Решение по дело №241/2019 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 октомври 2019 г. (в сила от 6 март 2020 г.)
Съдия: Милена Стоянова Стоянова
Дело: 20191320100241
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 478

гр. Видин, 18.10.201г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публичното заседание на осемнадесети септември  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                  Председател: Милена Стоянова

 

при секретаря Милена Евтимова след като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 241  по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен е иск от Н.Л. ***, чрез адв. М.В. против Б.Ц.И. *** и К.Л.К. *** с правно основание чл. 128, ал. 1  от СК.

          Твърди се от ищцата, че е майка на втората ответница и баба на родените  от дъщеря й деца от фактическото съжителство с първия ответник – Теодора Бориславова Цветанова и Биляна Бориславова Цветанова. Посочва, че  ответниците, които са родители на децата са се разделили от м. 10.2016г. С решение по гр.д. № 2662/2016г. по описа на РС – Видин е определено местоживеенето на децата при бащата, както и му е предоставено упражняването на родителските права, а на майката е определен режим на лични контакти.

          Поддържа, че неразбирателствата между ответниците, довели до влошаване на отношенията на ищцата с първия ответник, който възпрепятства контактите на ищцата с нейните внуци. Ищцата твърди, че е силно привързана към децата и желае да има лични контакти с тях.

          Иска  от съда да постанови решение, с което да определи режим на лични отношения на ищцата с нейните внучки да има право да ги вижда и взима при себе си всяка втора събота и неделя от месеца от 10.00 часа в съботния ден до 17.00 часа в неделя с преспиване в дома на ищцата, както и 10 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката и бащата на децата.

          Ответникът Б.Ц.И. в срока за отговор е оспорил предявения иск. Навел е доводи, че бабата по никакъв начин не е  правила опити да осъществи контакт с ответника. Посочил е, че битовите условия при нея не са добри и поради това не е в интерес на децата да преспиват при нея. Посочил е също, че децата не желаят да виждат бабата.

          Ответницата К.Л.К. в срока за отговор е посочила, че исковата молба е основателна и моли да се уважи.         

          По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначен и изслушан е  социален доклад от Д”СП” – Видин и Д“СП“ - Димово, назначена и изслушана е съдебно – психологическа експертиза на децата, приложено е гр.д. № 2661/2016г. по описа на РС – Видин.

          Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, установи следното от фактическа страна :

          От приложеното гр.д. № 2661/2016г. по описа на РС – Видин се установява, че от съвместното съжителство на ответниците  Б.Ц.И. и К.Л.К. са се родили две деца – Биляна Бориславова Цветанова с ЕГН ********** и Теодора Бориславова Цветанова с ЕГН **********.

          С решение № 282/26.07.2017г. съдът е определил местоживеенето на децата на адреса на техния баща, както и е предоставил упражняване на родителските права на бащата Б.Ц.И., а на майката К.Л.К. е определил режим на лични контакти с децата да има право да ги вижда и взима при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. в съботния ден до 17.00ч. в неделния ден с преспиване и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Със същото решение съдът е осъдил ответницата К.Л.К. да заплаща месечна издръжка на малолетните деца.

          От представения препис на удостоверение за раждане на ответницата К.Л.К., се установява, че ищцата Н.Л.К. е нейна майка и баба на малолетните деца по майчина линия.

          Разпитаната по делото свидетелка  Тереза Л. Илиева – сестра на ищцата установява, че  настоящите ответници са разделени от около две години, като след раздялата им родените малолетни деца са останали да живеят при бащата в с. Жеглица , а майката е заминала за Германия. Свидетелката установява, че преди раздялата им ищцата  е ходила много рядко при децата, а след раздялата  не е виждала внучките си, защото ответникът  не  разрешавал. Свидетелката посочва, че ищцата й е споделяла, че е правила опити да вижда внучките като е  ходила  в училището, където учат и е звъняла  на телефона на бащата. Според тази свидетелка, на ищцата ѝ е мъчно и не се чувства добре като не вижда внучките си. Има условия в къщата в която живее в с. Макреш, има  три стаи, има вътрешна баня и тоалетна, кухня, има топла вода. Кухнята е добре  оборудвана, разполага с диван, фотьойли, секция. Ищцата живее с един мъж  на семейни начала от 10 г.,  има и други внуци, които са  постоянно при нея. Според свидетелката ищцата може да полага грижи за децата, има опит да гледа деца.

          Свидетелите  Валери И. Каменов – чичо на първия ответник  и Димитър Димитров Димитров, които са съседи на ответника Б.Ц.И. *** има условия където бабата Н. да осъществява срещите с внучките  си – има кафенета и детски площадки, както и автобус, с който да идва в селото.

          Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и логични. 

          В приетия по делото социален доклад, изготвен от Д“СП“ – Видин е посочено, че от раждането си малолетните деца са отглеждани в с. Жеглица от двамата родители. След раздялата им през м. октомври 2016г. децата продължават да живеят на същия адрес при бащата, подпомаган в отглеждането и възпитанието им от неговата майка – Теменужка Л.К.. Жилищните условия, при които се отглеждат децата са много добри. Семейството разполага с необходимите уреди и  вещи  за бита. Децата имат своя стая, обзаведена с две легла, телевизор и принадлежности.

          Социалните работници са посочили, че майката на децата живее и работи  в Германия и поради това не е осъществен контакт с нея. Същата не изпраща редовно месечната издръжка за децата.

          Посочено е също, че малолетното дете Биляна е завършила втори клас в ОУ – гр. Дунавци с отличен успех, а малолетното дете Теодора посещава ЦДГ в гр. Дунавци.  При проведен разговор с децата, е установено че по-голямото дете Биляна е заявила, че не желае да поддържа контакти с бабата по майчина линия – Н.Л.К., разплакала се е по време на срещата, споделила е, че й е много мъчно за майка й и обвинява бабата по майчина линия, че е подкрепила решението на майката да ги изостави. При разговор с по-малкото дете Теодора, е установено, че същата е гостувала на баба си Н. и желае да я посещава в с. Макреш.

          В приетия по делото социален доклад, изготвен от Д“СП“ – Димово, е посочено, че ищцата Н.Л.К. е вдовица, живее сама в жилище, собственост на свекъра й, който е починал. Същото представлява едноетажна тухлена къща, която се състои от три стаи, кухня, коридор и баня с вътрешна тоалетна. Жилището е електрифицирано и водоснабдено. Стаята, която се използва за кухня е обзаведена с мивка, малка масичка, диван, автоматична пералня, печка на твърдо гориво, ел.готварска печка, газов котлон, фритюрник, шкафчета – 3 броя за домакинска посуда. В коридора има хладилник, кафе – машина, микровълнова печка, тостер за сандвичи, сокоизтисквачка, закачалка за дрехи и две маси.

          Социалният работник е посочил, че за децата има определена самостоятелна стая, която  е обзаведена със спалня, детско креватче, плазмен телевизор, има сателитна телевизия, камина за отопление на твърдо гориво, секция към спалнята, две малки масички, плюшени играчки. На прозорците има пердета, пода е дюшеме, застлано с домашен килим.

          Социалният работник е посочил също, че в стаята, която ползва бабата е  направен ремонт като стените са изолирани с гипсфазер, подовата настилка е ламинат, има едно легло  персон и половина, диван, шевна машина, бюро, две малки масички, като на едната има плазмен телевизор, вентилатор, камина за твърдо гориво. В третата стая има диван, два фотьойла, гардероб, печка на твърдо гориво, малка масичка и кашони с детски играчки.

          Според заключението в социалния доклад, бабата по майчина линия притежава необходимото жилищно пространство и хигиенно-битови условия, за да може да осъществява режим на лични контакти с двете си внучки.

          При изслушването на децата в т.нар „синя стая“ детето Биляна Бориславова Цветанова споделя усещанията си от това, че майката ги е напуснала преди около три години, че отначало  й е било много мъчно, но сега вече не толкова, както и че не иска да я вижда. Детето споделя, че има една баба и това е майката на баща й, която се грижи за нея  и сестра й. Детето посочва, че има и една друга баба. Тя се казва Н. ***, но нея изобщо не иска да вижда, нито пък иска да ходи при нея, защото е знаела, че майка им ще избяга, но не им е казала. Биляна споделя, че тази баба  изобщо не ги е търсила, нито се е обаждала. Смята баба Н. за лош човек.  Последно я  е видяла  преди няколко години и заявява, че  не иска да я вижда.

          Детето Теодора Бориславова Цветанова също споделя, че се е натъжила защото майка е избягала, също заявява, че има една баба и това е бабата по бащина линия. За бабата по майчина линия споделя, че ако я извика да я види, ще й каже да се маха, защото тя е казала на майка й да избяга.

          Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-психологическа експертиза е посочило, че  е изготвила  заключението си след като се е запознало с материалите по делото, след проведени разговори с ответника, с двете деца – Биляна и Теодора, майката на децата – К. Кумова, както и с двете баби – Теменужка и Н.. Изследванията са  на основание направен тест  на Рене Жил  и рисунките на децата.

          Вещото лице посочва, че малкото дете подражава на сестра си. То е жизнено,  не помни и не е обременено от тази връзка, която има голямото дете с майка си. По - различно приема отношенията си с баба Н.. Голямото дете е затворено и това,  което става в душата  му, е в резултат на отсъствието на майката. Има гняв, че е изоставена. Това рефлектира и върху бабата по майчина линия. Развива се чувство за лоялност към бащата и майката по бащина линия.

          Вещото лице посочва, че при един подходящ контакт Биляна ще приеме майка си. Тя е наранена от факта, че майка ѝ я е изоставила. Трябва време да се възстанови емоционалния контакт на бабата Н. и детето. Голямата дъщеря приема бабата като средство за заминаване на майката. Ако майката възстанови контакта с детето си, тя ще приеме и баба си Н.. Бавно и постепенно трябва да се възстанови емоционалния свят на детето към майката и бабата по майчина линия.

          Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

            При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

          Съгласно разпоредбата на чл.128, ал. 1 от  СК дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето, като според предложение второ това право има и детето. С тази разпоредба е признато отделно право на бабата и дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието”интерес на детето”. От тълкуването на разпоредбите на чл.59,ал.4 СК, вр.чл.124, чл.125 и др. СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т.3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК под „интереси на децата” се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл.128 СК е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. В разпоредбите на пар.1,т.5 от ДР на Закона за закрила на детето е дефинирано съдържанието на понятието „най-добър интерес на детето”. Начинът по който е дефинирано съдържанието на това понятие налага извода, че подходът е индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на детето, като най-разнообразни прояви на личността – физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др.

          Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му.

          При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. Конкретният режим при условията на чл.128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителските права. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни на седмицата и/или в друг период от годината в свободно за детето и бабата и дядото време. При определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето, следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти.         

          В конкретния случай, ищцата живее в с. Макреш, общ. Макреш, обл. Видин. От изготвения социален доклад, се установи, че същата разполага с всичко необходимо за отглеждане на малолетни деца, жилищно- битовите условия са добри и същата може да осъществява режим на лични контакти с внучките си при тези условия.

          При изслушването на децата от съда обаче, се установява, че  голямото дете Биляна, която е на 9 години,  заявява категоричното си нежелание да поддържа контакт с бабата по майчина линия. Това отношение към бабата по майчина линия е в резултат на раздялата на родителите и напускането на семейното жилище от страна на  майката. Малолетното дете преживява тази раздяла и обвинява за това именно бабата по майчина линия, тъй като последната е подкрепила решението на дъщеря си.

          Поведението на по –малкото дете Теодора, която е на 6 години  е силно повлияно от това на  по-голямата й сестра, то също заявява, че не желае да се вижда с баба си Н., но в същото време от данните по делото се установява, че Теодора е имала среща с баба си като й е гостувала в с. Макреш.

          От събраните доказателства безспорно се установи, че малолетните деца са силно привързани към баща си и баба си по бащина линия. Изслушана в съдебно заседание ищцата заяви категоричното си желание да може да вижда и взима внучките си при себе си.

          Настоящият съдебен състав намира, че в интерес на малолетните деца  е да осъществяват лични контакти и с бабата по майчина линия. Режимът на лични отношения на ищцата с нейните внучки няма да възпрепятства нормалното им физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие. Напротив, при контактите на децата с ищцата, същите ще имат възможност да получават приемане и подкрепа, да придобиват опит и знания в различни житейски ситуации, да изградят чувството за родова принадлежност и семейни традиции. В конкретния случай, тези контакти са необходими за правилното развитие на децата поради установената липса на тяхната майка, тъгата по нея, което е и основната причина за отхвърлянето на бабата по майчина линия. За да се формират като пълноценни личности децата  следва да общуват и да получават грижи и обич не само от бащата, но и от своите баби, както по бащина линия, така и по майчина линия. 

          Относно режима на лични отношения на ищцата с децата, съдът взема предвид тяхната възраст,  физически, психически и емоционални потребности, способността на ищцата да се грижи за децата, обстоятелството, че постоянното местоживеене на децата и на ищцата е в различни населени места.

          Воден от горните обстоятелства, както и от безспорно установеното отчуждение на децата от тяхната баба по майчина линия, съдът намира, че тези контакти трябва да са постепенни, за да се даде възможност на децата да свикнат с присъствието на бабата по майчина линия.  Поради това, съдът намира, че  за период от четири месеца, считано от влизане в законна сила на  решението контактите между ищцата и децата следва да се осъществяват всяка втора събота от месеца от 10.00 часа до 13.00 часа на територията на с. Жеглица, общ. Видин. След изтичане на този период от време ищцата  следва да има възможност да вижда и взима децата всяка втора събота и неделя от месеца от 10.00 часа в съботния ден  до 17.00 часа в неделния ден с преспиване  в дома на бабата по майчина линия, както и 10 дни пред лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата. При тези срещи ищцата следва да взема и връща децата от и до дома на бащата.

          С оглед изхода на спора, съдът преценява, че разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени от тях, тъй като е дадено разрешение в обща полза.

          Воден от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОПРЕДЕЛЯ  на основание чл.128, ал. 1 от  СК мерки на лични отношения на Н.Л.К. с ЕГН ********** *** с нейните внучки Биляна Бориславова Цветанова с ЕГН ********** и Теодора Бориславова Цветанова с ЕГН **********, и двете живущи в  с. Жеглица, общ. Видин, ул. Двадесета № 25,  както следва:

          за период от четири месеца, считано от влизане в сила на решението Н.Л.К. с ЕГН ********** има право да вижда и взима внучките си Биляна Бориславова Цветанова с ЕГН ********** и Теодора Бориславова Цветанова с ЕГН **********  всяка втора събота от месеца от 10.00 часа до 13.00 часа, като личните контакти с бабата  се осъществяват на територията на с. Жеглица, общ. Видин.

          след изтичане на посочения период от време Н.Л.К. с ЕГН ********** има право да вижда и взима внучките си Биляна Бориславова Цветанова с ЕГН ********** и Теодора Бориславова Цветанова с ЕГН ********** всяка втора събота и неделя от месеца от 10.00 часа в съботния ден  до 17.00 часа в неделния ден с преспиване  в дома на бабата по майчина линия, както и 10 дни пред лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.

          За осъществяване на мерките на лични отношения Н.Л.К. с ЕГН ********** има задължение да взима децата от дома на бащата и да ги връща там.

 

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: