Р Е Ш Е Н И Е № 162
Гр. Сливен, 07.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 373 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2018 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от „ДСГ Фууд Къмпани“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Панайот Хитов“ № 77, ап.
01, представлявано от У. И.В.Ж. срещу Ревизионен акт № Р-02002018001633-091-001/27.09.2018
г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ –
Бургас при ЦУ на НАП, в частта с която за периода 01.07.2013 г. – 31.07.2013 г.
е намалена сумата на ползвания данъчен кредит с 3 333,34 лева, определен е
допълнителен за внасяне ДДС в размер на 3 333,34 лв., с лихви за забава в
размер на 1 714,80 лв. и върху допълнително определения данък за периода
08.09.2013 г. – 27.09.2013 г. са доизчислени лихви за закъснение общо в размер
на 18,52 лв., за периода 01.08.2013 г. – 31.08.2013 г. е намалена сумата на
данъчния кредит с 9 273,36 лв. и е определен за внасяне допълнителен ДДС в
размер на 9 273,36 лв., с лихви за забава в размер на 4 690,57 лева и
върху допълнително определения данък за периода 08.09.2013 г. – 27.09.2013 г. е
доизчислена лихва за закъснение в общ размер на 51,52 лв., потвърден с Решение
№ 265/10.12.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.
Оспорването е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Твърди се, че определените с ревизионния акт допълнителни данъчни
задължения произтичат от еднотипна констатация на органа по приходите, с която
не е прието правото на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчик на дружеството
„Ми Груп 1971“ ЕООД, предмет на които фактури са извършени СМР и авансовото им
плащане при сключване на договора. Възприетите от органа данни, че липсват
доказателства за материалната и кадрова обезпеченост на доставчика, неговото
неоткриване и неосигуряване на достъп до счетоводната документация били
обстоятелства, станали известни на оспорващото дружество постфактум. Констатацията
на приходната администрация, че процесните 8 бр. фактури са декларирани от „Ми
Груп 1971“ ЕООД в дневниците за продажби за м. 07. и 08.2013 г. не провокирала
никакви изводи на органа в тази насока. Счита за неправилен извода на органа за
липса на безспорни доказателства за реалното извършване на услугите, доколкото
„ДСГ Фууд Къмпани“ ЕООД представяло в хода на ревизията всички съставяни в
рамките на търговското правоотношение частни документи – договори, фактури,
фискални бонове за плащане в брой, обяснения, протоколи за извършени СМР. При
проверката не била съобразена разпоредбата на чл. 68 ал. 2 от ЗДДС,
предпоставяща възникването на субективното публично право на приспадане на
данъчен кредит от кумулативно осъществяване на елементите от регламентиран в
ЗДДС сложен фактически състав. Освен притежаването на данъчен документ по чл.
71 т. 1 от ЗДДС, той включвал и установяване на реално получаване на стоките
или извършване на услугите по облагаемата доставка (чл. 6 ал. 1 и чл. 9 ал. 1
от ЗДДС). Законодателят не поставял в конкретика изискване за определен вид
документи, доказващи относимите в тази връзка факти и обстоятелства, но
наличните такива в преобладаващата си част съставлявали частни документи,
съобразени със спецификата на осъществената търговска дейност и тяхната
доказателствена сила не можело да се изключи, а прецени съобразно изискването
на чл. 180 от ГПК и специалната разпоредба на чл. 55 от Търговския закон ТЗ). Такива
били договор за строителство от 15.07.2013 г., двустранно подписани протоколи
за изпълнени СМР, фактури, обяснения. Фактурите за продажби от този доставчик
били реално осчетоводени и включени в отчетните регистри по ЗДДС, ДДС бил
начислен в полза на бюджета, доказано било влагането на материали с
представените протоколи за изпълнение на възложените СМР. Последните били
достатъчно доказателство за реалност на спорните услуги по издадените 8 бр.
