РЕШЕНИЕ
№ 461
гр. Б., 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20221210100740 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена искова молба от АЛ. П. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. гр. Б., ул. „И. М." № 6, действаща чрез пълномощника си адв. Г.С. Я., АК-Б.
Съдебен адрес: гр. С., ул. „Х. А." № 35, ет.1 надп., офис 3, тел. 02/ ******, 02/ *******,
Адвокатско дружество „С." срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., бул. "Х. К." № 43,
представлявано от изпълнителните директори Й. Ц. Ц. и Р. Г. Б. .
С исковата молба се иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата
сумата от 1 000, 00 лв. /частично от 4 680, 86 лв./ -неизплатено застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и
сторените по делото разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.
С протоколно определение от 13.07.2022г. е допуснато на основание чл. 214 от ГПК
изменение на предявения иск като искът се счита за предявен в размер за сумата от 5 490, 00
лв.
Твърди се в исковата молба, че на 08.11.2020г. между АЛ. П. С. и "ЗД ЕВРОИНС" АД е
сключен договор за застраховка „Каско на МПС”. Със Застрахователна полица №
***********/03.12.2020г. е застрахован л.а. марка „БМВ", модел ****, с ДКН ******, с
валидност на застраховката от 15.12.2020г. до 04.12.2021г. за застрахователна сума в размер
на 23 328 лв. Застраховката е сключена с „Клауза „А" - Пълно Каско", като съобразно общи
условия посочената клауза включва „всички рискове", включително увреждане на
автомобила вследствие на ПТП.
Твърди се от ищцата, че на 11.09.2021г. застрахованият л.а. марка „БМВ", модел ****, с
ДКН ****** при движение по „Северна скоростна тангента" в посока гр. П. при отбивка за
с. М. претърпява ПТП поради преминаване през несигнализиран и необезопасен насип.
Поддържа се, че вследствие на инцидента на автомобила са нанесени множество щети,
описани в Опис - протокол по щета: **********. Увредени са облицовка предна броня,
стена пр. въздуховод, капак калник основа предни ляв и десен, облицовка броня част долна,
защитна кора агрегати, радиатор, рамка радиатор, интеркулер, кондензатор, предна
престилка и други. Ищцата твърди, че за настъпилото ПТП застрахованият веднага е
сигнализирал на тел. 112 органите на МВР. Въпреки многократното му настояване ПТП-то
не е посетено от екип на КАТ.
1
Сочи се, че поради получените множество увреждания автомобилът не е бил в движение,
което е наложило същият да бъде извозен със специализиран транспорт. Т.к. застрахованият
л.а. марка „БМВ", модел ****, с ДКН ****** е заседнал в насипа, като е снабден и с
автоматична скоростна кутия и не е могло да бъде изтеглен на платформа, поради което в
репатрираните му са участвали две машини. Твърди, че за услугите по транспортиране
ищецът е заплатил общо сумата от 620 лв. съгласно приложените Фактура №
473/21.09.2021г. и Фактура N2 1730/23.09.2021г.
Поддържа се в исковата молба, че настъпилото събитие представлява покрит риск по
Застрахователна полица № ***********/03.12.2020г. Съгласно чл. 4, ал. 2 т. 3 от Общите
условия в „клауза „А" - Пълно каско" се включва покритите рискове по Клаузи „В" и „С".
Видно от чл. 4, ал. 2 т. 2 от Общите условия в „Клауза „В" и Частично каско" се включва
риск пътно транспортно произшествие - ПТП. Сочи се, че дефиницията на ПТП е дадена в
пар. 6, т. 30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и това е „събитие, възникнало в процеса
на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети". Твърди се, че процесното събитие представлява именно такова и следва да се счита
покрит риск по застраховката. В предвидения в общите условия срок застрахованият е
уведомил застрахователя за неговото настъпване, като са представени и всички изискани
документи. Твърди се, че въпреки това с писмо с изх. № РК 007-316/10/08.11.2021 г.
застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение. Като причина е
посочено, че при невъзможност автомобилът да се придвижи на собствен ход
застрахованият бил длъжен да уведоми органите на МВР, което не било сторено и от това
следвало, че мястото на ПТП било напуснато, което пък давало основание на ответника да
не изплати застрахователно обезщетение. В отговор на цитираното писмо застрахованият е
представил писмо № УРИ 105810- 674/17.11.2021г., от което се установява уведомяване
органите на МВР непосредствено след инцидента. Независимо от така представеното
доказателство с писмо с изх. № РК 007- 316/10/26.11.2021г. застрахователят е потвърдил
отказа.
Твърди се в исковата молба, че отказа на ответника да изплати застрахователно
обезщетение за неоснователен. Съгласно изложеното по - горе настоящото събитие
представлява покрит риск по застрахователната полица. От една страна, противно на
твърденията на ответника, застрахованият е уведомил своевременно и то неколкократно
органите на МВР за настъпилото събитие, но му е било отказано посещение на екип на КАТ.
Поради това няма как да е напуснал местопроизшествието преди идването на екип. От друга
страна случаите, в които застрахователят може да откаже да заплати обезщетение, са
изчерпателно изброени в чл. 408, ал. 1 от КЗ. Настоящият отказ може да се квалифицира
единствено, като такъв по т. 3 от посочената разпоредба. Застрахователят претендира да е
налице неизпълнение предвидено в договора, представляващо неуведомяване органите на
МВР и изчакване същите да посетят мястото на ПТП. Правото на застрахователя да откаже
плащане на обезщетение или да намали същото е обусловено и поставено в зависимост от
наличието на причинно - следствена връзка между неизпълнението на задължението на
застрахования и настъпването на застрахователното събитие. Само, в случай че конкретното
поведение на застрахованото лице е причинило или допринесло за настъпването на вредите,
застрахователят може да откаже да заплати обезщетение или да намали неговия размер, в
какъвто смисъл е и постоянната практика на ВКС по КЗ (отм.), съгласно която настъпването
на обстоятелства, свързани с поведението на застрахования, които са били визирани в
застрахователния договор, респ. в общите условия към него, като изключен застрахователен
риск, сами по себе си не са основание за отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение, а следва да бъде преценено дали това поведение на застрахования се намира в
причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие, с увеличаване размера или
обхвата на вредите или препятства доказването им, като застрахователят следва да докаже
пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на съответното задължение на
застрахования което е значително с оглед на неговия интерес (решения на ВКС: №
49/29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г., I т.о.; № 207/13.01.2017 г. по т.д. № 3394/2015 г., II
2
т.о.; № 168/2016 г. по т.д. № 2284/2014 г., II т.о и др.): Сочи се, че тази практика напълно
съответства на нормите на Кодекса за застраховането от 2016 г. - чл. 395 и чл, 408, ал.1, т. 3
КЗ, които също въвеждат изискването за наличие на причинна връзка между поведението на
застрахования и настъпилото застрахователно събитие, като основание за правото на
застрахователя да откаже или да намали обезщетението.
Твърди се, че с оглед настъпилото застрахователно събитие ищецът е претърпял вреди,
които са в пряка и причинно следствена връзка с него, в размер на 4 680.86 лв. От тях
сумата 4 060 лв. с ДДС стойността на ремонт на автомобила, съгласно приложената
калкулация и сумата от 620 лв. за транспортирането му.
С разпореждане № 816/28.03.2022г., след като е извършил проверка за редовност на
исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие
с чл. 130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в
едномесечен срок следва да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131,
ал.2 от ГПК.
Съобщението изпратено до ответника е получено на 11.04.2022г.
Видно от данните по делото в законоустановения едномесечен срок на 12.05.2020г. /със
запазено клеймо от куриер на 11.05.2022г./ по делото е постъпил писмен отговор от
ответника. Със същия се оспорва предявения иск по размер и основание, като се иска
отхвърлянето му. Претендират се сторените по делото разноски.
Не оспорва наличието на сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на
МПС” по застрахователна полица № ***********. Сочи се, че Договорът е сключен при
действието на Общи условия от 26.03.18г. и същите са приети от ищеца със сключване му.
Не оспорва настъпването на описаното в исковата молба събитие. Не оспорва, че ищецът
е уведомил ответника за настъпването му и е завел претенция за обезщетяване на
14.09.2021г., заведена като щета ********** в деловодството на ответното дружество.
Поддържа се, че вследствие на настъпилото ПТП автомобилът е увреден до степен да не
може да се придвижва на собствен ход. Съгласно изложеното при завеждане на претенцията,
автомобилът е репатриран с пътна помощ. Не оспорва твърденията, че е осъществено
обаждане на тел. 112.
Твърди се, че въпреки че автомобилът не е бил в състояние да се придвижва на собствен
ход и е осъществено обаждане до тел. 112, ПП-КАТ не са уведомени за настъпилото
събитие. След запитване от страна на ответното дружество до СДВР - 0“ПП“, било
уведомено, че в дневника за регистриране и отчет на ПТП не е регистрирано произшествие с
процесния автомобил.
С оглед на гореизложеното твърди, че при уведомяването на тел. 112 не са изложени
коректно фактите във връзка с произшествието, действителния размер на вредите и
операторите не са уведомени, че автомобилът не е в състояние да се придвижва на собствен
ход. Съгласно чл. 125, т. 8 ЗДвП служителите на МВР имат задължение да посетят мястото
на ПТП и да съставят протокол за ПТП, когато автомобилът не е в състояние да се
придвижва на собствен ход. Доколкото при обаждането на спешния телефон обаче не са
изложени коректно фактите във връзка с произшествието ПП- КАТ не са уведомени за
настъпилото събитие и е осуетено посещението на мястото на произшествието и съставяне
на официален документ за настъпване на събитието.
Предвид изложеното ответното дружество твърди, че събитието не е покрито от
сключената застраховка. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 2, б. „в“ от Общите условия по застраховка
„Каско на МПС“, застраховката не покрива вреди, настъпили при управление на
застрахованото МПС от водач, който е напуснал мястото на ПТП, в случаите когато
произшествието се посещава задължително от служителите на МВР. В случая автомобилът
не е могъл да се придвижва на собствен ход и водачът е напуснал мястото на ПТП, без да се
снабди с официален документ за събитието. Сочи се, че това възражение не касае
неизпълнение на задължение по договора като основание за отказ от изплащане на
3
обезщетение по смисъла на КЗ. Възражението е основано на изрично уговореното, че
застрахователят не дължи обезщетение, когато застрахованият е напуснал произшествието и
не се е снабдил с официален документ. Т.е. събитието не е покрит по застраховката риск и е
изрично изключено от обхвата на застрахователното покритие - не представлява
застрахователно събитие по смисъла на КЗ.
В условията на евентуалност, ако не се приеме за основателно възражението, че
събитието не е покрит от застраховката риск, прави възражение за намаляване размера на
дължимото обезщетение. Сочи, че съгласно чл. 19, ал.1, т. 1 от ОУ застрахованият е длъжен
да уведоми компетентните органи чрез обаждане на националния телефонен номер за
спешни повиквания. Твърди, че задължението на застрахования е изпълнено само формално,
като не са изложени точно действителния размер на вредите, както и че автомобилът не е в
състояние да се придвижва на собствен ход. Застрахованият не е спазил предписанията на
застрахователя и с некоректното уведомяване на тел. 112 е препятствал снабдяването с
официален документ за настъпилото събитието и извършване проверка от страна на
служителите на МВР, поради което се иска да се намали дължимото обезщетение по
изложените съображения на осн. чл. 395, ал. 6 от КЗ.
Не оспорва твърденията на ищеца, че произшествието е реализирано в необезопасен и
необозначен насип. Предвид, че обезопасяването и поставянето на сигнализация на мястото
на извършване на ремонтни дейности е задължение на стопанина на пътя - Столична
Община /СО/, счита, че с оглед липсата на поставени знаци и необезопасяване на пътя СО
също има вина за настъпване на произшествието, поради което е поискано конституирането
й като ТЛП по настоящото дело. Ако евентуално в хода на делото се установи, че са
поставени знаци и водачът на застрахованото МПС не е съобразил поведението си с тях,
прави възражение за намаляване на обезщетението, поради неспазване на предписанията на
пътните знаци и реализиране на ПТП изцяло по вина на водача. Съгласно чл. 18, ал.1, т. 1 от
ОУ застрахованият е длъжен да полага за застрахованото МПС грижата на добър стопанин,
както и да вземе мерки за предпазването му от увреждане. С нарушаване на задълженията
му по ЗДвП, водачът не е положил грижата на добър стопанин, нарушил е правилата за
движението по пътищата, което е довело до настъпване на процесното ПТП, поради което
счита че същото е основание за намаляване на обезщетението на осн. чл. 395, ал. 4 КЗ.
Оспорва иска за лихви като неоснователен, с оглед неоснователността на главния иск.
С писмения отговор е сторено от ответника искане на основание чл. 219 ГПК да бъде
конституирано като трето лице помагач на страната на ответника Столична Община,
БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление: град С. , р-н Оборище, Пощенски
код: 1000, ул. М. № 33
С определение № 741/25.05.2022г. съдът е конституирал Столична Община, БУЛСТАТ
******, със седалище и адрес на управление: град С. , р-н Оборище, Пощенски код: 1000, ул.
М. № 33 като трето лице -помагач на страната на ответника.
В писмено становище третото лице-помагач оспорва изцяло предявения иск като
неоснователен и недоказан. Поддържа, че ответникът по главния иск, правилно е отказал
изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като ищцата не е изпълнила указаните и
задължителни за нея клаузи в ОУ на „ЗД Евроинс“ АД, неразделна част от сключения
застрахователен договор. В Глава Права и задължения на застрахования и застраховащия,
чл. 19, ал. 1, т. 1 от ОУ е указано, че при настъпване на ПТП, застрахования е длъжен, да
уведоми компетентния орган (в настоящия случай СДВР-КАТ) за настъпване на ПТП и да се
снабди със заверено копие или екземпляр от съставения акт, в който са отразени механизма
на ПТП, както и размера и вида на претърпените вреди (в настоящия случай протокол за
ПТП). Сочи, че ищцата е нарушила разпоредбата на горепосочената клауза от
застрахователния договор и не е представила на застрахователя следващия се документ,
поради което „ЗД Евроинс" АД абсолютно коректно е отказал изплащане па застрахователно
обезщетение. Още повече, по настоящото производство е представено писмо с изх. №
433200-106691/19.10.2021 г. от Началника на Столична дирекция на вътрешните работи
отдел „Пътна полиция", с което е указано, че при извършена проверка е установена липсата
4
на регистрирано ПТП на 11.09.2021 г. в гр. С. с процесния автомобил. Представеното от
ищцата писмо с peг. № 105810-674/17.11.2021 г. от Дирекция „Национална система 112“ е
ирелевантно към настоящия спор, тъй като не съдържа никакви индивидуализиращи белези
на процесния автомобил, за да се определи, че точно за този автомобил е бил подаден сигнал
на телефон 112. Дори и да съдържаше, то отново ще бъде неотносимо, тъй като отново не
отговаря на изискванията на ОУ на „,ЗД Евроинс“ АД за представянето на задължителните
документи за завеждане на щета при дружеството в случай на ПТП, а именно протокол за
ПТП, двустранен такъв или акт, в който да е отразен точния механизъм на ПТП, както и
размера и вида на претърпените вреди.
Твърди се още, че ищцата е нарушила разпоредбата на Глава IV Изключения от
застрахователното покритие, чл. 6, ал. 1, т. 25 и т. 29 от ОУ, а именно водача на автомобила
е проявил груба небрежност при управлението му, като не е спазил предписанията на
компетентните органи свързани с безопасността на движението и е нарушил разпоредбите
на ЗДвП. Сочи, че от представеното по настоящото производство обяснение от водача на
автомобила е видно, че непосредствено преди ремонтирания пътен участък, движението по
„Северна скоростна тангента" е било ограничено и отбито само в една пътна лента. Това
ограничение не може да бъде постигнато по друг начин освен с поставянето на сигнализация
и пътни знаци. Признанието на водача, че е пренебрегнал сигнализацията и е продължил
направо, тъй като „отбиването е било рязко" напълно противоречи с твърденията в исковата
молба, че е липсвала всякаква сигнализация.
Поддържа се още в становището, че съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението,
с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. Задължение за водача е било да се движи
със скорост, която да му позволява спиране, при наличие на такова, както и позволяваща му
да наблюдава непрекъснато пътното платно. Видно от горното водача на процесния
автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, което е отделно основание за
отказ за обезщетяване на претърпените вреди.
На следващо място се твърди, че Столична община не осъществява поддържането, на
„Северна скоростна тангента“, част от Северна дъга на Околовръстен път С.. След проверка
в отдел „Изграждане и поддръжка на уличната мрежа“ и Агенция „Пътна инфраструктура“,
безпротиворечиво се установило, че процесния пътен участък се поддържа от 2008 г. от
Агенция „Пътна инфраструктура“, съответно задълженията за обезопасяването и
осигуряването иа безопасно движение, съгласно чл. 3 и чл, 167 ЗДвП, както и чл. 19, чл. 30,
ал. 4 Закона за пътищата са вменени на стопанина на пътя - Агенция „Пътна
инфраструктура“.
Иска се отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан, алтернативно да
се намали размера на претендираното обезщетение вследствие на съпричнняване на вредите
от страна на водача на автомобила, поради неспазване на императивните разпоредби на чл.
20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Претендират се сторените в производството разноски в размер на юрисконсултско
възнаграждение на основания чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Сторено е и искане, ако се уважи иска на ищеца да се съобрази при постановяване на
решението правната и фактическа сложност на делото и да се намалите претендираното
адвокатско възнаграждение до минималното по Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител –адвокат М.В., който поддържа предявения иск, по
същество изразява становище за доказаност и основателност на предявения иск, като се иска
5
уважаването му, претендират се и сторените по делото разноски с представен списък по чл.
80 от ГПК.
Ответното дружество, редовно призовано се представлява от юрисконсулт Светослав
михайлов, поддържа подадения отговор, по същество изразява становище, че искът е
неоснователен, тъй като е налице изключен застрахователен риск, претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач, редовно призовано се представлява от юрисконсулт А. К., който
поддържа подаденото становище по делото, по същество изразява становище, че искът е
неоснователен.
По делото са приети писмени доказателства, прието е заключение по допуснатата и
назначена експертиза.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Няма спор по делото, като съдът е обявил за ненуждаещо се от доказване, а и се
установява от представения препис от застрахователна полица № ***********, че на
03.12.2020г. между страните е сключена Застраховка „КАСКО“ на МПС, с валидност от
00:00 часа на 05.12.2020г. до 24:00 часа на 04.12.2021г. за л.а. марка „БМВ", с ДКН
********, с уговорена застрахователна сума в размер на 23 328, 00 лв. Застраховката е
сключена с „Клауза „А" - Пълно Каско", като съобразно общи условия посочената клауза
включва „всички рискове", включително увреждане на автомобила вследствие на ПТП.
Неразделна част от застрахователния договор са представените от ищеца и ответника
Общи условия, чието обвързващо действие не се оспорва от ищеца. От тези ОУ е видно, че
клаузата "Пълно каско" покрива щети по МПС, причинени от различни застрахователни
събития, включително и от ПТП. Съгласно чл. 4, ал. 2 т. 3 от Общите условия в „клауза „А" -
Пълно каско" се включва покритите рискове по Клаузи „В" и „С". Видно от чл. 4, ал. 2 т. 2
от Общите условия в „Клауза „В" и Частично каско" се включва риск пътно транспортно
произшествие – ПТП. Съгласно клаузата на чл. 6, ал. 2, т. 2, б. „в“ от Общите условия по
застраховка „Каско на МПС“, застраховката не покрива вреди, настъпили при управление
на застрахованото МПС от водач, който е напуснал мястото на ПТП, в случаите когато
произшествието се посещава задължително от служителите на МВР. Съгласно чл. 19, ал.1, т.
1 от ОУ застрахованият е длъжен да уведоми компетентните органи чрез обаждане на
националния телефонен номер за спешни повиквания, а според чл. 18, ал.1, т. 1 от ОУ
застрахованият е длъжен да полага за застрахованото МПС грижата на добър стопанин,
както и да вземе мерки за предпазването му от увреждане.
Липсва спор от страна на ответника, като е и обявено за ненуждаещо се от доказване, че
на 11.09.2021г. застрахованият л.а. марка „БМВ", модел ****, с ДКН ******, управляван от
П. С. С. при движение по „Северна скоростна тангента" в посока гр. П. при отбивка за с. М.
претърпява ПТП, поради преминаване през несигнализиран и необезопасен насип, че
ищецът е уведомил ответника за настъпването му и е завел претенция за обезщетяване на
14.09.2021г., заведена като щета ********** в деловодството на ответното дружество, не се
оспорват твърденията, че в следствие на настъпилото ПТП автомобилът е увреден до степен
да не може да се придвижва на собствен ход, като е репатриран с пътна помощ, че е
осъществено обаждане на тел. 112.
По искане от 14.09.2021 г. в ответното дружество е заведена щета № **********, като в
искането е посочено от водача на автомобила, че на 11.09.2021г. около 21.37 ч. на неосветен
участък от пътя с ремонтни дейности, пътувайки от С. за Б. през Северната тангента
попаднал на неосветен участък и минал през купчина, като се забил в два железни кола.
Извършен е оглед и е съставен опис по щетата, в който подробно са отразени повредените
части на застрахования автомобил в резултат на настъпилото ПТП, като липсва спор между
страните относно увредите.
С молба рег. № РК-007-316/7/11.10.2021г. ответното дружество е от СДВР С. информация
дали са уведомени за процесното ПТП, по какъв начин, регистрирано ли е по съответния
6
ред, посетено ли е от екип на пътна полиция. С писмо вх. № РК-007-316/9/25.10.2021г.
ответното дружество е уведомено от Отдел „Пътна Полиция” – СДВ, че след извършена
проверка е установено, че на 11.09.2021 г., в ОДЧ на 0“ПП“-СДВР, в “Дневник за
регистриране и отчет на ПТП“, няма регистрирано ПТП възникнало в гр. С., с МПС с peг. №
Е 5848 МА.
Застрахователят е поискал и писмени обяснения от водача на автомобила, които са
дадени.
Видно от Уведомление № РК-007-316/10/08.11.2021г. ответното дружество е уведомило
ищцата, че отказва да изплати обезщетение. Посочено е, че при депозираното от господин П.
С. С. Уведомление за щета е видно, че декларираното събитие е самокатастрофа на участък
с ремонтни дейности в тъмната частна денонощието. В резултат на събитието е
декларирано, че са увредени предна броня, капаци, радиатори и др., изразяващо се в
невъзможност автомобила да се движи в посока, без да създава опасност за останалите
участници в движението. Следователно автомобилът не е имал възможност да са придвижва
на собствен ход. Съгласно чл. 125, т. 8 от ЗДВП, произшествието задължително се посещава
от МВР, когато участникът е един и моторното превозно средство не е в състояние да се
придвижи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди. Видно от
декларацията по щетата не са уведомени органите на МВР и произшествието не е посетено
от компетентните органи.
Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 2, „в” от приложимите по договора общи условия, по
застраховката не се покриват никакви вреди, настъпили при управление на застрахованото
МПС от водач, който е напуснал мястото на ПТП, в случаите когато произшествието се
посещава задължително от органите на МВР. Предвид гореизложеното, на основание
цитираните текстове от Общите условия, „ЗД ЕВРОИНС" АД счита, че липсва правно
основание да се изплати претендираното застрахователно обезщетение.
Във връзка с това уведомление е постъпило възражение от водача на автомобила П. С., в
който оспорва посоченото, като представя и писмо УРИ 105810-674/17.11.2021г. от
Дирекция „Национална система 112, видно от което след извършена проверка в базата
данни на автоматизираната информационна система „Регистър спешни повиквания 112”
(АИС РСП112) на Национална система 112 (НС 112) по подадената от същия информация се
установило, че от посочения от посочения телефон /отразен в молба от 17.11.2021г. №
********** и посочен номер на автомобила, прието по делото/ са постъпили обаждания,
касаещи пътнотранспортно произшествие в района на посоченото в молбата място с
участието на 1 (един) автомобил с посочения ДКН, самокатастрофирал в насипана земна
маса на пътното платно. С Уведомление изх. № РК-007-316/12/26.11.2021г. ответното
дружество е уведомило ищцата, че поддържа становището си за липса на основание за
изплащане на застрахователно обезщетение.
По делото са приети фактура № 473/21.09.2021г. за транспорт с репатриращ автомобил на
стойност 200 , 00 лв. с получател ищцата и фактура № 1730/23.09.2021г. ведно с фискален
бон на стойност 420, 00 лв., с получател ищцата с основание изваждане и репатриране на
процесния автомобил, от които не може видно от датата на издаването им да се установи, че
са именно във връзка с процесното ПТП..
Видно от писмо на Национална АПИ до кмета на Столична община от 12.12.2008г.
съгласно споразумителен протокол за поддържане на републиканските пътища на
територията на Столична Община Северна дъга на Околовръстен път С. се поддържа от
АПИ, а не от Столична Община.
По делото е приобщен чрез изслушване изпратения от Дирекция „Национална система
112“ запис на постъпили обаждания от телефон ********** от дата 11.09.2021г. около 21.30
ч. , както и два броя електронни картони на инцидента. При изслушване на записите се
установява, че на 11.09.2021г. водачът на автомобила П. С. е позвънил на телефон 112, като
е уведомил за настъпило ПТП и в двете повиквания е уведомил, че се обажда за протокол за
КАТ, посочил е, че е самокатастрофирал в купчина с асфалт, че е имало отбивка, но нищо не
7
се вижда, че не свети нищо, купчината излиза веднага пред него, съобщил е с помощта на
друг присътващ къде се намира, като се чува втория мъж да съобщава, че на място няма нито
осветление, нито знаци, като втория запис прекъсва. Съобщил е и че колата е в лошо
състояние, смачкана е цялата, спукан е радиатор, всичко, че не може на собствен ход да се
движи. В електронните картони е отразено ПТП без пострадали – самокатастрофирал в
купчина асфалт на пътя твърди, че няма увредена инфраструктура ще разговаря със
застрахователя и ще позвъни отново времеви план 11.09.2021г. 21:37, 11.09.2021г. 21:40; от
Т. за М. над мотела на М. Звъни за КАТ – после отказва сигнала ще се обади отново времеви
план 11.09.2021г. 21:42 11.09.2021г. 21:46 11.09.2021г. 21:47ч.
По делото е прието заключение по назначената съдебно-автотехническа оценителна
експертиза, изпълнени от вещото лице Н.. Според заключението на вещото лице, след като
се е запознало с изготвения от самия застраховател опис на вредите, пазарната стойност за
възстановяване на нанесените увреждания е в размер на 5 490, 00 лв.
Въз основа на установените факти по спора, съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 405 КЗ.
Според чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие, представляващо
покрит застрахователен риск при имуществено застраховане, застрахователят е длъжен да
заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Основателността на предявения иск изисква ищецът да докаже наличието на валиден
договор за имуществена застраховка „Каско“ между страните, съдържанието на
застрахователното правоотношение и по – специално, валиден договор за имуществена
застраховка "Каско" към момента на настъпване на застрахователното събитие, че е
изправна страна по застрахователния договор; да докаже факта на настъпването в срока на
застрахователното покритие-на 11.09.2021г. на твърдяното застрахователното събитие
-„ПТП“, за което застрахователят носи риска, че вследствие на събитието е претърпял
твърдените имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-следствена връзка
между събитието и вредоносния резултат, размера на вредите, както и че е изправна страна
в правоотношението със застрахователя и е изпълнил задължението си по договора за
уведомяване и представяне на необходимите за установяването му документи.
Ответника следва да докаже възраженията си, че е налице изключен застрахователен риск,
че са налице основания за отказ да се изплати застрахователно обезщетение, както и за
намаляване на обезщетението.
По делото безспорно се установява, че между страните е съществувало валидно
застрахователно правоотношение по сключен застрахователен договор "Каско"
застрахователна полица № ***********, с валидност от 00:00 часа на 05.12.2020г. до 24:00
часа на 04.12.2021г. за л.а. марка „БМВ", с ДКН ********, с уговорена застрахователна
сума в размер на 23 328, 00 лв. Установи се и по безспорен начин, че в срока на
застрахователно покритие е осъществено процесното ПТП и че на застрахованото МПС са
причинени щетите, описани в съставения от ответника опис на щета. Установи се по
безспорен начин, което не се оспорва и от ответника, а и от изслушания запис на тел. 112, че
собствения на ищцата лек автомобил, управляван от водача П. С. е претърпял ПТП, в което
не е имало друг участник – при неосветен и необезопасен път се е ударил в насип. В
резултат на удара автомобилът е увреден и не е бил в състояние да се придвижва на
собствен ход. Ищецът е подал незабавно сигнал на НСП 112, след което е потърсил услугите
на "Пътна помощ" за репатриране на автомобила. Събраните по делото доказателства са
категорични, че в случая мястото на ПТП не е било посетено от службите за контрол на
МВР, въпреки че в хипотезата на произшествие с един участник, когато МПС-то не е в
състояние да се придвижва на собствен ход поради причинените му от произшествието
вреди, задължително мястото следва да бъде посетено от служители на МВР, респ. да е
съставен съставен протокол за ПТП /чл. 125, т. 8 от ЗДвП/.
Не се спори и относно изпълнението на задълженията на застрахования за уведомяване на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, както и че увредения автомобил е
8
предоставен на застрахователя за оглед и опис на щетите. Действително, по делото не е
установен точния механизъм на ПТП, но при положение, че застрахователят не е направил
възражение за умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахованото лице
и като се има предвид, че са касае за ангажиране на отговорност по имуществената
застраховка "Каско", а не по застраховката "Гражданска отговорност", без правно значение е
поведението на водача на лекия автомобил при настъпването на ПТП, неговата
противоправност и вината му, т.е. механизмът на ПТП. От значение за случая е
обстоятелството, че причинените на застрахования лек автомобил вреди са резултат именно
от ПТП. Или налице е причинна връзка между настъпването на застрахователното събитие и
вредите по застрахования автомобил, като е установен и размерът на вредите.
Спорът по делото се свежда до това налице ли е основанието, предвидено в Общите
условия на застрахователя, даващо му право да откаже възстановяване на вредите, т.нар.
изключен застрахователен риск на основание чл. 6, ал. 2, т. 2, б. „в“ от Общите условия по
застраховка „Каско на МПС“-застраховката не покрива вреди, настъпили при управление на
застрахованото МПС от водач, който е напуснал мястото на ПТП, в случаите когато
произшествието се посещава задължително от служителите на МВР.
Именно липсата на съставен документ от компетентните органи, удостоверяващ
настъпването на застрахователното събитие, е дало основание на Застрахователя да откаже
изплащане на обезщетение, като отказът е обективиран и в негово писмо-уведомление.
Застрахователят е приел, че не са налице основания за плащане на застрахователно
обезщетение, тъй като застраховката не покрива вреди, настъпили при управление на
застрахованото МПС от водач, който е напуснал мястото на ПТП, в случаите когато
произшествието се посещава задължително от служителите на МВР.
Право на Застрахователя е да откаже да изплати обезщетение, ако са налице основания за
освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или уговорени в застрахователния
договор в рамките признатата автономия на волята в чл. 9 от ЗЗД. Тези клаузи обаче не
могат да излизат извън рамките на кумулативно предвидените от закона изисквания,
закрепени в правилото на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ –" Застрахователят може да откаже
плащане само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахования, било е предвидено в
закон ли в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие". Следователно, за да възникне правото на застрахователя да откаже плащането на
обезщетението, задължително трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на
задължението и настъпилото застрахователно събитие.
Съдът приема на първо място, че в случая не сме в хипотезата, визирана в чл. 6, ал. 2, т. 2,
б. „в“ от Общите условия по застраховка „Каско на МПС“-а именно, че водачът е напуснал
мястото на ПТП, в случаите когато произшествието се посещава задължително от
служителите на МВР. По делото се установи по безспорен начин, че водачът не е напуснал
мястото на ПТП след настъпването му, а надлежно е сигнализирал на НСП 112 за същото, на
два пъти е поискал пристигането на КАТ, изрично е посочил, че автомобила е в лошо
състояние и макар да е прекъснат от оператора, ясно се чува, че съобщава и че автомобила
не може да се придвижва на собствен ход. Следователно добросъвестно е изпълнил
задължението да сигнализира и да поиска пристигането на служители на МВР.
Обстоятелството, че от оператора на тел. 112 не е препратен сигнала и не е уведомен КАТ
не е по вина на водача. Нещо повече, не се оспорва и от ответника, че са потърсени и
услугите на "Пътна помощ" за репатриране на автомобила, което безспорно води на извода,
че водачът не е напуснал мястото на ПТП.
На следващо място съдът приема, че в настоящия казус липсата на съставен протокол за
ПТП не е обстоятелство, което да е в причинна връзка с настъпилото застрахователно
събитие, поради което не обуславя изключване отговорността на застрахователя. От страна
на ответника не са ангажирани доказателства, които да навеждат на извод, че
неизпълнението на договорното задължението на застрахования е допринесло настъпването
на застрахователното събитие или да е довело до невъзможност вредите от събитието да
9
бъдат предотвратени. Данните по делото са категорични, че незабавно след възникване на
ПТП са уведомени съответните оторизирани органи, подавайки сигнал на телефонната
линия на 112, като непристигането на екип на КАТ не е по вина на водача или
застрахования.
Влезлият в сила застрахователен договор поражда за застрахователя задължение по чл.
386, ал. 1, във връзка чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие да
изплати на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди. Основанията,
при които застрахователят по имуществена застраховка може да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение са изрично предвидени с разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 1-4
от КЗ. В посочената разпоредба правото на отказ от изплащане на обезщетение е признато
във връзка с неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на закона или
по волята на страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахования, като
имащи отношение към настъпването на застрахователното събитие и/или вредите от него.
Конкретните проявни форми на основанията за отказ са предмет на уговаряне в
застрахователния договор и в общите условия, в които следва да е установено и дължимото
от застрахования поведение, т. е. задълженията, чието неизпълнение освобождава
застрахователя от отговорност за плащане на обезщетение. В настоящия случай с оглед
посоченото по-горе относно клаузите на ОУ на договора това е сторено с изрично въведени
задължения на застрахования. Не се спори, че приемайки Общите условия на договора за
застраховка Каско, застрахованият се е съгласил, че при неизпълнение от негова страна на
изрично закрепени в ОУ договорни задължения, няма да получи покритие на настъпили в
резултат на осъществени застрахователни събития щети В съдебната практика
безпротиворечиво се приема становището, че не всяко задължение на застрахования,
скрепено с договорна санкция за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, може
да се приеме за договорено в съответствие с разпоредбата на 408, ал. 1 от КЗ и да
аргументира отказа единствено на основание факта на неизпълнението му от страна на
застрахованото лице – без установяване на причинна връзка с конкретното застрахователно
събитие. Само неизпълнението на задължение, което по своето естество би могло да
обуслови като закономерна своя последица настъпването на застрахователното събитие,
респ. увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите, или се явява
препятстващо доказването им, следва да може да се поставя в основата на подобен отказ за
плащане на застрахователното обезщетение.
Прилагането на разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ е винаги обусловено от доказване
на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение на
застрахования, обявено за „значително“ с оглед интереса на застрахователя по условията на
договора за застраховка, от една страна, и настъпването на вредоносното събитие – от друга.
По посочените по-горе причини се обосновава неоснователността на възраженията,
въведени от застрахователя, обуславящи отказа му да заплати претендираното обезщетение.
Съдът счита, че в конкретния случай следва да бъде съобразена трайната и непротиворечива
съдебна практика, според която не всяко задължение на застрахования, скрепено с
договорна санкция за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, може да се
приеме за договорено в съответствие с разпоредбата на чл. 408, ал. 1 от КЗ. В Решение №
192/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г., ІІ т. о на ВКС, Решение № 15/12.04.2012 г. по т. д. №
454/2011 г. на ІІ т. о на ВКС, Решение № 185 /05.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г. на І т. о. на
ВКС, Решение № 77 от 16.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1048/2014 г., ІІ т. о. и др. е прието, че
за да бъдат защитени интересите на застрахования, не всяка неизпълнение на договорно
задължение води до изключване отговорността на застрахователя. Необходимо е също да не
е изпълнено задължение /предвидено в закона или договора/, което да е значително с оглед
интересите на застрахователя и неизпълнението да е било в пряка причинна връзка със
съществено увеличаване на риска или да е довело до неговото реализиране. Т. е, за да е
налице основание за отказ според нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ посочените по-горе
предпоставки следва да са налице кумулативно. В случая не е установена причинна връзка
между неизпълнението на задължението на застрахования да изчака органите на КАТ, респ.
да представи протокол за ПТП по застрахователната преписка, като именно това да е
10
обусловило като закономерна своя последица настъпването на застрахователното събитие.
Съдът приема за недоказано от ответника и обстоятелството, че неизпълнението на
посочените в договорни задължения е значително с оглед интересите на застрахователя.
Посочените от застрахователя задължения, не въздействат пряко върху размера на риска и
обхвата и размера на вредите, с оглед на което не възпрепятстват доказването им.
За настъпилото застрахователно събитие и вредите от него, по делото са събрани
съставените от застрахователя опис-заключения и заключението на съдебната експертиза.
Обсъжданото писмо на Д"Национална система 112" установява факта, че застрахованият
ищец добросъвестно е изпълнил задълженията си по сключения застрахователен договор,
като непосредствено след настъпване на ПТП е направил необходимото да уведоми
органите на полицията за събитието. Няма спор, че местопроизшествието не е посетено от
полицейските органи и за него не са съставени документи, като в е предоставен автомобила
за оглед пред застрахователя.
Поради изложените съображения съдът приема, че възражението на застрахователя за
наличието на предпоставки за отказ за плащане се явява неоснователно, тъй като по делото
не са доказани елементите от фактическия състав някоя от хипотезите за отказ за изплащане
на застрахователно обезщетение, предвидени в нормата на чл. 408 от КЗ, нито че е налице
изключен застрахователен риск.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Във
възстановителната стойност следва да се включва стойността на разходите за материали и
труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без
да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще
може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.
При съдебно решаване на спора, съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 400, ал.
2 от КЗ, съгласно която размерът на дължимото обезщетение при частична увреда на
имущество, представлява възстановителната му стойност като цена на всички присъщи
разходи за доставка, монтаж и други, които са необходими за възстановяване на това
имущество до вида преди увредата, без прилагане на обезценка. Затова при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, в хода на която липсват
данни за реално извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, като
ползва заключение на вещо лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 1 от КЗ обема на отговорността на застрахователя е
ограничен от застрахователната сума, за която се предполага, че отговаря на действителната
стойност на застрахованото имущество след съобразяване на овехтяването му при
използването му до момента на застраховане /арг. чл. 400, ал. 3 от КЗ/, и следва да покрие
обезщетението за всички вреди от загуба на стойността на вещта.
Определената от вещото лице възстановителна стойност по средни пазарни цени за
разходи за ремонт /труд и части/ -5 490, 00 лв., не надхвърля застрахователната стойност.
При кредитиране заключението на вещото лице обезщетението следва да бъде определено
по възстановителна стойност от 5 490, 00 лева, колкото е и предявения иск, според
допуснатото изменение на същия в съдебно заседание.
Съдът намира за неоснователно искането на ответника и на третото лице помагач за
намаляване на застрахователното обезщетение.
По делото липсват каквито и да било доказателства за съпричиняването на вредоносния
резултат от водача на МПС. Установи се, включително и от изслушания запис на тел. 112, че
пътят е бил неосветен и необезопасен. На следващо място липсват каквито и да било
доказателства водачът да е нарушил разпоредбите на ЗДвП. Съпричиняването винаги е
конкретно и е налице, когато поведението на увредения се намира в причинна връзка с
11
настъпилия вредоносен резултат. В конкретния случай липсват фактически данни, които да
обосноват констатация от такъв порядък. Напротив, от събраните по делото доказателства
липсва дори индиция в посочения смисъл. Приносът, на който се позовава ответника в
случая, трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива, от страна на пострадалото лице, както и да е установен
недвусмислено, а не хипотетично предполагаем. Така Решение № 16 от 4.02.2014 г. на ВКС
по т. д. № 1858/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията К. Н.. Недопустимо е приложението на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно
главно доказване. Не са налице и данни, които да обосновават евентуална причинна връзка
между поведението на водача на увреденото МПС и настъпилото ПТП, респ. от приетите по
делото доказателства съдът не може да прецени доколко действията на пострадалия са
допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос.
Не са налице и предпоставките на чл. 395, ал. 4 и ал. 6 от КЗ. Не е налице неизпълнение
на задължения на застрахования, а и водачът е взел мерки за да намали размера на вредите,
като е извикал пътна помощ.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът е основателен в пълния му размер
съобразно допуснатото изменение на иска.
По искането за присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба.
По отношение на претендираната законна лихва за забава, считано от датата на подаване
на исковата молба- 24.03.2022г. до окончателното изплащане, съдът намира следното: В
случая първоначално искът е бил предявен иска като частичен за сумата от 1 000, 00 лв. С
молба от 13.07.2022г. в съдебно заседание ищецът е увеличил размера на иска до пълния
претендиран такъв от 5490, 00 лв. При частично предявен иск претенцията за присъждане на
законната лихва от момента на завеждане на иска, е само по отношение на предявената част
от вземането за главница, която част представлява предмет на делото. Едва с увеличението
на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на молбата по чл.214, ал.1,
изр.3, предл.1 ГПК е налице искане за присъждане на законната лихва върху увеличената
част./В тази насока Решение № 60141/25.11.2021 година по т.д. № 2022/2020г. по описа на
ВКС, I т.о./. С оглед изложеното ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
законна лихва върху сумата от 1000, 00 лв. от датата на подаване на исковата молба-
24.03.2022г. до окончателното й изплащане, а върху сумата от 4490, 00 лв. /увеличената част
до уважената такава/ от датата на молбата по чл. 214, ал. 1 от ГПК-13.07.2022г. до
окончателното й изплащане.
За пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че по делото се установи, че не третото
лице-помагач, което е конституирано в процеса с оглед твърдения към момента на искането
за това правен интерес, поддържа пътя, на който е възникнало ПТП, а АПИ. Посоченото не
обосновава недопустимост на привличането му. Доколкото ответното дружество би
встъпило в правата на пострадалия, то е налице основание за конституиране на третото
лице. Що се отнася до това дали именно третото лице-помагач е имало задължение да
поддържа пътя е въпрос по същество в случай, че ответното дружество реши да предяви иск
срещу него, а не е по допустимост в настоящото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в
производството разноски. Видно от данните по делото ищецът е сторил разноски в размер
на 219, 60 лв. –държавна такса и сумата от 350, 00 лв.-възнаграждение за вещо лице или в
общ размер от 569, 60 лв., за които ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати.
Що се касае до претендираното от ищцата присъждане на адвокатско възнаграждение в
случая съдът намира, че такова не следва да бъде присъждано. Съдът присъжда само
действително договорените и сторени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая,
видно от представените договори за правна защита и съдействие, респ. пълномощни в нито
едно от тях не е уговорен размер на адвокатското възнаграждение. Представено е платежно
нареждане и фактура за заплатено адвокатско възнаграждение, от които обаче не може да се
изведе, че се касае до заплатено такова за представителство именно по настоящото
12
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район И., бул. "Х. К." № 43, представлявано от
изпълнителните директори Й. Ц. Ц. и Р. Г. Б. да заплати на АЛ. П. С., ЕГН: **********, с
адрес: гр. гр. Б., ул. „И. М." № 6, съдебен адрес: гр. С., ул. „Х. А." № 35, ет.1 надп., офис 3,
Адвокатско дружество „С." на основание чл. 405 КЗ сумата от 5490, 00 лв. /пет хиляди
четиристотин и деветдесет лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
причинените имуществени вреди на лек автомобил марка „БМВ", с ДКН ********,
застрахован при ответното дружество по Договор за застраховка „Каско“, полица №
***********, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие реализирано на
дата 11.09.2021г. на „Северна скоростна тангента“ в посока гр. П. при отбивка за с. М.,
ведно със законната лихва върху сумата от 1000, 00 лв. от датата на подаване на исковата
молба- 24.03.2022г. до окончателното й изплащане, а върху сумата от 4490, 00 лв. от датата
на молбата по чл. 214, ал. 1 от ГПК-13.07.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС"
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., бул. "Х. К." № 43,
представлявано от изпълнителните директори Й. Ц. Ц. и Р. Г. Б. да заплати на АЛ. П. С.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. гр. Б., ул. „И. М." № 6, съдебен адрес: гр. С., ул. „Х. А." № 35,
ет.1 надп., офис 3, Адвокатско дружество „С." сумата от 569, 60 лв. /петстотин шестдесет и
девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща сторени разноски за държавна такса и
вещо лице.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника-
Столична Община, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление: град С. , р-н
Оборище, Пощенски код: 1000, ул. М. № 33 .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните и третото лице-помагач пред Окръжен съд – Б. чрез РС-Б..
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
13