№ 1236
гр. Варна, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Мая Недкова
мл.с. Станислав М. А.
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20233100501899 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М. А. А., ЕГН ********** и М. А. А., ЕГН
**********, действащи чрез баща си и законен представител А. А. С., ЕГН **********,
тримата от с. Каменар, общ. Варна, ул. „Ясен“ № 16, представлявани от адв. М. П., против
Решение № 2738/21.07.2023 г., постановено по гр. д. № 4924/2023 г. по описа на ВРС, 10-ти
състав, с което е отхвърлена молбата им с вх. № 29878/21.04.2023 г. с искане за налагане на
мерки за защита по реда на ЗЗДН спрямо Б. С. М. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Ал.
Василев“ № 8, като А. А. С., ЕГН ********** е осъден да заплати в полза на Районен съд –
Варна по сметка на съда сумата от 30,00 лв. – дължима държавна такса, както и в полза на Б.
С. М., ЕГН ********** сумата от 400,00 лв. – сторени в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
Считат, че решението е необосновано, незаконосъобразно и неправилно. При
постановяването му е нарушен закона, не са обсъдени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, за да направи съдът обоснован извод, че следва да
отхвърли предявената молба. Моли се да бъде отменено първоинстанционното решение и
постановено друго, с което да бъде уважена в цялост молбата им за защита.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от Б. С. М., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Ал. Василев“ № 8.
1
В о.с.з. на 02.10.2023 г. въззивниците М. А. А. и М. А. А., действащи чрез баща си и
законен представител А. А. С., чрез адв. М. П., поддържат въззивната жалба.
Въззиваемата Б. С. М., чрез адв. Г. А., оспорва въззивната жалба и моли за оставянето
й без уважение.
ДСП-Варна, редовно призована, не се явява, не изпраща представител, не изразява
становище по постъпилата жалба.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и
предвид становищата на страните пред въззивната инстанция, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Варненският районен съд е сезиран с молба от А. А. С., действащ като баща и законен
представител на децата М. А. А. и М. А. А., с искане да бъде постановено решение, с което
да бъдат наложени мерки за защита по реда на ЗЗДН спрямо молителите, поради
осъщественото към тях домашно насилие от страна на тяхната майка Б. С. М.. Към молбата е
приложена декларация по чл. 9 от ЗЗДН.
В молбата се твърди, че А. С. и Б. М. живели във фактическо съжителство до м.
декември 2022 г., когато ответницата напуснала дома им в с. Каменар. От съвместното им
съжителство са родени две деца - М. А. А., ЕГН ********** и М. А. А., ЕГН **********,
които след раздялата на страните, се отглеждат от техния баща. На 21.03.2023 г. децата били
на гости при тяхната майка. Когато А. С. отишъл да ги вземе, забелязал, че детето М. имало
наранявания в областта на лицето, на челото си имал синина, по носа и около устната –
ожулвания. Сочи се, че нараняванията били причинени от майката, която била ядосана и
блъснала детето в стена. Детето М. също имало синина под дясната мишница, понеже по
думите на детето била дърпана от майката Б.. След посещение в Спешен кабинет, са
издадени медицински удостоверения за установените наранявания.
В постъпилия отговор от ответната страна – Б. М., е оспорена депозираната молба, като
неоснователна. Сочи, че от съвместното съжителство с А. С. имат родени две деца М., р.
28.01.2018г. и М., р. 01.09.2020г. Признава, че през м. декември 2022 г. извършила кражба
на пари и злато от дома на А. С. и той я изгонил. На 20.12.2022 г. постъпила за лечение в
УМБАЛ „Св. М.а“ – Варна поради психически стрес. След това с родителите си заминала в
чужбина. Върнала се в началото на м. януари 2023г. В началото на м.март А. С. разбрал, че
тя е завела насрещен иск и подала писмен отговор на подадената от него искова молба за
предоставяне на родителските права по отношение на двете деца. Делото било насрочено за
разглеждане от ВРС следобед на 23.03.2020г. На 21.03.2023 г. сутринта А. С. взел децата от
дома й и напомнил за датата на заседанието по делото. По децата тогава нямало никакви
следи от наранявания. Сочи, че воденото от А. С. дело за домашно насилие е образувано
поради това, че ответницата не била съгласна на предложено от молителя споразумение по
делото за родителските права, не се явила в насроченото о.с.з. и станала причина за отлагане.
Делото било отложено и от 20.04.2023г. за 15.06.2023г. поради нередовното й призоваване.
А. С. явно се е ядосал и подал молбата за защита по ЗЗДН. На 24.04.2023г. децата били
2
заведени за освидетелстване в „Съдебна медицина“, като били издадени два броя
медицински удостоверения, които страната оспорва. Изложеното в молбата за защита смята
за инсценировка на „домашно насилие“. Моли се за отхвърляне на молбата.
В о.с.з. на 29.06.2023г. пред ВРС е разпитана св. Е. М. С.а, майка на А. С., която сочи,
че към 20-21 април децата са били в дома на майка си. След като се прибрали у дома,
свидетелката видяла, че детето М. има наранявания по лицето, челото, носа и ухото, за които
то посочило, че са вследствие на падане от мотор, но по-голямото дете М. казало, на въпроса
на баща си, че майка им го блъснала в стената. Св. С.а забелязала и синина на ръката на
детето М., под мишницата. Попитала как е получила синината, на което детето е
отговорило, че майка й я е дръпнала силно, но не знае защо. Св. С.а излага, че след
установяване на нараняванията, завела децата в спешен кабинет. Преди да отидат децата при
майка си, нямали наранявания.
Разпитана е и св. А.А.К., първа братовчедка на бащата на ответницата Б. М., която
поддържа, че около 20-ти март в късния следобед посетила дома на Б., за да се види с нея и
децата. Тя не е била свидетел на насилие от страна на майката, а напротив – децата си
играели, майката била пуснала в стаята детско предаване. След тази дата не се е чувала с Б..
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 4, ал. 1, вр. чл. 5,
ал. 1 от ЗЗДН.
Между страните не се спори и се установява от приложените удостоверения за раждане
на М. А. А., р. 28.01.2018 г. и М. А. А., р. 01.09.2020 г., че техни родители са страните Б. С.
М. и А. А. С..
Видно от приложеното по делото медицинско удостоверение № 294/2023 г., след
извършен преглед на детето М. А. А. на 24.03.2023 г. от д-р Д.Г., се установява, че по
предностраничната повърхност на дясната мишница, в горна трета, се установява
кръгловато, моравожълтеникаво кръвонасядане с диаметър около 15 – 20 мм. Посочено е, че
в същата област е налице умерено изразена палпаторна болезненост. Описаното
травматично увреждане е резултат на действието на тъп предмет, което би могло да бъде
получено при стискане с ръка в указаното време.
Видно от приложеното по делото медицинско удостоверение № 295/2023 г., след
извършен преглед на детето М. А. А. на 24.03.2023 г. от д-р Д.Г., се установява, че в
централната част на челото има бледо синкаво кръвонасядане с диаметър от 2-3 см. По гърба
на носа личат три вертикално разположени, линейни, успоредни ожулвания с кафеникав
цвят и дължина по около 15 мм, отстоящи едно от друго на около 5-6 мм. По кожата на
долната устна, в лявата половина, личи ожулване с червеникавокафяв цвят и диаметър около
6-7 мм. По задната повърхност на лявата ушна мида, към основата, се установява ожулване с
кафеникав цвят и диаметър около 4-5 мм. Описаните травматични увреждания биха могли
да бъдат получени при удар на лицето в околни предмети и дърпане на ухо в указаното
време.
Представена е и декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която са изложени
3
обстоятелствата, при които е осъществен актът на домашно насилие, пресъздаващи
твърденията от молбата за защита.
В настоящата инстанция е изготвен социален доклад, от който се установява, че децата
М. и М. се отглеждат от бащата, в дома на неговите родители, при подходящи битови
условия. Не са констатирани рискове в отглеждането им. Въззивникът задоволява базисните
нужди на децата, като при полагане на грижите получава подкрепата на своите родители. От
доклада се установява още, че А. А. притежава родителски капацитет и възможности да
отглежда децата в сигурна семейна среда. Посочва се, че среща с майката Б. М. не е
осъществена, тъй като не е открита и не е оказано нужното съдействие от нейна страна.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Домашно насилие, според разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН, е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, като за психическо и
емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие.
За да се явява основателна молбата за мерки за защита срещу домашно насилие, в
тежест на молителите М. А. А. и М. А. А., действащи чрез баща си и законен представител
А. А. С., понастоящем въззивници, е да докажат, че майка им Б. С. М. е осъществила
твърдяните актове на домашно насилие по отношение на двете деца на посочената дата –
21.03.2023 г., с оглед подадената молба за защита, а в тежест на ответницата (сега
въззиваема) Б. С. М. - да представи доказателства, оборващи изложеното от молителите в
подадената по реда на ЗЗДН декларация.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде прието за доказано, че на 21.03.2023 г.
като акт на домашно насилие.
За доказване на твърденията в молбата за защита са представени медицински
удостоверения на децата М. А. А. и М. А. А. и подписана от А. А. С. декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН. Съдът намира, че последната не е годно доказателствено средство за
установяване на спорните по делото факти, тъй като законодателят е придал
доказателствена стойност на същата само когато молбата е подадена лично от пострадалото
лице, но не и в хипотезата на чл. 8, т. 2 от ЗЗДН, още повече, когато в същата са
декларирани факти и обстоятелства, опосредени от изнесеното от малолетните деца, едното
на 5 години, а другото на 2 години и половина, а не лично възприето поведение на
ответницата, сега въззиваема.
В тази връзка настоящият състав на ВОС напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд, че с оглед ниската възраст на децата М. и М., няма как сами да
заявят дали спрямо тях е извършен акт на насилие, или не. Обстоятелствата, изложени в
молбата и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, свързани с описания акт на домашно
4
насилие, се основават единствено на обясненията на 5-годишната М., която посочва, че брат
й е блъснат в стената от майка им, противно на твърдяното от момченцето, като причина, че
е паднал, а тя е дърпана за ръката. Към посочената дата на предполагаемото посегателство
над децата (21.03.2023 г.), както беше посочено вече, детето М. е била на 5 г. Характерно за
тази възраст е, че децата имат по-голямо въображение и са склонни да изкривяват
действителността. Дори да се приеме, че думите на детето са правилно отразени, липсва
яснота за конкретната ситуация и дали действително заявеното се е случило, или е плод на
внушение или въображение, предвид ниската възраст на детето /5 г./. Поради това само въз
основа на казаното от детето, не може да се направи обоснован извод за осъществен акт на
домашно насилие от страна на майката. Още повече, че детето М. посочва, че е паднало от
мотор (вероятно детска играчка), а синината под дясната мишница на М. може да е резултат
от много други действия, включително от страна на майката, но не може да бъде
категорично установено, че е вследствие проява на насилие. Не може да се даде вяра на
твърденията за казаното от малкото момиченце, само защото майката се била отнасяла и
друг път грубо към децата, както сочи молителят.
Видно от показанията на св. Е. С.а, които съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172
от ГПК, като взема предвид възможната заинтересованост от изхода на спора, се установява,
че тя също не е била пряк очевидец на осъществения акт на домашно насилие от страна на
майката на децата, в резултат на който са получени описаните в медицинските
удостоверения наранявания. Още повече, че самата тя споделя, че пред нея не се е случвало
Б. да посяга на децата си, нито да им крещи.
Съдът има предвид и това, че приложените по делото медицински удостоверения са
издадени на 24.03.2023 г. – три дни след като молителят твърди, че е установил описаните в
молбата наранявания на децата, което не кореспондира с обясненията му в открито съдебно
заседание пред първа инстанция, както и с показанията на св. Е. С.а, която е посочила, че
децата са се прибрали от гостуването си при майка им на 21.03.2023 г., като още тогава е
забелязала описаните наранявания и веднага е завела децата в спешен кабинет. Тези
показания са в противоречие с обстоятелствата изложени и в молбата, както и в подписаната
от молителя декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Налице са противоречия и между обстоятелствата, изложени в молбата и показанията
на св. С.а и относно момента на установяване на синината под дясната мишница на М. – в
молбата е посочено, че бабата на децата е установила на следващия ден след прибирането на
М. и М. от дома на майката, че М. има синина под дясната мишница, а в съдебно заседание
свидетелката посочва, че това се е случило още същия ден – 21.03.2023 г. Освен това
кръгловато кръвонасядане с диаметър около 15-20мм., според медицинското удостоверение
№ 294/2023 г., не може в никакъв случай да бъде приета за голяма, в какъвто смисъл е
изявлението на свидетелката. Очевидно показанията й целят да осигурят на молителя
благоприятен изход на спора.
Освен посочените противоречия в изложените в молбата обстоятелства и показанията
на свидетелката, буди недоумение фактът, че установявайки твърдените наранявания по
5
лицето на М. и ръката на М., бащата, като един загрижен за здравето на децата си родител,
не ги е завел веднага на медицински преглед, а е изчакал няколко дни. Дори да се приеме, че
синината на дясната мишница на М. е установена от баба й на следващия ден след
гостуването на децата при тяхната майка, а именно на 22.03.2023 г., то отново е налице
разлика от няколко дни между установяване на нараняванията и медицинските прегледи,
които са извършени на децата, което предизвиква съмнения относно достоверността на
медицинските удостоверения предвид изложените предварителни данни, такива, каквито са
дадени от бащата А. С. а и заключенията, съобразени с тях. Посочените дати на развилите се
в периода 20-21.03.2023г. събития, обаче съвпадат точно с възраженията на ответницата в
писмения отговор, свързани с хода на заведеното от молителя гр.д. № 202/2023г. на 30-ти
състав на ВРС и действията на страните-двамата родители на децата М. и М., последните
търсещи защита в настоящото производство.
Съдът не може да направи обоснован извод, че майката е осъществила описания акт на
домашно насилие спрямо децата си, въпреки подписаната от А. С. декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, за която съдът изложи съображенията си за нейната доказателствена стойност.
Настоящият състав на ВОС споделя предположението, изказано от ВРС, че делото за
налагане на мерки по ЗЗДН е инициирано с цел домогване до благоприятен за А. А. С.
резултат по заведеното от него дело с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК-№ 202/2023г. на
30-ти състав на ВРС.
Следва да се отбележи, че производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него
съдът дава незабавна защита в случаи, при които е налице реална опасност от вече
извършено или предстоящо домашно насилие, както и че това производство потенциално
може да доведе до силно ограничаване правата и законните интереси на страните, поради
което съдът следва да подхожда изключително внимателно при преценка на твърденията и
на събраните доказателства, а също и че процесът не следва да се използва за разрешаване
на междуличностни конфликти и да се ползва за цели, извън разума и идеята на закона, още
по-малко да се създават доказателства за целите на друго производство.
С оглед изложеното, описаните актове в молбата не представляват актове на насилие
по ЗЗДН и не оправдават прилагането на този закон в случая, чиято основна цел и
призвание е да защити действителните жертви на действителни актове на домашно насилие.
Настоящият случай категорично не е такъв и не може да се направи обоснован извод, че
молителите са пострадали от акт на домашно насилие, извършен от тяхната майка.
Първоинстанционното решение, с което е отхвърлена молбата за защита следва да
бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за присъдените разноски, доколкото не е
подавана молба по реда на чл. 248 от ГПК, още по-малко частна жалба срещу евентуален
отказ да бъде изменено решението в частта за разноските, която да може да разгледа
настоящия състав.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, молителят не дължи заплащане на държавни такси
и разноски предвид на това, че подадената молба е за защита на непълнолетни лица, поради
6
което държавната такса за жалбата трябва да остане в тежест на бюджета на съда.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, в полза на въззиваемата следва
да се присъдят направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400.00 лв., за доказването на които е представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за
правна защита и съдействие от 27.09.2023 г. В тази връзка следва да се посочи, че
въведеното с разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН изключение не касае разноските,
направени от другата страна за осигуряване на защита по делото. По отношение на тези
разноски се прилага разпоредбата на чл. 78 от ГПК /в този смисъл Определение № 264 от
27.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1249/2018 г., IV г.о./.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2738/21.07.2023 г., постановено по гр. д. № 4924/2023 г.
по описа на ВРС, 10-ти състав, с което е отхвърлена молбата на М. А. А. ЕГН ********** и
М. А. А. ЕГН **********, действащи чрез баща си и законен представител А. А. С. ЕГН
**********, тримата от с. Каменар, ул. „Ясен“, № 16, с искане за налагане на мерки за
защита по реда на ЗЗДН спрямо Б. С. М., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Ал.Василев“, №
8; А. А. С., ЕГН ********** е осъден да заплати в полза на Районен съд – Варна, по сметка
на съда, сумата от 30,00 лв. – дължима държавна такса и А. А. С., ЕГН ********** е осъден
да заплати на Б. С. М., ЕГН **********, сумата от 400,00 лв. – сторени в производството
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН **********, с адрес: с. Каменар, общ. Варна, ул. „Ясен“ №
16, да заплати на Б. С. М., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Ал. Василев“ № 8, разноски за
въззивната инстанция в размер на 400.00 лв, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл. 17,
ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7