фактури от „Ми Груп 1971“ ЕООД, кореспондиращи по съдържание със справка –
декларациите по чл. 125 от ЗДДС и дневниците за продажби за процесните данъчни
периоди. Твърди още, че на основание чл. 55 от ТЗ, органът е следвало да приеме
за установено, че между доставчика „Ми Груп 1971“ ЕООД и ревизираното лице „ДСГ
Фууд Къмпани“ ЕООД са съществували валидни търговски правоотношения, в
изпълнение на които са били издадени процесните 8 бр. фактури. Пасивното
поведение на доставчика и непредставяне на сведения за обезпечеността на същия
не било основание за санкциониране на получателя на доставката, чрез отказ да
бъде признато правото му на данъчен кредит. Позовава се на съдебна практика на
СЕС. Констатираните обективни данни не сочели наличие на измама, а липсата на събрани
в хода на ревизионното производство доказателства, че доставките/услугите са
изпълнени от лица, различни от издателя на спорните фактури обуславял извода за
материална незаконосъобразност на ревизионния акт в атакуваната му част. Моли
съда за отмяна на същия, с претенция за разноски. В писмени бележки с подробни
съображения мотивира същото искане.
В открито съдебно заседание оспорващото дружество, редовно и
своевременно призовано, се представлява от надлежно упълномощен адв. Г. Н. ***,
която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски. В писмени
бележки с подробни съображения и анализ на събраните по делото доказателства
мотивира същото искане.
В открито съдебно заседание административният орган, редовно и своевременно
призован, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк. В. М., който оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В
писмени бележки по делото заявява, че съобразно извършената по делото съдебно –
техническа експертиза, не може да се установи кога точно са извършвани СМР,
както и че липсват доказателства кой е закупувал строителните материали,
необходими за ремонта. Вещото лице по счетоводната експертиза, изследвало
дневниците за продажби на „В. К. 81“ ЕООД и предположил, че описаните в
заключението фактури би могло да бъдат свързани с доставки, но това не може да
се заяви с категоричност. Едновременно с това от доказателствата по делото се
установявало, че на „Ми Груп 1971“ ЕООД е издаден РА, връчен по реда на чл. 32
от ДОПК, тъй като не е осъществен контакт с представител на дружеството, на
същото е отказан и данъчен кредит по процесните фактури, а РА е влязъл в сила
като необжалван. От представената разпечатка пък от информационната система на
НАП се установявало, че в периода от м. март до м. август 2013 г. „В. К. 81“
ЕООД не е посочило в дневника си за продажби фактурите, които „Ми Груп 1971“
ЕООД е посочило в дневника си за покупки като издадени от „В. К. 81“ ЕООД и за
които е ползвало данъчен кредит. Очевидно било, че в случая се касае за
формално фактуриране, т.е. издаване на документи, без реално извършване на
доставки на стоки или услуги. Поставя под съмнение достоверността на
свидетелските показания. По делото липсвали каквито и да било доказателства за
евентуална доставка на стоки или услуги от „В. К. 81“ ЕООД към „Ми Груп 1971“
ЕООД, а и в хода на ревизионното производство самият жалбоподател заявил, че
неговият доставчик сам е извършил ремонта, без да ползва подизпълнители. Счита
за безспорно установено обстоятелството, че липсват доставки от „Ми Груп 1971“
ЕООД към „ДСГ Фууд Къмпани“ ЕООД. Моли съда да отхвърли жалбата, с претенция за
разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002018001633-020-001
от 20.03.2018 г., изменена със Заповеди № № Р-
02002018001633-020-002/25.06.2018 г. и Р-02002018001633-020-003/13.07.2018 г.
длъжностни лица – инспектори по приходите при НАП извършили ревизия на „ДСГ
Фууд Къмпани“ ЕООД, със седалище гр. Сливен с обхват на проверката корпоративен
данък за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. и Данък върху добавената
стойност за периода 01.01.2013 . – 28.02.2018 г. Проверяващите констатирали, че
извършваната дейност пред ревизираните периоди е Р.и и заведения за бързо
обслужване. Резултатите от ревизията били обективирани в Ревизионен доклад №
Р-02002018001633-092-001/07.09.2018 г., съгласно чиято констатация 1, в
отчетните регистри на „Ми Груп 1971“ ЕООД, гр. Варна – дневници за продажби за
периодите м. 07 и м. 08
На 27.09.2018 г. Началник на сектор, възложил ревизията и главен
инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас съставили Ревизионен акт №
Р-02002018001633-091-001, с който въз основа на ревизионния доклад била
намалена сумата на ползвания данъчен кредит и бил определен допълнителен ДДС,
както следва: за периода от 01.07.2013 г. до 31.07.2013 г. в размер на
3 333,34 лв. и лихва за забава в
размер на 1 714,80 лв., както и лихва за закъснение за периода от
08.09.2013 г. до 27.09.2018 г. общо в размер на 18,52 лв.върху допълнително
определения данък; за периода 01.08.2013 г. – 31.08.2013 г. в размер на
9 273,36 лв. и лихва за забава в размер на 4 690,57 лв., както и
лихви за закъснение за периода от 08.09.2018 г. до 27.09.2018 г. общо в размер
на 51,52 лв. РА бил връчен по електронен път на дружеството – адресат на
27.09.2018 г., като срещу същия на 11.10.2018 г. постъпила жалба до горестоящия
административен орган – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ гр. Бургас при ЦУ на НАП. По постъпилата жалба
сезираният орган се произнесъл с Решение по жалба срещу ревизионен акт №
265/10.12.2018 г., с което РА бил потвърден и в двете му части, в т.ч. за обжалваните
задължения за данъци, а именно: ДДС в размер на 3 333,34 лв. с лихва
1 733,32 лв. за периода 01.07.2013 г. – 31.07.2013 г. и в размер на
9 273,36 лв. с лихва в размер на 4 742,09 лв. за периода 01.08.2013
г. – 31.08.2013 г. Решението било връчено на „ДСГ Фууд Къмпани“ ЕООД по
електронен път на 11.12.2018 г., а жалбата срещу РА частта, с която са
определени задължения по ЗДДС е подадена до съда на 27.12.2018 г.
Към доказателствата по делото са приобщени Ревизионен акт №
*********/17.06.2014 г. на Началник Сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна и
Ревизионен доклад № 1400871/22.04.2014 г., съставени на „Ми Груп 1971“ ЕООД,
гр. Варна с ревизиран период 01.02.2013 г. – 11.10.2013 г. От същите се
установява, че в търговския регистър е вписана основна дейност неспециализирана
търговия на едро, В НАП е деклариран търговски обект – бетонов възел в гр.
Варна, дружеството не е представило ГФО за 2013 г., не е извършен анализ на
счетоводството на дружеството, поради липса на първични счетоводни документи и
счетоводни регистри и с цел установяване реалността на доставките са извършени
насрещни проверки на всички предходни доставчици. При последните и от
подадените СД било установено, че през ревизирания период дружеството е извършвало
доставки на пилешко месо, ДМА, резервни части, отпадък, стоки и услуги и е
ползвало данъчен кредит за покупка на стоки, услуги, хранителни стоки, ДМА,
СМР, ВОП, пилешко месо и др. При извършената насрещна проверка било установено,
че в дневник продажби на „В. К. 81“ ЕООД за данъчни периоди м. 06, 07, 08.2013
г. не са декларирани фактури, издадени от това дружество на „Ми Груп 1971“ ЕООД
и не са декларирани никакви доставки на последното, поради което и не е
установен предмет на доставката. В подадената СД за м. 07.2013 г. „Ми Груп
1971“ ЕООД е декларирало продажби на пилешко месо, стока, услуга, ДМА и доставка
на СМР на „ДСГ Фууд Къмпани“ ЕООД по фактури № № 90037418/29.07.2013 г. и
90037419/30.07.2013 г., със стойност и по двете 8333,33 лв. и ДДС 1 666,67
лв. Съгласно РД, през този период дружеството ползвало данъчен кредит по
фактури с доставчик „В. К. 81“ ЕООД, с предмет на доставката стоки и услуги,
ДМА, хранителни стоки, услуги, като правото на данъчен кредит на „Ми Груп 1971“
ЕООД по тези фактури не е признато, поради липсата на доставка и първични
счетоводни документи. В подадената за м. 08.2013 г. СД „Ми Груп 1971“ ЕООД е
декларирало продажби, измежду които СМР
на „ДСГ Фууд Къмпани“ ЕООД по описаните по-горе 6 бр. фактури. От
приложена Справка актуално състояние на трудови договори, сключени с
работодател „Ми Груп 1971“ ЕООД, за периода от 01.06.2013 г. до 31.12.2013 г.
