Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.11.2019 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 1100 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 14.11.2017 год., постановено по
гр.дело № 52145/2016 г. на СРС, ІІ Г.О., 78 състав, е осъден ответника
ЗАД“Б.В.И.Г.“, ЕИК: *******, адрес: гр.София, пл.“ *******, да заплати на ищеца
„Л.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, адрес: ***, на основание чл.223, ал.1 от КЗ/ отм./,
сумата от 5500 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 15.09.2016 г., до окончателното изплащане
на сумата. С решението на съда е осъден ответника ЗАД“Б.В.И.Г.“, ЕИК: *******,
адрес: гр.София, пл.“ *******, да заплати на ищеца „Л.С.“ ЕАД, ЕИК: *******,
адрес: ***, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 709,76 евро- лихва за
забава на главницата от 5500 евро, за периода 10.06.2015 г.- 15.09.2016 г.,
както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 904,76 лв. деловодни
разноски.
Срещу решението на СРС, 78 с-в е постъпила
въззивна жалба от ЗАД“Б.В.И.Г.“, гр.София, подадена чрез
юрк.Б.А.,
с
искане същото да бъде отменено изцяло. Твърди се, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона, по съображения подробно
изложени в жалбата. Предвид изложеното се прави искане обжалваното решение да
бъде отменено изцяло и вместо
него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените срещу
ответника осъдителни искове. Претендира присъждане
на направени разноски по делото.
Въззиваемата
страна- ищец „Л.С.“
ЕАД, ***, чрез своя процесуален представител юрк.В.Д. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а първоинстанционното решение -потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Не претендира присъждане на направени разноски
по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни
процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато
нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява
неправилно, поради следните съображения:
С оглед извършеното оспорване от ответника,
чрез неговия процесуален представител в срока на отговор по чл.131 от ГПК на
предявените осъдителни искови претенции с правно основание чл.223, ал.1 от КЗ/
отм./ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 5500
евро и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава в размер на сумата от 709,76 евро, основният спорен въпрос между
страните по делото е настъпване на твърдяното от ищеца застрахователно събитие,
т.е. застрахователен риск покрит от
сключен застрахователен договор и Общите условия към него.
В настоящия случай, безспорно
е обстоятелството, че ищецът основава исковата си претенция за заплащане от
страна на ответника на претендираното застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 5500 евро, на основание сключена между страните застрахователна
полица, в която изрично е посочено, че същата покрива отговорността на „Л.С.“
ЕАД, в качеството му на летищен оператор и оператор на наземно обслужване, за
причинените имуществени и неимуществени вреди на трети лица, при настъпване на
застрахователно събитие или серия от събития, независимо от мястото на
събитието, съгласно „ Общите условия на застраховката“, приложени към тази
полица. В настоящия случай в исковата молба, ищецът е посочил конкретна клауза
от Общите условия на застраховка „отговорност на собственици и оператори на
летища“, на която основава исковата си претенция, а именно: секция 1/ телесна
повреда или повреда на имущество/, буква В- небрежност или грешка на
застрахования, или на който й да е от неговите служители, ангажирани в
дейността на застрахования, довели до налагане на глоби или финансови санкции
на застрахования от авиокомпания/ превозвач. Ищецът позовавайки се на
посочената по-горе клауза от Общите условия на договора/ секция 1, буква В от
общите условия на застраховка „отговорност на собственици и оператори на
летища“/ е отправил до ответника претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 5500 евро, представляваща наложена на „Л.С.“
ЕАД, ***, глоба от авиокомпания „Австрийски авиолинии“, вследствие на пропуски,
допуснати от служители на „ л.С.“ ЕАД, ***.
В настоящия случай съдът
приема, че сключената застрахователна полица между страните по делото, покрива
отговорността на застрахования ищец- „ л.С.“ ЕАД, ***, в качеството му на летищен
оператор и оператор на наземно обслужване, за причинените имуществени и
неимуществени вреди на трети лица, причинени от злополука, настъпила през
периода посочен в застрахователната полица и произтичащи от посочени в секция
1, 2 и 3 в Общите условия на договора причини. Съдът приема, че съгласно Общите
условия на договора, покритите по процесната застрахователна полица вреди/ имуществени
и неимуществени/ следва да се изразяват в телесна повреда или повреда на
имущество на трети лица, общо произтичащи от посочените в секция 1, букви „а“ и
„б“ причини от Общите условия на договора, в които случаи се дължи
застрахователно обезщетение на увредените трети лица. В конкретния случай,
съдът приема, че причината включена в б.“в“ в секция 1 от Общите условия на
договора, не води до причиняване на посочените вреди, а до налагане на глоба на
„Л.С.“ ЕАД, ***, което дружество е страна по застрахователния договор, а не е
трето лице. В случая, безспорно е по делото обстоятелството, че предмет на
застраховката, видно от представена застрахователна полица, сключена между
страните по делото е покриване от страна на ответника- застраховател на
отговорността на „ Л.С.“ ЕАД, в качеството му на летищен оператор и оператор на
наземно обслужване, на причинените имуществени и неимуществени вреди на трети
лица, при настъпване на застрахователно събитие или серия от събития, независимо
от мястото на събитието, съгласно „ Общите условия на застраховката“, приложени
към тази полица. Тълкувайки волята на страните обективирана в процесната
застрахователна полица/ застрахователен договор/, и вземайки предвид предмета
на застраховката, съдът приема, че процесната полица не покрива финансови
санкции или глоби наложени на „Л.С.“ ЕАД, ***, в резултат на небрежност или
неизпълнение от страна на служители на застрахования. Т.е. не е налице покрит
застрахователен риск по процесната застрахователна полица. В тази връзка
отказът на застрахователя- ответник да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 5500 евро,
представляващо наложена на „ Л.С.“ ЕАД, глоба от авиокомпания „ Австрийски
авиолинии“, вследствие на пропуски допуснати от служители на летището се явява
правилен. Процесното твърдяно от ищеца събитие/ налагане на глоба на ищеца от
авиокомпания „ Австрийски авиолинии“, вследствие на пропуски допуснати от
служители на летището/, не представлява покрит от застраховката риск, т.е. не е
налице застрахователно събитие по смисъла на §1,т.3 от Допълнителните
разпоредби/ДР/ на Кодекса за застраховане/ отм./.
На следващо място, дори да се приеме, че в
процесния случай е налице покрит от процесната застраховка риск, при условията
на пълно доказване ищецът по предявените осъдителни искове следва да докаже
освен правоотношението между страните, но и обстоятелството, че действително
му е наложена глоба от страна на „Австрийски авиолинии“. Доказателства в тази
насока не са ангажирани от страна на ответника. Посоченото обстоятелство не се
установява и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експретиза, от което се установява единствено превод на сумата от 5500 евро по банкова
сметка *** „ Австрийски авиолинии“, но не и факта на получаване на тази сума.
От друга страна от представено по делото наказателно постановление, издадено на
05.03.2015 год. от Директор на Дирекция на полицията на провинция Долна Австрия
се установява, че глоба в размер на 5500 евро е наложена на „ Австрийски авиолинии“, а не на „ Л.С.“ ЕАД.
В
настоящия случай, недоказването на релевантните факти и на приложимия фактически състав
следва да бъде отнесено във вреда на ищеца, който съгласно принципа за разпределяне на доказателствената
тежест, дължи установяване на фактите, които твърди, че са се осъществили и
които обосновават претендираното в настоящето исково производство вземане. Спорното по делото обстоятелство – наличие на покрит застрахователен риск по процесната
застрахователна полица е правопораждащо, тъй като обуславя спорните по делото
права и доказването му е следвало да бъде пълно /т.е., да създаде сигурно
убеждение у съда в истинността на твърденията в исковата молба/ и главно
/защото има за предмет факти, за които ищецът носи доказателствена тежест/. В
тежест на ищеца е доказването на твърдението, че е настъпило застрахователно
събитие, т.е. риск покрит от застрахователния договор и Общите условия. В
случая това не е сторено по делото. С оглед на което не е налице правно
основание за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на исковите
суми. Предявените осъдителни искове с правно основание чл.223, ал.1 от КЗ/
отм./ за заплащане на сумата от 5500 евро и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
за заплащане на сумата от 709,76 евро се явяват неоснователни и недоказани, и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
При така изложените съображения и поради
несъвпадане на приетите от двете инстанции изводи по съществото на спора,
първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени изцяло, включително и в частта относно разноските, като
постановено в нарушение на материалния закон и вместо това следва да бъде постановено ново решение, с което да се отхвърлят изцяло исковите
претенции.
Относно
разноските по производството.
При този изход на спора на въззивника-
ответник следва да се присъдят на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273
от ГПК, своевременно поисканите разноски за производството пред двете инстанции
в общ размер на сумата от 545,00 лв./ от които сумата от 300,00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции и сумата от 245,00 лв., заплатена държавна такса за
въззивно обжалване/. Досежно размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение
на въззивника – ответник, съдът намира, че към момента на постановяване на
настоящия съдебен акт, е в сила изменение на разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК
/ДВ бр.8/24.01.17 г./. Според новата редакция на текста, която настоящата въззивна
инстанция, с оглед висящността на делото, следва да съобрази, размерът на
възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо лице е било
защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И
тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ,
в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата,
като дължимото от въззиваемата страна-ищец в полза на въззивника- ответник
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции следва да се определи от съда в размер на сумата
от 300 лв./ по 150 лв. за съдебна
инстанция/. На въззиваемата страна- ищец, разноски за въззивното производство не се дължат.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 14.11.2017 год., постановено по гр.дело № 52145/2016 г. на СРС, ІІ Г.О., 78 състав и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Л.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, срещу ЗАД“Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
пл.“ *******, искове с правно основание чл.
223, ал.1 от КЗ/ отм./ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 5500 евро, ведно със законната лихва от 15.09.2016 год. до
окончателното й изплащане, и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за забава в размер на сумата от 709,76 евро, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „Л.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати
на ЗАД“Б.В.И.Г.“,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл.“ *******, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК във вр. с
чл.273 от ГПК, сумата от 545 лв. / петстотин, четиридесет и пет лева/,
представляваща направените пред двете инстанции разноски /юрисконсултско
възнаграждение и заплатена държавна такса/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.