1985г. свидетелят бил доц. д-р на науките, заместник шеф на проблемната група по екология. Видял готовия документ от Министерски съвет за предоставяне на земята. Документът го видял 1985год., когато бил съветник на В.Ц.. До 2000г.  работил в ИБИР. Имотът бил с мрежа и колове и ограден.

 Съдът кредитира показанията на тези свидетели, като последователни,  пресъздаващи техни преки впечатления, като не намира противоречие в тях доколкото изясняват различни факти. С показанията на св. Б. се установява предоставянето на терен на БАН за сочената научна цел, както  извършените действия от страна на И. Н..

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За успешното провеждане на положителния установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване на право на собственост ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване твърдението си, че е титуляр на правото на собственост по отношение на спорния недвижим имот на твърдяното придобивно основание.

Искът за собственост по чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот

Според чл. 10, ал. 1 от ЗБАН имуществото на Българска академия на науките и на самостоятелните й звена включва право на собственост и други вещни права, вземания, ценни книжа, патенти, дарения, дялово участие в стопански организации и сдружения и други права и задължения. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗБАН Народното събрание предоставя в собственост на БАН стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. Разпореждането с това имущество може да се извършва само в интерес на академията и с решение на Общото събрание. С цитираната разпоредба на чл. 10, ал. 2 от ЗБАН към датата влизането и в сила (ДВ. Бр. 85/15.10.1991 г.) е уредена законовата (ex lege) трансформация на правото на ползване и управление в право на собственост по отношение на стопанисваните от БАН към този момент държавни имущества-терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд. За да се осъществи фактическият състав на посоченото придобивно основание следва към момента на влизане в сила на закона БАН да стопанисва вещите, предоставени й от държавата за осъществяване на дейността й според устава на академията и нейните институти. Преминаването на собствеността не е обусловено от административна процедура, а проверката следва да се осъществи от съда в рамките на спора за собственост – (в този смисъл определение № 62/12.02.2014г на ВКС по гр. д. № 7512/2013 г., ІІ отд, ГК).

В случая от събраните по делото доказателства се установява, че е изпълнена процедурата, регламентирана в Правилника за прилагане на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата (отм.) по предоставяне на държавна земя. С решение № КЗ-6/21.IV. 1986 г. на Комисията на земята на МС, на БАН – ЕЦ по биология се отчуждава и предоставя за изграждането на екологична база 5 дка държавна обработваема земя от пета категория край с. С.-Пернишки окръг, стопанисвана от АПК - П., при граници от запад – блок на АПК и ливада, от юг – пътя за яз. С., и от изток  улица  и махала „О.“. За целта е съставен Акт № 8 от 29.11.1985 г. на Комисията за категоризация на земята, налице е съгласие на НАПС за отреждане на терена на ЕЦ по биология на БАН за изграждане на екологична база. С платежно нареждане от 15.VIII.1986 г. цената от 5000 лв. е изплатена. С Акт от 20.04.1987 г. за въвеждане във владение и окончателно трасиране на границите за Екологична база на БАН в с. С. извън границите на населените места и промишлени зони е извършено окончателно трасиране и въвод. Посочено е, че площадката на обекта е трасирана в съответствие с генералния план и скица със следните знаци: дървени колчета. Представена е скица, върху която е посочен номерът на решението № КЗ-6 от 1986 г., т. 21 и дата на заверка 14.03.1986 г., с поставен печат на Регионална инспекция по опазване на земята –П., и подпис на районен инспектор по опазване на земята, които съгласно цитирания Правилник са органи, участващи в процедурата по предоставяне на земята.  В писмо от 26.07.1993 г. до Управление „ ТСУ“ при Община П. ПК гр. П. от районен инспектор по опазване на земята – Вера Лалова се уведомява, че теренът за екологична база на БАН от 5 дка в землището на с. С., община П. не подлежи на връщане на бившите собственици на земята. Площадката е предоставена на БАН с решение № КЗ-6 от 21.04.1986 г. на КЗ при МС. Базата е оградена с масивна ограда и е застроена с две сгради на площ 300 кв.м. и изградени комуникации. Посочено е, че БАН е въведен във владение на 20.04.1987 г. Предвидените по генплана на обекта сгради и съоръжения могат да се изграждат.

Относно доказателствения стандарт при установяване предоставянето за стопанисване на държавни имоти, съдът намира, че по аналогия следва да намерят приложение разясненията, дадени в т. 2г на ТР 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, а именно, че в рамките на възникнал гражданско[1]правен спор предоставянето на имуществото за стопанисване и  управление на определено държавно предприятие може да бъде  доказано както чрез преки доказателства /самият административен акт  за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове  за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен  имот е предоставен за стопанисване и управление на определено  държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости,  записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни. Установява се от представените писмени доказателства по делото и изслушаната съдебно-икономическа експертиза, че имотът е ползван и стопанисван  към момента на влизане в сила на закона от звено на БАН - от Единния център по биология при БАН, в състава на който е включен Институт по биология и имунология на размножаването и развитието на организмите. Впоследствие с РМС от 21.11.1988 г.. Единният център по биология е закрит, считано от 31.12.1988 г., като активите и пасивите му към 31.12.1988 г., както и другите права и задължения са поети от съответните институти и лаборатории в досегашния им състав. Поради тази причина теренът и сградите, изградената ограда на Екологичната база с. С. са заприходени в баланса на ИББИРО-БАН. С решение на 68-то заседание на Общото събрание на БАН от 06.06.1994 г. Институт по биология и имунология на размножаването и развитието на организмите е преименуван в Институт  по биология и имунология на размножаването, считано от 01.06.1994 г. ИБИР –БАН е постоянно научно звено в системата на БАН, на което по силата на решение на 69-то заседание на Общото събрание на БАН от 13.06.1994 г. се предоставя статут на самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка и отделна банкова сметка ***. Формира се изводът, че ИБИР е само ползвател на имота, който го ползва и стопанисва в изпълнение на Устава на БАН и Правилата за ползване на недвижими имоти, собственост на БАН, предвиждащи в чл. 5, ал.3 задължение за ползвателя да заприходи в счетоводния си баланс предоставените му имоти за ползване. В този смисъл са неоснователни възраженията на адв. В. за липса на материалноправна легитимация на БАН.

От приетите съдебно-технически експертизи се установи, че имоти с №№ 000***и 000493 са образувани чрез разделяне на имот № 000420 по КВС по КВС на с. С., „О.“ , имоти с №№ **** и ****са образувани чрез разделяне на имот № 000493 по КВС на с. С., „О.“ . Имот № 000420 по КВС на с. С., м. „О.“, респективно имот с пл. № **** и имот с пл. № ****(Заповед № 888/04.06.2014 г. на кмета на община П.) по плана на с. С., частично попадат в обхвата на терена, предоставен на БАН с Решение на Комисия на земята към МС КЗ-6/21.04.1986 г., скицата към него, Акт Образец 5/20.04.1987 г. и АДС № 10751/04.06.1987 г.. Към момента на издаването на скицата към Решение № 6 (1986 г.),  не имало действащи кадастрален и регулационен план за територията на имота. Графичната част на скицата отговаря частично на действащата към момента кадастрална карта на землището на с. С.. От графичната част на скицата не може да се счете, че квадратурата на имота е 5 дка. Съгласно акта от 20.04.1987 г. за въвеждане във владение и окончателно трасиране на границите за Екологична база на БАН в с. С. извън границите на населените места и промишлени зони, описаните граници на имота са: от изток мах. О., от юг пътя за язовир С., запад и север блок на АПК. След сканиране е дигитализиран контурът на защрихования терен от приложеното към делото копие на скица, заверено от дирекция „Централен държавен архив“ за Единен център по биология по плана на е. С., Пернишки окръг, махала „О.“ в М 1:1000, е определена площта на защрихования терен в размер от 6.325 дка (6 325 м2), която съответства на посочените граници.

Недвижимите имоти се индивидуализират със землището, в което се намират, местността, сигнатурата по регулационния план или ПУП - ако се намират в урбанизирана територия, идентификаторът - ако за съответната територия има изработена кадастрална карта, границите и площта. Постоянна е практиката на ВКС, че площта на имота не е негов решаващ индивидуализиращ белег – в този смисъл са например решение № 202 от 04.07.2003 г. по гр. д. № 592/2002 г. на ВКС, I ГО; решение № 1171 от 22.12.2008 г. по гр. д. № 4521/2008 г. на ВКС, I ГО; решение № 389 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 364/2009 г. на ВКС, I ГО; решение № 1459 16.12.2008 г. по гр. д. № 5090/2007 г. на ВКС, IV ГО. Границите на имота определят и площта, заключена между тях. Понякога действителната площ на имота, определена от неговите граници, се разминава с площта, отразена в документа за собственост. Това разминаване може да се дължи на грешка при нанасяне на границите или на грешно изчислена площ, когато границите не са били точно установени при съставяне на документа за собственост. Когато няма спор за границите на имота, решаваща е площта му, очертана от тези граници, а не отразената в документа за собственост. В този смисъл релевантно за определяне на терена, предоставен с цитираното решение на Комисията на земята, индивидуализиран с Акта за окончателно трасиране и въвод са границите на имота, а не площта. В случая е налице частично съответствие на предоставения терен с процесните имоти с пл. №№ **** и 2059, като по отношение на разликата над попадащата площ до целите имоти приложение намира разпоредбата на чл. 97 ЗС, като правоотношенията, възникващи с държавата по повод този институт не са предмет на настоящия спор.

Съдът приема, че към датата на влизане в сила на ЗБАН – 15.10.1991 г. имотът се е ползвал от ищеца, поради което правото на ползване се е трансформирало в право на собственост по силата на чл. 10, ал. 2 от ЗБАН. Поради изложеното съдът приема, че ищецът е собственик на спорния имот на твърдяното придобивно основание – чл. 10, ал. 2 от ЗБАН.

Ако се приеме, че имотът не е  придобит от БАН по силата на посочения способ, то вещното право върху същия не би могло да бъде придобито нито от ищеца, нито от ответниците на оригинерно правно основание, тъй като течението на давностния срок е започнало на 01.06.1996 г., но е спряно в последния ден от срока - 31.05.2006 г. с § 1 ДР ЗС за определен период от време. Давностен срок за имотите частна държавна собственост е започнал да тече от 01.06.1996 г., когато влиза в сила изменението на чл.86 ЗС, ДВ бр.33 /1996 г. но течението му е спряно на 31.05.2006 г., който срок многократно е продължаван. С решение № 3 от 24.02.2022 г. по конст. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г.) са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.). Съгласно първата разпоредба давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022 г. (считано от 31.05.2006 г.), включително за придобиване на земеделски земи, които са собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ на държавни или общински училища, или на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование.

С атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., но влизането й в сила е от 31.12.2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС, като по този начин с обратна сила е отнет вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.

Конституционният съд е обявил за противоконституционна разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗД на ЗС, като противоречаща на чл. 17, ал. 1 и ал. 4 от Конституцията. Изрично е посочил, че с обявяването й за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект, а съгласно чл. 151, ал. 2, изр. трето КРБ последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане на решението му в сила (три дни след обнародването му – чл. 151, ал. 2, изр. второ КРБ). Нормата на § 2 ЗР на ЗИЗС е обявена за противоконституционна, като противоречаща на чл. 4, ал. 1 и на чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията, тъй като засяга вече придобити права – в случая правото на собственост, основаващо се на изтекла в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. придобивна давност. Съгласно постановките на Решение № 3 от 28 април 2020 г. по конст. д. № 5/2019 г., където е прието, че спрямо правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. Предвид задължителния за съдилищата характер на решенията на Конституционния съд (чл. 14, ал. 5 ЗКС), от горното следва, че за периода 31.05.2006 г. – 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. – 7.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум; същата започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на 8.03.2022 г. За времето от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. давностният срок поначало следва да бъде зачетен.

Исковата молба е предявена на 16.08.2017 г., с което действие е прекъснато течението на давността, на което ответниците се позовават, съответно с релевираните от тях възражения е прекъсната и давността, на която ищецът се позовава. До предявяване на иска е налице забрана за придобиване по давност, поради което дори да е налице осъществявана фактическа власт с намерение за своене, то не се признават от правния ред целените правни последици.

В случая с оглед решаващия извод на съда, че процесните имоти са придобити от Българска академия на науките, съответно са излезли от патримониума на държавата и забраната не намира приложение, следва да се разгледат възраженията на ответниците за придобиване по давност на същите.

Разпоредбата на чл. 68 ЗС, не посочва характеристиките на упражнявана фактическа власт, подобно на разпоредбата на чл. 302 ЗИСС (отм.), но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два признака- упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта / така решение № 304 от 4.V. 1995 г. по гр. д. № 75/95 г., I г. о, решение № 649/1993 г. по гр. д. № 477/1992 г. на ВС, I г. о./. Без да се установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Владението не е обикновено фактическо господство върху вещта, чрез него се упражнява съдържанието на вещното право на собственост – правомощието на собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно – да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта.. Както е прието в решение 6/2010 г. по гр. д. № 2760/2008 г. на ВКС, Iг. о. не е необходимо непрекъснато фактическо въздействие върху имота чрез обработване, облагородяване, поставяне на ограда и др. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си.

Относно ответникът ЕТ „Агробиопласт –И. Н.“ и позоваването на споразумителния протокол от 1998 г., като начало на давностно владение.

Съдът не вижда в съдържанието на този протокол смисълът, който страните поддържат, че е вложен. Дори да се приеме, че посочената в него нотариалната собственост касае имот с № 492, което твърдение не намира логическа опора, доколкото как е преценено, че именно тези 5 дка ще се  третират като имотът, предоставен с решението на КЗ,  то по отношение на останалата част от имота е постигната уговорка да остане във владение на Агробиопласт до уреждане на собствеността, като това е обвързано с действащия между страните договор да съвместна дейност. Уточнението до уреждане на собствеността ясно сочи, че няма безспорност относно титуляра на това право към този момент и няма данни, сочещи правно основание фирмата да е титуляр. С тази договореност по никакъв начин не се установява начало на давностно владение, предвид именно уточнението, че въпросът за собствеността не е изяснен. Няма данни по делото, които да сочат наличие на съсобственост на някакво основание, за да се поставя въпросът за евентуален характер на доброволна делба на това съглашение и респективно да се изследва въпросът дали е оформена в изискуемата се форма и дали ползвателят разполага с представителна власт по отношение на БАН. Следва да се отчете характеристиката на тази земя – земеделска, която в частта, си извън предоставената за ползване на БАН, би подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респективно давност по отношение на нея би могла да тече едва след приключване на процедурата по възстановяване, за което няма никакви данни по делото. От свидетелските показания на св. Б. се установява, че И. Н. е осъществявал дейност върху терена, извършвал е строителни дейности и извършвал разходи, но тези действия намират своето основание в сключения договор за съвместна дейност, чието действие е продължено до 2009 г. и макар негов предмет да не е имотът, то същият е основа, върху която са изградени постройките за осъществяване на предвидената в същия изследователска дейност. Не се събраха доказателства установяващи, че процесните имоти са били оградени и достъпът на ищеца е бил ограничен, считано от 1993 г. Напротив, продължаването на действието на договорите за съвместна дейност свидетелства за намерение в противен смисъл. От свидетелските показания на св. Филипова и Андреева се установи, че към 2012 г. достъпът на БАН до имота не е бил ограничен. Следователно за най – ранен момент, от който ответникът е манифестирал намерението си да владее имота съдът приема снабдяването с констативен нотариален акт през 2013 г. Дори да се приеме, че с молбата от 28.09.2012 г. се заявява това намерение, или пък предприетите действия по разделяне на имота на два други през 2011 г., то  владението на ответника е недобросъвестно, поради което до предявяване на иска  - 16.08.2017 г. не е изтекъл 10-годишният давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 79 ЗС. 

Поначало ответниците - приобретатели могат да се позоват на добросъвестно владение по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС, но от момента на сключване на сделките – 2015 и 2016 г. до предявяване на иска през 2017 г.  не е  изтекъл предвиденият 5 годишен давностен срок.

Същите са заявили присъединяване на владението на техния праводател. Съгласно чл.82 от Закона за собствеността владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си. Тоест, присъединяването на владението е допустимо само при наличие на правоприемство между двамата владелци: общо правоприемство /при наследяване/ или частно правоприемство /когато вторият владелец получава владението върху определен имот от предходния владелец на правно основание, което е годно да прехвърли собствеността върху имота/. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, например решение № 958 от 15.12.2009 г. по гр.д.№ 2246 по описа на Второ г.о. на ВКС за 2008 г., постановено от ВКС, Първо г.о., решение № 699 от 02.11.2010 г. по гр.д.№ 1572 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о. и др. постановени по реда на чл.290 от ГПК. Когато се присъединява еднородно владение /например когато и праводателят и правоприемникът са добросъвестни владелци или когато и праводателят и правоприемникът са недобросъвестни владелци/, необходимият срок за придобиване на имота по давност е този, предвиден в чл.79 ЗС за съответния вид владение: общо 10 г. недобросъвестно владение на праводателя и на правоприемника или общо 5 г. добросъвестно владение на праводателя и на правоприемника. Когато владението е разнородно /владението на праводателя е недобросъвестно, а на правоприемника е добросъвестно или обратно/, събирането на периодите на владение на праводателя и на правоприемника може да стане само чрез незачитане на добросъвестното владение като такова. Тоест, при присъединяване на разнородно владение необходимият срок за придобиване по давност на недвижим имот е срокът, предвиден за придобиване по давност при недобросъвестно владение /10 г. съгласно чл.79, ал.1 от ЗС/, а не срокът, предвиден за придобиване по давност при добросъвестно владение /5 г. съгласно чл.79, ал.2 от ЗС/ в този смисъл е решение № 178/09.07.2014 г. по гр.д.  № 7749/2013 г. на Първо г. о. на ВКС/. При  изложените съображения доколкото присъединеното владение е разнородно, то до предявяване на иска не е изтекъл 10 годишния давностен срок.

С оглед на изложеното, следва да се уважат предявените установителен иск срещу ЕТ „Агробиопласт - И. Н., и ревандикационните искове срещу ответниците В.И.Р., М.А.Р., Е.В.Б. и И.Г.Б.. Ответниците не установиха противопставими на ищеца права на собственост. Ответниците по ревандикационните искове не установиха годно правно основание, обосноваващо упражняваната фактическа власт върху имотите.

Като законна последица от уважаване на положителния установителен иск за собственост срещу ЕТ „Агробиопласт - И. Н. следва да се отмени на осн. чл. 537, ал.2 ГПК издаденият в негова полза констативен нотариален акт.

По предявените искове  с правна квалификация чл. 109 ЗС.

С ТР № 4/2015 г., прието на 06.11.2017 година, ОС на Гражданската колегия на ВКС се дадоха разяснения относно приложението на разпоредбата на чл.109 ЗС, според които от самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Такива са случаите, в които ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.

Константна е практиката на ВКС, че този иск може да бъде насочен не само срещу лицето, което е извършило неоснователните действия, които ограничават, смущават и пречат на собственика да ползва пълноценно собствената си вещ според нейното предназначение, но и срещу ответник, който поддържа и се ползва от така създаденото противоправно състояние.

Не е спорно по делото, че в ПИ с пл. № **** са реализирани постройки - гараж с прилежащи към него помещения и дострояваща се канализация до него и в ПИ с пл. № ****еднофамилна (едноетажна) къща с навес и недовършена стена към навеса. Съдът не намира за необходимо да изследва въпросът за законността на тези постройки, тъй като същият е неотносим в случая. В решение № 1 от 4.07.1994 г. по гр.д. № 2149/92 г., ІV г.о. и решение № 2 от 29.09.1973 г. по гр.д. №1598/73 г., І г.о. е прието, че искът по чл.109 ЗС може да бъде проведен успешно и срещу съсобственик, на когото е издадено строително разрешение, тъй като административният орган, издал разрешителното, има компетентност само относно техническата допустимост на преустройството или строителството, но не и относно правната допустимост титулярът на разрешението за строеж да засегне и накърни правата на другите съсобственици на общия имот и съдилищата следва да съобразят дали по същество не са накърнени правата на ищците относно тези общи части, дали и в какво отношение са възпрепятствувани да ги ползват съобразно предназначението им в съответствие с правата им.

Целта на негаторния иск е да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Когато увреждащото въздействие се осъществява чрез изграждане на постройка или определени нейни елементи, без правно значение е дали сградата е построена без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и норми. По отношение допустимостта да се претендира премахване на строеж или част от строеж по реда на чл.109 ЗС и задължението на съда да осъществи съдебен контрол за съответствие на административни актове със строителните правила и норми, са налице указания по приложение на материалния закон с Тълкувателно решение № 31/84 от 6.02.1985 г. на ОСГК на ВС. Даденото тълкуване е приложимо и при действието на ЗУТ, с оглед на което следва, че наличието на редовни строителни книжа установява само благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледище на обществения интерес. Когато обаче такъв строеж засяга правата на трети лица, същите могат да се защитят с иск по чл.109 ЗС. В този смисъл е и решение № 401 от 21.07.2009 г. по гр.д. № 2 по описа за 2008 г., ВКС, V гр.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и други. В случая с изграждането на постройки от трети лица, които нямат пълно или ограничено вещно право  в собствения на ищеца имот и то такива, които не съответстват на целевото предназначение на имота, се засяга в пълен обем правото на ищеца, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответниците, като се уважат предявените искове.

 

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски съгласно уважената част на исковете.

Спрямо всеки ответник дължимата част от разноските е както следва:

Спрямо ответника ЕТ „Агробиопласт- И. Н.“: държавна такса по исковете по чл. 124, ал.1 ГПК в размер на 74, 08 лева, юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и защита по двата иска в размер на 720,00 лева. Искането по чл. 537, ал.2 ГПК не представлява самостоятелна претенция. Дължат се пропорционално от всички ответници разноските, сторени във връзка с исковете срещу всички, каквито са тези за СТЕ – общо 874 лв., такса вписване на ИМ – 15,65 лв. или разделени по 177,93 лева на ответник или този ответник следва да заплати на ищеца сумата от 972,01 лв.

Спрямо ответниците  В.Р. и М.Р. сторените разноски са – за ДТ по предявените искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС в общ размер на 200 лв., за СТЕ и вписване на ИМ в общ размер на 177,93 лв., за СТЕ по въпроса за ДТ при исковете по чл. 109 ЗС  - 104 лв. пропорционално,  във връзка с оспорването на посочените документи разноските следва да се разпределят между тези ответници и  ответникът И.Б., а именно за свидетел 50 лева, за СГЕ – 544,10 лв. или по 198,03 лв. на ответник или за тези двама ответници – 396, 06 лв., както и юрисконсултско възнаграждение по предявените искове по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС в общ размер 720 лева, като съдът определя размера съобразно разпоредбата на чл. 25 ЗПП, при отчитане фактическата и правна сложност на делото, извършените множество процесуални действия и броя на предявените искове. Общата дължима сума от тези ответници е 1597,90 лева.

Ответницата Емиилия Б. следва да плати сторените разноски за ДТ по исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева, разноски за СТЕ и вписване на ИМ в размер на 177, 93 лв., разноски за депозит за определяне на цената на иска по чл. 109 ЗС – 52 лева или 689,93 лв.

Ответникът И.Б. следва да заплати сторените разноски за ДТ в размер на 100 лв., такса за призоваване в Държавен вестник, депозит за назначаване на особен представител в размер на 1200 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева, разноски за СТЕ и вписване на ИМ в размер на 177, 93 лв., разноски за депозит за определяне на цената на иска по чл. 109 ЗС – 52 лева, разноски за свидетел във връзка с оспорването,  във връзка с оспорването на посочените документи, а именно за свидетел 50 лева, за СГЕ – 544,10 лв. или по 198,03 лв. за  този ответник или в общ размер на 2087,96 лева.

Дължимата държавна такса по предявените искове е правилно определена с разпореждане от 11.10.2017 г., а именно 474,08 лева, като същата е внесена с платежно нареждане от 31.10.2017 г.  Недължимо платена се явява внесената сума от 300, 00 лева с платежно нареждане от 28.09.2017 г., която при отправено от правоимащата страна искане следва да се възстанови, като недължимо платена в полза на бюджета.

Ответникът И.Б. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт заплатените суми за СТЕ и СГЕ в размер на 608,60 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124, ал.1 ГПК спрямо ЕТ „Агробиопласт - И. Н.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. С., ул. „Еверест“ № 11, че Българска академия на науките, ЕИК *********, е собственик на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН на ПИ с пл. № ****, с площ от 1350 кв. м. по кадастралния план на с. С., община П., утвърден със Заповед № 2070/17.11. 2000 г. и изменен със Заповед № 888/04.06.2014 г. на кмета на община П., при граници на поземления имот по скица: от изток - ПИ с пл. № 2059, от юг - път за язовир С., от запад - ПИ без номер, от север - ПИ с пл. № ***и представляващ Поземлен имот № 70038.5.501 по КККР, одобрени със Заповед за одобрение на № РД-18-1205/04.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № 18-3873-12.04.2022/12.04.2022 г. на началник на СГКК-П., и на ПИ с пл. № 2059, с площ от 871 кв. м. съгласно кадастрален план на с. С., община П., утвърден със Заповед № 2070/17.11. 2000 г. и изменен със Заповед № 888/04.06.2014 г. на кмета на община П., при граници на поземления имот по скица: от изток - ПИ без номер, от юг - път за язовир С., от запад - ПИ с пл. № ****, от север - ПИ с пл. № 492, представляващ Поземлен имот №70038.5.502 по КККР, одобрена със Заповед за одобрение на № РД-18-1205/04.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № 18-3873-12.04.2022/12.04.2022 г. на началник на СГКК-П..

            ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №** том **рег. №**** дело №***от ****. на Нотариус Н.З. *** действие Районен съд-П..

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО осн. чл. 108 ЗС спрямо Е.В.Б., ЕГН ********** и И.Г.Б., ЕГН **********, че Българска академия на науките, ЕИК *********, е собственик на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН на ПИ с пл. № ****, с площ от 1350 кв. м. по кадастралния план на с. С., община П., утвърден със Заповед № 2070/17.11. 2000 г. и изменен със Заповед № 888/04.06.2014 г. на кмета на община П., при граници на поземления имот по скица: от изток - ПИ с пл. № 2059, от юг - път за язовир С., от запад - ПИ без номер, от север - ПИ с пл. № ***и представляващ Поземлен имот № 70038.5.501 по КККР, одобрени със Заповед за одобрение на № РД-18-1205/04.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № 18-3873-12.04.2022/12.04.2022 г. на началник на СГКК-П.  и  ОСЪЖДА Е.В.Б. и И.Г.Б. ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО на Българска академия на науките върху имота.

