№ 10
гр. Провадия, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20213130101226 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по молба с правно основание чл. 30, ал. 2, вр.
чл. 29, т. 2, т. 6, т. 8 и т. 9 от ЗЗДт от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр.
Провадия с искане съдът да прекрати предприетата спрямо детето АНТ. АЛ. ИБР. мярка
настаняване в семейството на СТ. Й. СТ. – баба по майчина линия.
В молбата се твърди, че детето АНТ. АЛ. ИБР. се ражда от съвместното съжителство
на АЛ. ИБР. АЛ. и Я.С.Й.. Първоначално за детето се грижи майка му, но същата почива на
28.02.2020 г., поради което детето остава без родителска грижа, тъй като баща му в този
момент е във ФРГ. От този момент грижи за детето се полагат от бабата на детето по
майчина линия СТ. Й. СТ., където е и настанено детето с решение на РС-Варна. През месец
август 2021 г. бащата на детето се връща в България и подава заявлението пред социалните
служби, че желае да полага постоянни грижи за детето си А.. В тази връзка се посочва, че
след извършено социално проучване детето се реинтегрира в семейството на своя баща.
Последният се подкрепя в грижите за детето от своята майка М.Т.. ДСП-Провадия посочва,
че хигиенно-битовите условия, в които се отглежда детето са добри; че бащата страда от
лека умствена недоразвитост; че получава по твърдения на родителя около 3000 евро
заплата в Германия. Предвид това, социалните служби считат, че предприетата мярка
спрямо детето, изразяваща се в настаняването му в семейството на неговата баба по майчина
линия, следва да се прекрати.
В о.с.з. молбата се поддържа от ДСП – Провадия. Моли се за уважаването й.
Назначеният от съда особен представител на детето изразява становище за
основателност на молбата.
1
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна и правна страна следното:
Съдът основава своите фактически констатации изцяло върху събраните по делото
писмени доказателства – акт за раждане, социален доклад, изготвен от социалните служби, и
гласни доказателства – изслушването на детето в о.с.з. по реда на чл. 15 от ЗЗДт, разпита на
баща му АЛ. ИБР. АЛ. и неговите прародители по бащина и майчина линия – М.Б.Т. и СТ.
Й. СТ..
От тези доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че детето
А. се ражда от съвместното съжителство на Я.С.Й. и АЛ. ИБР. АЛ.. След раздялата на
родителите, основни грижи за А. полага неговата майка, съвместно с баба му по майчина
линия. След смъртта на майката на 28.02.2020 г. грижите за детето се полагат от С.С., тъй
като бащата по това време е на гурбет в Германия. Поради тази причина А. се настанява по
съдебен ред за една година в семейството на баба му с решение на РС-Варна от 29.06.2020
г., като впоследствие мярката за закрила се продължава за още една година с решение на
същия съд от 20.10.2021 г.
През месец август 2021 г. бащата на А. се връща в България и на 20.08.2021 г. подава
заявление в ДСП-******, че желание да полага постоянния грижи за А.. От изготвения по
делото социален доклад се установява, че А.А. страдата от „лека умствена изостаналост“ и е
с 92 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, съгласно решение на ТЕЛК. Този
факт се потвърждава от проведения от съда разпит на бащата в о.с.з. Социалният доклад,
ценен наред с разпита на М.Б.Т. – баба на А. по бащина линия – установяват, че основните
грижи за А. в момента се полагат от баба му и че бащата разчита на нейната помощ. Бащата
помага финансово като изпраща пари от чужбина. Същият има намерение да замине със
сина си в Германия, а след това при тях да дойде и майка му, където да живеят тримата. От
разпита на С.С. – баба на детето по майчина линия, се установява, че същата е привързана
към А., но съдът не кредитира нейните изявления в частта, че бащата не полага труд; играе
на хазартни игри; че дължи пари на трети лица, заради което продава вещи от дома си.
Показанията й са изолирани, тъй като не се подкрепят от нито едно писмено и гласно
доказателство, събрано в настоящия процес, а отделно от това – се опровергават от факта, за
който свидетелства социалния доклад, че бащата през последните години е в чужбина по
работа. В останалата си част показанията на С.С. не са относими към предмета на делото.
Детето А., при проведеното изслушване от своя страна, посочва, че живее при баба си
и татко си и се чувста добре. Заявява предпочитанието си пред съда да бъде при баща си.
Съдът намира, че са налице основания за прекратяване на предприетата спрямо В.
мярка за закрила чрез настаняването му в семейството на неговата баба по майчина линия –
СТ. Й. СТ., по следните съображения:
Фактическата обстановка по делото навежда на извода, че бащата не само има
желание, но и възможност да полага адекватни грижи за сина си. От съществено значение за
този правен извод на съда е фактът, че връзката между детето и баща му не се прекъсва през
2
годините, независимо, че за няколко години бащата живее в чужбина. Друг, важен факт,
който се установява е, че А. е привързан към баща си, чувства се добре с него и изрично
заявява пред съда в о.с.з. желанието си да живее с него. От значение е и факът, че бабата на
детето ще участва в отглеждането на А., като по този начин ще подкрепя бащата в тази
дейност. Поради тази причина съдът счита, че правата на детето ще бъдат накърнени, ако
бъде лишено от грижите на биологичния си баща. Изцяло в интерес на А. е да продължи да
общува и съжителства с баща си, което ще доведе до една дълготрайна и пълноценна връзка
между тях. Не без значение е обстоятелството е, че баща е трудово ангажиран, включително
в чужбина и съответно получава финансови средства. По делото не се установиха данни за
упражняване на насилие спрямо детето от баща му, или от баба му, нито че съществува
сериозна опасност от увреждането на неговото физическо и психическо развитие. Следва да
се отбележи още, че не се установиха по делото факти, които да попадат в хипотезиса на
някое от основанията, изчерпателно изброени в чл. 25 от ЗЗДр, задължаващи съда да
настани А. извън семейството му. Ето защо следва да се приеме, че нуждата от предприетата
спрямо А. мярка за закрила по реда на чл. 25, т. 3 от ЗЗДр, чрез настаняването му в
семейството на баба му по майчина линия е отпаднала. Наличието на гореописаните
новонастъпили обстоятелства, налагат преразглеждане на наложената до този момент мярка.
Налице са предпоставките на чл. 29, т. 6 и т. 9 от ЗЗДр за прекратяване на настаняването.
В заключение, съдът счита, че реинтеграцията на А. в семейството на биологичния
му баща, който е единствения жив родител, е изцяло в негов интерес. Същият се подпомага
от своята майка и е в състояние да задоволи всички потреблности на А. от здравеопазване,
подслон, храна, облекло, образование.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА постановената с решение № 1407/20.10.2021 г. по гр.д. № 12516/2021
г. по описа на РС-Варна мярка за закрила по отношение на АНТ. АЛ. ИБР. ЕГН:**********,
изразяваща се в настаняване в семейството на неговата баба по майчина линия СТ. Й. СТ.
ЕГН:********** на основание чл. 30, ал. 1, вр. с чл. 29, т. 6 и т. 9 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
3