дружеството не е заявило такива в НАП, т.е. липсват трудови правоотношения с
работници/служители.
На 11.10.2013 г. „Ми Груп 1971“ ЕООД е било дерегистрирано, поради
установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС.
От приложена справка за регистрирани фискални устройства на ЕИК се
установява, че в процесния Р. на П., собственост на оспорващото дружество на
13.03.2012 г. са били въведени в експлоатация две ФУ, дерегистрирани на
28.09.2015 г. и 29.09.2015 г.
Към доказателствата по преписката са приложени искания за представяне
на документи и писмени обяснения от задължено лице, съобщения за връчване по
чл. 32 от ДОПК, както и протоколи, от които се установява, че на адреса за
кореспонденция на „Ми Груп 1971“ ЕООД представител на същото не е намерен,
както и че електронният адрес е несъществуващ.
По искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице № Р-02002018001633-040-002/21.05.2018 г. на 14.06.2018 г. представляващият
„ДСГ Фууд Къмпани“ ЕООД представил пред органа по приходите заверени ксерокопия
от процесните 8 бр. фактури, както и договор за строителство от 15.07.2013 г.
за обект „Ремонтни работи в Р. Б. К. - П.“ и ксерокопия от
количествено-стойностни сметки и протоколи за извършената работа, като заявил,
че плащането е извършвано в брой, а доставчикът сам е извършил ремонта на
обекта и не е възлагал работата на подизпълнители. С оглед клаузите в договора
за СМР, конкретните такива са описани в количествено-стойностни сметки към
същия.
Към доказателствата по делото са приобщени дневници за покупки по ЗДДС
на „Ми Груп 1971“ ЕООД за периода м. 06, 07 и 08.2013 г., както и Заповед №
РД-1/02.01.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с която е оправомощил
началници на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП да издават заповеди за възлагане на
ревизии и резолюции за извършване на проверки на органите по приходите.
По делото е извършена и приета като неоспорена съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира като изготвена компетентно и безпристрастно.
Съобразно заключението на същата, процесният обект „Р. Б. К.“ – П. е изпълнен
по одобрен на 29.03.2010 г. от общ. Ямбол инвестиционен проект за строеж
„Преустройство на съществуващо бистро в заведение за бързо хранене, като по
данни на собственика ремонтните
дейности, предмет на договор от 15.07.2013 г., сключен с „Ми Груп 1971“ ЕООД са
извършени за отстраняване на повредите в търговския обект вследствие взривовете
в склад за утилизиране на боеприпаси в близост до П. на 05.06.2012 г. Експертът
заключава, че за конкретните ремонтни дейности в процесния обект е следвало за
т. нар. „скрити работи“ да се съставят Акт обр. 12 – за установяване на всички
видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати
изискванията на проекта, а данни за такива съставяни актове не са налице. При
направените изчисления вещото лице е установило, че видовете дейности, без тези
„скрити работи“ са извършени и са налични, а технико – експлоатационното
състояние на обекта като външен изглед е много добро и без налично досие,
характеризиращо извършването на ремонтните дейности, предмет на договора от
15.07.2013 г. е невъзможно да се установи момента на извършването на отделните
видове СМР в обекта, а именно: кои са извършени при първоначалното
преустройство и кои – впоследствие. Според експертното заключение необходимите
за изпълнението на процесните СМР технически персонал и работници са
ръководител по „АС“ част, ръководител по „ОВ“ част, пет работника по сухо
строителство, пет работника по бояджийски работи, трима работници по
дограмаджийски работи и остъкляване, пет монтажника и трима работници по
електроинсталации, или общо – необходим трудов ресурс от 21 работници.
По делото е извършена и приета като неоспорена съдебно – счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като изготвена компетентно, безпристрастно и
съответна на останалия събран по делото доказателствен материал. Съгласно
заключението на същата, при анализ на представените от ТД на НАП – Варна
дневници на покупки за периода м. 06, 07 и
По делото по искане на оспорващата страна е разпитан като свидетел Г. К.,
който заявява, че е работил на обекта като с. р. през лятото на 2013 г., били
бригада, като имало момче от София и момче от Сливен, трябвало да разчистят и
да слагат гипсокартон, махнали изпочупените стъклопакети, сложили найлони и
махнали въздуховоди, сменили гипсокартоните, шпакловали и мазали, заведението
работело, като работниците преграждали с паравани и найлони и след това се
премествали, бригадата била около 6-7 човека, нямал трудов договор, а му плащал
В. на ръка всяка вечер, И. идвал от време на време, отпадъците товарели на
камионче, което ги изхвърляло, осигуровки не били внасяни.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени
средства, включително приложените към административната преписка писмени
доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се
налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен
с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Обжалваният ревизионен акт е издаден от
Началник Сектор при ТД на НАП – Бургас, възложил ревизията и ръководителя на
същата, действащи при спазване на териториалните предели на правомощията си и в
рамките на предоставената им с разпоредбата на чл. 119 ал. 2 от ДОПК материална
компетентност. Като издаден от компетентен орган и в предписаната от закона
писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорения ревизионен акт
като валиден. Освен като валиден, при преценка и анализ на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по делото като неоспорени от страните, обжалваният
акт се преценява от настоящата съдебна инстанция и като издаден в съответствие
с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени
административнопроизводствени правила. Съображенията на съда в тази насока са
следните:
Особените правила
за извършване на ревизии и проверки за спазване на данъчното законодателство са
уредени в глава петнадесета от ДОПК „Данъчно – осигурителен контрол“, в чл. 110
и сл. от с.к., като производството се инициира от посочено в нормативния акт
(чл. 112 ал. 2 от ДОПК) длъжностно лице с издаване на нарочна заповед за
възлагане на ревизията. В случая последната е възложена със Заповед №
Р-02002018001633-020-001/20.03.2018 г. на Началник сектор „Ревизии“ при ТД на
НАП – Бургас, определен по реда на чл. 112 ал. 2 т. 1 от ДОПК и съгласно
Заповед № РД-1/02.01.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас. Заповедта за възлагане на ревизията съдържа
всички изискуеми от разпоредбата на чл. 113 ал. 1 реквизити и е надлежно
връчена на нейния адресат „ДСГ Фууд Къмпати“ ЕООД, срокът за извършване на
същата е продължаван, при спазване изискванията на чл. 114 от ДОПК. Ревизията е
приключила в срока по чл. 117 от ДОПК с Ревизионен доклад № Р-02002018001633-092-001/07.09.2018
г., съставен от компетентните натоварени със задачата длъжностни - органи по
приходите, съдържащ изискуемите от разпоредбата на чл. 117 ал. 2 реквизити и
връчен на неговия адресат с предоставена на последния възможност да възрази
срещу констатациите и представи доказателства. В случая настоящият оспорващ се
е възползвал от така предоставената му възможност и е подал възражения, които
не са възприети от органа – издател на ревизионния акт. Процесуалните
изисквания на чл. 119 от ДОПК са спазени както досежно нормираната
компетентност, така и при съобразяване с указаните от законодателя срокове. В
разглеждания случай при условията на чл. 152 от ДОПК ревизионният акт е оспорен
по административен ред пред директора на дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ – гр. Бургас при ЦУ на НАП, който е разгледал жалбата по
същество и се е произнесъл Предвид събраните доказателства в тази насока
настоящата съдебна с Решение №
265/10.12.2018 г., с което е отхвърлил жалбата. Същото е мотивирано, съобразно
нормативните изисквания. При анализа на
горните доказателства настоящата съдебна инстанция приема, че при издаване на
процесния ревизионен акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
В настоящото
съдебно производство се оспорва Ревизионен акт №
Р-02002018001633-091-001/27.09.2018 г. в частта му, с която на основание чл. 70
ал. 5, във вр. с чл. 6 ал. 1, чл. 25, чл. 68, чл. 69 ал. 1 т. 1 от ЗДДС за периода 01.07.2013 г. – 31.07.2013 г. е
намалена сумата на ползвания данъчен кредит с 3 333,34 лева, определен е
допълнителен за внасяне ДДС в размер на 3 333,34 лв., с лихви за забава в
размер на 1 714,80 лв. и върху допълнително определения данък за периода
08.09.2013 г. – 27.09.2013 г. са доизчислени лихви за закъснение общо в размер
на 18,52 лв., за периода 01.08.2013 г. – 31.08.2013 г. е намалена сумата на
данъчния кредит с 9 273,36 лв. и е определен за внасяне допълнителен ДДС в
размер на 9 273,36 лв., с лихви за забава в размер на 4 690,57 лева и върху
допълнително определения данък за периода 08.09.2013 г. – 27.09.2013 г. е
доизчислена лихва за закъснение в общ размер на 51,52 лв., потвърден с Решение
№ 265/10.12.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП. Спорът по делото е дали 8 бр.
фактури, съставени от „Ми Груп 1971“ ЕООД, гр. Варна удостоверяват действително
извършена доставка на услуга (СМР) с контрагент дружеството – оспорващ в
настоящото съдебно производство „ДСГ Фууд Къмпани“ ЕООД. Съобразно данните в
процесните фактури, „ДСГ Фууд Къмпани“ ЕООД е заплатило на „Ми Груп 1971“ ЕООД
за извършени СМР на собствен обект следните суми с ДДС: Фактура №
90037419/29.07.2013 г. с предмет аванс по договор за СМР на стойност 8 333,33
лв. и ДДС 1 666,67 лв., Фактура № 90037418/30.07.2013 г. с предмет аванс по
договор за СМР на стойност 8 333,33 лв. и ДДС 1 666,67 лв., Фактура №
90037422/09.08.2013 г. с предмет плащане по договор на стойност 8 333,33 лв. и
ДДС 1 666,67 лв., Фактура № 90037423/11.08.2013 г. с предмет плащане по договор
на стойност 9 825 лв. и ДДС 1965 лв., Фактура № 90037424/15.08.2013 г. с
предмет плащане по договор за строителство на стойност 6 841,67 лв. и ДДС 1
368,33 лв., Фактура № 90037425/21.08.2013 г. с предмет плащане по договор за
строителство на стойност 8 333,33 лв. и ДДС 1 666,67 лв., Фактура №
90037426/26.08.2013 г. с предмет плащане по договор СМР на стойност 8 333,33
лв. и ДДС 1 666,67 лв., Фактура № 90037427/28.08.2013 г. с предмет плащане по
договор на стойност 4 700,08 лв. и ДДС 940,02 лв. По тези фактури „ДСГ Фууд
Къмпани“ ЕООД претендира от приходната администрация право на приспадане на
данъчен кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 68 ал. 1 от ЗДДС, данъчен кредит е
сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по този закон за: 1. получени от него стоки или услуги по
облагаема доставка; 2. извършено от него плащане, преди да е възникнало
данъчното събитие за облагаема доставка; 3. осъществен от него внос; 4.
изискуемия от него данък като платец по глава осма.В процесния случай се касае
за доставка на услуги – извършване на СМР и съобразно нормата на чл. 25 ал. 1
от ЗДДС, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, като същото с оглед
ал. 2 възниква на датата, на която услугата е извършена. Разпоредбата на чл. 6 ал.
1 от ЗДДС определя доставката на стока като прехвърляне правото на собственост
или друго вещно право върху стоката. От анализа на нормите следва, че за да
възникне право на приспадане на данъчен кредит, е необходимо доставката да е
реално извършена и доказана. От събраните в хода на административното
производство и пред настоящата съдебна инстанция не се установява по безспорен
и категоричен начин, че „Ми Груп 1971“ ЕООД е извършило документираните в
процесните фактури, Договор за строителство, количествено –стойностни сметки и
протоколи обр. 19 строително-монтажни работи. По делото не се спори, че
издадените 8 бр. фактури носят изискуемите от чл. 114 от ЗДДС реквизити и са
надлежно оформени и отразени в СД на двете дружества за ревизираните данъчни
периоди м. 07.2013 г. и м. 08.2013 г. Законодателят обаче е въвел с чл. 114 ал.
10 от ЗДДС изискване за гарантирането на автентичността на произхода, целостта
на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата данъчно
– задълженото лице да осигурява лице чрез всякакъв контрол на стопанската
дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към
фактурата и доставката на стоки или услуги. В хода на административното
производство за удостоверяване извършването на процесните СМР са представени от
ревизираното лице договор коментираните по-горе доказателства (договор за
строителство, количествено-стойностни сметки и протоколи обр. 19), по повод на
които органът е извършил комплексна насрещна проверка при доставчика „Ми Груп
1971“ ЕООД. Резултатите от същата поставят под съмнение реалното извършване на
фактурираните строително-монтажни дейности, поради следното:
В писмо вх. №
ИТ-00-5587/04.06.2018 г. представляващият „ДСГ Фууд Къмпани“ ЕООД е декларирал
пред ревизиращия орган, че доставчикът „Ми Груп 1971“ ЕООД сам е извършил
ремонта на обекта и не е възлагал работа на подизпълнители. От приобщената по
доказателствата пък Справка актуално състояние на трудови договори, сключени с
работодател „Ми Груп 1971“ ЕООД се установява, че за периода от 01.06.2013 г.
до 31.12.2013 г. дружеството не е заявило такива в НАП, т.е. липсват трудови
правоотношения с работници/служители. В хода на ревизията, а и в хода на
настоящото съдебно производство не са ангажирани други годни доказателствени
средства (договори за изпълнение, за възлагане или извършване на строителна
дейност по ЗЗД и др. под.), сключени между „Ми Груп 1971“ ЕООД и лица по
строителството, както и такива, индициращи договорни отношения с подизпълнители,
фактури за закупени материали, стокови разписки, транспортни разходи и др. Показанията
на разпитаният по делото свид. К. също не доказват, че посочения във фактурите
доставчик „Ми Груп 1971“ ЕООД е извършило строителната дейност. Както пред органа, така и в настоящото
производство липсват доказателства за плащането по фактурите - кога, как и от кого са платени и съответно –
получени сумите по тях. В тази връзка следва да се отбележи и обстоятелството,
че в представения договор за строителство от 15.07.2013 г. е включена клауза,
определяща, че сумата по СМР ще бъде изплатена след изплащане на обезщетение по
застраховка на обекта, но доказателства не са ангажирани. Не без значение е и
установеният от органа безспорен факт, че в дните на извършвания ремонт
заведението за бързо хранене е функционирало, т.е. обслужвани са клиенти, а
характерът на строително-ремонтните дейности и съпътстващите ги шум и
запрашеност биха попречили в значителна степен на обичайната дейност в обекта –
Р.ьорство. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема за правилни и
законосъобразни изводите на ревизионния орган, че липсват годни и категорични
доказателства, удостоверяващи по безспорен начин, че „Ми Груп 1971“ ЕООД е
извършило процесната доставка на услуга (СМР), за да възникне данъчно събитие
по смисъла на чл. 6 ал. 1, чл. 9 ал. 1 и чл. 25 ал. 1 от ЗДДС. Счетоводното
отразяване на процесните 8 бр. фактури е само документална обосновка на
стопански операции, но сама по себе си не доказва реалното и обективно
извършване на доставка, която да породи права за данъчно задълженото лице. При
тези доводи съдът в настоящия му състав намира, че са законосъобразни изводите
на ревизионния орган, че декларираната за 2013 г. данъчна загуба следва да се
коригира с непризнаване за данъчни цели на строителни услуги по процесните
фактури, издадени от „Ми Груп 1971“ ЕООД в размер на 63 033,40 лв.
По изложените по –
горе съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Ревизионен акт №
Р-02002018001633-091-001/27.09.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, в частта с която за
периода 01.07.2013 г. – 31.07.2013 г. е намалена сумата на ползвания данъчен
кредит с 3 333,34 лева, определен е допълнителен за внасяне ДДС в размер на 3
333,34 лв., с лихви за забава в размер на 1 714,80 лв. и върху допълнително
определения данък за периода 08.09.2013 г. – 27.09.2013 г. са доизчислени лихви
за закъснение общо в размер на 18,52 лв., за периода 01.08.2013 г. – 31.08.2013
г. е намалена сумата на данъчния кредит с 9 273,36 лв. и е определен за внасяне
допълнителен ДДС в размер на 9 273,36 лв., с лихви за забава в размер на 4
690,57 лева и върху допълнително определения данък за периода 08.09.2013 г. –
27.09.2013 г. е доизчислена лихва за закъснение в общ размер на 51,52 лв. е
валиден и издадена в съответствие с относимите материалноправни норми и при
спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Подадената
срещу същия жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на делото, се явява основателна претенцията на ответника
за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото
следва да се определи в размер на 1 102 (хиляда сто и два) лева, съобразно
нормата на чл. 161 ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 8 ал. 1 т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да се
възложи в тежест на оспорващата страна.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ДСГ Фууд Къмпани“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр. Сливен, ул. „Панайот Хитов“ № 77, ап. 1, представлявано от У.
И.В.Ж. срещу Ревизионен акт № Р-02002018001633-091-001/27.09.2018 г. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Бургас
при ЦУ на НАП, в частта с която за периода 01.07.2013 г. – 31.07.2013 г. е
намалена сумата на ползвания данъчен кредит с 3 333,34 лева, определен е
допълнителен за внасяне ДДС в размер на 3 333,34 лв., с лихви за забава в
размер на 1714,80 лв. и върху допълнително определения данък за периода
08.09.2013 г. – 27.09.2013 г. са доизчислени лихви за закъснение общо в размер
на 18,52 лв., за периода 01.08.2013 г. – 31.08.2013 г. е намалена сумата на
данъчния кредит с 9 273,36 лв. и е определен за внасяне допълнителен ДДС в
размер на 9 273,36 лв., с лихви за забава в размер на 4 690,57 лева и върху
допълнително определения данък за периода 08.09.2013 г. – 27.09.2013 г. е
доизчислена лихва за закъснение в общ размер на 51,52 лв., потвърден с Решение
№ 265/10.12.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „ДСГ Фууд Къмпани“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр. Сливен, ул. „Панайот Хитов“ № 77, ап. 01, представлявано от У. И.В.Ж. да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Бургас при
ЦУ на НАП разноски в размер на 1 102 (хиляда сто и два) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на
РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: