№ 739
гр. Русе, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20244520100186 по описа за 2024 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
Ищецът Р. В. К. твърди, че по трудово правоотношение заемал
длъжността „Шофъор товарен автомобил“ в ответното дружество – „Ив Транс
09“ ЕООД с ЕИК:*********. Твърди, че работното му време не било
фиксирано, а по утвърдена от работодателя практика е следвало да се явява на
работа след обаждане от страна на представител на „Ив транс 09" ЕООД, с
което го уведомяват, че за управлявания от него автомобил е осигурен товар.
При тези правила на работа ищецът изпълнявал трудовите си задължения и
отговарял адекватно и в срок на нарежданията на работодателя си.
Твърди се в исковата молба, че в по-големия процент от извършените
курсове ищецът пътувал до Румъния, а в по-малък брой е извършвал
вътрешни курсове на територията на Р.България. Във всички случаи обаче
това е ставало след осигурен товар от страна на работодателя и обаждане от
негова страна, с което е изисквано от ищеца да се яви и да изпълни
съответния курс.
Твърди се, че на 17.07.2023г. ищецът провел разговор с работодателя си,
1
при който го е уведомил, че желае трудовите отношения помежду им да бъдат
прекратени. От така проведения разговор К. останал с впечатление, че
ответника се е съгласил с устно направени уговорки за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие и се е прибрал с ясното съзнание, че
ще бъдат предприети съответните фактически и правни действия за
писменото оформяне на прекратяването, изразяващо се в оформяне на
съответната заповед. Това негово разбиране е било подкрепено и от факта, че
след посочената дата до момента на получаване уведомлението за откритата
процедура по реда на 193 от КТ не е получавал обаждания с нареждане от
страна на работодателя му да поема назначени курсове с управлявания от
него товарен автомобил.
Твърди се, че считано от 18.07.2023г. на ищеца не са разпределяни
курсове, което само по себе си се явява неосигуряване на възможност от
страна на работодателя за изпълнение на трудовите задължения на работника.
При такава фактическа обстановка представителите на „Ив Транс 09"ЕООД
неправилно са възприели, че К. не се е явявал на работа след 18.07.2023г.
Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението на
Р. В. К. за незаконно и да отмени заповед №75/29.11.2023г., с която е
прекратен трудовия договор на Р. В. К. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ
поради наложено наказание „Дисциплинарно уволнение", както и да го
възстанови на заеманата от него длъжност. Претендират се разноски по
делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Ив Транс 09"ЕООД, чрез
пълномощника си адв.П. П. от РАК е депозирал писмен отговор, с който са
развити съображения за неоснователност. Оспорва се твърдението в исковата
молба, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено
незаконосъобразно с процесната заповед. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от
ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:
По делото не се спори, че ищецът е работил в „Ив Транс 09" ЕООД по
силата на сключен между страните Трудов договор № 82/10.05.2023г. на
длъжността „Шофьор товарен автомобил". Няма спор, че ищецът е
управлявал два от автомобилите на дружеството с рег.№ Р2586КР и рег.№
2
Р2039КР. С оглед спецификата на работата и наличието на законови
изисквания относно продължителността на времето за управление, почивките
в работно и извънработно време по отношение на водачите, извършващи
автомобилен превоз, ищецът действително е бил уведомяван от управителя на
дружеството за наличието на товар за управляваните от него камиони и
продължителността на работата е съобразявана с посочените по-горе правила.
По делото не се спори и видно от приложената Заповед №
75/29.11.2023г., връчена на ищеца 01.12.2023г. е прекратено трудовото му
правоотношение поради дисциплинарно уволнение на основание чл.330, ал.2,
т.6 от КТ във вр. с чл.188, т.З и чл.190, ал.1, т.2 от КТ.
От събраните по делото доказателства се установява, че два, три дни
преди последния отработен от ищеца работен ден -17.07.2023г., последният е
уведомил работодателя си, че има вероятност да замине да работи в чужбина.
На 17.07.2023г. ищецът е информирал управителя Ивелин Костадинов, че
всеки момент очаква да му се обадят и трябва да замине веднага. Помолил е
на 18 и 19 юли да не му възлага курсове, за да се подготви за заминаването.
Не съществува законова възможност да бъде спрян работник/служител,
решил да прекрати трудовото си правоотношение и да отиде да работи при
друг работодател. Именно поради тази причина работодателят е възприел
решението на работника, но за него не е налице правна възможност и
задължение да състави документ за прекратяване на трудовия договор поради
липсата на надлежно писмено искане за това от работника по реда на чл.325 и
сл. от КТ.
Установява се по безспорен начин от получената справка от МВР ГД
„Гранична полиция“ с вх.N:12012/19.04.2024г., че ищецът е бил напуснал
територията на Република България на 18.07.2023г. и се е върнал отново в
страната на 02.10.2023г.. Следователно от момента на заминаването си в
чужбина и след това ищецът не се е явявал в предприятието за оформяне
на документи, свързани с трудовото му правоотношение.
В конкретния случай, след 17.07.2023г. работникът е бил в престой по
негова вина. За дните 18.07.2023г. и 19.07.2023г. е поискал от работодателя да
не му възлага курсове поради личен ангажимент, а след 20.07.2023г. - поради
заминаване и започване на работа в чужбина. Курсовете, които е следвало да
бъдат изпълнени от ищеца до края на м.юли, са изпълнени от управителя
3
Ивелин Костадинов.
Съдът, въз основа на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове отмяна на
незаконно уволнение и за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност с правна квалификация по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от Кодекса на
труда.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ:
По правилата на чл.154, ал.1 от ГПК тежестта, т.е. процесуалното
задължение за установяване законността на уволнението носи работодателят.
В съдебното производство именно работодателят следва да установи
осъществяването в обективната действителност на всички материални
предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото
правоотношение в хипотезата на чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на
уволнението за незаконно по чл.344, ал.1, т.1 от КТ на факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са
посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът
може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е
направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на
работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се
основава.
Анализа на събраните по делото доказателства дава основание на съда
да формулира извод, че в настоящия случай, след устното уведомление на
ищеца на 19.07.2023г., че на другия ден заминава за чужбина, за работодателя
не е съществувало задължение да включва работника в графиците за работа.
След като работодателят получава информация, че работникът вече се е
върнал и се намира на територията на страната, той е инициирал
дисциплинарна процедура.
Неоснователно и нелогично е твърдението в исковата молба, че
работодателят необосновано не е търсил „по-рано работника, а е оставил без
последици отсъствието му от работното място в продължение на четири
месеца". Образуване на дисциплинарно производство срещу лице, което не се
4
намира на територията на страната и което обстоятелство е известно на
управителя, само би опорочило дисциплинарната процедура, т.к. тогава
наистина би била налице злоупотреба с работодателска власт в нарушение на
чл.8 от КТ.
В конкретния случай работодателят е спазил изискванията на КТ преди
да ангажира отговорността на ищеца. Това е така, тъй като ответникът-
работодател е уведомил ищеца, че е открита дисциплинарна процедура по
реда на чл.193 от КТ за установяване на дисциплинарно нарушение,
извършено от него, и е поискал обяснения. Уведомлението е изпратено на
08.11.2023г. с вх.рег. №13560/08.11.2023г. по описа на ЧСИ Васил Николов с
район на действие - ОС-Русе и е връчено чрез съдебния изпълнител на
10.11.2023г.
В срока за обяснения такива са депозирани от ищеца с твърдения, че за
процесния период е бил на разположение на работодателя, но последният не
му е предоставил възможност да изпълнява трудовите си задължения.
(обстоятелство категорично опровергано от справка от МВР ГД
„Гранична полиция“ с вх.N:12012/19.04.2024г., че ищецът е бил напуснал
територията на Република България на 18.07.2023г. и се е върнал отново
в страната на 02.10.2023г.).
Със Заповед № 75/29.11.2023г., връчена на ищеца на 01.12.2023г., е
прекратено трудовото му правоотношение поради дисциплинарно уволнение
на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във вр. с чл.188, т.З и чл.190, ал.1, т.2 от
КТ.
Дружеството-работодател е направил обоснована преценка, че е налице
деяние, което представлява дисциплинарно нарушение, спазената е
процедурата по чл.193 и чл.194 от КТ, работодателят е преценил тежестта на
нарушението и на наказанието и наложил дисциплинарно наказание
„уволнение". Съдът приема, че наказанието е наложено законосъобразно, при
действащо трудово правоотношение, с мотивирана заповед и при липса на
данни за злоупотреба с права.
Предвид изхода на правния спор по конститутивния иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, настоящият състав приема, че са налице
всички материални предпоставки за отхвърляне и на обусловения иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата
5
преди уволнението длъжност.
По разноските:
При този изход на делото, по правилата на чл.78 от ГПК в тежест на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 800,00 лева за
заплатено от ответника адвокатско възнаграждение.
Ищецът следва да заплати на съда и дължимата държавна такса за всеки
от обективно съединените искове, а именно два неоценяеми иска - по 50,00
лева за всеки или общо в размер на 100,00 лева, съгласно чл.3 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ от Р. В. К. с ЕГН:********** срещу
„Ив Транс 09“ ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление
гр.Русе – да се признае уволнението на Р. В. К. за незаконно и да се отмени
заповед №75/29.11.2023г., с която е прекратен трудовия договор на Р. В. К. на
основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради наложено наказание
„Дисциплинарно уволнение", както и Р. В. К. да бъде възстановен на
заеманата от него длъжност „Шофъор товарен автомобил“.
ОСЪЖДА Р. В. К. с ЕГН:********** да заплати на „Ив Транс 09“
ЕООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.Русе сумата
от 800,00 лева представляваща разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. В. К. с ЕГН:********** да заплати по сметка на Русенски
районен съд сумата от 100,00 лева държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6
7