Решение по дело №12210/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………..../28.06.2021 г., гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти юни две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 СЪДИЯ:   ФИЛИП РАДИНОВ

 

при участието на секретаря Станислава С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12210 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу „И.а.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12500 лева, представляваща обезщетение за претърпяна от ищеца имуществена вреда под формата на пропусната полза, изразяваща се в неполучена и нереализирана чиста стойност на био продукция за стопанската 2016/2017 година за обработката на  имот № ***, представляващ нива, с площ 3.000 дка, м. ”***”, при граници: имоти № ***, имот № ***, представляващ нива, с площ 7.999 дка, четвърта категория, м. ”***”, с граници: имоти с № ***и имот № ***, представляващ затревена нива, с площ 3.000 дка, пета категория, м. ”***”, с граници: имоти с № ***, вследствие неизпълнение на договора за аренда от 06.12.2012 г. с нот. заверка на подписите от на нотариус *** на НК, вписан в СВ-*** по вх. № ***, със срок шест стопански години, считано от датата на неговото подписване, изразяващо се в неосигуряване на спокойното и безпрепятствено ползване на поземлените имоти в резултат от прекратяване на посочения договор за аренда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79 ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД.

Твърди се, че ищецът е обработвал, въз основа на сключен с *** договор за аренда от 06.12.2012г., сключен за срок от шест стопански години, следните ниви, находящи се в землището на с.Изворово, както следва: 1.) Имот № ***, с площ 3.000 дка, м.”***”, при граници: имоти №№ ***, 2.) Имот № ***, с площ 7.999 дка, четвърта категория, м.”***”, с граници: имоти с № ***и 3.) Имот № ***, представляващ затревена нива, с площ 3.000 дка, пета категория, м.”***”, с граници: имоти с № ***. Посочва се, че след като ответникът е закупил процесните имоти и встъпил в арендното правоотношение, неоснователно е поискал от Службата по вписванията – гр. Омуртаг, заличаване вписването на договора за аренда. Поддържа се, че с Решение по гр.д.№14903/2015г. на ВРС, потвърдено с Решение по В.Т.Д. № 1662 / 2016г. на ВОС, влязло в законна сила, е установено  съществуването на арендното правоотношение и че заличаването на същото, поради извършено разваляне на арендния договор, съставлява вписване на несъществуващо обстоятелство в имотния регистър, поради което извършеното вписване е отменено. Твърди се, че с неизпълнението на договорните си задължения по договора за аренда, ответникът е лишил ищцовото дружество от възможността да реализира добива от реколтата и от тази за снабдяване със сертификат за био продукция получена от посева и обработването на тези имоти. Поддържа се, че вследствие на описаното поведение на ответника, ищецът е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи в размер от 12500 лева, поради това, че не е могъл да реализира печалба от продажбата на *** по сключен с него договор от 2014 г., на непроизведената био продукция – очаквани 8000 кг. люцерна, очаквани 1500 кг, царевица и очаквани 3000 кг. ливадно сено за стопанската 2016/2017 година.

            Направено е искане за уважаване на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа исковата молба. В съдебното заседание от 04.06.2021 г. е извършено изменение на иска, чрез намаляване на претенцията до 10943,76 лева, като производството по делото е прекратено за разликата над поддържания размер до първоначално предявения от 12500 лева. Представени са писмени бележки от 16.06.2021 г., с които ищецът е взел становище по съществото на спора.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът претендира присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК. Представени са писмени бележки от 14.06.2021 г., с които ответникът е взел становище по съществото на спора.

 

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

На 06.12.2012 г. между Д. Д*** и ищеца "***" ЕООД е сключен договор за аренда /л. 10/, с нотариална заверка на подписите рег. № *** заверен от ***, нотариус с район на действие РС-Търговище, вписана в НК под рег. № ***, по силата на който *** се е задължил да предостави на дружеството за временно /за срок от 6 г. / възмездно ползуване имот № ***, представляващ нива, с площ 3.000 дка, м. ”***”, при граници: имоти № ***, имот № ***, представляващ нива, с площ 7.999 дка, четвърта категория, м. ”***”, с граници: имоти с № ***и имот № ***, представляващ затревена нива, с площ 3.000 дка, пета категория, м. ”***”, с граници: имоти с № *** а дружеството се е задължило да плаща арендна цена в размер на 3 лева на дка годишно или 530 кг. зърно.

На 29.11.2013 г. и 09.05.2014 г. между наемодателя Д. *** и ответника "И.А." ЕООД е подписан договор за покупко-продажба с предмет отдадените под наем ниви, обективиран в Нотариален акт № 79/29.11.2013 г. по н.д. № 1170/2013 г. и Нотариален акт № 51/09.05.2014 г. по н.д. № 419/2014 г. и двата на С. ***, нотариус с РД РС ***.

От представения договор от 14.11.2014 г. се установява, че ищецът е поел задължение да доставя всяка година до 2022 г. на земеделеца Й. *** 200000 /двеста хиляди/ килограма фураж за животни - смески от зърно и детелина срещу договорена цена от 0.55 ерво за килограм.

Страните по делото не спорят, че на 09.04.2015 г. ответникът е направил изявление за разваляне на договора за аренда поради неизпълнение на задължението на ищеца да заплаща арендната цена.

На 15.04.2015 г. е подадена молба пред СВ – гр. Омуртаг за заличаване на договора за наем досежно процесните ниви.

От представеното влязло в законна сила решение № 2985/21.07.2016 г., постановено по гр. д. № 14903 по описа за 2015 г. на РС-Варна, се установява, че със сила на пресъдено нещо е прието за установено в отношенията между "*** – ***" ЕООД и "И.А." ЕООД, че между същите съществува валиден нотариално заверен договор за аренда от 06.12.2012 г., имащ за предмет процесните ниви, описани по-горе. Отменено е и извършеното с акт на СлВп-гр. *** вписване на едностранното прекратяване от ответника на процесния договор за аренда.

Преди заличаването на вписването на аренда ищецът като замеделски производител е оповестил този договор като основание за ползване на земите в регистъра на Общинска Служба по земеделие и въз основа на тази регстрация е участвал в разпределението на масивите, но за 2016 г. и 2017 г. имотът е вече приет като ползван от друго лице.

От представения договор за контрол и сертификация на биологично производство от 30.01.2013 г. и от 30.04.2020 г., сключен между ищеца и "КЮ ***" АД и Сертификати за съответствие за стопанските 2013-2017 г. вкл., се установява, че ищецът е сертифициран за биологично растениевъдство.

Приобщена е служебна бележка от 07.05.2020 г. от "*** ***" АД, от която се установява, че сертификацията на ищеца е непрекъсвана.

В съдебното заседание от 26.03.2021 г. по инициатива на ищеца и изявление на ответника, че не оспорва, е обявено за безспорно, че ищецът е направил разходи за извършени агротехнически мероприятия по отношение на процесните ниви.

По делото е приобщено и заключението на вещото лице по назначената съдебно-агротехническа експертиза /САТЕ/. Посредством него се установява, че добива за стопанската 2016 г./2017 г. при съобразяване на обстоятелството спазен ли е сеитбооборота и че ежегодно от 2014 г./2015 г. в процесните имоти са засаждани идетични култури не се променя, защото царевицата е многокултура, люцерната и ливадата са многогодишни култури. Установява се още, че средният добив за 2016 г./2017 г. на биокултурата царевица би бил 561 кг./дка, на биокултурата люцерна би бил 888 кг./дка и на биокултурата ливада би бил 449 кг./дка. Средната пазарна цена на произведена от ищеца био продукция – царевица, люцерна и ливада за 2016 г./2017 г. за кг/дка е в общ размер на 10943,76 лева и прихода на ищеца би бил в същия размер.

От събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства - показанията на свид. ***, която е агроном по професия и служител в ответното дружество, се установява, че през 2014/2015 г. процесните ниви са били засети с царевица, люцерна и ливада. Имотите са обработвани в цялост, в реални граници. След развалянето на договора за аренда всичките ниви са разорани и културите в тях са унищожени. Процесните площи са сертифицирани и в тях се отглежда само био продукция.

 

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

 

Съдът е сезиран с иск по чл. 79 ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД.

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, породено от твърдения в исковата молба договор за аренда с предмет процесните ниви, изпълнение на собствените си задължения по договора – плащане на наемната цена, вида на настъпилите имуществени вреди; предвидимостта на вредите; пряката връзка между неизпълнението и вредите, както и техния размер. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже изпълнението на собствените си задължения по договора – осигуряване на спокойното и безпрепятствено ползване на процесните ниви, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.

Не се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че между ищеца и Д. *** е учредено облигационно правоотношение за възмездно ползуване на процесните ниви за срок от 6 г. Установено е, че за предходни години процесните ниви са обработвани и засети с био продукция – царевица, люцерна и ливада. Установява се още, че ответникът е встъпил в наемното правоотношение като частен правоприемник на Д. ****. Доказано е, че ищецът към датата на едностранното разваляне на договора е бил изправна страна, доколкото е изпълнил задълженията си по договора, като е заплатил уговорената арендна цена на предходания арендодател, което е установено с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 14903 по описа за 2015 г. на РС-Варна.

Настоящият съдебен състав приема, че ответното дружество не ангажира доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че е изпълнил задължението си да осигури спокойното и безпрепятствено ползване на наетите ниви. Напротив, от приобщените доказателства се установява, че имотите са ползвани лично от ответника. През стопанската 2014/2015 г. ищецът е ползвал и обработвал имотите, а за стопанската 2016/2017 г. не е прибрал реколтата от тези култури, тъй като нивата е била разорана. По тези съображения, съдът приема, че ищецът е бил лишен от възможността да прибере засятите био култури от процесните ниви и да реализира печалба от тях, поради виновното неизпълнение на задълженията на ответника да осигури спокойното и безпрепятствено ползване на наетия имот.

Възражението, релевирано от *** за липсата на доказване на включването на имотите в система за контрол на биологично производство за исковия период са направени след законоустановения срок за отговора на исковата молба, поради което са преклудирани и по тях съдът не дължи произнасяне. Освен това в тази връзка е представената служебна бележка съставлява писмено доказателство по смисъла на чл. 29 Регламент (ЕО) № 834/2007 г. на Съвета, което не е оспорено по реда на чл. 193 от ГПК. Издател на бележката е сертифициращ орган с възложени контролни функции по силата на договори с предвидено автоматично удължаване на сроковете. Осъществяване на биопроизводство по занятие се потвърждава и от издадените сертификати за съответствие на продукция.

Всички тези доказателства, преценени в тяхната съвкупност, налагат извода, че ищецът следва да се третира като производител на биопродукция.

По отношение на размера на дължимото обезщетение за пропуснатите от ищеца ползи за 2016/2017 г., изразяващи се в нереализирана биопродукция, съдът приема следното: Настъпилите вреди са били предвидими за ответника, който също е селскосторански производител и обработва терени в това землище. Лишаването от осигурената печалба от продукция от явно обработени и засети площи за следващите години е в резултат от неправомерното поведение на съконтрагента по договора за аренда, което обуславя наличието на пряка причинна връзка между вредите и неизпълнението. Същото представлява реална пропусната полза /ТР № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г., ОСГТК/ и е съизмерима с печалбата, която дружеството би реализирало от произведената продукция. В тази връзка направеното от ответника възражение, че нивите не са обработвани в цялост, като подадено след срока за отговор на исковата молба се явява преклудирано. Освен това от свидетелските показания се установи, че процесните площи са обработвани в цялост. Като съобрази възможната заинтересованост на свидетелката – работник в дружеството ищец, съдът дава вяра на показанията на същата, тъй като са логични, пълни последователни, вътрешнонепротиворечиви и основани на лични възприятия.

В неоспореното от страните заключение на вещото лице се установи, че средният добив за 2016 г./2017 г. на биокултурата царевица би бил 561 кг./дка, на биокултурата люцерна би бил 888 кг./дка и на биокултурата ливада би бил 449 кг./дка. Средната пазарна цена на произведена от ищеца био продукция – царевица, люцерна и ливада за 2016 г./2017 г. за кг/дка е в общ размер на 10943,76 лева и прихода на ищеца би бил в същия размер. Съдът дава вяра на заключението, тъй като е пълно, обосновано и компетентно.

Нереализирането на пазара на добивът, който би получил от процесните ниви ако не бе поведението на ответника, несъмнено представлява пропуск от едно сигурно увеличаване на актива на ищеца, поради което предявения иск следва да бъде уважен в пълния претендиран размер /след намаляването на иска/ в размер от 10943,76 лева.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца се полагат сторените по делото съдебно – деловодни разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1840 лева, представляваща сторени съдебно - деловодни разноски, от които сумата от 500 лева за държавна такса, сумата от 300 лева за депозит за вещо лице, сумата от 30 лева за държавна такса за обезпечението на иска и сумата от 1000 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „И.а.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 10943,76 лева /десет хиляди деветстотин четиридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за претърпяна от ищеца имуществена вреда под формата на пропусната полза, изразяваща се в неполучена и нереализирана чиста стойност на био продукция – царевица, люцерна и ливада, за стопанската 2016/2017 година за обработката на  имот № ***, представляващ нива, с площ 3.000 дка, м. ”***”, при граници: имоти № ***, имот № ***, представляващ нива, с площ 7.999 дка, четвърта категория, м. ”***”, с граници: имоти с № ***и имот № ***, представляващ затревена нива, с площ 3.000 дка, пета категория, м. ”**”, с граници: имоти с № ***, вследствие неизпълнение на договора за аренда от 06.12.2012 г. с нот. заверка на подписите от на нотариус ***, рег. № *** на НК, вписан в СВ-*** по вх. № 3605, със срок шест стопански години, считано от датата на неговото подписване, изразяващо се в неосигуряване на спокойното и безпрепятствено ползване на поземлените имоти в резултат от прекратяване на посочения договор за аренда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79 ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА „И.а.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1840 лева /хиляда осемстотин и четиридесет лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :