Решение по гр. дело №286/2025 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 317
Дата: 1 октомври 2025 г.
Съдия: Катя Божидарова Ангелова-Петрова
Дело: 20251410100286
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. Б.С., 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А Гражданско дело №
20251410100286 по описа за 2025 година
Предявена е искова молба с правно основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК
вр.чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД
гр.В., с адрес на управление: гр.В., ул.”Ал.Стамболийски” № 2, БУЛСТАТ *********,
представлявано от управителя А.Ц. П., чрез пълномощника А. Б. - юрисконсулт, с която се
иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника Ц. И.
Б., ЕГН ********** за сумата в размер на 3192,65 лв., представляваща главница за
незаплатени ВиК услуги за периода от 02.11.2022г. до 23.10.2023г., сумата в размер на 241,33
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 02.02.2023 г. до
30.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда /07.11.2024 г./,
както и направените деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
В исковата молба се твърди, че ответницата е абонат на дружеството – ищец и
потребител на услуги, предвидени в Закона за водите, ЗРВКУ, Наредба №4/2004 г. на МРРБ
за условията и реда за присъединяване на потребител и за ползване на ВиК системи и
Общите условия на „ВиК“ ООД за водоснабден имот, находящ се в с.Б., ул. „Х.Б.“№40.
Посочва се, че за потреблението през процесния период на потребителя са издадени 2
фактури за изплащане на общо задължение в размер на 3192,65 лв. – главница и за
начислена мораторна лихва върху тях в размер на 241,33 лв.
Сочи се, че за ответницата е изготвена покана за доброволно изпълнение, доставена до
адрес на 15.03.2024 г, като ответницата не е изпълнила задълженията си в указания 30 –
дневен срок.
Посочва, че поради неизпълнение, ищеца депозирал заявление по чл.410 от ГПК и е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1833/2024 г. по описа на
РС- Б.С.. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане. Претендира
разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата чрез
1
назначения особен представител адв. Ц. Й. – ВрАК. Оспорва предявения иск по основание и
размер. Поддържа, че от приложените по делото доказателства липсвало подпис на
ответницата върху общите условия, така и върху страниците на приложените договори и
приложения. Посочва, че не се установявало дали ответницата е наясно върху какви
документи е положила подпис и какви права са му се вменявали върху последната страница
на представените документи. Оспорва истинността на представените доказателства.
Поддържа, че представената покана за доброволно изпълнение е връчена на лице,
различно от ответницата, без да е посочена родствена връзка между тях, както и задължение
да предаде на ответника. Посочва, че не е налице справка от която да е видно дали
отчитания водомер е изправен. Моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Приет като доказателство е оригинал на договор за предоставяне на водоснабдителни
и канализационни услуги № 370448/18.10.2019 г., сключен между „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. В. и Ц. И. Б., по силата на който ВиК операторът възмездно доставя
питейна вода, както и приема да отвежда и пречиства смесените битови, производствени и
дъждовни отпадъчни води, като потребителят се задължава да заплаща за извършените от
ВиК оператора услуги по обявени и общоизвестни цени. Съгласно чл. 2 от договора
потребителят ще ползва вода в недвижим имот, находящ се в с.Б., ул. „Х.Б.“ № 40. В т. 5 е
предвидено, че с подписването на договора потребителят приема Общите условия за
предоставяне на водоснабдителните и канализационни услуги на потребителите от „В и К“
ООД гр. В., които представляват неразделна част от него.
От карнетите за отчитане на доставената вода до процесния имот, водени на името на
Ц. Б., се установяват конкретни показания на водомера при реално и служебно отчитане на
доставената вода до процесния имот.
Видно е от покана за доброволно изпълнение № 126732, с изх. № 677/15.03.2024 г.,
адресирана до Ц. И. Б., че в същата е отбелязано, че за получател се е подписала лицето
Кунка Христова П.а. Към поканата е приложена подробна справка за начислените суми по
периоди.
По делото е представено извлечение от Общите условия за получаване на услугите
ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
на ДКЕВР, както и от Общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване
и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г.
По делото е приет като доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 175, т. III, рег. № 4214, нот. д. № 544 от 15.10.2019 г., от който се
установява, че Ц. И. Б. е придобила собствеността върху дворно място с площ от 1233 кв.м.,
ведно с находящи се в него сгради, с адрес с. Б., ул. „Х.Б.“№40.
Представена е справка от Агенция по вписванията, видно от която към 07.02.2025 г.
ответницата е собственик на водоснабдения имот.
За установяване стойността на доставените ВиК услуги до имота и размера на
обезщетението за забава е прието, неоспорено от страните заключение на съдебно-
счетоводна експертиза. Вещото лице в заключението е изложило, че след запознаване с
материалите по делото и проверка в представителството на дружеството в гр. Б.С., е
установило, че стойността на доставените ВиК услуги до имота, находящ се в с.Б., ул. „Х.Б.“
№ 40, за периода от 02.11.2022 г. до 23.10.2023 г. е: главница /остатъчна/ в размер на 3191,87
лв., мораторна лихва в размер на 240,35 лв. или общо дължими 3432,22 лв.. Съдът кредитира
приетото експертно заключение, като намира, че същото е изготвено компетентно и
обективно.
2
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, първият от които за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
сума в размер на 3192,65 лв., представляваща главница за незаплатени ВиК услуги за период
от 02.11.2022г. до 23.10.2023г., сумата в размер на 241,33 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 02.02.2023 г. до 30.10.2024г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в съда /07.11.2024 г./
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
198о, ал. 1 ЗВ:
За основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
198о, ал. 1 ЗВ в тежест на ищеца е да докаже, че се е намирал в облигационно
правоотношение с ответницата по договор за доставка на ВиК услуги при общи условия, че
ответницата има открита партида за доставка на вода в дружеството-ищец за жилище на
посочения в исковата молба адрес, че има вземания срещу ответницата в сочения от него
размер, произтичащо от твърдяното основание /договор при общи условия за предоставяне
на ВиК услуги/. При доказване на горните факти, в тежест на ответницата е да докаже
погасяване на задължението, за което не сочи доказателства.
Ищецът основава вземането си на Договор при общи условия за предоставяне на ВиК
услуги. Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В наредбата е уредено какво
следва да е съдържанието в договора, сключен между потребителя и ВиК оператора.
По делото е представен оригинал на договор за предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги № № 370448/18.10.2019 г., сключен между „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. В. и Ц. И. Б., по силата на който ВиК операторът възмездно доставя
питейна вода, както и приема да отвежда и пречиства смесените битови, производствени и
дъждовни отпадъчни води, като потребителят се задължава да заплаща за извършените от
ВиК оператора услуги по обявени и общоизвестни цени, като в т. 5 е предвидено, че с
подписването на договора потребителят приема Общите условия за предоставяне на
водоснабдителните и канализационни услуги на потребителите от „В и К“ ООД гр. В., които
представляват неразделна част от него. Предвид гореизложеното съдът намира, че по делото
е безспорно установено, че ищецът се е намирал в облигационно правоотношение с
ответницата по договор за доставка на ВиК услуги при общи условия през процесния
период.
Според чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат
въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените
данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на
водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане
по електронен път.
Представените от ищеца справки от счетоводството и карнети, установяващи факта,
че Ц. Б. е била титуляр на партида при ищеца за доставка на вода за жилище с адрес с.Б., ул.
„Х.Б.“ №40 изхождат от ищеца. Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява чрез
отбелязване в карнета съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
обаче следва да се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ,
доказващ посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата. Карнетът
3
има характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална
доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да
бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов
представител. Липсата на изрично изискване за упълномощаване на този представител, води
до извода, че карнетът може да бъде подписан и от лице, което, макар да не е устно или
писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането
на водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз основа на родствена,
съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с потребителя. По тази причина
съдът намира, че представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал. 4 от Наредбата може
да бъде всяко лице, което обитава имота на някакво фактическо или правно основание.
Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на документа и изгубване
на неговата доказателствена сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Наредбата, показанията на водомерите се отчитат
с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ или договора, но не по-дълъг от
шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец,
операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз
основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната
година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в
съответствие с реалното потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до
водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява
съгласно ОУ или договора.
В случая ищецът доказа, че ответницата Ц. Б. е собственик на процесния имот, видно
от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 175, т.
III, рег. № 4214, нот. д. № 544 от 15.10.2019 г. Като собственик на процесния имот,
ответницата се явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите на § 1, т. 2, б. „б“ от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
В процесният период /от 02.11.2022 г. до 23.10.2023 г./ са действали общите условия
за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с
решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ, потребители на
ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост. Чл. 6 от същите условия предвижда задължение за потребителите да
осигуряват на длъжностните лица достъп за отчитане на общия и индивидуалните водомери
в жилищата и другите обекти в сградата. Също така с подписването на договора за
предоставяне на услуги в т.3 от същия, потребителят е приел ОУ.
За опровергаване твърденията на ответника по делото, че не е установена
изправността на монтирания водомер. Ищцовото дружество е представило Протокол
№079352/16.02.2021 г., подписан от ответницата, видно от който е поставен нов водомер на
имот, находящ се в с.Б., ул. „Х.Б.“№40, който съвпада с номерата записани в карнета.
Представен е протокол №037803/30.01.2024 г., съгласно който в процесния имот е
прекъснато водоподаването.
Следва да се посочи освен това, че разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ОУ предвижда
задължение за потребителя за осигуряване на достъп на служители на ВиК оператора за
отчитане на индивидуални и общи водомери. При невъзможност за отчитане на водомерите
или при несъгласие с фактурираните количества, според ал. 3 от посочената разпоредба, за
потребителя е предвидено задължение да заяви пред ВиК оператора удобно време в срок не
по – дълъг от една година от последното отчитане.
Размерът на дължимите от ответника суми съдът приема за установен от
заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което не е
4
оспорено от страните и е прието като обективно и компетентно дадено. Исковата претенция
за заплащане на главница в размер на 3192,65 лв. е основателна и доказана до сумата в
размер на 3191,87 лв., с оглед отчетеното от вещото лице в експертизата. Ето защо, искът
следва да бъде частично уважен в размер на 3191,87 лв., като бъде отхвърлен за горницата
до пълния предявен размер от 3192,65 лв. Следва да бъде присъдена и законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 07.11.2024 г.
до окончателното погасяване на сумата.
От своя страна ответникът, съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, не представи доказателства за погасяване на процесната сума.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забава се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал.
2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат месечната сума за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. Съгласно чл. 44 от ОУ при забава в
плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. Установеният
размер на дължима сума за лихва за забава от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза е 240,35 лв., като искът следва да бъде уважен в този размер, като за горницата
над него следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 241,33 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата Ц. И. Б. следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца разноски, съобразно уважената част от иска в размер на
877,26 лв. /за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо
лице и възнаграждение за особен представител/, претендирани от ищеца съгласно
представен списък по чл.80 ГПК и доказани като направени в производството.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от
спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на 118,68
лв., от които 68,68 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, като с
оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъде присъдена сумата в размер на 118,62 лв.
съобразно уважената част от исковете.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. И. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
с.Б., ул. „Х.Б.“ № 40, общ. Б.С., ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. В.,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Ал. Стамболийски“ № 2
сумите, за които е издадена Заповед № 1122 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 08.11.2024 г. по ч. гр. д. № 1833/2024 г. по описа на Районен съд – Б.С., на основание
чл. 415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК вр.чл.124, ал.1 от ГПК, както следва: сумата от 3191,87 лв.,
представляваща цена за доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: с.Б., ул. „Х.Б.“ №
40 за периода от 02.11.2022 г. до 23.10.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 07.11.2024 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата над 3191,87 лв. до пълния предявен размер от 3192,65 лв., като неоснователен.
- на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86 ЗЗД сумата от 240,35 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 02.02.2023 г. до 30.10.2024
г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 240,35 лв. до пълния предявен размер
5
от 241,33 лв., като неоснователен
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. И. Б., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: с.Б., ул. „Х.Б.“ № 40, общ. Б.С., да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД
гр. В., ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Ал. Стамболийски“
№ 2 сумата от 877,26 лв., представляваща направени разноски по гр. дело № 286/2025 г. по
описа на Районен съд – Б.С., съобразно уважената част от исковете, както и сумата от 118,62
лв., представляваща разноски по ч.гр. дело № 1833/2024 г. по описа на Районен съд –Б.С..
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1833/2024 г.
по описа на РС-Б.Слатина.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
6