            ОСЪЖДА на осн.  чл. 109 ЗС Е.В.Б., ЕГН ********** и И.Г.Б., ЕГН ********** да преустановят незаконосъобразните си действия, с които пречат на Българска академия на науките, ЕИК *********, да упражнява правото си на собственост върху ПИ с пл. № ****, с площ от 1350 кв. м. по кадастралния план на с. С., община П., утвърден със Заповед № 2070/17.11. 2000 г. и изменен със Заповед № 888/04.06.2014 г. на кмета на община П., при граници на поземления имот по скица: от изток - ПИ с пл. № 2059, от юг - път за язовир С., от запад - ПИ без номер, от север - ПИ с пл. № ***и представляващ Поземлен имот № 70038.5.501 по КККР, одобрени със Заповед за одобрение на № РД-18-1205/04.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № 18-3873-12.04.2022/12.04.2022 г. на началник на СГКК-П., като премахнат построените в него гараж с прилежащи към него помещения и канализация /в процес на изграждане/.

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 108 ЗС спрямо В.И.Р., ЕГН  ********** и М.А.Р., ЕГН **********, че Българска академия на науките, ЕИК *********, е собственик на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН на имот с пл. №****по кадастралния план на с. С., одобрен със Заповед №***. на кмета на Община П. с площ по графични данни 871 кв.м., при граници – ПИ с пл. №****, имот №***по КВС на с. С., общ. „О.“ и път, представляващ Поземлен имот №70038.5.502 по КККР, одобрена със Заповед за одобрение на № РД-18-1205/04.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № 18-3873-12.04.2022/12.04.2022 г. на началник на СГКК-П. и ОСЪЖДА В.И.Р., ЕГН  ********** и М.А.Р., ЕГН **********,  ДА ПРЕДАДАТ на Българска академия на науките владението върху имота.

            ОСЪЖДА на осн. чл. 109 ЗС В.И.Р., ЕГН  ********** и М.А.Р., ЕГН **********, да преустановят незаконосъобразните си действия, с които пречат на Българска академия на науките, ЕИК ********* да упражнява правото си на собственост върху имот с пл. №****по кадастралния план на с. С., одобрен със Заповед №***. на кмета на Община П. с площ по графични данни 871 кв.м., при граници – ПИ с пл. №****, имот №***по КВС на с. С., общ. „О.“ и път, представляващ Поземлен имот №70038.5.502 по КККР, одобрени със Заповед за одобрение на № РД-18-1205/04.06.2018 г. на изпълнителен директор на АГКК, Заповед за изменение на КККР № 18-3873-12.04.2022/12.04.2022 г. на началник на СГКК-П., като преустановят незаконното строителство и премахнат построените еднофамилна (едноетажна) къща с навес и недовършена стена към навеса.

            ОСЪЖДА „Агробиопласт - И. Н.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. С., ул. „Еверест“ № 11 да заплати на Българска академия на науките, ЕИК ********* на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 972,01 /деветстотин седемдесет и два лева и една стотинки/ – разноски по делото.

            ОСЪЖДА Е.В.Б., ЕГН **********, да заплати на Българска академия на науките, ЕИК ********* на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 689,93 /шестстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/ – разноски по делото.

            ОСЪЖДА И.Г.Б., ЕГН ********** да заплати на Българска академия на науките, ЕИК ********* на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 2087,96 /две хиляди осемдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки/ – разноски по делото.

            ОСЪЖДА В.И.Р., ЕГН  ********** и М.А.Р., ЕГН ********** да заплатят на Българска академия на науките, ЕИК ********* на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 1597,90 / хиляди петстотин деветдесет и седем лева и деветдесет стотинки/ – разноски по делото.

            ОСЪЖДА И.Г.Б., ЕГН ********** да заплати на в полза на бюджета на съдебната власт на осн. чл. 78, ал.6 ГПК сумата от 608,60 /шестстотин и осем лева и шестдесет стотинки/ – разноски по делото.

            Решението е постановено при участието на третите лица помагачи на ответниците ЕТ „Агробиопласт-И. Н.“- Институт по биология и имунология на размножаването и   Е.В.Б. - Н.Л.З..

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                              Съдия: