Р Е Ш Е Н И Е
№ 260020
гр. Свищов, 25.02.2021г.
Свищовският районен съд, в публично заседание на 20.01.2021 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова и с участието на прокурора Калинка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1006 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от Закона за закрила на детето.
Постъпила е молба от Дирекция “Социално подпомагане”
-Свищов, представлявана от Директора М. И., с правно основание чл.28,ал.1 вр. чл.26, ал.1 и чл.25, ал.1, т.4 от Закона за закрила на
детето. В молбата се посочва, че със заповед №ЗД/Д-ВТ-СВ-032/ 13.10.2020 г. на Директора на ДСП -
Свищов, издадена на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 27, ал. 1, във връзка с чл.
5, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето, считано от
14.10.2020 г. за детето Б.О.Ф. е предприета мярка за закрила по чл. 4, ал. 1,
т. 5 от ЗЗД - настаняване в ЦНСТДБУ гр. Стражица, която не е изпълнена и
понастоящем детето е с настоящ адрес по смисъла на §1, т. 15 от ДР на ЗЗД в гр.
Свищов. Твърди се, че при направен PCR тест на малолетната Б.О.Ф.
на 13.10.2020 год., е установен положителен резултат, което е причина за
неизпълнение на административната заповед за предприемане на мярка за закрила
по чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за закрила на детето - предоставяне на социални
и интегрирани здравно- социални услуги за резидентна
грижа. Във връзка с това на
16.10.2020 г. било получено писмо от РЗИ В. Търново, ведно с издадено
Предписание за изолация в домашни условия № 15-3436 от 13.10.2020 г. на детето Б.О.Ф.,
с начална дата 13.10.2020 г. и продължителност до 26.10.2020 г. Издадена била
Заповед №ЗД/Д-ВТ-СВ-034 от 16.10.2020 г. на Директора на ДСП гр. Свищов, с
която на основание чл. 62, ал. 1 от АПК се изменя Заповед
№ЗД/Д-ВТ-СВ-032/13.10.2020 г., като текста „считано от 14.10.2020 г.“ се чете „считано
от изтичане на карантинния срок и представяне на документ, удостоверяващ
отрицателен PCR тест за коронавирус“.
Твърди се, че детето Б. е третото дете в семейството и
има двама по-големи братя М. 14 години (починал на Д.г.) и И.на 13 години. До
навършване на едногодишната възраст на Б., ОЗД е работил със семейството, с цел
проследяване състоянието и развитието на детето в семейна среда, подкрепа и
напътствия на родителите в грижите, които полагат за Б.. От раждането си малолетната
е отглеждана в семейна среда и не е пребивавала в СИ.
Твърди се, че ДСП, Отдел „Закрила на детето“ гр.
Свищов работи по случая на детето Б.О.Ф. от Д.г. Повод за регистриране на
сигнала е трагичен инцидент в семейството - братът на детето, М. О. Ф. - на 14
г. паднал от терасата на жилището им, а малолетната е станала свидетел на това.
Твърди се, че на 21.09.2020 г. в ОЗД гр. Свищов е
постъпил сигнал от ИДПС при РУ на МВР - Свищов Л.Г., че откакто е починал
по-малкият брат на Б. - М., родителите й Н.К.П. и О.Ф.А. се държат много лошо с
нея. Постоянно я обиждат и я обвиняват за смъртта на брат й. Малолетната също
твърдяла, че родителите й много често я бият. Последно върху Б. е извършено
физическо насилие от баща й два дни преди подаване на сигнала, тъй като е
закъсняла и се прибрала сутринта. Сигнал №144/ 21.09.2020 г. за детето Б. е
регистриран, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЗД и чл. 2, ал. 1 от Закона за
защита от домашното насилие. Свикан бил мултидисциплинарен екип за работа по КМ
при насилие, изготвен е план за действие за работа с детето и родителите, както
и са разпределени задачи между участниците.
При проследяване ефективността на предприетата мярка
за закрила и анализирайки фактическата обстановка, съобразно настъпилите нови
обстоятелства в семейството се отчело, че са изчерпани възможностите за работа
в семейна среда. Родителите не осигурявали на детето сигурна и спокойна среда и
с поведението си го поставяли в риск, без да осъзнават последиците върху
правилното му развитие. Същите били познати в общността като конфликтни хора и
често проявявали грубо отношение към различни хора, деца и институции. Твърди
се, че Б. е дете жертва на насилие, тъй като върху него е извършвано физическо
и психическо насилие от страна на родителите му. Твърди се, че за детето
съществувал риск за увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие и от усвояване на неприемлив модел на
поведение за разрешаване на проблеми, което било основание от извеждане на
детето от семейната среда. Извършено било и проучване на възможността за
настаняване на детето в семейството на близки и роднини, но такива не били
установени.
Следвайки поредността на мерките за закрила била
проучена възможността за отглеждане на детето в приемно семейство или настаняването
му в социално заведение. Получена била информация, че няма подходящи приемни
семейства на територията на страната, които да полагат грижи в семейната си
среда. На 07.10.2020 г. било получено писмо от ДСП гр. Стражица, с което
уведомяват, че на тяхна територия функционира ЦНСТДБУ - Стражица, който може да
посрещне нуждите на детето Б.Ф..
С цел отглеждане на детето в среда гарантираща правата
и интересите му, чрез осигуряване на стабилна и сигурна среда за правилното му
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, на
проведена среща за преглед на план за работа по КМ при насилие било взето
решение от мултидисциплинарния екип, спрямо Б. да бъде предприета мярка по чл.
4, ал. 1, т. 5 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето да постанови мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗД по отношение на детето Б.О.Ф., ЕГН **********, като я настани за срок от две години в ЦНСТДБУ гр. Стражица, като ОЗД при ДСП по настоящия адрес на детето ще проследява развитието му и промяна на обстоятелствата свързани с настаняването.
Заинтересованото лице Н.К. П. се явява в съдебно заседание, като моли
молбата да се остави без уважение. Същата се представлява от назначения адв. И.И.. Счита, че молбата
следва да се остави без уважение. Счита, че фактите изложени в молбата
кореспондират с прилагането на чл.27, ал.1 от ЗЗДт,
който изисква две кумулативни основания за прилагането му – детето да е жертва
на насилие и да съществува опасност за неговото физическо, психическо,
нравствено и интелектуално развитие. От събраните доказателства не се
установявали такива данни. В тази връзка прави анализ на свидетелскитепоказания
на св.Л.Г. и изготвения социален доклад. От друга страна счита, че не били
събрани и доказателства за опасност за детето.
Констатира, че след месец септември е настъпила промяна –липсвали
сигнали както от родителите, така и от детето. Счита, че уважаването на
искането на ДСП Свищов и извеждането му от семейната среда няма да е в интерес
на детето.
Заинтересованото лица О.Ф.А., се явява в съдебно
заседание и моли молбата да се остави без уважение.
Представителят на Районна прокуратура гр. Свищов
намира молбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Според
него от доказателствата по делото не се установява спрямо детето да е упражнено
от страна на родителите физическо или психическо насилие, което се съдържа в
сигнала до ДСП, ОЗД-Свищов. Според
представителя на прокуратурата смъртта на по-голямото дете се е отразила
сериозно в отношенията в семейството, в частност в отношенията между родителите
и Б., която се чувства отговорна за смъртта на брат си. Поради това семейството
се нуждае от специализирана помощ. От друга страна от доказателствата се
установявало, че родителите правят всичко възможно осигурят на децата си добри
условия на живот. Във връзка с тези им усилия семейството имало конфликтни
ситуации с институциите. Счита, че в този конкретен случай ОЗД са подходили
формално и в резултат ситуацията се е влошила.
Назначения особен представител на детето Б. О. Ф. адв. Х.Т. счита, че молбата не е в интерес на детето и следва да се остави без уважение. Същият посочи, че не се доказа изложеното от ДСП насилие над дететоБ.. Видно от доказателствата по делото Б. е живяа в нормална среда до инцидента с по-големия й брат. От тогава детето започнало да проявява „форми на протест“. Поведението на родителите не можело да се окачестви като агресивно и отрицателно отношение към детето. Напротив те правели всичко възможно, дори с цената на конфликт с институциите да защитят правата на децата си. По-скоро семейството се нуждаели от помощ да преодолее възникналите трудности.В тази връзка извеждането на детето от семейството му и то за срок от две години в социална институция в гр. Стражица не е в интерес на детето.
В залата се явява– представител по смисъла на
чл.15,ал.6 от Закона за закрила на детето, определена със Заповед на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Свищов.
В залата се води детето Б.Ф..
Съдът, след като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетите писмени доказателства – заверен
препис от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0053/ *****год. на Община Свищов,
детето Б.О.Ф. , ЕГН
********** е родено на ***г. от майка Н.К.П., ЕГН ********** и баща О.Ф.А., ЕГН **********.
Видно от социалния доклад, изготвен от Дирекция
„Социално подпомагане“ -Свищов е, че детето
е включено в регистъра за деца, нуждаещи се от специална закрила – деца в риск. Посочено
е, че на 21.09.2020 г. е регистриран сигнал №144 за детето Б., на основание чл.
5, ал. 1 от ЗЗД и чл. 2, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие -
домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално
или икономическо насилие.
При разговор с
детето, то заявило, че не желае
да живее при майка си и баща си, но не иска да бъде настанена в дом. Желае
грижи за нея да полагат далечни роднини от с.Р.. Те се държали много добре с
нея, чувствала се спокойно с тях. Малолетната твърдяла, че родителите ѝ
много често я бият. Последно върху Б. е извършено физическо насилие от баща й
два дни преди подаване на сигнала, тъй като е закъсняла и се прибрала сутринта.
Постоянно я обиждали и я обвинявали за смъртта на брат ѝ. При
дадените обяснения бащата О.А. е заявил, че откакто се е случил инцидента с
брата на Б. - М., тя много се е променила. През деня обикаляла улиците и не се
прибирала вкъщи. Обиждала родителите си, закъснявала вечер, от училище имало
оплаквания от нея. Конфликтът бил най-вече с майка й. Малолетната откраднала 80
лв. от нея и си купила гримове. Г-н А. заявил, че се е случвало да я удрят, да
я заплашват.
При социалното
проучване е установено, че потребностите на детето от подслон, храна, облекло,
лично пространство, здравеопазване и обучение се задоволяват в семейната среда
от родителите съобразно възможностите им и разбирането им. Установено
е при разговор с личния лекар на детето, че на детето са направени необходимите
имунизации и профилактични преглади, като физическото му развитие отговоря на
календарната възраст. Посочено е, че пред учебната 2020/2021г. детето записано
в пети клас на ОУ „Филип Секеларевич“ гр.Свищов. От
училището била подадена информация, че детето не зачита авторитета на учителите
и съучениците си, не спазва училищните правила, често влиза в конфликти и има
склонност към агресия. Въпреки това детето няма наложени наказания.
Образователното ниво на детето е по-ниско и не отговаря на необходимото за
неговата възраст. Като състезател на СК“Д.т“ тр.Свищов
детето имало постижения.
В социалния доклад
се посочва, че Б. е родена на ***
***. Тя е третото дете в семейството на О.А. и Н.П.. Детето е с двама по-големи
братя М. 14 години (починал на Д.г.) и И.на 13 години. Смъртта на М. е
следствие от падане от терасата на апартамента. В деня на нещастния случай,
двете деца са били сами вкъщи и Б. е свидетел на случилото се. М. е било дете с
увреждания, с признати 100 % степен на увреждане и необходимост от чужда помощ,
поради здравословно състояние с общо заболяване: “Епилепсия - първично
генерализирани клонично-тонични гърчове. Неврит на
слуховите нерви до степен на тежко чуване. Умерена умствена изостаналост със
значително нарушение на поведението изискващо грижи или лечение”. Двамата братя
на Б. са били настанени в СИ. Като
причина за това се сочи възникнал
здравословен проблем на детето М. в четиримесечна възраст. Тогава било установено,
че у родителите липсва чувство за отговорност и необходимите навици и умения за
задоволяване на основните жизнени потребности на детето. С цел запазване
здравето и живота на М., същият е бил настанен в ДМСГД гр. Дебелец за период от
една година, считано от 29.03.2006 год. След раждането на второто дете - И.,
въпреки продължителната и целенасочена социална работа с двамата родители е
установено, че няма положителна промяна по отношение на родителския капацитет и
осъзнаване и задоволяване потребностите на новороденото. Поради тези причини
спрямо И.е била предприета същата мярка за закрила, както при брат му М., а
именно настаняване в ДМСГД гр. Дебелец, непосредствено след изписването му от
АГО при МБАЛ гр. Свищов, за срок от една година. Следствие на социалната работа
за развиване на родителските умения и навици, двете деца са успешно интегрирани
в семейната си среда, след изтичане срока на настаняването им в
специализираната институция. До
навършване на 1 годишна възраст на Б. със семейството е работил ОЗД, с цел
проследяване състоянието и развитието на детето в семейна среда, подкрепа и
напътствия на родителите в грижите за детето. Б. се отглежда в семейна среда от
родителите си и не е пребивавала в СИ.
На
Д.г. в Отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално
подпомагане" гр. Свищов бил регистриран сигнал за детето Б.О.Ф.. Поводът е
трагичния инцидент в семейството – смъртта на М.. Констатирана е необходимост
от оказване на психологическа подкрепа на момичето и семейството. Б. и
семейството са насочени към Център за обществена подкрепа гр. Свищов за психо-
педагогическа подкрепа на детето и семейството за преодоляване на психоемоционалната травма от преживяното.
Посочено
е, че дето е контактно, с много емоционално и лабилно поведение,
не притежава волеви контрол. Има завидно самочувствие и приема себе си за
лидер, опитва се да се налага над останалите, добър манипулатор е. По
информация предоставена от училището, детето не зачита авторитета на родителите
и не се съобразява с техните напътствия. Налице е желание за силно внимание,
като проявява капризи и експериментира с границите. Има изграден кръг от
приятели сред връстниците си, контактува и с по-възрастни от нея.
Според
социалните работници родителите осъзнават нуждата от осигуряване на сигурна и
стабилна среда за детето, но не успяват да наложат спазването на правила и
граници от страна на Б.. Детето не спазва вечерния час съгл. чл. 8 от ЗЗД.
Майката е безработна, но въпреки това не придружава детето до личен лекар,
училище и др. институции. Детето и семейството са насочени към ползване на СУ в
ЦОП гр. Свищов. Майката отново не придружава Б. на насрочените консултации в
Центъра. Детето се придвижва само.
По
отношение на претърпяната загуба в семейството - смъртта на брата М., налице е
завишена тревожност и чувство за вина у Б., която майката непрекъснато й
внушава. През годините Б. е била любимото дете на семейството. Г-жа П.
многократно е влизала в конфликт с училищните специалисти защитавайки сляпо
дъщеря си, без да иска да изслушва фактите от конкретната конфликтна ситуация.
Родителите са неглижирали негативното поведение на Б. и много пъти са
пренебрегвали заради нея по-големия си син И.. Сегашното поведение на Б. е
следствие на поведението им през годините. Родителите ясно могат да посочат
грешките в държанието на децата си, но не осъзнават, че това е копиран от тях
модел на поведение в семейството.
Родителите
трудно успяват да наложат контрол върху поведението на дъщеря си. Нямат
необходимия капацитет и авторитет, за да стимулират развитието на детето, както
и учебната му заетост. Оказват съдействие на училищните власти, но често пъти
създават конфликт с учителите, които се опитват да нанесат корекция в
поведението на Б.. През годините са се отзовавали на покани за разговори, но в
тях основно са изразявали претенции към училището и училищните специалисти за
специално отношение към дъщеря им и същите често са прераствали в скандали,
завършващи с намесата на полиция. С оглед на констатираната потребност от
психологическа подкрепа на детето за преодоляване на последиците от преживяното
насилие, с Направление на Директора на ДСП Свищов №НП/Д-ВТ-СВ-098 от 01.10.2020
г. детето и семейството са насочени да ползват СУ в ЦОП гр. Свищов по програма
за работа с деца, жетви на насилие и техните семейства.
На
територията на общината, семейството има изградена ограничена мрежа от близки и
приятели в общността. При нужда помощ им оказват роднини по бащина линия от с.Р..
Посочено е, че до последната седмица от месец септември 2020 г. семейството на Б.
са обитавали двустаен апартамент в **********************. Към настоящия момент
семейството е сменило местоживеенето си. По информация от бащата имат закупена
къща в гр. Свищов, *************. Дохода на семейството се формира от работната
заплата на бащата, който работи в ОП „Чистота“ при Община Свищов като
"сметосъбирач". Майката е лице с увреждане. Получава пенсия въз
основа на ЕР на ТЕЛК и финансова подкрепа от ДСП Свищов по чл. 70 от ЗХУ. Семейството
е подпомагано от ДСП - Свищов за две деца - Б. и И.на основание чл. 7, ал. 1 от
ЗСПД.
Изводите,
които са направени в социалния доклад са в следния смисъл: Касае се за единадесетгодишно дете, което по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, е дете-жертва на насилие в семейната си среда.
Родителите не осигуряват на детето сигурна и спокойна среда и с поведението си
поставят детето в риск от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие, което е основание за извеждане
на детето от семейната му среда. Извършено е проучване на възможността за
настаняване на детето в семейството на близки и роднини, но такива не са
открити към настоящия момент.След оказано съдействие от РДСП гр. В. Търново за
разпространяване на профила на детето до всички РДСП в страната за проучване на
възможността за отглеждане на детето в приемни семейства или социални и
интегрирани здравно-социални услуги за резидентна
грижа, на 07.10.2020 г. е получено писмо от ДСП гр. Стражица, с което
уведомяват, че на тяхна територия функционира ЦНСТДБУ - Стражица, който може да
посрещне нуждите на детето Б.Ф.. С цел отглеждане на детето в среда гарантираща
правата и интересите, чрез осигуряване на стабилна и сигурна среда за
правилното му физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие е констатирана необходимост от предприемане на мярка по чл. 4, ал. 1,
т. 5 от ЗЗД.
В
предвид гореизложеното и взето решение на заседание на 09.10.2020 г. на мултидисциплиналния екип по Координационен механизъм при
насилие по чл. 36г от ЗЗД, на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 27, ал. 1, във
връзка с чл. 5, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето,
предлагам на директора на ДСП гр. Свищов да издаде заповед за настаняване на
малолетната Б.О.Ф. в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания
гр. Стражица.
Видно
от финален доклад на ЦОП гр. Свищов на
семейството е предоставена дълготрайна – до 31.03.2021г. социална услуга
„Програма за деца с поведенчески проблеми и техните семейства“. Посочено е, че
екипът на ЦОП гр.Свищов е работил със семейството. Въпреки подписания от
семейството договор за социална услуга с ЦОП, в семейството се наблюдавала
липса на мотивация за осъществяване на консултации и отказ за осъществяване на
посещения на територията на центъра от страна на майката. Въпреки това били
проведени дистанционни срещи на открито пред семейната среда. При тях било
констатирано, че освен тежкото й емоционално състояние след смъртта на едно от
децата, родителя трудно приема критики,
не проявява необходимата самокритичност, поради което трудно овладява процеса
на по-функционален родителски модел на поведение. В проведените разговори с
родителите, те били консултирани как да коригират поведението си спрямо двете
деца в семейството, като им били посочени по-ефективни методи и техники под
формата на поощрения, наказания и отговорности при възпитанието им. При работа с детето (при която служителите на
ЦОП също срещнали трудности както от детето, така и от неговите родители) било
констатирано, че детето проявява съпротива спрямо налагани правила и норми,
както и използване на неистини при споделяне на преживявания и преживявания и
отношения в семейната и социалната среда. Според ЦОП Б. не зачита родителите си
като авторитети, позволява си да повишава тон и използва припознати от тях
изрази и поведение. При проведени разговори с детето, то не се чувствало добре
прието в семейната среда и в частност от майката. Според споделеното от детето
след случилото се с по-големия й брат, майката я определяла като виновник и
променила отношението си спрямо нея. В
заключение е посочено, че за постигане на желаната промяна в поведението на
детето ключов фактор е осъзнаването от родителите за лична промяна и пример,
търпение , постоянство, ясни семейни правила.
В
съдебно заседание бе изслушана св. Л.Г. – инспектор ДПС РУ на МВР Свищов.
Същата заяви, че познава детето и семейството му. Не еднократно е била
уведомявана за проблеми на детето и майката. Така на 21.09.2020г. била
уведомена от ОДЧ при РУ –Свищов, че е възникнал конфликт между майката и детето,
при който майката блъскала детето по улицата. Установено било, че детето е
закъсняло да се прибере в къщи, а майката е тръгнала да го търси. Б. отишла в полицията, където заявила, че е бита
от майка си, но не е имала наранявания. Свидетелката провела беседа с детето,
при който то споделило, че майката го е обиждала с думите “дявол“, „вещица“,
обвинявала я, че заради нея е починал М., освен това майката подстрекавала по-
големия брат И.да я бие, когато „не слуша“. Според свидетелката, след смъртта
на брат си детето станало много агресивно. Държало се и арогантно към всички. След
сигнала от 21.09. други такива сигнали не е имало. Имало сигнали за хулигански
прояви на Б., като преписката е изпратена в Местната комисия за борба с
противообществени прояви на малолетни и непълнолетни гр. Свщиов.
Преди случая от 21.09 често детето се явявало в полицията или се обаждало по
телефона и заявявало, че е бито от родителите си. Такъв бил един случай през
м.август 2020г., когато детето се оплакало от главоболие и било отведено до ЦСМП,
където било прегледано. На следващия ден пред специалисти от ЦОП детето
заявило, че не желае да живее с родителите си. По време на проверката не били
установени свидетели, които да потвърдят изложеното. За този случай
свидетелката уведомила ОЗД и приложили координационен механизъм, при който е
обсъдена възможността детето да бъде изведено от семейната среда. По обективни причини – даден положителен тест
за коронавирус, детето не било изведено. След това то
заявило, че не желае да бъде извеждано от дома си. Според свидетелката детето е
склонно да преувеличава, но според нея то не си измисля. Във връзка с това предложение на ДСП
свидетелката е разговаряла с родителите, като майката била категорично против.
В
съдебно заседание бе изслушано детето Б.Ф.. Тя заяви, че е ученичка в пети клас
и с учението се справяла добре, като получавала помощ от майка си. Детето заяви, че родителите му се карат,
когато направи някаква беля - закъснее, за лоша оценка. В къщи шета сама, без
да я карат. Спи в стаята на родителите си, защото не желае да спи стая с по-големия си брат. Сподели, че в къщи
крещяла, когато се карала с брат си, а не с родителите си. Детето заяви, че не
желае да ходи в дом. Според детето родителите му не му се карат повече
отколкото преди да почине М.чо.
Според
социалния работник С. Д. детето разбирало предмета на детето и било повлияно в
отговорите. Според Д. майката е обещала преди делото на детето да го заведе на
фризьор, да й купи дрехи-панталон. С тези обещания майката целяла детето да
подкрепи родителите си.
В
съдебно заседание бе изслушан свидетелят Р.Н..– съсед на семейството. Същият
заяви, че познава семейството от лятото, когато дошли да живеят в новото си
жилище. Според него родителите са добри – направили ремонт на къщата, бащата
работел, дори допълнително, а майката си гледала къщата и децата. Чувал викове
от къщата от момичето, което искало пари от родителите си. Такива викове не бил
чувал от момчето им., то било тихо.
Съдът
изслуша двамата родители Н.П. и О.А..
Според
майката изнесеното в молбата не отговаряло на истината. Тя и бащата се грижели
добре за децата си – били нахранени и облечени.Освен това с по-голямото дете
нямали проблеми. Признава, че се е карала на дъщеря си, но това било само в
случаите, когато тя закъснявала да се прибере от улицата, където играела.След
случилото се през септември месец и след разговор с детето, то започнало да се
прибира навреме. Майката съобщи, че тя самата е отглеждана от осемгодишна в
социални домове и престоят й там бил кошмарен. За това не желае детето да бъде
настанявано в такъв дом.
Бащата
О.А. също заяви, че не желае детето му да бъде настанявано в дом. Вече били
изгубили едно дете и от никъде нямат помощ.Не тговаряло
на истината, че е удрял Б., напротив отношенията му с детето били добри. Според
бащата нормално било в семейството родителите да упражняват контрол над децата
си, когато не учат.
От
изисканите и представени на съда от РУ на МВР справки се установява, че на
27.04.2020г. е била образувана преписка №352р-7038/2020г.на РУ Свищов по повод
възникнал конфликт между детето Б. и негова бивша съученичка, при който Б. и
другото дете си разменили обидни след това Б. я нападнала като я свалила на
земята и започнала да я бие. Според майката на другото дете, която не е присъствала
и научила за инцидента от дъщеря си, в това време родителите на Б., които били
с нея не се намесили.
Има
още един сигнал подаден от съсед в новото жилище на семейството, при който не
било установено нарушение на обществения ред. Било констатирано, че бащата се
покачи на покрива по повод теч и от там разговарял на по-висок глас със други
членове на семейството.
В
ТО-Свищов при РП-Велико Търново били образувани две преписки от и срещу двамата
родители. Първата от тях е досъдебно производство №304/2020г. по описа на РУ на
МВР Свищов, образувано за престъпление по чл.122, ал.1 от НК. Същото е
прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от 21.07.2020г. От него се
установява, че действително детето на заинтересованите страни М. е починало при
падане от балкона на жилището, което към него момент семейството е обитавало. Пряко
свидетел на случилото се е станало детето Б., която не е успяла да издърпа брат
си, който се държал с ръце на парапета на терасата.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че молбата на Директора на Д. ”С.п.” - С. е процесуално допустима.
Съгласно чл. 26, ал.1 от Закона за закрила на детето мерките за закрила, свързани с настаняване извън семейството, са три - настаняване в семейство на близки или роднини, настаняване в приемно семейство или настаняване в специализирано заведение. Съгласно чл. 28, ал.3, изр.2 от Закона за закрила на детето при определяне на мярката съдът трябва да следва посочената поредност, освен ако това не е в интерес на детето.
Съдът намира молбата за неоснователна
и същата следва да се остави без уважение. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т.4
от ЗЗДт въвежда като основание за извеждане
на детето от семейната му среда, когато то е жертва на насилие в семейството и
съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие. Съобразно събраните по
делото доказателства, обаче, съдът намира, че детето Б. не е жертва на насилие,
нито е "дете в риск" по смисъла на 1, т. 11, б.б и б.в от ДР на ЗЗД,
съобразно които, " дете в риск", дете, което е жертва на злоупотреба,
насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или
наказание в или извън семейството му, или за което съществува опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие. Събраните доказателства сочат, че сигнали по отношение на
детето Б. до социаленте служби или до МВР не били
подавани до инцидента на 09.04.2020г., при който е загинал нейния по-голям брат
М.. Детето е станало пряк свидетел на инцидента. След този момент, то се
променило – станало агресивно, не зачитало авторитета на родителите си, на
учителите и на съучениците си. На детето и неговото семейство била предоставена
социална услуга „Програма за деца с поведенчески проблеми и техните семейства“
в ЦОП Свищов, но специалистите не могли да спечелят доверието на цялото
семейство, поради което срещите им с тях били откъслечни. От изготвения финален
доклад не се установява служителите на ЦОП да са констатирали поведение на
родителите спрямо детето, което да е в негова вреда. Извода, който е направен в
изготвения доклад е, че родителите срещат трудности в разбирането и
овладяването на поведението на детето, за което същите следва да преосмислят
поведението си спрямо него. Освен това било констатирано, че детето има сомонаранявания по тялото, които били направени от него с
цел внимание. В доклада е посочено, че по данни на детето, то не било прието
добре в семейната среда, тъй като било обвинявано от родителите си и най-вече
майката, че е виновно за смъртта на М..Същевременно е констатирано силно
желание от страна на детето към внимание на околните, но и незачитане на
родителите като такива. Т.е. единствените данни за упражнено емоционално
насилие върху детето от неговите родители са изведени от съобщеното от самото
дете, което обаче търси внимание от
околните, склонно е да се самонаранява, за да намери такова внимание. Не се
доказа твърдяното в молбата на ДСП Свищов, че от смъртта на момчето, родителите
на Б. се държат много лошо с нея и я обвиняват за смъртта му, обиждат и я бият
и от свидетелските показания на Л.Г. – инспектор ДПС в РУ на МВР Свищов.
Напротив свидетелката изнесе, че детето е сигнализирало за инцидент на
21.09.2020г., тъй като е закъсняло с прибирането си. Същото е било прегледано
от медицинско лице в ЦСМП и не са установени следи от физическо насилие. Детето
според свидетелката било склонно да преувеличава, което кореспондира със
заключението на специалистите от ЦОП. Липсват представени доказателства за
настъпили други инциденти в тази насока, включително из образувани в РС-Свищов
производства за домашно насилие. От доказателствата по делото се установи, че
през годините родителите са имали нужда от подкрепа от социалните служби по отношение на
отглеждането на двете по-големи деца. За починалото детете
М. същото е било свързано с обстоятелството, че детето е със заболяване, а за
другото дете И., че семейството не е можело да преодолее затрудненията с първото.
След тези временни затруднения родителите не са се нуждаели повече от подкрепа
от социалните служби. Те са отглеждали трите си деца с нужното внимание и обич.
Действително установено бе, че са влизали и продължават да влизат в конфликт с
институции, с учители, според съда това поведение се дължи единствено на
желанието им да защитят децата си съобразно интелектуалните им възможности. За
същото съда се убеди лично и непосредствено от впечатленията си за тях в двете
проведени съдебни заседания. Безспорно за съда е тежкото положение, в което
семейството е изпаднало след смъртта на едно от децата. Това е довело и до
създалите се проблеми, но по никакъв начин не обосновава извод, че за детето Б.
съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие. В този смисъл извода направен в
социалния доклад, че родителите на детето неосигуряват сигурна и спокойна среда
не отговоря на истината, а и противоречи на изводите на финалния доклад на ЦОП.
Напротив от събраните доказателства се установява, че семейство е живяло в
крайни лоши битови условия. След катсе е преместило в
апартамента в жилищния блок , където е станал инцидента с М., родителите са
направили всичко възможно да сменят средата. Така те са закупили жилище, което
са ремонтирали със собствени сили. Същото се установява като от свидетеля Н. – съсед, който има непосредствени
впечатления от семейството, така и от доклад на полицейски служител по
образувана проверка. От социалния доклад
и изнесеното в него , съобщено от училището пък се установява, че майката е
защитавала през годините дъщеря си като е влизала в конфликти с учителите.
Обстоятелството, че родителя влиза в конфликти необосновано, не означава, че
същият няма родителски капацитет и не е основание за извеждане на детето от
семейството му. Дори и за нежитейски подготвения, е видно, че с оглед възрастта
на детето, в който то се намира се изисква влагане на повече усиля при неговото
възпитание. Следователно родителите следва да
бъдат консултирани за начина по който да преодолеят възникналите
проблеми с възпитанието на детето Б.. Извеждането му от семейната среда по
никакъв начин няма да реши проблема, а напротив ще го задълбочи, тъй като дори
и за по-кратък срок на настаняване от две години, какъвто се предлага, то няма
да бъде в контакт с родителите си ежедневно, за да се създадат такива
отношения, при което детето да се научи да уважава първо родителите, а след
това и останалите членове на обществото – учители ученици, органи на полицията.
Съобразно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт, "най- добър
интерес на детето", е преценка на неговите желания и чувства, физически, психически
и емоционална потребности, неговата възраст, пол, минало, опасността и вредата,
която е причинена на детето или която има вероятност за му бъде причинена,
способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, и др.- обстоятелства, имащи
отношение към детето. В този смисъл, тъй като детето е навършило 10 години
съдът го изслуша в съдебно заседание и придоби непосредствени впечатления от
него. Детето изрази желание да бъде отглеждане от родителите си. То не показа
по никакъв начин, че е травмирано от тях. Напротив демонстрира нормални
отношения между дете на неговата възраст и родител. Посочи, че майка й помага в
учебния процес, особено по математика, където имала затруднения с дробите,
грижела се за нея и и купувала всички, което поискала. От друга страна
родителите демонстрираха загриженост. Признаха, че му се карат, защото е закъснявало
вечер, но това вече е било преодоляно. Самото дете сподели, че вече вечер се
прибира нормално, разхожда се с майка си. Съдът не споделя становището на социалния
работник, в чието присъствие бе разпитано детето, че е повлияно в отговорите си
от родителя с обещания за купуване на разни вещи. Напротив, детето посочи, че
ще ходи с майка си на фризьор и че ще й купят панталон. Това са все неща от
обикновена необходимост, които всеки родител нормално прави в ежедневието за
децата си. За родителския капацитет следва да се преценява и косвено от
отношението на родителите към другото дете. Стана ясно от събраните
доказателства, че родителите на Б. нямат проблеми с по-големия си син И..
Момчето не споделя за проблеми с родителите си. За съда оставането на детето в
семейната му среда е необходимо и
предвид, че се предлага детето да бъде настанено в социално заведение в
гр.Стражица, което населено място е отдалечено значително от гр.Свищов, няма
пряк транспорт, а и с оглед обстоятелството, че семейството се издържа само от
заплатата на бащата като работник в „Чистота“ и от семейните надбавки, на практика
детето ще бъде отделено от родителите си за дълъг период от време без
възможност за чести контакти помежду им.
Това както бе казано по-горе би се отразило негативно върху отношенията
между родителите и детето. В случая семейството се нуждае от психологическа
подкрепа, за която следва да бъде консултирано.
В обобщение не се установи същестуваването на визираната в чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗД
предпоставка, за допускане на настаняване на дете извън семейството- детето да
е жертва на насилие в семейството.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че поисканата посочената мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 5
от ЗЗДт по отношение на детето Б.О.Ф., ЕГН **********, за настаняване за срок от две
години в ЦНСТДБУ гр. Стражица е неподходяща, с оглед интереса на детето, не са
налице визираните в закона предпоставки, и следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Воден от горното съдът,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ДСП Свищов за взимане
по реда на чл. 28 вр. чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона
за закрила на детето мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 5 от същия закон по
отношение на детето Б.О.Ф., ЕГН **********
за срок от две години в ЦНСТДБУ гр. Стражица, като ОЗД при ДСП по настоящия
адрес на детето ще проследява развитието му и промяна на обстоятелствата
свързани с настаняването, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване или протест пред Великотърновския окръжен съд в 7 – дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: